Решение № 297 от 12.06.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Велико Търново, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.а

Членове:

Димо Колев

Катина Минева при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Катина Минева Въззивно гражданско дело № 20264100500317 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, подадена чрез адвокат З. Ц. – САК, против решение № 125 от 29.12.2025 г., постановено по гр. д. № 116/2025 г. по описа на Районен съд Елена, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 92 ЗЗД срещу И. Д. Б. за сумата в общ размер от 971.69 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги, от която сумата от 189.70 лева – неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 624953002 от 26.07.2021 г., изм. с допълнително споразумение № 073117454 от 19.09.2022 г. към договора за мобилни услуги, с който се предоставя мобилен номер ................., сумата от 145.98 лева – неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 625282442 от 08.10.2021 г., с който се предоставя мобилен номер ................., сумата от 81.96 лева – неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 625442315 от 15.11.2021 г., с който се предоставя мобилен номер ........................., сумата от 175.98 лева – неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 626201817 от 06.05.2022 г., с който се предоставя мобилен номер ........................, и сумата от 378.07 лева – неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 626201809 от 06.05.2022 г., с който се предоставя мобилен номер ..........................., ведно със законната лихва от 06.12.2024 г.

1 до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед № 273 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.12.2024 г. по ч. гр. д. № 543/2024 г. по описа на Районен съд Елена.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост на атакувания съдебен акт. Жалбоподателят счита, че по делото е доказано наличие на валидно възникнало облигационно отношение между страните по сключените договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги – договор за мобилни услуги № 624953002 от 26.07.2021 г., изм. с допълнително споразумение № 073117454 от 19.09.2022 г. към договора за мобилни услуги, договор за мобилни услуги № 625282442 от 08.10.2021 г., договор за мобилни услуги № 625442315 от 15.11.2021 г., договор за мобилни услуги № 626201817 от 06.05.2022 г. и договор за мобилни услуги № 626201809 от 06.05.2022 г., както и наличието на неустоечни клаузи. Позовава се на разпоредби от общите условия, уреждащи възможността операторът едностранно да прекрати договора в случай на забава в плащането. Твърди, че по делото е доказано прекратяване на процесните договори преди изтичане на срока, по вина на потребителя, поради изпадането му в забава, което от своя страна е предпоставка за начисляване, респективно за заплащане на неустойки, предвид надлежно упражняване правото за разваляне на двустранен договор, поради което се сочи, че безспорно е настъпила и свързаната с това последица – задължението за заплащане на неустойка.

Оспорва приетото от предходната съдебна инстанция, че по делото не е доказателствено обезпечено получаването на покана от длъжника, предвид изискванията на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Изложени са твърдения, че е използвана универсална пощенска услуга, като избраният метод за доставяне е до пощенската кутия на получателя, поставена на адреса на получаване, и че от представеното удостоверение от пощенски оператор се установява, че поканата за последно плащане – предупредително писмо е доставена до пощенската кутия на длъжника, намираща се на адрес, посочен от ответника при сключване на процесните договори за мобилни услуги, като се твърди, че по този начин кредиторът е положил дължимата грижа за уведомяването. Излагат се доводи, че изявлението на кредитора следва да се приеме за достигнало до адресата, доколкото е изпратено до адреса и куриерското дружество, изпълнило пощенската услуга, е удостоверило доставянето на писмото на адреса, тъй като надлежно оформеният официален документ има обвързваща доказателствена сила относно удостоверените с него факти. Сочи се, че тъй като представеното по делото удостоверение от „Български пощи“ ЕАД за доставка на непрепоръчана кореспондентска пратка съставлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, която не е оборена в преклузивните срокове и по надлежния ред, нито е проведено пълно насрещно доказване от ответника, то ищецът надлежно е доказал изпълнение на процедурата по чл. 87 ЗЗД, поради което за него е възникнало правото да начисли и получи компенсаторна неустойка, тъй като потестативното право да развали процесните договори е упражнено по надлежния ред. По тези съображения се иска от въззивния съд да отмени решението в обжалваната част. Претендират се деловодни разноски в случай на уважаване на въззивната жалба– за заповедното производство, първоинстанционното исково такова, както и за въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от 2 особения представител на ответната страна – адвокат В. Д. – ВТАК. С отговора се оспорват твърденията на процесуалния представител на насрещната страна относно необосноваността и неправилността на обжалваното първоинстанционно решение.

