Определение № 16227 от 29.08.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16227 гр. София, 29.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20251100508793 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, вр. чл. 274 и следв. ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, срещу Определение № 15644 от 03.04.2025 г., постановено по гр. д. № 59348/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 35-и състав, с което е оставена без уважение молба с вх.

№177221/30.05.2024 г., подадена от „Еос Матрикс“ ЕООД с искане за изменение на решение №8178/03.05.2024 г. по гр.д. №59348/2023 г. по описа на СРС, 35 състав в частта за разноските.

Частният жалбоподател твърди, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото, поради което на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските следва да останат в тежест на ищеца. Позовава се на практика на ВКС, съгласно която ответникът може да удовлетвори интереса на ищеца, като признае вземането и в този случай разноските остават в тежест на ищеца. Счита, че присъденото адвокатско възнаграждение не е съобразено с фактическата и правната сложност на делото. Моли съда да отмени обжавалното определение.

Ответникът по частната жалба – Л.М.М., в законоустановения срок е депозирал писмен отговор на частната жалба, в който е изложил становище за нейната неоснователност. Счита, че направеното признание на иск е неотносимо към извършените процесуални действия от ищеца, както и че размерът на присъденото адвокатско възнаграждение е справедлив и обоснован. Моли съда да потвърди обжалваното определение.

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна поради следните мотиви:

Софийският районен съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ответникът не дължи сумата от 12 276 лева по Договор за кредит LD*** от 09.12.2004 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД и ищеца, което вземане се претендира от ответника въз основа на договор за цесия от 31.11.2011 г. сключен между „Обединена българска банка“ АД и „ЕОС Файнънс“ ООД и договор за цесия от 29.02.2016 г., сключен между „ЕОС Файненс“ ЕООД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, поради погасяване на оспореното вземане по давност.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който 1 е изложил становище както за нейната допустимост, така и за нейната неоснователност.

Ответникът признава иска и моли съда да уважи предявения иск и да присъди разноските в тежест на ищеца.

С Решение № 8178 от 03.05.2024 г., поправено с решение № 202 от 07.01.2025 г., постановено по гр. д. № 59348/2023 г. по описа на СРС, 35-и състав, е уважен предявеният от ищеца иск, като с решението ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1991,04 лева, представляваща разноски в производството.

С Определение № 15644 от 03.04.2025 г., постановено по гр. д. № 59348/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 35-и състав, е оставена без уважение подадена от ответното дружество молба за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, като първоинстационният съд е приел, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева е в минималния размер по наредбата, поради което не са налице основания за намаляването му по прекомерност.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Целта на разпоредбата е ответникът да не се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иск, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. В случаите когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да бъде освободен ответникът от отговорност за разноски поради отсъствие от първата от кумулативните предпоставки чл. 78 Г П К . При предявен от длъжника отрицателен установителен иск за недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност при наличие на изпълнителен титул в полза на ответника и независимо от това, че кредиторът - ответник е признал иска с отговора на исковата молба и срещу ищеца - длъжник не са предприемани изпълнителни действия след изтеклата давност, освобождаването на ответника от отговорност за разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК не е оправдано. Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение, поради което позоваването на давността не може да се направи извън исковия процес. Дори и когато не е образувано изпълнително производство, наличието на изпълнителен титул в полза на ответника винаги поражда право за длъжника да поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече след изричане на срока на погасителна давност вземането, за съдебното предявяване на което причина е поведението на кредитора (в този смисъл и Определение № 2026 от 16.07.2024 г. по ч. т. д. № 941 / 2024 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. Отделение; определение № 694 от 25.09.2023г. по ч.т.д.№ 1325/2023 на ІІ т.о. на ВКС; определение № 1220/05.12.2023г. по ч.т.д.№ 1809/2023г. на ІІ т.о. на ВКС). В контекста на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което първоинстанционният съд правилно е присъдил разноските в тежест на ответника с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

С оглед заявеното от ответника възражение за прекомерност, поддържано и в подадената до въззивния съд частна жалба, настоящият състав на съда намира следното:

Определящ критерий за обосноваване на справедлив и съответен размер на адвокатското възнаграждение е конкретиката на правния спор и проведеното съдебно производство. Предвид разрешенията, дадени в решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., задължителни за съдилищата съгласно чл. 633 и чл. 3 ГПК, съдът не е обвързан от минимума, предвиден в цитираната наредба за определяне на адвокатски възнаграждения.

Въпреки това посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждение могат да служат като ориентир при определянето им от съда, но без да са обвързващи за него.

Предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК е оценяем, като съгласно предвиденото в чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ минималното възнаграждение възлиза на 1500 лева, следователно присъденото адвокатско възнаграждение е съобразено с минимума по наредбата. Използвайки като ориентир 2 предвиденото в Наредбата възнаграждение и съобразявайки обстоятелството, че в конкретния случай процесуалният представител на ответника е предоставил правна защита и съдействие по дело, по което ответникът е признал предявения иск, ниската фактическа и правна сложност на делото, както и това, че е проведено едно открито съдебно заседание, в което не са събирани доказателства, настоящият съдебен състав намира, че определеният от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение от 1500 лева е справедлив и съответен, поради което не са налице основания за редуцирането му.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден, а частната въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 15644 от 03.04.2025 г., постановено по гр. д. № 59348/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 35-и състав.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчване на препис от същото на страните

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3