Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 698 от 05.03.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 14310/2022
Вид
Решение № 698
Подписан
05.03.2024
В сила
19.03.2025
Състав
Орлин Чаракчиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 698 гр. Варна, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20223110114310 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Е. Н. Г. , ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. П. № * срещу И. у. - В., ЕИК 000083619, седалище и адрес на управление: гр. В., бул. К. Б. I № *, с която са предявени обективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т.2 от КТ, чл. 221, ал.1 и чл. 224, ал.1 от КТ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми: сумата от 13666,00 лв., представляваща неизплатен остатък от брутно трудово възнаграждение дължимо за периода м.10.2019 г. - м.01.2022 г. вкл., както и сумата от 2731,47 лв. (след допуснато увеличение в размера на иска на основание чл. 214 от ГПК), представляваща обезщетение за забава върху главницата от 13666,00 лв. за периода 01.11.2019 г. - 26.10.2022 г.; сумата от 126,06 лв., представляваща неизплатен остатък от брутно обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 8 дни, както и сумата от 8,40 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 126,06 лв. за периода 01.03.2022 г. - 26.10.2022 г.; сумата от 2455,49 лв., представляваща брутно обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл. 327, ал.1, т.2 и т. 3 от КТ, както и сумата от 164,38 лв. (след допуснато увеличение в размера на иска на основание чл. 214 от ГПК), представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2455,49 лв. за периода 01.03.2022 г. - 26.10.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка главница , считано от датата на депозиране на исковата молба - 27.10.2022 г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба ищцата чрез адв. В. Д. поддържа, че по силата на трудов договор № * г. и допълнителни споразумения от * г. е изпълнявала в ответното висше учебно заведение длъжността „Главен асистент“, с място на работа: Катедра „ИУТ“, на осем часов работен ден, при основно месечно възнаграждение в размер на 1536,00 лв. и допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер за придобита степен „доктор” в размер на 560,00 лв., за допълнително натоварване на преподаватели в размер на 40,00 лв. и за трудов стаж и професионален опит в размер на 1,6 % за всяка година действителен трудов стаж.

Поддържа, че през октомври 2019 г. работодателят предложил, а тя отказала да подпише допълнително споразумение, в което трудовото възнаграждение било намалено, както следва: 1411,00 лв. индивидуална основна работна заплата, формирана от начална работна 1 заплата от 830,00 лв. и от възнаграждение при планова учебна натовареност за уч. 2019/2020 г. - 170 % от 581,00 лв., а допълнителното възнаграждение за степен „доктор“ било намалено на 400,00 лв. Излага, че отказала да подпише и второ допълнително споразумение от февруари 2020г., съгласно което трудовото възнаграждение също било намалено, както следва: основна работна заплата - 830,00 лв. и допълнителни възнаграждения от 581,00 лв. за планова учебна натовареност над 100 % за учебната 2019/2020 г. - 70 %, а за степен „доктор” 400,00 лв. Сочи, че отказала да подпише още четири споразумения до януари 2022 г., отново поради намаляване на трудовото възнаграждение. Излага, че независимо, че не ги подписала, то било намалено в периода от октомври 2019 г. до януари 2022 г., в сравнение с договореното с допълнителното споразумение от 16.01.2019 г. и така работодателят едностранно изменил трудовото правоотношение по недопустим начин. Относно дължимото допълнително трудово възнаграждение за „трудов стаж и професионален опит“ сочи, че в резултат на промени във ВПОРЗ от 12.02.2020 г. и 18.01.2022 г., работодателят не ѝ изплатил сумата от 672,75 лв., представляваща разликата между сумата на дължимите ДТВ за „трудов стаж и професионален опит" и за „допълнително натоварване - преподаватели“ и сумата на начислените в резултат на промените ДТВ за „трудов стаж и професионален опит“ и „индивидуално възнаграждение от постоянен характер“. Поддържа, че върху визираната сума се дължи лихва за забава считано от първо число на месеца, следващ падежа на задължението, т.