Решение № 6382 от 24.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6382 гр. София, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100501957 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № 23490 от 30.12.2024г., постановено по гр.д. № 26475/2024г. по описа на СРС, 42-ри състав, е отхвърлен предявеният от А. А. М. срещу К. А. А. осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на употребени думи и изрази в периода от м.08.2021г. до м.09.2021г. Със същото решение А. А. М. е осъдена да заплати на К. А. А. на основание чл.

78, ал. 3 ГПК сумата от 750 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ищцата А.

А. М., в която са развити съображения за неправилност на обжалваното решение.

Жалбоподателката сочи, че неправилно първоинстанционният съд приел исковата претенция за недоказана, тъй като нА.чието на противоправно поведение на ответницата се установявало от показанията на свидетеля М., който сочил в показанията си, че бил свидетел на доста неща от страна на ответницата – нападки и караници по повод това, че ищцата не си вършила работата, като ответницата наричала ищцата с цинизми от сорта на „компаньонка“. Свидетелят давал показания за това, че ответницата обиждала ищцата като случаите били по време на работа и свидетелят чувал думата „компаньонка“ ежедневно, когато се карА.. Когато ответницата обиждала ищцата, хуквала на някъде, после се връщала изнервена и полудяла. Въззивницата счита, че съдът бил игнорирал тези показания с мотиви, че свидетелят бил на 16 години през този период, както и че изречените обиди по адрес на 1 ищцата били по повод бавна и неконцентрирана работа, които аргументи счита за неотносими. Такива били и останА.те изложени от СРС аргументи за отхвърляне на иска, свързани със създадената конфликтна ситуация на работата на ищцата и с липсата на опити на ищцата да си смени работодателя или да се премести в друго заведение. Счита, че били нА.це предпоставките за уважаване на иска по чл. 45 ЗЗД. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответницата К. А. А. е подала отговор на въззивната жалба, в който са развити съображения за нейната неоснователност. Въззиваемата страна счита, че първоинстанционният съд правилно бил оценил показанията на св. М., който бил заявил неверни обстоятелства относно цялостната обстановка, време и поведение на страните, по който повод бил подаден сигнал до прокуратурата. Сочи, че свидетелят не бил работил през месеците август, септември и октомври на 2021г., а бил работил само 8 дни през м. август 2021г., след което самоволно бил напуснал. Оспорва да са нА.це предпоставките за уважаване на иска. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по вА.дността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останА.те въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е вА.дно и допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже нА.чието на виновно противоправно поведение на ответницата, причинените неимуществени вреди, техният характер и интензитет, както и тяхната причинно-следствена връзка с поведението на ответницата. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и да опровергае презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

В първоинстанционното производство, както и в настоящото въззивно такова, не е нА.це спор между страните по въпроса, че през процесния по делото период м, август 2021г. и м. септември 2021г. ищцата А. А. М. е била служител по трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 141 от 03.08.2020г. между нея и работодателя „Витаферо“ ЕООД, за изпълнение на длъжността „сандвич артист“ на пълно работно време с място на работа: гр. София, бул. „България“ № 69, България Мол. Освен безспорния му характер, това обстоятелство се установява от приетия трудов договор, както и от приетото 2 предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение 09.08.2023г. и препис от влязло в сила съдебно решение по иск за отмяна на уволнение. Няма спор и по въпроса, а и от показанията на двамата разпитани по делото свидетели се установява, че по същото време ответницата К. А. А. също е била служител по трудово правоотношение с работодателя „Витаферо“ ЕООД, като е изпълнявала длъжността „мениджър“ в същото заведение, в което е работела и ищцата.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху въпросите относно твърдяното противоправно поведение на ответницата, респективно претърпените от ищцата неимуществени вреди в причинно-следствена връзка с него. В тази насока съдът намира следното.

От събраните от СРС показания на свидетеля Й.А. М. се установява, че свидетелят познавал и двете страни от доста време, като К. А. му била работодател, а А. му била колежка в мол „България“, на бул. „България“. Позицията на свидетеля била сандвич[1]артист. Започнал работа през 2021 г., когато бил на 16 години и работил около 2-3 месеца може би някъде през месеците август – септември на 2021г., като през цялото време А. му била колежка, а К. – негов началник. Сочи, че бил свидетел на много неща от страна на К. - нападки, караници по повод това, че А. не си вършела работата, но това не било вярно. Имало караници, спорове, обиди от страна на К. към А.. Наричала я с цинизми, от сорта, че била компаньонка. Когато А. не си свършила работата, К. я глобявала. Докато свидетелят правел сандвичи, А. била на каса и с нея се разбирал добре. Свидетелят присъствал лично докато се карали, когато по думи на К., А. била отказала да обслужи клиенти на английски, въпреки, че тя знаела английски. Никога не бил ставал свидетел да дойде англоговорящ и тя да откаже да го обслужи. Не бил ставал свидетел А. да обижда К..

К. била обиждала А., като случаите били по време на работа. Ако А. искала да почива, К. не я пускала и излизало, че едва ли не тя не се подчинява на заповедите. К. си позволявала да обижда А., като казвала, че не става, че не могла да си върши работата, че била бавна, кьопава – от този тип. Това се случвало почти ежедневно. Към свидетеля също имало обиди.

