Решение № 263 от 05.07.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Червен бряг, 05.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20264440100187 по описа за 2026 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.49, ал.1 от СК

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба на Ц. П. А., с ЕГН ********** от с. Глава, обл. Плевен, ул. .... против С. А. А., с ЕГН ********** от гр. Кнежа, обл. Плевен, ул. ....., с посочен телефон за призоваване: **********, с която на основание чл. 49, ал.1 от СК се иска от съда да постанови решение и прекрати сключения между страните брак с всички произтичащи от това законни последици. С исковата молба са представени като писмени доказателства – удостоверение за сключен граждански брак, 3 бр. удостоверение за раждане на дете; статистическа карта, адвокатско пълномощно и документ за платена държавна такса за образуване на гражданско дело. В исковата молба се твърди, че страните са живеели дълго време на семейни начала и на 26.02.2023 г. са сключили граждански брак в гр. К.... Същите са родители на три деца, които към момента са малолетни – И. Ц.ова А., с ЕГН **********, родена на ...... г., М. Ц.ов А., с ЕГН **********, роден на .... г. и И. Ц.ов А., с ЕГН **********, роден на ... г. Твърди се още, че от месец март на 2025-а година ответницата е напуснала семейното жилище и от тогава страните живеят в условията на фактическа раздяла, като брака им съществува само формално и е без съдържание. В исковата молба се твърди още и, че бащата отглежда децата си сам, подпомаган от майка си – тяхната баба по бащина линия. Моли съдът да постанови решение, с което да прекрати сключения между страните граждански брак, като на ищеца бъде предоставено упражняването на родителските права върху общите на страните деца, да я осъди да заплати издръжка за всяко от тях за 10 месеца преди датата на завеждане на исковата молба в размер на 270.00 лева, каквато е била минималната определена от законодателя за посочения период и издръжка за бъдеще време в размер на по 160.00 евро за всяко от децата. Съдът е разменил книжата по 1 делото и в дадения срок за отговор не е постъпил такъв от ответницата. Желае родителските права върху роденото от брака дете да бъдат предоставени на нея. Не претендира разноски.

ИЩЕЦА редовно призован в о.с.з. се явява лично и с адв. Ц. от ПлАК, които от името на доверителя си поддържа молбата. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

ОТВЕТНИЦАТА редовно призована не се явява лично и не взема становище по иска.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Безспорно по делото е, а се установява и от приложените: копие на у-е за сключен граждански брак бр. и 3 у-е за раждане на дете, че с акт № 0004 от 26.02.2023 г. страните са сключили валиден граждански брак в гр. К... и същите са родители на три деца, които към момента са малолетни – И. Ц.ова А., с ЕГН **********, родена на ...... г., М. Ц.ов А., с ЕГН **********, роден на .... г. и И. Ц.ов А., с ЕГН **********, роден на ... г., което определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

Правното основание на предявените искове е чл. 49, ал. 1 във вр. с ал. 3 от Семейния кодекс /СК/ – по иска за развод, чл. 59, ал. 2 вр. с чл.143 и чл.149 от СК – относно родителските права, режима на лични отношения и издръжката.

Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански брак на 26.02.2023 г., като през месец май 2025-а година ответницата е напуснала семейното жилище. От тогава съпрузите не са поддържали контакти и ответницата не се е интересувала от децата – не е изпращала пари за издръжка, а само от време на време им се обажда по телефона. Страните живеят, към датата на постановяване на настоящото съдебно решение, повече от година и два месеца в условията на фактическа раздяла, като ищеца поддържа своето непоколебимо желание за прекратяване на брака. Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК: Съдът като взе предвид доказателствата по делото по отношение на продължилата повече от една година фактическа раздяла между страните и най – вече изразеното от ищеца желание за прекратяване на брака намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му функции.

Между тях не съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите. Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно.

2

Досежно вината, съдът намира следното: Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка. Безспорно пълната дезинтересованост и липса на отговорност към семейството, брачния партньор и отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак.

Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и непоправимо разстроен с оглед нежеланието и на двамата съпрузи да поддържат каквито и да било отношения помежду си, поради което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена, като вина за това имат и двете страни.

