Решение № 1475 от 13.12.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1475 гр. Варна, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

К. Т. Василев мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от К. Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20233100501138 по описа за 2023 година като разгледа докладваното от съдия К. Т. Василев въззивно гражданско дело № 1138 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по:

1. молба с вх. № 23210/27.09.2023 г. от Л. Е. Г., К. К. И. и И К. И., чрез адв. И. Д., за допълване в частта на разноските на Решение № 1061/25.09.2023 г. по настоящото дело.

Иска се въззивният съд да присъди на молителите разноски, както за настоящата инстанция, така и направените пред ВРС.

В предоставения от съда срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК насрещната страна - В. Г. С., чрез адв. Т. е депозирала „становище“ с вх. № 24840/13.10.2023 г., уточнено със „становище“ вх. № 27781/14.11.2023 г.

2. Депозирана е също молба с вх.№ 27611/13.11.2023 г. от Л. Е. Г., К. К. И. и И К. И., чрез адв. И. Д. с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 1061/25.09.2023 г. по настоящото дело. Твърди се, че съдът е допуснал грешка в диспозитива, с който се приема за установено по иска с правно основание чл. 108 от ЗС, в частите, в които за ищците е използван израз „всяка една от тях“ или „ищците“, вместо с идентификационните им данни – имена, ЕГН и адрес.

В срока по чл. 247, ал. 2 от ГПК насрещната страна - В. Г. С., чрез адв. Т. е депозирала „становище“ с вх. № 28679/23.11.2023 г., с което оспорва искането за поправка на очевидна фактическа грешка в решението.

Молбите са допустими, подадени са в срок и изхождат от надлежна страна, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

Съдът, с оглед предоставената му от закона компетентност да извърши самостоятелна преценка за наличието на очевидни фактически грешки в постановеното от него решение 1

(арг. чл. 247, ал. 1, предл. 1 от ГПК), намира за необходимо да провери дали са допуснати такива, пропускайки да постанови диспозитив, с който отменя Решение № 260028 от 08.03.2023 година, постановено по гр.дело № 3932/2019 година, по описа на ВРС. Счита, че не е необходимо провеждането на открито съдебно заседание.

За да се произнесе настоящият състав съобрази:

Производството по настоящото дело е образувано по два броя въззивни жалби, подадени от Л. Е. Г., К. К. И. и И К. И., чрез адв. И. Д. против Решение № 260257 от 29.04.2023 година, постановено по гр.дело № 3932/2019 година, по описа на ВРС, в частта, с която са били отхвърлени исковите претенции по чл.108 от ЗС, предявени от ищците Л. Е.

Г. и С.К..а-починала в процеса и заместена на осн. чл.227 ГПК от правоприемниците си К.

К. И. и И. К. И., против ответницата В. Г. С., с искания да бъде ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищците са собственици на имот:

ДВОРНО МЯСТО от 305 кв.м с идентификатор № ******, ведно с построената в него едноетажна - еднофамилна жилищна сграда със ЗП от 48 кв.м, с идентификатор № ****** по КККР на гр.Варна с граници: идентификатори № ******, ********, находящ се в гр.Варна кв. „Аспарухово“, ул. „Найчо Цанов“ №30, на основание наследствено правоприемство от общите праводатели на ищците - К.Я.К., поч. на 28.06.1984 г. и В.Ц.Г., поч. на 21.06.2003г., при квота на по ½ ид.ч. за всяка ищца, а в условията на евентуалност - всяка от тях по 1/3 ид.ч., въз основа на наследствено правоприемство от общите праводатели на ищците - К.Я.К., поч. на 28.06.1984 г.и В.Ц.Г., поч. на 21.06.2003г. и И.К.Я., поч. на 29.06.2018 година, при квота на по 1/3 ид.ч. за всяка ищца, както и да бъде осъдена ответницата да ПРЕДАДЕ на ищците ВЛАДЕНИЕТО върху целия процесен имот описан по-горе, а в условията на евентуалност - да предаде на ищците владението на общо 2/3 идеални части от същия, както и срещу Решение № 260028 от 08.03.2023 година, постановено по гр.дело № 3932/2019 година, по описа на ВРС, с което е оставено без уважение искането за отмяна на КНА 183/2018 година, по реда на чл.537 ал. 2 от ГПК.

