Решение № 203 от 15.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Пловдив, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Голчев като разгледа докладваното от Николай Голчев Търговско дело № 20265300900300 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Образувано е по повод на жалба, подадена от „**“ ООД, ЕИК 115036067, в качеството му на едноличен собственик на капитала на „Хидрох България“ ЕООД, чрез адв. А. К., срещу отказ на длъжностно лице по регистрация към Агенцията по вписванията с № 20260421142216/ 23.04.2026г., постановен по повод на подадено от жалбоподателя Заявление- образец „А4“ с вх. № 20260421142216 за вписване на първоначална регистрация на еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „Хидрох България“.

Жалбоподателят поддържа, че за да постанови атакувания отказ, длъжностното лице по регистрация към Агенция по вписванията неправилно е преценило, че от представените към заявлението платежно нареждане за сумата от 50 евро и удостоверение за открита набирателна сметка с титуляр „Хидрох България“ ЕООД не би могло да се установи внасянето на капитала на посоченото търговско дружество. Възразява се и че длъжностното лице по регистрация неправилно е преценило, че не са изпълнени изискванията на чл.

7, ал. 5 ТЗ. В тази връзка се акцентира върху обстоятелството, че правата върху *** принадлежат изцяло на „Хидро- Хикс- България“ ООД, ЕИК 115036067, който е едноличен собственик на капитала на заявеното за вписване дружество. Тоест, след като правата върху търговската марка 1 принадлежат на учредителя, не съществува каквато и да било опасност от накърняване правата на титуляря или от въвеждане на съконтрагентите и потребителите на стоки и услуги в заблуждение. Жалбоподателят изразява несъгласие и с констатациите на длъжностното лице по регистрация, че към заявлението липсва представена в оригинал декларация по реда на чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ и че не е представен учредителен протокол със заличени лични данни. Поддържа, че при електронното подаване на процесното заявление, документът по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ изрично е отбелязан като „оригинал“.

По отношение на учредителния протокол се сочи, че в същия не се съдържат лични данни, които да подлежат на заличаване, поради което и не е необходимо същият да се представя във вариант със заличени лични данни.

Предвид гореизложеното, жалбоподателят счита, че всички предпоставки за извършване на исканото вписване са налице, поради което се моли атакуваният отказ да бъде отменен и да се дадат указания на длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията за извършване на исканото вписване.

Към жалбата е представен отговор от Агенция по вписванията (който първоначално е приложен към т.д. № 301/ 2026г., по описа на Окръжен съдПловдив, XVI- ти с-в, което е прекратено на осн. чл. 126 ГПК, предвид идентичния предмет и жалбоподател с настоящото производство), с който се моли постановеният отказ да бъде потвърден като законосъобразен. В приложения отговор на жалбата са възпроизведени съображенията на длъжностното лице по регистрация, мотивирали го да постанови процесния отказ.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице (адв. А. К. разполага с изрично пълномощно, делегиращо му представителна власт във връзка с обжалване на постановения отказ- л. 61 от делото) и в рамките на законоустановения седемдневен срок от съобщаването по електронен път за изготвения отказ - отказът е съобщен на 23.04.2026г., а жалбата е подадена чрез Агенция по вписванията на 29.04.2026г. (Агенция по вписванията е завела жалбата под вх. № 20260429120435, предвид което съдът приема, че същата е подадена на 29.04.2026г. в 12ч. 04мин. и 35сек.). Внесена е и изискуемата държавна такса.

2

Предвид гореизложеното, подадената жалба е допустима и следва да се разгледа по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От служебно осъществена справка в ТРРЮЛНЦ към Агенция по вписванията се установява, че адв. К. е подал Заявление – обр „А4“ с вх. № 20260421142216 за вписване на първоначална регистрация на еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „Хидрох България“.

Към цитираното заявление са приложени, както следва: Декларация по чл. 142 от Търговския закон; Протокол от учредително събрание; Документ, установяващ учредяването на юридическо лице—съдружник, и компетентността на съответния орган на това лице да вземе решение за участие в дружеството с ограничена отговорност (2 бр.); Решение на учредителя за назначаване на управител; Нотариално заверено съгласие и образец от саморъчния подпис на управител; Документ за внесен в банка капитал (2 бр.); Адвокатско пълномощно; Декларация по чл. 141, ал. 8 от Търговския закон; Декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове; Актуален дружествен договор/учредителен акт/устав

За да постанови отказ по подаденото Заявление- образец „А4“ с вх. № 20260421142216, длъжностното лице по регистрация е приело, че е налице нарушение на чл. 7, ал. 5 ТЗ, тъй като заявената за вписване фирма (**) е регистрирана вече ** в ** на Р. България от лице, което е различно от заявения за вписване едноличен собственик на капитала. На следващо място е прието, че към заявлението не са представени доказателства, от които да се установява, че учредителният капитал на заявеното за вписване дружество е внесен по негова банкова сметка. Прието е и че не е представена в оригинал декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, както и учредителен акт на „Хидрох България“ ЕООД със заличени лични данни.

