Решение № 2829 от 25.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2829 гр. С., 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. П. Г. при участието на секретаря Д. ИВ. ГР. като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело № 20221110205805 по описа за 2022 година

Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на ОБЩИНА Д.КА, с адрес: гр. Д., ул. „Н.“№20, представлявано С. Г. - кмет срещу наказателно постановление (НП) № НЯСС266/07.12.2021 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което е наложено на основание чл.83 от Закона административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите (ЗВ) имуществена санкция в размер на 1 000 (хиляда лева) лв. за административно нарушение на чл.190а, ал.2, във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.

С жалбата се моли за отмяна на НП като неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила и норми. Посочената като нарушена норма на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ не съдържа правило за поведение, което може да бъде нарушено, а предписва правомощия на административнонаказващия орган и не поражда задължения за трети лица, към посочената дата на нарушение 01.10.2020 г. нарушителят е бил известен, но акт е съставен на 10.06.2021 г., поради което се явява съставен в нарушение на предвидения срок в чл.34, ал.1 от ЗАНН, липсва обсъждане на основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН от административнонаказващия орган, както и се твърди, че административното 1 нарушение следва да се приеме за „маловажен случай“.

За дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се явява процесуален представител. Депозирано е писмено становище от процесуален представител на същото, с пълномощно приложено към него, касаещо съображения по хода на делото и по същество. Със същото не се претендират разноски.

За въззиваемата страна не се явява процесуален представител. Депозирано е писмено становище от процесуален представител на въззиваемата страна по същество. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:

Съгласно акт №561 от 29.04.1998 г. за общинска собственост Община Д.ка е собственик на язовир в землището на с. Плачи дол №000020 с площ от 26, 177 декара.

С констативен протокол №05-02-10/07.04.2020 г. на представители на Главна дирекция „НЯСС“ – Североизточна България при ДАМТН е обективирана извършена проверка на 10.03.2020 г. на язовир „Плачи дол-2“, общинска частна собственост на Община Д. – селска в присъствието на оператор на язовирна стена. В хода на същата били дадени предписания от оправомощено длъжностно лице, едно от които по т.1.5: „Да представи в ДАМТН актуализирана инструкция за експлоатация на язовира, със срок 30.09.2020 г.“ Това се налагало от влязлата в сила на 31.01.2020 г., обн. в ДВ, бр.9 от 31.01.2020 г. Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние. Същият е връчен с писмо с обратна разписка на 14.05.2020 г.

На 08.04.2021 г. е извършена последваща проверка на представители на Главна дирекция „НЯСС“ – Североизточна България при ДАМТН за спазване на дадени предходни предписания от ДАМТН, сред проверяващите била свидетелката Д.Т. Я.-К.. Проверката, както и предходната е извършена с обход на място и преглед на наличната документация за експлоатацията на язовира. Съставен е констативен протокол №05-02-17/12.04.2021 г. В т. IV.5 е констатирано, че не е изпълнено предписание дадено с констативен протокол №05-02-10/07.04.2020 г.: „Да се представи в ДАМТН актуализирана инструкция за експлоатация на язовира, със срок 30.09.2020 г.“ 2

Изпратена е покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение до кмета на Община Д.ка да се яви лично или упълномощен представител на 10.06.2021 г. в 15:30 часа в Регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ (РО НЯСС) на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ при ДАМТН. Същата е връчена с обратна разписка на 14.05.2021 г.

Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №05-098/10.06.2021 г. от главен инспектор Д.Я.-К. при РО НЯСС – Североизточна България при ДАМТН за нарушение на чл.190а, ал.2 от ЗВ, в отсъствие на представител на нарушителя. Лицето съставило АУАН е оправомощено по силата на т.44 от Заповед №276/18.05.2021 г. на председателя на ДАМТН. Предявен е акта на кмета на Община Д.ка на 22.06.2021 г. със съдействие за връчване чрез 02 РУ- Д.. Депозирано е писмено възражение от Общин Д.ка срещу АУАН на 28.06.2021 г.

Въз основа на съставеният АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление от съответното компетентно длъжностно лице председател на ДАМТН. Същият е избран за председател на ДАМТН с Решение №293 от 31.05.2017 г. на Министерски съвет, назначен като такъв със Заповед №КВ430 от 01.06.2017 г. и встъпил с акт за встъпване в длъжност №А414/05.06.2017 г. Същото е връчено с разписка на управителя на дружеството на 30.06.2020 г.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства и от гласните доказателства: свидетелските показания на Я.-К.. Съдът цени, посочените доказателствата в съвкупността им, като не намира помежду им съществени противоречия.