Акцентира се, че щом договорите са сключени в писмена форма, то кредиторът следва да обективира изявлението си за прекратяването им в същата форма, като преди това предостави подходящ срок за изпълнение, а също така и за да породи действие, волеизявлението трябва да е достигнало до адресата. Твърди се, че по делото липсват доказателства, установяващи процесните фактури да са връчени на ответната страна, както и по какъв начин. Оспорват се твърденията във въззивната жалба относно надлежно връчване чрез изпращане на съобщения до пощенска кутия, поради което се сочи, че по делото не е доказано достигнало волеизявление на кредитора до длъжника за предсрочно прекратяване на процесните договори. С оглед изложеното се поддържа, че правилно предходната съдебна инстанция е приела, че претенциите за неустойки са неоснователни. С тези доводи се иска от въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Първоинстанционното решение не е обжалвано от страните по делото в установителната му част, с която са уважени предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че И. Д. Б. дължи на „Йеттел България“ ЕАД сумите, представляващи незаплатени абонаментни такси и предоставени услуги по договорите за мобилни услуги, както и незаплатени и предсрочно изискуеми лизингови вноски по договорите за лизинг, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 06.12.2024 г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед № 273 за изпълнение на парично задължение от 11.12.2024 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 543/2024 г. по описа на Районен съд Елена, поради което и на основание чл. 296, т. 2, пр. 1 ГПК в тази му част решението е влязло в законна сила и на основание чл. 297 ГПК е задължително за всички съдилища в Република България.

Окръжен съд Велико Търново, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, в съответната част, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост, в обжалваната му отхвърлителна част.

При проверка за неговата правилност по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

3

Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд са били предявени от „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК 130460283, чрез пълномощник адвокат З. Ц. – САК, против И. Д. Б., по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове по чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 345 ТЗ във вр. с чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за приемане за установено наличието на вземания на „Йеттел България“ ЕАД против И.

Д. Б. за суми, произтичащи от сключените между страните договор за мобилни услуги № 624953002 от 26.07.2021 г., изм. с допълнително споразумение № 073117454 от 19.09.2022 г., договор за лизинг № 625189519 от 16.09.2021 г., договор за мобилни услуги № 625282442 от 08.10.2021 г., договор за лизинг за базови аксесоари № 625282485 от 08.10.2021 г., договор за лизинг за базови аксесоари № 625282508 от 08.10.2021 г., договор за мобилни услуги № 625442315 от 15.11.2021 г., договор за лизинг за базови аксесоари № 625442244 от 15.11.2021 г., договор за лизинг за базови аксесоари № 625442294 от 15.11.2021 г., договор за мобилни услуги № 626201817 от 06.05.2022 г., договор за мобилни услуги № 626201809 от 06.05.2022 г. и договор за лизинг за базови аксесоари № 626201824 от 06.05.2022 г., за които суми са издадени фактура № 7342480459/25.10.2022 г., фактура № **********/25.11.2022 г., фактура № 7345080738/25.12.2022 г. и фактура № 7347693840/25.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

С оглед релевантния предмет на настоящото производство, пред първоинстанционния съд е претендирана и сума в общ размер от 971.69 лева – представляваща сбор от неустойки за предсрочно прекратяване по договор за мобилни услуги № 624953002 от 26.07.2021 г. /мобилен номер ................./ в размер на 189.70 лева, по договор за мобилни услуги № 625282442 от 08.10.2021 г. /мобилен номер ................./ в размер на 145.98 лева, по договор за мобилни услуги № 625442315 от 15.11.2021 г. /мобилен номер ........................./ в размер на 81.96 лева, по договор за мобилни услуги № 626201817 от 06.05.2022 г. /мобилен номер ......................../ в размер на 175.98 лева и по договор за мобилни услуги № 626201809 от 06.05.2022 г. /мобилен номер .........................../ в размер на 378.07 лева, предмет на издадена в полза на ищеца против ответника заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 543/2024 г. по описа на Районен съд Елена.

Ищецът обосновава дължимостта на исковите суми с твърдения, че с ответника са страни по посочените договори за мобилни услуги и за лизинг, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени за периода м. октомври 2022 г. – м. февруари 2023 г., както и че процесните договори за мобилни услуги са предсрочно прекратени по негова вина, поради изпадането му в забава, поради което е начислена неустойка по тях. Сочи се в исковата молба, че след снабдяването със заповедта за изпълнение № 273 от 11.12.2024 г. по ч. гр. д. № 543/2024 г. по описа на Районен съд Елена ищецът е бил уведомен, че същата е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което е получил указания за предявяване на иск за установяване на вземанията си.