С Решение № 1061/25.09.2023 г. ВОС е постановил следното:

„ОТМЕНЯ Решение № 260257 от 29.04.2023 година, постановено по гр.дело № 3932/2019 година, по описа на ВРС, четиридесет и втори състав, в частта, с което са били отхвърлени исковите претенции по чл.108 от ЗС от ищците Л. Е. Г., ЕГН ********** от гр.

Поморие ж.к. „Свобода“, бл.6, вх. З. ет. 1, aп. 1 и С.К..а, ЕГН **********, от гр. Добрич, ул.

„Твърдица“ № 16 - починала в процеса и заместена на осн. чл.227 ГПК от правоприемниците си К. К. И., ЕГН **********, и И. К. И., ЕГН **********, против ответницата В. Г. С., ЕГН **********, ревандикационен иск, с исканията: - да бъде ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците и ответницата, че ищците Л. Е. Г. ЕГН ********** и С.К..а ЕГН **********, заместена по чл.227 ГПК от правоприемниците си и нейни синове К. К. И., ЕГН ********** и И. К. И., ЕГН ********** са собственици на процесния имот, а именно:

ДВОРНО МЯСТО от 305 кв.м с идентификатор № ******, ведно с построената в него едноетажна - еднофамилна жилищна сграда със ЗП от 48 кв.м, с идентификатор № ****** по КККР на гр.Варна с граници: идентификатори № ******, ********, находящ се в гр.Варна кв. „Аспарухово“, ул. „Найчо Цанов“ №30, като всяка една от тях притежава по 1/2 ид.ч. на основание наследствено правоприемство от общите праводатели на ищците - К.Я.К., поч. на 28.06.1984 г. и В.Ц.Г., поч. на 21.06.2003г., при квота на по ½ ид.ч. за всяка ищца, а в условията на евентуалност по 1/3 ид.ч., въз основа на наследствено правоприемство от общите праводатели на ищците - К.Я.К., поч. на 28.06.1984 г.и В.Ц.Г., поч. на 21.06.2003г. и И.К.Я., починал на 29.06.2018 година, при квота на по 1/3 ид.ч. за всяка ищца, к а т о бъде осъдена ответницата В. Г. С. ЕГН********** да ПРЕДАДЕ на ищците ВЛАДЕНИЕТО върху целия процесен имот описан по-горе, а в условията на евентуалност да предаде на ищците владението на общо 2/3 идеални части от същия, на основание чл.108 ЗС, като неоснователен и недоказан, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

2

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от по чл.108 от ЗС, от ищците Л. Е. Г., ЕГН ********** от гр. Поморие ж.к. „Свобода“, бл.6, вх. З. ет. 1, aп. 1 и С.К..а, ЕГН **********, от гр. Добрич, ул. „Твърдица“ № 16 - починала в процеса и заместена на осн. чл.227 ГПК от правоприемниците си К. К. И., ЕГН **********, и И. К. И., ЕГН **********, против ответницата В. Г. С., ЕГН **********, че ищците Л. Е. Г., ЕГН ********** от гр.

Поморие ж.к. „Свобода“, бл.6, вх. З. ет. 1, aп. 1 и С.К..а, ЕГН **********, от гр. Добрич, ул.

„Твърдица“ № 16 - починала в процеса и заместена на осн. чл.227 ГПК от правоприемниците си К. К. И., ЕГН **********, и И. К. И., ЕГН **********, със съдебен адрес за всички ищци – са собственици на процесния имот, а именно: ДВОРНО МЯСТО от 305 кв.м с идентификатор № ******, ведно с построената в него едноетажна - еднофамилна жилищна сграда със ЗП от 48 кв.м, с идентификатор № ****** по КККР на гр.Варна с граници: идентификатори № ******, ********, находящ се в гр.Варна кв. „Аспарухово“, ул. „Найчо Цанов“ №30, като всяка една от тях притежава по 1/3 ид.ч. И

ОСЪЖДА ответницата В. Г. С. ЕГН ********** да ПРЕДА ДЕ на ищците ВЛАДЕНИЕТО върху общо 2/3 идеални части от същия, на основание чл.108 ЗС.

ОТМЕНЯ на основание чл.537 ал.2 от ГПК КНА 183, том.1, рег.№ 8270, дело № 143/2018 година, с които покойния И.К.Я., починал на 29.06.2018 година е бил признат за едноличен собственик на процесния имот, за правата над 1/3 идеална част.