Въз основа на тази фактическа обстановка съда стига до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срок (НП е връчено на 30.12.2021 г. и жалбата е подадена на 06.01.2022 г. видно от пощенското клеймо) и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като по своята същност е основателна, поради следното:

Съдът като съобрази съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП при ДАМТН, намира, че същите са съставени от оправомощени длъжностни 3 лица, в кръга на компетенциите им. Не се констатираха изложените в жалбата процесуални нарушения, включително и такива на чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. Отразеното в акта и НП е обстоятелствено и пълно, съобразено с изискванията на процесуалните и материално-правни норми. Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на посочената в акта и НП правна квалификация на същото. Налице са задължителните реквизити относно време и място на извършване на нарушението, както и е индивидуализиран конкретния обект – язовир „Плачи дол – 2“ в акта и процесното НП, който е собственост на Община Д.ка. Спазени са и сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Констатирането на административното нарушение е станало в хода на последваща проверка, извършена на 08.04.2021 г., приключила със съставяне на констативен протокол №05-02-17/12.04.2021 г. Предвид което и доколкото АУАН е съставен на 10.06.2021 г. то това е станало в предвидения срок в чл.34, ал.1 от ЗАНН, а НП е издадено на 07.12.2021 г., т.е. в шестмесечен срок от съставянето на акта и е спазена разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН. АУАН е съставен в отсъствие на кмета на Община Д.ка или упълномощено от него лице, но за датата и часа на явяване за съставянето на конкретния акт е налице надлежно връчена покана много преди датата, за която е следвало явяването, т.е. спазена е процедурата по ЗАНН, конкретно чл.40, ал.2 от същия, да бъде уведомено привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.

Съгласно чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ: „Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат право:

3. да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл. 141, ал. 2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение № 1 към чл. 13, т. 1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение.“ Съгласно разпоредбата на чл.190а, ал.2 от ЗВ: „Собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5 “.

4

В случая наказващият орган е изпълнил задължението си да посочи какво е конкретното нарушение, за което налага санкция и това е нарушение на разпоредбите на чл. 190а, ал.2 от ЗВ във връзка с дадено предписание по чл.190а, ал.1, т. 3 от ЗВ, което не е изпълнено, както до датата посочена като крайна 30.09.2020 г. в констативния протокол, в който е обективирано това предписание, така и до последващата проверка на 08.04.2021 г.

Следва да се отбележи, че даването на предписанието е поради влязла в сила на 31.01.2020 г. нова Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техничесокот им състояние, която регламентира и конкретните технически изисквания за експлоатация към язовирите от техните собственици. Ето защо конкретното задължение под формата на предписание от страна на служителите на ДАМТН е резонно и касае спазване на новите изисквания за безопасна експлоатация на съоръжението, което се явява такова от обществена важност и с повишена опасност, ако не бъде експлоатирано правилно.

Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушението, твърдяно с АУАН и с НП. Несъмнено, като собственик на язовир по силата на акта за публична общинска собственост №561/29.04.1998 г. за язовир „Плачи дол-2“ община Д.ка попада сред лицата, които подлежат на контрол от страна на компетентните органи от Главна дирекция „НЯСС“ – Североизточна България при ДАМТН. Несъмнено, задължение на община Д.ка е да изпълни дадените й предписания и то в срока, който е бил поставен от контролните органи.

Община Д.ка е адресат на задължението да спази даденото й предписание и това да стане в срок. Щом не е изпълнил предписанието в срока до 30.09.2020 г. е осъществила и нарушението, визирано в акта и процесното НП.

Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана административно-наказателната отговорност на община се касае за обективна и безвиновна отговорност, санкцията е имуществена такава по чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ - за лице, което не изпълни задължение по чл. 190а, ал. 2 - от 1000 до 20 000 лв., наложена по административен ред.

Съдът намира, че доколкото следва да бъде приложен правилно закона, в 5 случая чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и отчетени всички обстоятелства във връзка с конкретното нарушение, както и като взе предвид, че нарушението е първо от този вид, което нарушение се приема от съда, предвид тези факти, че не е с висока обществена опасност и посоченото по-горе липса на данни за други нарушения от този вид от страна на административнонаказаното лице, с влезли в сила наказателни постановления, размерът на имуществената санкция следва да бъде минималната такава предвидена в закона. Като съдът счита, че с така определеното по вид и размер в минималния предвиден в санкционната норма за осъществения административен състав административно наказание имуществена санкция в размер на 1 000 (хиляда лева) лв., при спазване изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН ще бъдат постигнати целите на административното наказване предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.

Не са налице основания да се приеме, че се касае за маловажност на деянието, поради следното:

За да е налице маловажен случай на нарушение следва да не са настъпили общественоопасни последици или настъпилите такива да са явно незначителни.

Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007 г. по т.н.д.№1/2007 г. на ОСНК на ВКС преценката на административно-наказващия орган за „маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

В случая правилно, въз основа на установената фактическа обстановка, както и обстоятелствата на извършеното нарушение, административнонаказващия орган е преценил, че се касае за нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, а не за маловажен случай. Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и предвид това, че случая касае продължителен период от време повече от осем месеца от датата на изтеклия срок, в който е следвало да бъде изпълнено даденото предписание до последващата проверка, когато е установено, че същото не е изпълнено. Дори и да е изпълнено същото на 10.06.2021 г., то това е станало доста след изтичането на срока, който е бил достатъчен, а именно предписанието е дадено м. април 2020 г., връчено е на 14.05.20202 г. и до 30.09.2020 г. е следвало да бъде изпълнено. Касае се за предприемане на мерки относно 6 експлоатация на язовир, като бъде изготвена актуализирана инструкция за експлоатацията на същата, което е от съществено значение за безопасността на съоръжението при стопанисването му, с оглед влезлите в сила нови разпоредби на Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техничесокот им състояние, която регламентира и конкретните технически изисквания за експлоатация към язовирите от техните собственици, в сила от 31.01.2020 г. Предвид което не може да се приеме, че административното деяние е маловажно такова.