Определение № 25930 от 17.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25930 гр. София, 17.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20261110109879 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по депозирана искова молба, уточнена с молба от 23.04.2026 г., от ..“ ЕАД срещу П. Н. В., В. В. В. и К. В. В., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответниците, че дължат при разделна отговорност, съобразно притежаваните от тях квоти в съсобствеността върху топлоснабден имот, находящ се в гр. .., следните суми: по отношение на П. Н. В., съобразно притежаваната от него квота от 2/4 идеални части – сумата 860,70 евро, представляваща главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 02.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 89,42 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2024 г. до 20.01.2026 г., сумата 21,92 евро, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 02.02.2026 г. до окончателното изплащане, както и сумата 4,55 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2023 г. до 20.01.2026 г.; по отношение на В. В. В., съобразно притежаваната от нея квота от 1/4 идеална част – сумата 430,35 евро, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 02.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 44,70 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2024 г. до 20.01.2026 г., сумата 10,95 евро, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 02.02.2026 г. до окончателното изплащане, както и сумата 2,27 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2023 г. до 20.01.2026 г.; по отношение на К. В. В., съобразно притежаваната от нея квота от 1/4 идеална част – сумата 430,35 евро, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 1

01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 02.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 44,70 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2024 г. до 20.01.2026 г., сумата 10,95 евро, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 02.02.2026 г. до окончателното изплащане, както и сумата 2,27 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2023 г. до 20.01.2026 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 139/2026 г. по описа на Районен съд – ..

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, в качеството им на собственици на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 139/2026 г. по описа на Районен съд – ., както и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, допълнен с молба, с който предявените искове се оспорват като недопустими, евентуално – като неоснователни и недоказани по основание и размер. Ответниците оспорват наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, като поддържат, че не притежават качеството на клиенти на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката и не са пасивно материалноправно легитимирани да отговарят по предявените искове. Твърдят, че през процесния период имотът е бил предоставен за ползване на трето лице, на чието име е открита партида при ищеца, поради което именно това лице се намира в облигационно правоотношение с топлопреносното предприятие и дължи заплащане на цената на доставената топлинна енергия. Оспорват реалната доставка и потреблението на топлинна енергия в претендирания размер, както и правилността на извършеното дялово разпределение. Поддържат, че липсват доказателства за законосъобразно проведено общо събрание на етажната собственост за избор на търговец за дялово разпределение, както и за наличието на валидно правоотношение между етажната собственост и дружеството, извършващо дяловото разпределение. Оспорват дължимостта на претендираната цена за услугата „дялово разпределение“, като сочат, че липсват данни ищецът да е материалноправно легитимиран да претендира това вземане. Правят възражения относно 2 начина на формиране на претендираните суми, включително относно начисляването на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и относно приложението на Методиката за дялово разпределение. Оспорват и претенциите за обезщетение за забава, като поддържат, че липсват предпоставките за възникване на задължение за заплащането им.

С допълнението към отговора ответниците, в условията на евентуалност, релевират възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните вземания, като поддържат, че за същите е приложима тригодишната погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД и че всички вземания с падеж преди 02.02.2023 г. са погасени по давност. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

По доказателствената тежест:

По исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия през исковия период при твърдените квоти; реално доставената на ответниците топлинна енергия за процесния период; че стойност на доставената топлинна енергия възлиза именно на спорната сума, както и че през процесния период в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, като същият не излага твърдения в тази насока и не сочи доказателства за това.

По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на обезщетението за забава.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК указва на ответниците, че не сочат доказателства за твърденията си, че третото за спора лице, на което е било предоставено ползването на имота, е сключило договор с ищеца за доставка на топлинна енергия.

По искането по чл. 219 ГПК и доказателствените искания:

В исковата молба ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „.“ ЕООД като трето лице-помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Искането е основателно и следва да се уважи.

Искането на ищеца за изискване на документи от третото лице-помагач касае относими по делото факти и следва да бъде уважено.

Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда 3 правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде уважено, като същата бъде изготвена и въз основа на намиращите се и у третото лице - помагач документи.

По отношение на искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира, че искането следва да бъде оставена без уважение като ненеобходимо за изясняване на спора от фактическа страна.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. . като трето лице-помагач на страната на ищеца.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице - помагач в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределянето на топлинна енергия през исковия период от м.05.2023г. до м.04.2024 г. включително документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение, съставяни за имота през процесния период, изравнителните сметки, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот с абонатен номер ., протоколи за неосигурен достъп на служител на . за отчет на измервателните уреди /ако такива са съставяни/ и т.н.

ПРИЕМА приложените към исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза със задачи, формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 200 евро, вносим от ищеца по сметка на СРС в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице ., което да бъде уведомено за поставените и задачи след представяне на доказателства за заплатен депозит.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по поставените в исковата молба въпроси.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 24.09.2026г от 14.05 часа, за когато да се призоват страните (в това число и третото лице-помагач) и вещото лице, като им се изпрати препис от настоящото определение, на третото лице-помагач – и препис от исковата молба, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че при постигането на такава ще бъде възстановена 1/2 от внесената държавна такса, и че с постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред първата инстанция.

4

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5