При така установеното по фактите, съдът счита следното от правна страна:

Нормата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ разписва обхвата на проверката, която се дължи от длъжностното лице по регистрация при обработване на подадено 3 заявление за обявяване/ вписване на обстоятелства по партида на юридическо лице, а именно: дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред; дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел; дали заявлението изхожда от оправомощено лице; дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт; съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи по т.

4 от чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона; дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4; дали друго лице няма права върху фирмата или наименованието и те отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 2 от Търговския закон при първоначално вписване или промяна на фирмата на търговец, съответно на чл. 7 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел при първоначално вписване или промяна на наименованието на юридическо лице с нестопанска цел; дали заявените за вписване физически лица - управители или членове на съвет на директорите, на надзорен съвет или на управителен съвет, не са лишени от управленски права; дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; предпоставките по чл.

274а, ал. 1, т. 1 - 5 от Търговския закон се установяват от информацията по чл.

77б, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; дали е платена дължимата държавна такса.

Съобразно нормата на чл. 7, ал. 5 ТЗ, фирмата не може да бъде идентична или сходна със защитена марка, освен ако търговецът има права върху нея. При осъществена служебна справка в портал за електронни услуги на Патентно ведомство на Р. България (л. 72- 73 от делото), съдът констатира, че „Хидрох България“ действително е регистрирана ** с титуляр „**“ ООД, ЕИК 115036067. Посочената марка е отразена в Патентно ведомство на Р.

България под регистров № *** и е със срок на закрила до 14.10.2034г. В 4 случая длъжностното лице по регистрация не е съобразило, че именно „Хидро- Хикс- България“ ООД е едноличен собственик на капитала на заявеното за първоначална регистрация еднолично дружество с ограничена отговорност -„Хидрох България“. Съобразно нормата на чл. 13, ал. 1 Закон за марките и географските означения, правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да я използват в търговската дейност. В случая, след като едноличен собственик на капитала на заявеното за вписване дружество е „Хидро- Хикс- България“ ООД, ЕИК 115036067, което е и титуляр на правата върху ***, то явно е, че заявителят може да използва наименованието и да заяви първоначално регистриране на еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „Хидрох България“.

Налице са и представени доказателства за внасяне първоначалния капитал на заявеното за регистрация дружество. Съобразно представения към заявлението Учредителен протокол от 04.04.2026г., едноличният собственик на капитала е взел решение дружество „Хидрох България“ ЕООД да бъде учредено с капитал от 50 евро, разпределен на 10 /десет/ дяла, всеки с номинална стойност от по 5 / пет/ евро. Идентична стойност на учредителния капитал на „Хидрох България“ ЕООД е отразена и в чл. 7 от устава на посоченото дружество. Към процесното заявление е приложено потвърждение (удостоверение) издадено от „УниКредит Булбанк“ АД (което фигурира на л.

42 от делото), в което е отразено, че при банковата институция е открита сметка с титуляр ** и която сметка е със следните реквизити:

*****************, BIC: *********. Представено е и платежно нареждане от 07.04.2026г. (л. 40 от делото), от което се изяснява, че сумата от 50 евро е наредена по банкова сметка с ***************** в полза на **, с основание „уставен капитал“. Представените от жалбоподателя писмени доказателства са напълно достатъчни, за да се приеме, че учредителният капитал на „Хидрох България“ ЕООД е реално внесен по банкова сметка с титуляр посоченото дружество.

Съдът не споделя и аргумента за отказ на длъжностното лице по регистрация, касаещ липсата на представена в оригинал Декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. При осъществена от съда служебна справка в ТРРЮЛНЦ към Агенция по вписванията по входящ номер на процесното заявление (вх. № 5

20260421142216) се изяснява, че към същото е приложена декларация по реда на чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, която е подписана от А.Й.П.- управител на заявеното за първоначална регистрация дружество. При преглед на падащото меню касаещо приложената декларация, съдът констатира, че е налице изрично отразяване, че „Документът е оригинал“. Предвид това явно е, че жалбоподателят е изпълнил изискването да представи декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.

По отношение на липсата на представен към заявлението препис от учредителния акт на „Хидрох България“ ЕООД със заличени лични данни: към заявлението е представен учредителен протокол на „Хидрох България“ ЕООД от 04.04.2026г., като в същия не се съдържат лични данни, които да налагат представянето му и в образец със съответните заличавания. От прочита на учредителния протокол се налага разбирането, че в него не фигурират данни като „ЕГН“, адреси на физически лица и/ или друга информация, която да налага заличаване. Предвид това, напълно безпредметно е да се изисква от заявителя да представи препис от учредителния акт със заличени лични данни.

Досежно процесното Заявление- образец „А4“ с вх. № 20260421142216, длъжностното лице по регистрация не е изложило други съображения (освен вече коментираните), обуславящи отказа да се впише първоначалната регистрация на „Хидрох България“ ЕООД. Съответно, доводите на жалбоподателя в подадената жалба не са насочени към други аспекти от процедурата по вписване. Предвид това, настоящият съдебен състав не счита за нужно да подлага на задълбочено обсъждане останалите представени от жалбоподателя писмени доказателства (подробно описани в частта от настоящото изложение третираща фактите), като единствено ще акцентира върху обстоятелството, че същите отговарят на законовите изисквания и установяват подлежащите на вписване обстоятелства.