Решение № 1276 от 06.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1276 гр. София, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20211000501803 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 261388 от 02.03.2021 г., постановено по гр.д. № 9478/2019 г. по описа на СГС, съдът е осъдил ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ на М. В. Л. сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл. чл. 116, т. 3 предл. 1 алт. 2 вр. чл. 115, вр. чл. 18 ал. 1 НК, във връзка с което е образувано сл. д. № 278/2014 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 18031/2014 г. на СГС, прекратено с постановление от 09.04.2015 г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 17.07.2016 г. до окончателното плащане. Отхвърлил е иска за разликата над 5 000 лв. до предявения размер от 80 000 лв. като неоснователен и е разпределил разноски между страните като е присъдил в полза на М. В. Л. разноски в размер на 421,60 лв.

В законоустановения срок ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е подала въззивна жалба срещу съдебното решение в неговата осъдителна част. В същата се обосновава становище за наличие на 1 обективните предпоставки за образуване на наказателното производство, съответно за правомерност на извършените действия. Евентуално се твърди неправилно приложение на правилото на чл. 52 ЗЗД от страна на първоинстанционния съд, довело до присъждане на прекомерно високо обезщетение.

В срок М. В. Л. е подал насрещна въззивна жалба, с която оспорва правилността на отхвърлителната част от съдебното решение като намира, че съдът е приложил неправилно чл. 52 ЗЗД и е присъдил занижено обезщетение, което не може да репарира всички нанесени му неимуществени вреди. Излага подробно становище в подкрепа на направеното възражение и претендира разноски за производството.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Въззивните жалби са допустими – подадени е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба на ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Разгледана по същество насрещната въззивна жалба на М. В. Л. е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционният съд е сезиран от въззивника М. В. Л. с иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., причинени 2 вследствие повдигнато и поддържано обвинение по сл. д. № 278/2014 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 18031/2014 г. на СГС, което е прекратено с постановление на СРП, поради недоказаност на обвинението.

В рамките на въззивното производство страните спорят за правомерността на повдигане на обвинението и съответно за провеждане на наказателното производство, евентуално за вида, характера и размера на причинените неимуществени вреди, включително за наличието на пряка причинно-следствена връзка между евентуалните такива и образуваното наказателно производство.

По така повдигнатия правен спор, настоящият съдебен състав, намира следното:

Неоснователно се явява възражението на ПРБ срещу изводите на първоинстанционния съд за наличие на изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата по реда на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

В тази връзка съобразно посочената разпоредба достатъчно основание за основателност на предявения иск е наличието на повдигнато обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

В настоящия случай от доказателствата по делото е видно, а и страните не спорят за това, че е образувано сл. д. № 278/2014 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 18031/2014 г. на СГС и срещу въззивника М. В. Л. е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. чл. 116, т. 3 предл. 1 алт. 2 вр. чл. 115, вр. чл. 18 ал. 1 НК, както и че наказателното производство е прекратено. От тези обстоятелства следва изводът за наличие на основание за ангажиране на отговорността на държавата по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, като ирелевантни се явяват доводите, че към момента на повдигане на обвинението въззивникът М. В. Л. е имал укоримо поведение, че е имало данни, че той може да е извършил престъплението и че в рамките на производството именно тези данни са били проверявани.

За неоснователни съдът намира възраженията и на двете страни в 3 процеса относно определеното от първоинстанционния съд обезщетение за установените неимуществени вреди. В тази връзка съдът взе предвид следното:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от значение са редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към засегнатите неимуществени блага на пострадалия и тяхното справедливо парично овъзмездяване. През годините съдебната практика е утвърдила като такива релевантни обстоятелства данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата му. В случаите на причинени неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, от значение е как обвинението в извършване на престъпление, с оглед установеното относно посочените по-горе обстоятелства, се е отразило върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на увредения.( както е разяснено принципно в ПП 4/1968 г. на ВС на РБ).

При наличие на незаконосъобразно образувано наказателно производство, обичайните вреди, изразяващи се в безпокойство и страх за бъдещето, напрежение и стрес от неправдата, недоверието в държавата и нейните институции се предполагат, доколкото са житейски и логически обосновани при съществуващата опасност да бъдат неоправдано засегнати жизненоважни за пострадалия права и интереси.