По отношение на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на общите на страните деца: Съдът намира, че при постановяването на решението си следва да се съобрази единствено с интересите на децата. С приемането на новия Семеен кодекс законодателят определи, кои точно са правнорелевантните факти и обстоятелства от значение при обосноваване на съдебното решение по този въпрос, като се има предвид, че същото може да бъде изменяно по всяко време, с оглед промяна на обстоятелствата довели до постановяването му. Съгласно чл.59, ал.4 от СК, Съдът решава при кого от родителите да живеят родените от брака деца, на кого от тях да се предостави упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите, както и тяхната издръжка, след като обстойно и задълбочено прецени всички обстоятелства с оглед интересите им като: възпитателски качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към тях, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта им, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. По делото безспорно се установи, че страните са родители на три деца, които към момента са малолетни – И. Ц.ова А., с ЕГН **********, родена на ...... г., М. Ц.ов А., с ЕГН **********, роден на .... г. и И. Ц.ов А., с ЕГН **********, роден на ... г. и след раздялата се отглеждат от бащата, който полага непосредствени грижи и осигурява издръжката им, подпомаган от своите близки – майка и сестра. От представените по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на децата са осигурени достатъчно лично пространство, в обитаваното от тях жилище. По делото безспорно бе установено, че бащата е подпомаган от своите близки и разполага с финансови възможности, които биха гарантирали един сравнително добър жизнен стандарт на децата, като в тази насока са представените по делото писмени доказателства, както и събраните гласни такива от разпита на свидетеля Арниета П.а А.. За ответницата не се събраха доказателства за реализираните от нея трудови доходи. Преценявайки на кого от двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските права върху родените от брака и все още малолетни деца и се определи тяхното местоживеене, както и след като направи сравнителен анализ на събраните по делото доказателства по посочените от законодателя критерии, с оглед стриктното следване интересите на децата Съдът намира, че бащата е тази който полага и може да полага необходимите непосредствени и ежедневни грижи за тях. Съдът намира, че към този момент следва да предостави упражняването на родителските права 3 върху общите на страните деца и определи местоживеене им при бащата.

По отношение на режима на лични отношения с майката съдът намира, че един режим в съответствие, с установената съдебна практика не би променил и досега съществуващото положение. Съдът намира за най-подходящ следния режим на свиждане – всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 10:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя, с преспиване, по местоживеене на майката, както и да ги взима за един месец през лятото не съвпадащ с платения годишен отпуск на бащата.

По отношение на издръжката за децата: Родителят, който няма да упражнява непосредствено родителските права, дължи издръжка на своите малолетни деца.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът й се определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя. По делото не се събраха доказателства за реализираните от майката трудови доходи. При определяне размера на дължимата издръжка приложение намира разпоредбата на чл. 142 от СК, според чиято ал.1, съдът следва да се ръководи от нуждите на детето и от възможностите на родителя, но съобразявайки се с минималния установен от законодателя размер по ал.2 на същата разпоредба от една четвърт от размера на МРЗ. Съгласно Постановление на МС на Р. България МРЗ е определена на 1 077.00 лв.

/550.66 евро/, което определя минимален размер на присъдената издръжка за едно дете в размер на 269.25 лв. Вземайки предвид възрастта на децата, за които се дължи издръжка съдът приема, че същите за задоволяване на своите потребности се нуждаят от обща месечна издръжка в размер на около 300.00 евро за всяко от тях. За да бъде даден отговор на въпроса какво да бъде участието на всеки от двамата родители на децата, тази общо необходима месечна издръжка, следва да се прецени възможността на всеки от двамата да заделя средства за изплащането й. В тази връзка съдът намира, че майката може и трябва да участва в издръжката на И., М. и И., с 160.00 евро, а разликата ще се поеме от бащата, който ще осъществява и непосредствените грижи по отношение на децата доколкото липсват данни и двамата родители да участват в издръжката на други низходящи. Издръжката, която дължи се следва от датата на подаване на исковата молба – 25.02.2026 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване. Върху сумата се дължи и законната лихва върху всяка просрочена вноска считано от настъпване на падежът й.

По отношение на иска за присъждане на издръжка за минало време – 10 месеца преди датата на завеждане на исковата молба: Съгласно чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година назад до завеждане на иска.

В производството по този текст доказателствената тежест пада върху ответницата. Ищеца не е длъжен да доказва нуждата от издръжка за претендирания период за минало време. Ако ответницата твърди, че такава нужда не е съществувала или, че пък доброволно е предоставяла издръжка то тя следва да докаже тези обстоятелства.