Определение № 374 от 14.06.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 374 гр. Варна, 13.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500246 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, образувано по частна жалба, подадена от К. Ж. П., чрез процесуалния представител адв. В. Г. срещу определение № 353/25.04.2024 г. на ОС – Добрич, постановено по гр. д. № 725/2020г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за продължаване на срока, определен с разпореждане № 218/25.03.2024г. и продължен с определение № 289/08.04.2024г. за внасяне на дължимата държавна такса за разглеждане на делото и на основание чл.129, ал.3 ГПК е върната подадената от К. П., Ж.Т. и Д.Т. искова молба, с която са предявени осъдителни искове срещу Р.К.П. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и производството по гр.д. № 725/2020г. е прекратено.

По изложените в частната жалба доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

На основание чл. 129, ал. 3, изр. второ ГПК препис от жалбата не е връчван на насрещна страна.

В разпоредбата на чл.63 ГПК не е предвиден ред за обжалване на определението, с което съдът се произнася по молба на страна за продължаване на срок. Същото не попада и в кръга на определенията, посочените в разпоредбата на чл.274 ГПК, поради което и частната жалба срещу определението, с което е оставена без уважение молбата за продължаване на срок определен с разпореждане № 218/25.03.2024г. и продължен с определение № 289/08.04.2024г. за внасяне на дължимата държавна такса следва да се остави без разглеждане.

Частната жалба срещу определението, с което е прекратено 1 производството по делото е процесуално допустима в частта, с която се обжалва прекратяването на производството по предявения от К. Ж. П. иск. За жалбоподателката липсва правен интерес от обжалване на определението, в частта, с която е прекратено производството по предявените от Ж.Т. и Д.Т. искове, поради което жалбата в тази част е недопустима, като производството в тази част следва да се прекрати.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, с която К. Ж. П., Ж.С.Т. и Д.С.Т. са предявили искове срещу Р.К.П. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинената смърт на техния баща и дядо Ж. Тодоров попов, в следствие на възникнало на 07.09.2016г. в гр.София, бул.“Цар Освободител“ произшествие с лек автомобил, управляван от Р.К.П., в размер на 200 000лв. Съдът е констатирал, че исковата молба е нередовна, поради това, че не са представени доказателства за внос на дължимата държавна такса от по 8000лв. за всеки от ищците.

С определение по в.ч.гр.д. № 347/2023г. на Апелативен съд Варна, ищцата К. Ж. П. е освободена от заплащане на държавна такса до размера на 4000лв., представлявашщи половината от дължимата държавна такса от 8000лв.

С разпореждане № 218/25.03.2024г., съдът е оставил производството по делото без движение, като е указал на К. П., че следва да представи доказателства за внос на държавна такса в размер на 4000лв. Дадени са и указания на ищците Ж.Т. и Д.Т. за внасяне на държавна такса в размер на по 8000лв. от всеки от тях.

Разпорежданеот, с което исковата молба е оставена без движение и са дадени указания за отстраняване на нередовностите е връчено на пълномощника на ищците – адв. Веселина Г. на 28.03.2024г.

В дадения срок за изпълнение, процесуалният представил на ищците е поискал неговото продължаване, излагайки, че не е успял в седмичния срок да осъществи контакт с доверителите си и да им предаде указанията на съда, тъй като те живеели в гр.София. Искането е уважено, като с определение № 289/08.04.2024г., срокът е бил продължен с две седмици, считано от изтичане на първоначалния срок – 05.04.2024г. Новоопределения срок изтича на 19.04.2024г.

С молба от 19.04.2024 г. /последния ден на изтичане на срока/ адв. В.

Г. е поискала поредно продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба, като е посочила, че късно е успяла да се свърже и уведоми ищцата П. за разпореждането на съда- „едва тази седмица“ и на същата е необходимо допълнително време за „акумулиране на сумата“ за държавна такса и нейното внасяне. Искането за продължаване на срока не е 2 уважено от първоинстанционния съд, който е приел, че изложените причини са неоснователни. Съдът е приел, че нередовностите на исковата молба не са отстранени и е постановил обжалваното определение за прекратяване на производството по делото, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

При така установената фактическа обстановка и процесуално поведение на ищците, настоящият състав изцяло споделя изводите на окръжния съд за неоснователност на направеното искане по чл. 63, ал. 1 ГПК с молбата от 19.04.2024г. В съответствие с процесуалния закон, съдът е приел, че искането по чл.63 ГПК от 19.04.2024г. не е основателно доколкото не са налице уважителни причини за това, като липсата на финансови средства не съставлява такава причина и затова е отказал да продължи срока. И тъй като исковата молба е останала нередовна е върнал същата с определението, предмет на обжалване.

Разпоредбата на чл. 63 от ГПК предвижда възможност за продължаване на срока в случай, че са налице уважителни причини като в случая с първата молба, подадена от процесуалния представител на ищците съдът е приел, че са налице такива и е предоставил исканата допълнителна възможност за внасяне на държавна такса. Не са налице уважителни причини препятстващи изпълнението на дадените указания от ищцата К. П., доколкото липсата на финансови средства не може да бъде приета за уважителна причина за повторно продължаване на срока. Фактът, че ищците живеят в друго населено място не изключва възможността за уведомяването им за разпореждането на съда от страна на процесуалния им представител, включително и чрез технически средства за комуникация през периода на продължения с две седмици срок, при добросъвестно и отговорно поведение.

Отделно от това следва да се има предвид, че внасянето на държавната такса като технически действие може да се осъществи в кратък срок, дори и в рамките на един ден, а видно от посоченото в молбата от 19.04.2024г., ищцата е била уведомена за разпореждането и определението на съда преди изтичането на новоопределения срок. Предвид липсата на уважителни причини, които да препятстват предприемане на съответните действия за отстраняване на нередовността на исковата молба, съдът правилно е отказал да продължи дадения срок. Исковата молба, е останала нередовна въпреки дадената допълнителна възможност ищците да внесат дължимата държавна такса.

В заключение, настоящият състав приема, че независимо от продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на подадената от К. Ж. П., искова молба, дадените от първоинстанционния съд надлежни указания в тази насока, не са били изпълнени, поради което и обжалваното определение за прекратяване на производството по делото, на основание чл.

129, ал. 3 ГПК е правилно и законосъобразно.

Водим от изложеното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, подадена от К. Ж. П., чрез процесуалния представител адв. В. Г. срещу определение № 353/25.04.2024 г. на ОС – Добрич, постановено по гр. д. № 725/2020г., в частта с която е оставена без уважение молба вх. № 2691/22.04.2024г., подадена от адв. Веселина Г. за продължаване на срока, определен с разпореждане № 218/25.03.2024г. и продължен с определение № 289/08.04.2024г. за внасяне на дължимата държавна такса и на основание чл.129, ал.3 ГПК е върната подадената, Ж.Т. и Д.Т. искова молба, с която са предявени осъдителни искове срещу Р.К.П. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и производството по делото е прекратено и прекратява производството по в.гр.д. № 246/2024г. в посочените части.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 353/25.04.2024 г. на ОС – Добрич, постановено по гр. д. № 725/2020 г., с което на основание чл.129, ал.3 КПК е върната искова молба подадена от К. Ж. П., с която е предявен осъдителен иск срещу Р.К.П. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и производството по делото в тази част е прекратено.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4