Решение № 3632 от 11.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3632 гр. София, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Й. М.а при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Мая Й. М.а Гражданско дело № 20231100112616 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от С. Н. И., ЕГН **********, П. В. П., ЕГН **********, К. В. А., ЕГН **********

(конституирани в правата на първоначалния ищеца Ц.А.К., ЕГН **********, починала на хода на процеса), срещу Н. Р. К., ЕГН ********** и М. П. К., ЕГН **********.

С решение № 115 от 23.10.2023 г. постановено по гр. дело № 2383/2023 г. по описа на ВКС, III г. о. на основание чл. 304 ГПК са отменени решение № 1061 от 18.07.2022 г. постановено по гр. дело № 406/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение от 29.10.2021 г. постановено по гр. дело № 1147/2018 г. по описа на Софийски градски съд, като делото е върнато на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав. Отмяната е постановена, за да се обезпечи правото на участие в производството на молителя (сега ответник) М. П. К., която не е участвала като страна в предходното производство, в което са разгледани искове за нищожност и за унищожаване на договор, с който съпругът й Н. Р. К. възмездно е придобил по време на брака им права върху недвижим имот, и е постановено влязлото в сила решение, обвързвало неучаствалата съпруга съгласно чл. 216, ал. 2 ГПК. След насочване на исковете и срещу необходимия другар М. П. К. с молба от 02.01.2024 г., подадена от ищците С. Н. И., П. В. П. и К. В. А., които с определение от 21.12.2018 г. на л. 37 от гр. дело № 1

1147/2018 г. на СГС на основание чл. 227 ГПК са конституирани като универсални правоприемници на първоначалния ищец Ц.А.К., починала на 05.03.2018 г., за продължаване на исковото производство, в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който са наведени възражения за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Гореизложеното налага и повтаряне на извършените без участието на необходимия другар М. П. К. процесуални действия при предходното разглеждане на делото.

Ищците С. Н. И., П. В. П. и К. В. А. са предявили срещу ответниците М.

П. К. и Н. Р. К. иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаването на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 175, том I, рег. № 6721, дело № 158/2008 г. на Нотариус Ц.С., рег. № 30 на НК, с район на действие – СРС, поради неспособност на прехвърлителя Ц.А.К. да разбира и да ръководи действията си към момента на неговото сключване.

С влязло в сила протоколно определение от 05.02.2025 г. на основание чл. 232 ГПК производството по настоящето дело е прекратено в частта по предявения от ищците С. Н. И., П. В. П. и К. В. А. срещу ответниците М. П. К. и Н. Р. К. иск по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за прогласяване на нищожност поради липса на съгласие на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по нотариален акт № 175 от 19.03.2008 г.

Ищците С. Н. И., П. В. П. и К. В. А., с участието на които на основание чл. 227 ГПК продължава производството по делото като универсални правоприемници на първоначалния ищец Ц.А.К., починала след завеждане на делото, излагат в исковата молба и уточненията й с молби и в първото заседание при първоначалното разглеждане на делото на л. 118 и сл. от същото следните обстоятелства за обосноваване на исковата си претенция: подписът в документа за прехвърлителя Ц.К. не е бил поставен от нея, тъй като в конкретния ден тя не се е явила в кантората на нотариуса, за да е заявила волята, посочена в нотариалния акт, и да е подписала същия, поради провеждането й на лечение в здравно заведение; към датата на сключване на оспорваната сделка - 19.03.2008 г., прехвърлителката не е могла да разбира и да ръководи действията си; било поискано поставянето й под запрещение през 2017 г., след искането за което те са узнали и за оспорваната по 2 производството сделка, като от този момент текла за тях и погасителната давност относно правото им за нейното унищожаване.

Ответниците М. П. К. и Н. Р. К. оспорват исковете, възразявайки че прехвърлителката Ц.А.К. лично е заявила волята си пред нотариуса и подписала оспорената сделка по нотариалния акт, като към момента на сключването й тя е могла да формира правновалидна воля и волята й не страдала от твърдените пороци. Правят и възражение за погасяване на иска по чл. 31, ал. 1 ЗЗД поради изтекла погасителна давност на основание чл. 32, ал. 2 ЗЗД. Претендират разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Не е спорно между страните по делото, а и се установява от представените писмени доказателства - сключването на спорната сделка по нотариалния акт от 19.03.2008 г. между Ц.К. и Н. К., провеждането към момента на сделката на лечение на прехвърлителя Ц.К. в здравно заведение и настъпването на смъртта й на 05.03.2018 г.

Установява се от назначената по делото съдебно-графическа експертиза, че подписът в договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 175, том I, рег. № 6721, дело № 158/2008 г. на Нотариус Ц.С., рег. № 30 на НК, с район на действие – СРС, е положен от Ц.К. и че ръкописният текст - трите имена под подписа, е написан от нея. Вещото лице, сочи, че след запознаване със сравнителни образци, е установило съвпадения, които са устойчиви, индивидуални и по обем достатъчни за категоричен извод. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и съдът го приема за обективно и обосновано, поради което го кредитира изцяло.

Установява се от представените по делото писмени доказателства – медицински документи и заключението на съдебно-психиатричната експертиза, че от пролетта на 2006 г. у прехвърлителката Ц.А.К. са възникнали симптоми на психическо разстройство.

По този повод е първата й хоспитализация в ОДПЗС на 21.07.2006 г., при която й е поставена диагноза „Шизофрения в късна възраст“ (Епикриза ИЗ № 357 от ОДПЗС).

