Решение № 145 от 11.01.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. София, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Ботева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело № 20211100108860 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 8371/13.07.2021 г., предявена от Л. С.

М., с ЕГН: **********, Р. К. М. , с ЕГН: **********, и С. К. Б., с ЕГН: **********, и трите с адрес: с. Герман, ул. ****, против ЗАД „ОЗК – З.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****.

Ищците твърдят, че на 29.01.2021 г., около 16.40 часа, на път І-6, км. 141+400 м., Е. Г. Г., при управление на лек автомобил ,,БМВ 320 Д”, с рег. № СВ **** ВА, нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) с предприемащия маневра „завиване на ляво“ лек автомобил „Пежо 206“, с рег. № ****, управляван от К.Р.М..

В резултат на произшествието, К.Р.М. получил тежки травми, несъвместими с жИ.та, които са довели до неговата смърт, настъпила на 25.02.2021 г.

По случая било образувано досъдебно производство (ДП) № 14/2021 г. по описа на РУ на МВР – Елин Пелин.

В исковата молба се твърди, че ищците са съответно съпруга и деца на починалия К.Р.М.. Те били изключително близки с починалия, отношенията им се крепели на задружие, разбирателство, обич и уважение, взаимопощ, поради което и ищците приели настъпилата трагедия изключително тежко. Ищците и техния наследодател живеели в едно домакинство, били сплотено семейство. Ищците разчитали на грижите и помощта на своя съпруг и баща, който бил в трудоспособна 1 възраст, изключително активен и ангажиран човек, който поемал цялостната издръжка на дъщерите си по времето, през което били ученички и студентки. Загубата на любимия човек предизвикала депресия в ищците, те не спирали да плачат, споделяли, че са загубили смисъла на жИ.та. Продължавали да изпитват тревожност и уплаха.

В исковата молба се твърди, че ищците са претърпели и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на медицински изделия, и за организиране на погребение, в общ размер на 2 864 лева.

Ищците твърдят, че към датата на увреждането, по силата на застрахователната полица № /23/ 20002512007, валидна от 04.09.2020 г. до 03.09.2021 г., ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил ,,БМВ 320 Д”, с рег. № СВ **** ВА, включително и на водача Е. Г. Г..

Предвид изложеното, ищците молят да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да им заплати:

- по 200 000 лева – обезщетения за претърпените неимуществени вреди от смъртта на К.Р.М., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2021 г. до окончателното плащане;

- по 954.66 лева – обезщетения за претърпените имуществени вреди от смъртта на К.Р.М., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ЗАД „ОЗК - З.” АД, е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП, по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданска отговорност на водача на лек автомобил ,,БМВ 320 Д”, с рег. № СВ **** ВА - Е. Г. Г. , както и че ищците са съответно съпруга и деца на починалия К.Р.М.

Ответникът оспорва исковете с възражението, че са недопустими, евентуално – неоснователни. Сочи, че по делото не са представени доказателства за установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността му.

Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, като заявява, че не отговаря на действително развилия се. Излага съображения, че не става ясно при какви условия е настъпило процесното ПТП, както и какви са причините, довели до възникването му.

Счита, че процесният пътен инцидент не е настъпил по вина на застрахования при ответника водач. Излага съображения, че твърдените неимуществени вреди, са недоказани.

Ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоностния резултат.

Моли, исковете да бъдат отхвърлени.

2

С молба от 25.02.2022 г. (л. 66), ответникът уточнява възражението си, като твърди, че пострадалият е съпричинил вредоносния резултат, тъй като в нарушение на чл. 137а ЗДвП, е управлявал лекия автомобил без поставен предпазен колан. Твърди, че нараняванията на пострадалия са резултат от свободното движение на тялото на пострадалия в автомобила и вследствие на ударите в предметите и частите на автомобила, като това е основната причина за телесните наранявания на пострадалия.

В случай, че последният е използвал предпазен колан, уврежданията му е нямало да настъпят.

Ответникът твърди и че пострадалият е съпричинил вредоносния резултат, тъй като е предприел неразрешена и с несъобразена скорост, маневра на забранено за извършване място, без да подаде светлинен сигнал и управлявайки автомобил с неработещи светлини.

Ответникът твърди, че с поведението си К.Р.М. в значителна степен е допринесъл за настъпване на вреденосния резултат.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ.

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.

45 от ЗЗД /деяние, вреди, протИ.правност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай не се спори по делото, че към 29.01.2021 г. (датата на процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № / 23/120002512007, валидна от 04.09.2020 г. до 03.09.2021 г., ЗАД „ОЗК – З.“ е застраховало гражданската 3 отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил ,,БМВ 320 Д”, с рег.

№ СВ **** ВА, включително и на водача Е. Г. Г.. Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото (с определението от 09.02.2022 г.), а и се установява от представената Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд (л. 21).

Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:

Съдът приема за установено по делото, че на 29.01.2021 г., около 16.40 часа, на път І-6, км. 141+400 м., е реализирано пътно-транспортно произшествие между лек автомобил ,,БМВ 320 Д”, с рег. № СВ **** ВА, управляван от Е. Г. Г., и лек автомобил „Пежо 206“, с рег. № ****, управляван от К.Р.М..

Настъпването на процесното ПТП и участието на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, се установява и от представения поделото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1/2021 г., съставен от дежурен ПТП при ОД на МВР (л. 9 и сл.).

Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника се установява от представения по делото Протокол за оглед на местопроизшествие, съставен на 29.01.2021 г. от разследващ полицай при РУ „Полиция“ – гр. Елин Пелин, в съответствие с чл. 155, чл. 156, и чл.

128-130 НПК (л. 77 и сл.). Протоколът има характера на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на произшествието.

По случая е било образувано досъдебно производство № 14/2021 г. по описа на РУ – Елин Пелин, пр.пр. № 658/2021 г. по описа на ОП – София (видно от Констативния протокол, Постановление от 09.03.2022 г. – л. 73 и писмо от РУ – Елин Пелин – л. 74).

Видно от писмо с изх. № 94-00-260/11.11.2022 г. от Агенция „Пътна инфраструктура“, ОПУ-София

(л. 163), съгласно Постоянна организация на движението (ПОД), по нарастващия километър посока от гр. София, към гр. Бургас, на км. 141+354 на републикански път І-6 София-Бургас, има заустване на ведомствен път, водещ към предприятие „Dhollandia“. На км. 141+354 няма регламентирано кръстовище. На път І-6, в участъка при км. 141+354, няма ограничение на скоростта и съгласно Закона за пътищата максимално допустимата скорост е 90 км./ч. Съгласно ПОД, за участъка, вертикалната сигнализация – знаково стопанство е, както следва: на км. 141+354 дясно – пътен знак А28 „път без предимство отляво“; На км. 141+450 ляво – пътен знак А27 „път без предимство дясно“;

Относно механизма на процесното ПТП, по делото са събрани и гласни 4 доказателства чрез разпита на свидетелите, Е. Г. Г., А. С. С., и И. Й. И..

Тези свидетели са присъствали на процесното ПТП. Всички те сочат, че времето е било слънчево, топло, с добра видимост, суха пътна настилка. Било петък, следобед. Карали по „подбалканския път“.

Свидетелят Е. Г. Г. е управлявал лек автомобил ,,БМВ 320 Д”, с рег. № СВ **** ВА. Свидетелят сочи, че преди предприемане на маневрата, е карал с около 60 км.ч., колкото било ограничението на кръстовището, а след кръстовището - с около 85 км.ч. Свидетелят предприел маневра изпреварване, за да изпревари автомобила пред него. Пред него били два автомобила. След маневрата, след като се уверил, че пред него и след него няма автомобили, подал сигнал за изпреварване. Докато изпреварвал, рязко пред него, един автомобил му отнел предимството. Сочи, че вече се бил изнесъл с включен сигнал за изпреварване, а другият автомобил навлязъл в платното за насрещно движение, в което се движел автомобилът на Г., който бил на не повече от 40 метра. Свидетелят нямал време за реакция и за да избегне ПТП завил в дясно, но не успял да го избегна. Маркировката на това място била пресечена бяла линия.

Свидетелят не помни дали водачът на другия автомобил е подал мигач, не може да каже и какво е искал да направи, предполага - да завие наляво. Ударът настъпил в лентата, насрещна на посоката на движение на автомобила на свидетеля.

По време на удара другият автомобил бил разположен в същата лента.

Според свидетеля, ограничението от 60 км.ч. е било до кръстовището, а след него е 90 км.м. На мястото на удара не било кръстовище, а имало отбивка, но пътят, по който се движели бил с предимство. На това място имало прекъсната линията за отбивката. Между двете кръстовища линията била изцяло прекъсната.

Свидетелят А. С. С. е карал непосредствено зад л.а. „Пежо“, управляван от К.Р.М.. След него били пет - шест автомобила в колона. Свидетелят сочи, че водачът на л.а. „Пежо“ дал мигач, за да завие наляво. В този момент, л.а. „БМВ“, „карайки доста бързо“, и „изпреварвайки цялата колона“, го ударил.

При удара, Пежото се изтласнало напред, а л.а. БМВ се изнесъл надясно към банкета. Л.а. „БМВ“ ударил с предницата си л.а. „Пежо“, според свидетеля точно отзад. В момента на удара, Пежото вече било в лявата – насрещната лента, за да завие, „може би“ по средата й.

Според свидетеля, водачът на л.а. БМВ е имал видимост към л.а. „Пежо“.

Скоростта на л.а. БМВ била над 100 км.ч., а това място имало ограничение за 60 км.ч.