Определение № 1290 от 18.09.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1290 гр. Варна, 18.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20233100900106 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по т.д.№ 106 по описа на Окръжен съд Варна за 2023 година е образувано по искова молба от “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, гр. София , с която е предявен иск на заявител-кредитор за установяване по отношение на оспорващия длъжник Г. И. И. с ЕГН ********** с адрес **************** дължимостта на вземания по издадена заповед за незабавно изпълнение, удостоверяваща изискуемо след настъпване на уговорен падеж вземане, произтичащо от договор за банков кредит, предсрочно обявен в просрочие и акцесорни последици от подаване на заявлението в заповедно производство.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът е подал писмени отговори, в които оспорва иска по основание и размер.

В срока по чл.372 от ГПК ищцовото дружество е подало допълнителна искова молба, в която оспорва въведените с ОИМ възражения.

Ответникът не е подал отговор на допълнителната искова молба, при което размяната на книжата е приключила.

По допустимостта на претенциите:

Установено е провеждането на заповедно производство, чрез което банката като кредитор се е снабдила с изпълнително основание - заповед за незабавно изпълнение, въз основа на документи по 417 ГПК, идентични с представените по настоящото дело доказателства за съществуване на дълга срещу длъжниците – кредитополучател и съдлъжника, който е ответник по делото.

При справка с приложеното в заверен препис ч.гр.д. № 58151/2022г по описа на РС – София (приложено служебно) е видно, че ответникът е оспорил вземанията по реда на чл.

414 ГПК с бланкетно, немотивирано възражение, депозирано надлежно в срок и прието от съответния заповеден съд като пречка за стабилизирането на заповедта спрямо него. Не е 1 установено обезсилване на вече издаденото изпълнително основание.

Установителната претенция на заявителя е предявена в срока, указан от съда, издал заповедта. Легитимацията на страните по настоящото производство съответства на качествата им заявител и оспорващ длъжник по заповедно основание. Участващото в делото дружество е регистриран търговец по реда на ЗТР, като правния му статут се установява чрез публичен достъп в ТР, воден от АВ. Представителната власт на пълномощника на ищеца е надлежно учредена на юрисконсулт М. А..

Предметът на установяване е очертан от ищеца идентично с описанието на претенцията, за която е издадена заповедта. Твърденията за легитимация на страните съответстват на описаното спорно правоотношение по поемане на задължение за връщане на главница, предоставена от ищеца на кредитополучател, като в задължението на когото в качеството на съдлъжник е встъпил ответника Г. И. И., чиято изискуемост е настъпила след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, ведно със съответно уговорени просрочени ежемесечно дължими лихви за ползването на кредита, наказателна лихва и годишна такса.

По предварителните въпроси:

Акцесорните последици от предявяването на заявлението (законна лихва от сезиране и разноски по заявлението) не се включват в предмета на установяване. Дължимите държавни такси, след приспадане на внесените при образуване на заповедното производство, определени съразмерно на цената от всяка от установителните претенции, са внесени.

С отговора на исковата молба ответникът въвежда възражение, че спорът не подлежи на разглеждане като търговски спор. Счита, че ответникът като съдлъжник, физическо лице, е потребител по смисъла на ЗЗП, поради което производството следва да се гледа по Общия ред.

Възражението е неоснователно.

При извършена служебна справка по партидата на кредитополучателя „Феху дивелъпмънт“ ЕООД ЕИК 205705895 до 11.04.2022г., т.е. към момента на сключване на договора за банков кредит едноличен собственик на капитала на дружеството и негов управител е ответникът Г. И. И..

Налице е трайна съдебна практика, в съгласие с която се приема, че в пар.13а, т.9 от ДР на ЗЗП изрично е посочено, че със ЗЗП са въведени в националното ни законодателство разпоредбите на Директива 93/13/Е. на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Във връзка с преюдициални запитвания по приложението чл.2, б.

„б” от Директивата 93/13 е формирана практика на Съда на Европейския съюз, в която разпоредба е дефинирано понятието „потребител”, като всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на директивата, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. При транспониране на директивата в националното ни законодателство е даденото сходно определение на същото понятие в пар.13 от ДР на ЗЗП. Според него, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Съгласно решенията по дело С-74/15 и по дело С-419/11 на СЕС, обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник или гарант, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка 2 търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални връзки с посоченото дружество, като например управлението или мажоритарно участие в същото.

В настоящия случай придобиването на качеството на съдлъжник по търговски договор от физическото лице – отв. Г. И. е осъществено с оглед тесните му професионални връзки с дружеството кредитополучател, изразяващи се в осъществяване на управлението на дружеството и качеството на едноличен собственик на капитала му, поради което не може да се приеме, че задължаването от страна на физическото лице е извършено за цели, извън и независимо от всяка търговска дейност или професия.

Предметът на делото определя разглеждането му като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365, т.

1, вр. чл. 286, ал. 2 и чл. 1 ал. 1, т. 7 ТЗ).

По доказателствените искания:

С оглед изложените по-горе съображения по допустимостта, съдът е изискал служебно книжата по заповедното производство.