е. от 01.11.2019 г. до 27.10.2022 г., в общ размер от 123,98 лв. Излага, че неплатената част от основното трудово възнаграждение за периода м. 10.2019 г. - м.01.2022 г. вкл. е 9241,25 лв., върху която сума се дължи и лихва за забава от 1949,89 лв. за периода от 01.11.2019 г. до 26.10.2022 г. Поддържа, че неплатената част от допълнително трудово възнаграждение за научна степен „доктор“ за периода м.02.2020 г. - м.01.2022 г. вкл. възлиза на 3752,00 лв., върху която сума се дължи и лихва за забава от 653,89 лв. за периода от 01.03.2020 г. до 26.10.2022 г. Сочи се, че обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск от 8 работни дни за 2021 г. е изплатено в размер на 856,10 лв., който е по-малък от дължимият съобразно споразумението от 16.01.2019 г., поради което е налице неизплатен остатък от 126,06 лв., който е следвало да бъде изплатен до края на февруари 2022 г., след което ответникът изпаднал в забава и дължи и обезщетение за забава от 8,40 лв. за периода 01.03.2022 - 27.10.2022 г. Ищцата твърди, че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед №* г. на ректора на основание чл. 327, ал. 1. т. 3 от КТ, въз основа на нейно писмено уведомление вх. № * г., поради едностранно намаляване на уговореното трудово възнаграждение, както и поради неизпълнение от страна на работодателя на други задължения: неосигурен достъп до работното място - при възлагане на дистанционен изпит на студенти в съботен ден и заключена сграда на работното място; неизпълнени задължения при възлагане на работа от разстояние/дистанционна работа - не са уговорени въпросите, свързани с необходимото техническо оборудване; задълженията и разходите по поддръжката му, ремонта и замяната му с ново; разходите за необходимите устройства за комуникация като интернет свързаност, и други. Излага, че като преподавател, на който са възложени учебни занятия лекции и упражнения, както и изпити при неприсъствен електронно базиран учебен процес от началото на извънредната епидемична обстановка и извънредно положение в страната, не и е предлагано и не е сключено допълнително споразумение по чл. 120б, ал. 2 от КТ с работодателя, уреждащо въпросите за задълженията му при възлагане на работа от разстояние. В тази връзка сочи, че съгласно чл. 120б, ал. 2 от КТ възлагането на работа от разстояние трябва да се извършва със заповед на работодателя, в която се определят условията по чл. 107в. ал. 2 и/или чл. 107и, ал. 2. На следващо място сочи, че предоставените от работодателя стари компютри не са могли да бъдат използвани при неприсъственото електронно обучение, наред с което не получила заявеният нов, което наложило ищцата да закупи нов преносим компютър с лични средства специално за провеждане на изпита по дисциплина „Финансов мениджмънт в търговията“.Поддържа, че не е искано и давано нейно съгласие за използване на лично оборудване за служебни цели обучение на студенти. Излага, че на 15.01.2022 г . били извършвани СМР в жилищната сграда, в която живее, поради което поискала да отиде в университета за да проведен изпит, н о сградата на университета била затворена, включително дворната врата, поради което работодателят не предоставил за изпита сграда и интернет връзка, а ищцата за своя сметка да провела изпита навреме. Работодателят не осигурявал и балансирана учебна натовареност на ищцата през двата учебни семестъра на всяка учебна година, тъй като общата ѝ годишна планова учебна натовареност била възлагана преобладаващо само в един учебен семестър, при което се струпвали едновременно до 7-8 учебни дисциплини, а учебният график включвал лекции и упражнения от 7:30 ч. до 19:00 ч. с обедна почивка само от 30 минути и без заплащане на извънреден труд, което се отразявало негативно на нейното здравословно 2 състояние. Излага и че през летен семестър на учебната 2020/2021 г. съгласно разписание за учебно натоварване от Отдел „Учебна дейност и студенти”, по вина на работодателя полагала труд дванадесет поредни дни без почивка без осигурена необходимата минималната междуседмична почивка от 48 часа при петдневна работна седмица, в нарушение на чл. 153, ал.1 от КТ. Сочи, че такъв график ѝ бил изпратен и за летен семестър на учебната 2021/2022 г. във форма на обучение „ДО“. Поради всичко изложено се сочи, че ищцата прекратила трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ,за което ѝ се дължи обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение от 2455,49 лв. и мораторна лихва върху него от 163,70 лв. за периода от 01.03.2022 г. до 26.10.2022 г.