Думата „компаньонка“ свидетелят бил чувал ежедневно, като се скарали. Когато К. я обидела, хуквала на някъде, после се връщала изнервена, полудяла. Нямало регламентирани почивки, излизали, когато се разберяли или когато тяхната шефка К. ги пуснела. Пред клиенти също имало такива ситуации, двама познати на свидетеля го питали какво се случва, защото била крещяла пред тях, независимо, че се познават. Преди всичко те били клиенти. Свидетелят бил приятел с А., поддържали отношения. Докато А. била там, не й се ходело на работа, но нямало как, когато се чули за последно била разплакана от отношението, което продължавало и до момента. А. не се била връщала да работи там след уволнението. Другият свидетел, собственикът на заведението идвал само, когато К. го извикала, не стоял постоянно там. Два пъти го виждал след извикване от страна на К., за да ги смъмрел. Той дошъл, за да се скара на свидетеля, защото не си бил вършил работата или бил отговарял на К.. Другите колеги също били ставА. свидетели. След като виждали как К. се държи с А., колегите също започвали да я обиждат и да се държат „гадно“ с нея. ОпитвА.

3 се да се държат така и със свидетеля М.. Те обиждали А., а тя не го правела, защото не била такъв човек. Другите били повлиявани от К.. Ако тя се държала лошо с някой и те се държали лошо с него. Според свидетеля, А. е работила в това заведение 3 години и половина или 4 години. Не знае дА. А. е опитвала да работи в друго заведение от веригата .

Свидетелят работил в заведението 2-3 месеца, разполагал с договор от септември-октомври 2021 г. К. глобявала с 50 лв. за несвършена работа и глобата се събирала като се изплащала по-ниска заплата, намалена с размера на наложената глоба. За извършената работа свидетелят не бил получил и една стотинка от тази фирма, не бил взимал и заплата.

Заведението работило от 6:00 до 22:00 часа вечерта и се работело по график. Свидетелят работил по 4-6 часа, а А. по 10-12 часа и винаги бил в смяна с К. и А.. Не си спомня А. да е почивала. А. се опитвала да говори с управителя, но не могла да го направи пряко. Не знае в писмена форма дА. е обърнала внимание на ръководството за взаимоотношенията им. Не знае А. да се е обръщала към 112 или към охраната. Не знае дА. е имала възможност да работи на друго място от веригата. Събрание нямало.

От показанията на свидетеля Л.К. се установява, че същия познава ищцата и тя работела от около 2021г. /не си спомня точно/ до преди август 2023г. Служителите освен трудов договор, подписвали и длъжностна характеристика, в която били описани задълженията и работата, която трябвало да свършат. В обекта на бул. „България“ освен К. имало още шифт мениджър и мениджър на смяна, които като нея я няма осъществявали управлението. В периода, в който работила ищцата, имало оплаквания от сорта, че се уморявала, че не успявала добре да си свърши работата, за някакви нормални неуредици, защото там, където имало някаква работа, имало и някакви умерени конфликти. А. споделяла на свидетеля, че не успявала да си свърши работата на време, че трябвало да си тръгне в еди колко си часа, пък не била успяла да приключи това, което трябвало да приключи, че не се разбирала с някой човек, че имала проблеми с клиенти и такива неща.

Свидетелят бил говорил с А. за проблемите й с К., защото в този дълъг период от време, в който тя работила, имало моменти на неразбирателство между двете. Свидетелят се намесвал и се опитвал да разбера коя страна е права и коя греши. Според свидетеля по-скоро от страна на А. имало обиди. Тя била лабилна, имало случаи, в които да хвърля и удря предмети. Даже имало случай с един нож на пода, паднал, който тя го била ритнала. Била изпадала в истерични състояния. К. винаги се опитвала да бъде в себевладение, да не повишава тон, като мениджър да действа с авторитет, а не повлияна от емоционални неща.

Свидетелят не бил чувал оплаквания от А., освен тези от настоящия момент. Било лесно служителите да се обърнат към свидетеля. Всеки служител разполагал с телефона на свидетеля, вайбър, и ги използвали. Свидетелят посещавал заведението всяка седмица, поне по 4-5 пъти, прекарвал поне по 1-2 часа всеки път. Имали два обекта, като другият бил в „Сердика център“, така че не му било трудно да отделя време за това. С А. се работело трудно, защото не била склонна, когато има проблем да го споделя. Много пъти се оказвало, че в миналото, ако е имало проблем, тя не го казвала, обаче го помнела и натрупвала някакво напрежение, което избивало под формата на гневни изблици. Свидетелят ги бил виждал лично, когато започнал да се намесва по-сериозно, когато А. започнала да изпраща сигнА.

4 до всички институции по проблеми, които били чисто работни и могли да се разрешат в колектива. Приел тежко случай, когато А. била започнала да се заяжда с шифтмениджърката С., да пуска сигнА. срещу нея и да се обажда на телефон 112, на МВР или прокуратурата. По тези сигнА. не било установено нищо. Спомня си случай, в който А. звъняла на телефон 112 и обяснила, че е била заключвана в „Събуей“, при положение, че имало нисък плот, който се прескачал и физически не било възможно някой да бъде заключен. Свидетелят обяснявал на А., че очаквал първо да се успокои, да поговори с човека, ако не се разбере с него да отиде при К., ако и там не се разберат - да дойде при него.