В исковата молба са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени доказателства, идентични с приложените към заявлението, по което е образувано заповедното производство. Документите по чл. 417 ГПК, отнасящи се до отношенията с ответника представляват относими и допустими доказателства и следва да се приемат.

Извлечението от сметката и данните за движението на записите по нея са относими и допустими.

Поисканата от ищеца счетоводна експертиза за проверка на надлежното отразяване на размерите на задълженията по процесния договор е допустима, а събирането на това доказателство е наложително.

На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на и списък на разноските, на осн. чл. 80 от ГПК.

Съдът намира, че на страните следва да се укаже възможността в 1- седмичен срок от съобщаването могат да изразят становище по проекто-доклада, както и в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на осн. чл.

78, ал. 9 ГПК.

Съдът намира, че настоящето определение следва да се съобщи на страните, на осн. чл.374, ал.2 ГПК.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ иск, предявен от “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА

БАНКА“ АД, гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт М. А. срещу Г. И. И. с ЕГН 3

********** с адрес **************** за установяване по отношение на длъжник оспорени изискуеми вземания по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 58151/2022г. по описа на РС - София, както следва:

1 000 000 лева /един милион лева/ - непогасена главница по Договор за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2022 г. до изплащане на вземането;

3 055,56 лева /три хиляди и петдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки/ - законна лихва за периода 14.10.2022г. до 24.10.2022г.;

39 921,20 лева /двадесет и девет хиляди деветстотин двадесет и един лева и двадесет стотинки/ - договорна лихва, начислена за периода от 01.03.2022г.-13.10.2022г. включително;

6 553,44 лева /шест хиляди петстотин петдесет и три лева и четиридесет и четири стотинки/ - наказателна лихва, начислена за периода от 01,03.2022г.-13.10.2022г. включително

5 800,00 лева /пет хиляди и осемстотин лева/ - комисионна за управление;

120,00 лева /сто и двадесет лева/ - разноски за връчване на покана за плащане ведно с акцесорни последици от провеждане на заповедно производство.

Ищецът претендира и разноски по делото.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на част ІІІ, гл. 32 от ГПК „ПРОИЗВОДСТВО ПО ТЪРГОВСКИ СПОРОВЕ”.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника по чл.369, ал. 1 от ГПК.

ОБЯВЯВА на страните следният проект за УСТЕН ДОКЛАД:

Твърди се, че на 10.03.2021г. между ищеца "Първа инвестиционна банка" АД, ответника Г. И. в качеството на солидарен длъжник, „ФЕХУ ДИВЕЛЪПМЪНТ" ЕООД, ЕИК 205705895 в качеството на Кредитополучател е сключен Договор за банков кредит №000LDS-001488, по силата на който Банката отпуска на Кредитополучателя „ФЕХУ ДИВЕЛЪПМЪНТ" ЕООД кредит в размер на 1 000 000 (един милион) лева с краен срок за погасяване на кредита 01.04.2027г. съгласно Раздел VIII, чл. 16 от Договора за кредит.

Неразделна част от Договора за кредит е сключения на 26.04.2022г. Анекс № 1 между Банката, Кредитополучателя и Т.Ж., в качеството на солидарен длъжник, по силата на който солидарния длъжник встъпва в дълга по договора за кредит. Кредитополучателят „ФЕХУ ДИВЕЛЪПМЪНТ" ЕООД е усвоил отпуснатия кредит в пълен размер на 15.03.2021г. по сметка, открита на негово име в Банката IBAN BG82FINV91501017516719. Съгласно Раздел VI чл.11 от Договора за кредит за ползвания кредит Кредитополучателят плаща на Банката годишна лихва (редовна, възнаградителна) в размер на СЛП за лева, прилаган от Банката, увеличен с надбавка от 4,3382 /четири цяло три хиляди триста осемдесет и две десетохилядни/ пункта, но не по-малко от 4,5% /четири цяло и пет десети процента/. Лихви се начисляват само за дните на фактическо ползване на кредита. Дължимата от Кредитополучателя/солидарния длъжник лихва се заплаща периодично в размер и на падежи, подробно описани в погасителен план - Приложение № 1, неразделна част ото Договора за кредит. Съгласно Раздел IX, чл.19 от Договора за кредит плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по сметката за обслужване на дълга, се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в т.11, раздел VI от Договора за кредит лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 20 /двадесет/ пункта, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден. Съгласно Раздел X, чл.20.2 от Договора за кредит, ответникът, в качеството на солидарен длъжник, се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за целия размер на дълга, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията, произтичащи от Договора за кредит, вкл. за лихвите, таксите, комисионните и разноските.

4

Твърди се, че за периода от 02.05.2022г. до 03.10.2022г. са налице неплатени вноски по главница, съгласно погасителен план към договора за кредит, общо шест вноски, а за периода от 01.03.2022г. до 01.10.2022г. – дължими са осем вноски по лихвата.

Ищецът излага, че поради неплащане в срок на задълженията, на основание Раздел XIII, т.27.2 от договора, банката чрез ЧСИ рег. № 850 е връчила на кредитополучателя и съдлъжниците ПДИ с предоставен срок за изпълнение от получаване на поканата, и съдържаща изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем при неизпълнение.