В останалата му част решението е влязло в сила.“

Съставът на ВОС намира, че първо следва да се произнесе дали са налице допуснати очевидни фактически грешки, поради което:

Съобразно трайната съдебна практика, очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действителната воля на съда и тази, която е изразената в диспозитива на постановения съдебен акт. На поправка подлежи само очевидна фактическа грешка в постановения от съда диспозитив – актът, който се ползва със сила на пресъдено нещо.

На първо място, видно е, че на стр. 14 от решението ищците не са описани с техните три имена и ЕГН. Решаващият акт на съда следва да е ясен и да не буди съмнение. В случая решението, в тази му част, е титул за собственост и съсобствениците следва да бъдат идентифицирани със съответните им имена и единни граждански номера (арг. от чл. 580, т. 3 от ГПК). Поради това молбата на въззивниците за поправянето е основателна.

На следващо място, в мотивите е изложено, че следва да се отмени Решение № 260028 от 08.03.2023 година, постановено по гр.дело № 3932/2019 година, по описа на ВРС, но този воля не е отразена в диспозитив на решението.

Изложените грешки в решението съставляват несъответствия с действителната воля на решаващия състав, респективно – неотразяването , поради което следва да бъдат поправени в горепосочения смисъл, на основание чл. 247, ал. 1 от ГПК По молбата с правно основание чл. 248 от ГПК:

В решението на въззивния съд липсва произнасяне по въпроса с разноските по делото.

По смисъла на чл. 81 от ГПК с всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция съдът е длъжен да се произнесе по исканията на страните за разноски.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК повелява, че заплатените от ищеца такси и разноски, включително възнаграждението за един адвокат по делото, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Съдът присъжда претендираните и доказани разноски.

При предявяване на обективно съединени искове при условие на евентуалност и при постигане на позитивно решение по един от тях, ответникът следва да понесе отговорността за разноски по уважения иск. Уговореното адвокатско възнаграждение е едно, тъй като е 3 уговорено за защита на едно благо. (в този смисъл е Определение по ч. гр. д. № 238/2012 г., IV г. о., Определени e по ч. т. д. № 1218/2016 г., I т. о. на ВКС, Определение по ч. т. д. № 2516/2017 г., I т. о. на ВКС, Определение по ч. т. д. № 257/2018 г. , I т. о. на ВКС, Определение по ч. т. дело № 752/2009 г., I т. о. на ВКС, Определение № 82/19.02.2009 г. по ч. т. дело № 60/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о.)

С оглед изхода на спора пред ВОС, въззивниците имат право на разноски в производството пред въззивна и първа инстанция, които са направени по евентуално предявения иск с правно основание чл. 108 от ГПК и във връзка с претенцията по чл. 537, ал.

2 от ГПК.

По разноските пред ВРС:

В съдебно заседание на 29.03.2022 г. ищците, чрез адв. Стоянова, са представили списък по чл. 80 от ГПК, съгласно който същите претендират 392,26 лева – държавна такса, 800 лева – депозит за вещо лице и 2200 лева – адвокатско възнаграждение. Срещу възнаграждението насрещната страна е възразила за прекомерност.

За доказване на разходите по делото са приложени: договор за правна защита и съдействие от 01.03.2019 г. (лист 476), платежно за внесена по сметка на ВРС държавна такса (лист 76), преводна бележка – депозит за вещо лице в размер на 600 лева (лист 128), преводно нареждане за депозит за вещо лице в размер на 200 лева (лист 333).

Основателно е искането за възстановяване на частта от заплатената от ищците държавна такса, която е била за предявяване на евентуалния иск по чл. 108 от ГПК. Същата е равна на 156,91 лв. - 1 % от 2/3 ид. ч. от стойността на данъчната оценка на имота. За остатъчната сума, платена за предявяване на останалите искове, разноски не следва да се присъждат, тъй като не са предмет на разглеждане пред въззивна инстанция, както и ВОС е намерил за неоснователен главния иск по чл. 108 от ЗС.

Неоснователно е искането за възстановяване на платените по делото депозити за комплексна съдебно - медицинска психиатрична експертиза и съдебно - графологична експертиза. И двете, видно от актовете на ВРС, с които са допуснати – определение № 18529/03.07.2019 г. и протоколно определение от 04.10.2019 г., са назначени във връзка с доказването на исковете за нищожност на нотариалното завещание и пак в тяхна връзка – откритото производство по чл. 193 от ГПК. Както беше изложено по-горе, ищците имат право на разноски, които са направени по евентуално предявения ревандикационен иск.