Същевременно по делото е установено настъпването и на вреди, който надхвърлят обичайните терзания на личността при образувано незаконосъобразно наказателно производство. От събраните доказателства, в частност приетата по делото СПЕ и свидетелските показания, се установя, че М. В. Л. е преживял значителни отрицателни емоции поради повдигнатото срещу него обвинение и задържането му под стража за 72 часа, което е довело до проявата на остра стресова реакция, която впоследствие е намалила интензивността си и се е превърнала в хроничен стрес. Същата се дължи както на посочените горе обичайни отрицателни изживявания на личността, така и на накърнените част и достойнство, разбирани като начина, по който човек възприема себе и оценява личността си. Същевременно за нея е допринесло и широкото медийно отразяване на повдигнатото обвинение, което се установява както от гласните доказателства, така и от приложените писмени 4 такива, което от своя страна е накърнило сериозно доброто име М. В. Л. в близкото му обкръжение и в професионалната му среда. В тази връзка съдът съобрази, че информацията за процесното наказателно производство се е разпространила и до неговия син, което допълнително е накърнила самоуважението му като баща. Следва да се вземе предвид и длъжността, която е заемал същият към момента на повдигане на обвинението и задържането и фактът, че при определени професии - напр. полицаи, военни, магистрати, митнически служители и пр., очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите, са изключително завишени. От своя страна това завишава и собствените изисквания на личността към себе си и съответно критериите за собствено достойнство и самоуважение, което води и до по-големи от обичайните отрицателни последици за оценката на обществото и професионалния колектив. Предвид това и т.к. въззивникът е полицай по професия, в конкретния случай е налице една по-завишена чувствителност на личността, съответно едно по- сериозно засягане на емоционалната сфера в сравнение с обичайния случай.

Изтърпяването на наложената мярка „задържането под стража“ има значителен принос в споменатите горе душевни терзания, тъй като М. В. Л. е бил поставен в изключително неблагоприятната ситуация бидейки полицай да изтърпява мярката с лица, които професионално преследва с оглед подозрения за престъпно поведение, което неминуемо се е отразило на психиката и емоциите му. Следва да се съобрази и обстоятелството,че мярката ебила наложева временно за кратък период от 72 часа.

При съобразяване на посочените обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение от 5 000 лв. е обективно годно да репарира реално претърпените вреди. В това отношение съдът установи, че по делото не е доказано посочените отрицателни емоционални изживявания да се характеризират като изключителни и непреходни и да са довели до съществени и трайни личностни изменения или временни или трайни психологически и здравословни такива като този извод се подкрепя и от заключението на приетата по делото съдебнопсихиатрична експертиза. Видно от поставения от М. В. Л. акцент в твърденията, направени в исковата молба и въззивната жалба, потвърден и от свидетелските показания, значителна част от емоционалните му терзания се дължат предимно на начина, по който делото и повдигнатото срещу него 5 обвинение са били отразени в медиите чрез обидни според него квалификации и твърдения в съчетание с обидно и подигравателно отношение на познати и колеги. В тази връзка, обаче, трябва да се има предвид, че принципно, както първоинстанционният, така и въззивният съд намират, че ПРБ следва да носи отговорност от уроненото добро име в обществото и другите последици пряко възникващи от медийното разгласяване на повдигнатото обвинение, доколкото първопричината за интереса на медиите е именно неправомерното поведение на разследващите органи. В същото време обаче следва да се държи сметка, че ПРОКУРАТУРАТА не носи отговорност за това как е отразено едно събитие в медиите, или за поведението на обществото провокирано от медийното отразяване на събитието. За тези вреди отговарят съответните ангажирани в евентуалното противоправно поведение юридически и физически лица, предвид което те не следва да се вземат предвид при разрешаване на настоящия правен спор.

На следващо място следва да се посочи, че от доказателствата по делото не се установява процесното обвинение да е имало реално отражение върху професионалния живот и развитие на въззивника М. В. Л.. От свидетелските показания става ясно, че същият не е, нито временно, нито постоянно, отстранен от работа, не са ангажирани и доказателства за пряка причинноследствена връзка между кариерно развитие на ищеца и процесните неправомерни действия и бездействия на органи на ответника.

С оглед изложеното и като се съобрази, че обезщетението следва да отговаря и на социално – икономическата обстановка в страната и да не накърнява забраната за неоснователно обогатяване, както и неголямата продължителност на наказателното производство, съдът намира че първоинстанционния съд правилно е определил размера на обезщетението, поради което същият не подлежи на изменение. Обжалваното първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде изцяло потвърдено.