3

След смъртта на сина й през декември 2006 г. състоянието на К. се влошило, станала напрегната, страхово ангажирана, с нарушен сън. По повод тревожност, параноидни интерпретации и хипохондрични фиксации се наложило второто й стационарно лечение в ОДПЗС от 15.01.2007 г. до 09.02.2007 г., като поставената диагноза е същата като по-горе (Епикриза ИЗ № 32 от ОДПЗС).

Третата хоспитализация на Ц.А.К. е през 25.06.2007 г. в СБАЛНП „Свети Наум“. Поставена й е диагноза „Рекурентно депресивно разстройство. Тежък сегашен епизод с психотични симптоми“ (Епикриза ИЗ № 4184/197).

Четвъртата хоспитализация на Ц.А.К. е на 14.03.2008 г. в СБАЛНП „Свети Наум“. При приемането си К. е преценена като ориентирана задоволително, със силно ограничена мимика до масковиден лицеизраз, слухови сетивни измами с коментиращ и заповеден характер, с мисловен процес без налудности, но с идеи за безсмисленост на живота и наказание, отчасти фиксирана към соматичните си страдания, потисната, на моменти тревожна. По време на хоспитализацията е постигнато разведяване на настроението и значителна редукция на тревожността, но са останали спорадични слухови сетивни измами с коментиращ характер и два вида гласове – единият, който я защитава (починал нейн колега и приятел) и другите, които я обвиняват. Изписана е на 03.04.2008 г. със същата диагноза (Епикриза ИЗ № 2243/109).

Процесната оспорена сделка е извършена именно през време на четвъртата хоспитализация на Ц.А.К., а именно на 19.03.2008 г. – пет дни след хоспитализирането й.

От заключението на изслушаната и приета по делото СПЕ, което заключение съдът намира за компетентно и обективно дадено се установява, че поставената на К. диагноза по време на стационарното й лечение („Рекурентно депресивно разстройство. Тежък сегашен епизод с психотични симптоми“) обуславя невъзможността на прехвърлителката в момента на сключване на сделката да разбира свойството и значението на постъпките си, тъй като психичните й функции са били дълбоко увредени. Вещото лице е констатирало, че няма точна информация дали след първите два психотични пристъпа от 2006 г. и 2007 г. е настъпила пълноценна ремисия, но е налице информация, че независимо от терапията, е диагностицирана халюцинаторна 4 продукция с коментиращи и заповедни сетивни измами. Вещото лице е категорично, че след следващите три хоспитализации през 2008 г. не е постигната пълноценна ремисия, като след пролетта на 2008 г. Ц.К. трайно не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си. Вещото лице сочи в експертизата, че в периода, в който е сключена процесната сделка, прехвърлителката е страдала от психично разстройство, което обуславя недееспособност. Експертният анализ дава основание да се приеме, че на 19.03.2008 г. К. не е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че от 2008 г. в медицинската документация е описано, че при Ц.К. не се наблюдава чиста ремисия – т.е. светъл период, в който да няма психотична продукция.

Разяснява, че по принцип при тази симптоматика (налудна симптоматика и халюцинаторна продукция с фантастен характер) никога не се наблюдават ремисии. Макар депресивната симптоматика да е компенсирана в голяма степен, останала е халюцинаторната симптоматика (непрестанно е чувала гласове). Това състояние според вещото лице изключва дееспособността.

Макар съзнанието на К. да не е било помрачено, описаната в епикризата от приема в болница на 14.03.2008 г. халюцинаторна симптоматика, не би могла да отзвучи в рамките на 4-5 дни – в периода до изповядване на сделката.

Вещото лице изрично сочи, че един пристъп продължава месеци и не би могъл да отшуми за дни, като настъпилото подобрение или наличието на ясно съзнание у К. не означава, че състоянието й е компенсирано или че е излекувана. При този тип заболяване по принцип не се наблюдава помрачено съзнание, не е задължително когнитивните функции да са нарушени (памет, интелект, внимание), а определящо е съдържанието на мисловния процес, който може да се проследи във всяка една епикриза, което според вещото лице изключва възможността едно лице да разбира свойството и значението на постъпките си, особено що се отнася до конкретния случай.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Относно направеното възражение за процесуалната легитимация на ищците

Процесуалната правоспособност се определя от материалното право 5 чл. 27, ал. 1 ГПК, а това правило се отнася и за дееспособността - чл. 28, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 5 ЗЛС пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а ако състоянието им не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение. Само в тези хипотези пълнолетните лица са недееспособни. До влизане на съдебното решение за поставяне под запрещение в сила дееспособността на пълнолетните лица е пълна и неограничена по арг. чл. 338, ал. 3 ГПК. Те могат да извършват всякакви действия с обвързващ ефект, включително да сезират съда с искане за защита на свои материални права.

Това искане създава валидно процесуално правоотношение и точно заради това съдът не прекратява, а само спира временно производството по делото, ако се окаже, че е необходимо учредяване на настойничество или попечителство на някоя от страните по делото (чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК).

Възникналото с предявяване на иск от пълнолетно лице, което не е поставено под запрещение, макар да е страдало от заболявания, пречещи му да разбират свойството и значението на постъпките му, процесуално правоотношение, е валидно. С настъпване на смъртта на това лице преди поставянето му под запрещение настъпва и валидно процесуално правоприемство, като на страната на починалия дееспособен пълнолетен встъпват неговите правоприемници. С оглед на така установени факт съдът счита, че ищците са процесуално легитимирани да предявят иска по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД.