Решение № 334 от 10.10.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. Кюстендил, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Симона Р. Цикова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20221500500523 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Център за спешна медицинска помощ Кюстендил с ЕИК *** и административен адрес: гр. ***, пл. „***“ № **, представляван от процесуалния представител по пълномощие адв. Д. М., срещу решение № 502/ 07.07.2022 г., постановено от РС – Дупница по гр.д.№ 525 /2022 г. по описа на същия съд.

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт РС-Кюстендил е отменил Заповед № РД-Н-2/02.03.2022 г. на Директора на ЦСМП – Кюстендил, с която на А. В. Н., заемаща длъжността „****“ в ЦСМП – Кюстендил е наложено наказание „предупреждение за уволнение“, като незаконосъобразна. Осъдил е ответника ЦСМП – Кюстендил да заплати на ищцата А. В. Н. сумата от 400,00 лева - разноски по делото, както и да внесе по сметка на съда държавна такса в размер на 50 лева.

Жалбоподателят обжалва изцяло решението на районния съд, релевирайки доводи за неговата неправилност, породена от незаконосъобразността и немотивираността му.

Акцентира на обстоятелството, че визираните в процесната заповед трудови нарушения са действително извършени от ищцата, което било категорично доказано в процеса. За несъстоятелен се приема извода на съда, че отклонявайки се от дежурството си в РКЦ за времето от 16.00 до 17.00 часа, реално ищцата е извършила друго свое трудово задължение, вменено й по длъжностна характеристика. Твърди, че по време на дежурство в РКЦ, дежурните не посещават адреси и не обслужват пациенти. Тези действия на ищцата били извършени без разрешението на административния ръководител и реално довели до застрашаване живота и здравето на другите служители на Центъра. Нарушението по т.1 от процесната заповед също следвало да се квалифицира като „нарушение на трудовата 1 дисциплина“, тъй като по същността си представлявало „неизпълнение на законните нареждания на работодателя“ и застрашавало здравето и живота на останалите служители.

Заключава, че при определяне на дисциплинарното наказание, работодателят се е съобразил с разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ, предвид тежестта на нарушенията, както и с начина им на осъществяване.

По изложените съображения поддържа искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска като неоснователен.

Отделно от въззивната жалба по делото е постъпило становище от д-р. А.Р. – Директор на ЦСМП Кюстендил. В последното се изразява становище за неправилност на първоинстанционното решение, предмет на въззивен контрол в настоящото производство.

Пространствено се излагат доводи в тази насока.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна – А. В. Н., чрез процесуалния представител по пълномощие – адв. Д. З. от КАК, депозира отговор по въззивната жалба.

Оспорва основателността на жалбата и поддържа искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно. Претендира деловодни разноски. Оспорва довода на жалбоподателя, че по делото са доказани извършените от ищцата нарушения на трудовата дисциплина. В тази насока пояснява, че обслужения пациент Ц. А. не е била с Ковид 19 симптоми, а с оплаквания от спазми и болки в корема, което обстоятелство било надлежно отразено в Книга за повикванията на станцията на бърза медицинска помощ.

Липсвала забрана дежурните РКЦ да напускат Центъра, нито да се обслужват адреси на пациенти от тях. От разпита на св. А. С. се установило, че именно служителите в РКЦ определят кой да посети адреса и че условие за излизане от РКЦ, е съгласие на втория дежурен служител, което било налице, видно от показанията на св. В.. По делото не се съдържали доказателства, че административния ръководител следвало да одобри излизане на адрес. Както правилно установил и районният съд, в случая не е било налице преждевременно напускане на работа, доколкото ищцата след прегледа своевременно се е върнала на работното си място до края на смяната й. От Персоналния отчет за изразходвани медикаменти и консумативи за периода 31.01.2022 г. се установявало, че за прегледа на Ц.

А. на 31.01.2022 г. са използвани спазмолитици, което оборвало довода на жалбоподателя, че същата била с Ковид симптоми. Разходът на тези медикаменти бил одобрен от директора на Центъра. Във връзка с нарушението по т.1 от процесната заповед се твърди, че по делото липсват данни Заповед № РД-01-56/15.10.2021 г. да е била връчвана на ищцата. Сочи, че за нарушението на тази норма бил предвиден административен ред за санкциониране. Твърди, че издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е в грубо нарушение на процедурата по чл.193, ал.1 КТ.

Кюстендилският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна - ответник в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

Първоинстанционното производство пред КнРС е образувано по предявен от А. Н. против Център за спешна медицинска помощ – Кюстендил, ЕИК: **** за отмяна като незаконосъобразна със Заповед № 2/02.03.2022 г. на Директора на ЦСМП – Кюстендил, с която на ищцата, заемаща длъжност „****“ в ответния ЦСМП – Кюстендил е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

В исковата молба се поддържат тъвредния, че страните са в трудово правоотношение, като ищцата заемала длъжността „***“ при ответния Център. Със Заповед 2

№ 2/02.03.2022 г. на Директора на ЦСМП – Кюстендил на основание. чл. 188 от КТ във вр. с чл. 187, ал.1, т.7 – за неизпълнение на законни нареждания на работодателя, както и на основание чл. 187, ал.1, т.1, пр. 2 – за преждевременно напускане на работа и чл. 187, ал.1, т.10 – за неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в нормативни актове и Правилника за вътрешния трудов ред, й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за следните нарушения: 1. На 27.01.2022 г., между 10.00 – 10.30 часа по време на дневно дежурство не спазва изискванията на Заповед № РД-01-56 от 15.10.2021 г. и пуши цигари в служебния автомобил – линейка за спешна медицинска помощ с рег. № СВ 3293 РХ, което нарушение било констатирано чрез подаден рапорт с вх.

№ 92-3/18.02.2022 г. и Обяснения № 0-7/21.02.2022 г. и 2. На 31.01.2022 г. по време на дневно дежурство като оператор в РКЦ към ЦСМП – Кюстендил за времето от 16.00 ч. до 17.00 часа, в нарушение на установеното работно време и трудовата дисциплина, и изпълнение на трудовите си задължения за съответния ден на дневно дежурство като оператор в РКЦ към ЦСМП – Кюстендил, напуска работното си място и центъра с малка линейка рег. № КН*** за обслужване на пациент, без защитно облекло и определения санитарен автомобил при наличие на три дежурни екипа в центъра. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на ищцата на 07.03.2022 г. Сочи се, че при налагане на дисциплинарното наказание не били взети предвид дадените от ищцата обяснения, нито събрани и оценени посочените доказателства, с което била нарушена разпоредбата на чл.

193, ал.1 от КТ. Твърди, че е заповедта, макар и издадена в писмена форма, не отговаряла на изискванията на чл. 194 и чл. 195, ал.1 от КТ, тъй като не била мотивирана, не било посочено конкретното нарушение, така че същото да се субсумира под разпоредбите на чл.

187, ал.1 от КТ, не били описани в пълнота субективните признаци на нарушенията и формата на вина, тъй като по аргумент от разпоредбата на чл. 186 от КТ нарушението на трудовата дисциплина трябва винаги да е виновно извършено. Това препятствало възможността за ищцата да се защити ефективно.При издаване на заповедта не било спазено и изискването на чл. 189 от КТ, като били посочени разпоредби, предполагащи повече от две нарушения. Не било ясно за кое от деянията са спазени критериите по чл. 189 от КТ.

Посочени били само формално законови разпоредби, без да са посочени конкретни деяния.

Твърди се, че не било допустимо да се налагат наказания въз основа на ПВТР, а не на КТ.

Ищцата отрича да е извършвала каквито и да било нарушения на трудовата дисциплина, включително и процесните.

Обосновавайки правен интерес от предявяване на иск с доводи за незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, се иска нейната отмяна.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който е изразено е становище на неоснователност на предявения иск. Твърди се, че при издаване на процесната заповед, работодателят спазил всички законови изисквания за това, включително и на разпоредбата на чл. 193 от КТ, тъй като били изискани писмени обяснения на служителя. Спазени били и изискванията на разпоредбите на чл. 194 и чл. 195 от КТ. В тази 3 връзка заповедта била издадена в писмена форма, надлежно мотивирана, подробно индивидуализирана относно нарушителя и извършени нарушения, посочени били и разпоредбите, които Н. е нарушила. Работодателят приел писменото обяснение на служителя, разгледал и постъпилите обяснения на шофьора Р. Н., рапорта на механика Л. А. докладната на главната медицинска сестра А. С., като преценил, че ищцата в кратък период от време, извършила няколко нарушения на трудовата дисциплина, което и обосновало налагането на соченото дисциплинарно наказание, а именно: „предупреждение за уволнение“. Иска се отхвърляне на предявения иск като неоснователен.

От надлежно събраните в първоинстанционното производство доказателства е установена правилно фактическата обстановка по делото, а във въззивното производство не са събрани нови доказателства, които да установяват други релевантни за спора факти и обстоятелства.

Между страните не се спори, че съществува трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор за неопределен срок от време, по което ищцата заема длъжност „***“ в ответния ЦСМП-Кюстендил – неин работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ.

Със Заповед № РД-Н-2/02.03.2022 г. на Директора на ЦСМП – Кюстендил на ищцата е наложено наказание „Предупреждение за уволнение“ на основание чл. 188 от КТ във вр. с чл. 187, ал.1, т.7 – за неизпълнение на законни нареждания на работодателя, както и на основание чл. 187, ал.1, т.1, пр. 2 – за преждевременно напускане на работа и чл. 187, ал.1, т.10 – за неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в нормативни актове и правилника за вътрешния трудов ред, за това, че: 1. На 27.01.2022 г., между 10.00 – 10.30 часа по време на дневно дежурство не спазва изискванията на Заповед № РД-01-56 от 15.10.2021г. и пуши цигари в служебния автомобил – линейка за спешна медицинска помощ с рег. № ****, като нарушение било констатирано чрез подаден рапорт с вх. № 923/18.02.2022 г. и Обяснения № 0-7/21.02.2022 г. и 2. На 31.01.2022 г. по време на дневно дежурство като оператор в РКЦ към ЦСМП – Кюстендил за времето от 16.00 ч. до 17.00 часа, в нарушение на установеното работно време и трудовата дисциплина, и изпълнение на трудовите си задължения за съответния ден на дневно дежурство като оператор в РКЦ към ЦСМП – Кюстендил, напуска работното си място и центъра с малка линейка рег. № **** за обслужване на пациент, без защитно облекло и определения санитарен автомобил при наличие на три дежурни екипа в центъра. Заповедта е връчена на ищцата на 07.03.2022 г.

Преди налагане на зисциплинарното наказание със Заповед № РД-О-3/2022 г. на директора на ЦСМП-Кюстендил от ищцата са изискани обяснения за посочените нарушения на трудовата дисциплина. На 17.02.2022 г. ищцата е дала писмени обяснения, в които поддържа становище, че не е извършила нарушенията, за които се искат обяснения, отричайки да е пушила в гореописания автомобил, както и в който и да било друг служебен автомобил. Относно нарушението по т. 2 вв обясненията си сочи, че не е налице нарушение на трудовата дисциплина, тъй като обслужила адрес, подаден от неин близък роднина, а след това се върнала и продължила работа в РКЦ. Подчертава, че е действала съобразно 4 установения ред и отишла на адреса, след като получила съгласие от другия дежурен в РКЦ.