Поддържа, че преди прекратяване на трудовия договор е изпълнила всички трудови задължения, включително учебната натовареност през зимния семестър на учебната 2021/2022 г. Претендира се и законната лихва върху всички главници от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. По изложените съображения моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът И. у. - В. е подал писмен отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Оспорва, че трудовото възнаграждение на ищцата е намалено. Излага се, че от 01.01.2018г. до 01.01.2021 г. основната работна заплата за заеманата от ищцата длъжност „главен асистент, висше училище“ е 830,00 лв., а след 01.01.2021 г. е в 1411,00 лв. за 100% планова учебна натовареност, която ежегодно се обсъжда и гласува първо от катедрения съвет на катедра „Икономика и управление на търговията и услугите“, а след това се одобрява от факултетния съвет на факултет „Стопански“ в съответствие с чл.26, ал.8, т.7 от ЗВО.

Поддържа се, че размерът на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения за всеки преподавател се определя от решенията на факултетния съвет, които са задължителни за изпълнение, както и от Вътрешните правила за организация на работната заплата. Излага се, че от януари 2018 г. до октомври 2019 г. основната работна заплата за длъжността получавана за 100 % планова учебна натовареност, на основание чл.

9, ал.1 и ал.3 от Наредба за определяне заетостта на преподавателите и формиране на работната заплата е изписвана заедно с възнаграждението за изпълнението на планова учебна натовареност над 100% до 185% и върху тази сума е начислявано допълнителното възнаграждение за придобит стаж и професионален опит. Твърди се, че с решение по протокол номер 3 от 26.09.2019г. на Академичния съвет на И. - В. е приет нов Правилник за определяне на натовареността на академичния състав и формиране на работната заплата, съгласно който от октомври 2019 г. е намален максималния праг, до който се заплаща плановата учебна натовареност на 170% (от които 150% аудиторна заетост и 20% извънаудиторна заетост), без това намаление да се отразява на основната заплата. Поддържа се, че съгласно новите ВПОРЗ в ИУ-Варна от месец февруари 2020 г. размерът за допълнително възнаграждение за ОНС „доктор“ е намален от 510,00 лв. на 400,00 лв., а през декември 2020 г. с Правилата било утвърдено намаляване на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 1.6 % на 1.3 % в резултат на споразумение № Д01 -335/25.11.2020 г. подписано между КТ „Подкрепа“, КНСБ, МОН и Съвета на ректорите, което намаление е компенсирано с друг вид допълнително възнаграждение от постоянен характер. Излага се, че за учебните 2011/2012 г., 2012/201 3 г., 2013/2014 г., 2014/2015 г., 2015/2016 г., 2016/2017 г., 2017/2018 г., 2018/2019 г. ищцата е работила при планова учебна натовареност от 185% (150 % аудиторна заетост и 35% извънаудиторна заетост) и получавала основна заплата за тази натовареност. Поддържа се, че за учебната 2019/2020г. и 2020/2021 г. ищцата е изпълнила планираната учебна натовареност от 170 % и е получила възнаграждение за изпълнението на планирания норматив от часове аудиторна и извънаудиторна заетост. Поддържа се, че в изпълнение на задължителни предписания на ДИТ-Варна от месец март 2020 г. са подготвени нови допълнителни споразумения за целия академичен състав, в които възнаграждението за планова учебна натовареност от 100 % до 170% е посочено като допълнително възнаграждение, като с цел запазване на брутните трудови възнаграждения на всички членове на академичния състав във ВПОРЗ е регламентирано допълнително възнаграждение с наименование „за индивидуално възнаграждение от постоянен характер“. Излага се, че за процесния период няма незаплатен положен труд от ищцата, а напротив, към 17.01.2022 г., когато едностранно е прекратен трудовия договор ищцата е получавала брутно трудово възнаграждение в пълен размер на база годишен норматив, от който е изпълнила едва 23.53%, но ѝ е заплатено за 100 % планова учебна натовареност. Сочи се, че допълнителното споразумение от 16.01.2019 г. се отнася само за учебната 2018/2019 г. и удостоверява увеличаване на размера на допълнителното възнаграждение за степен „доктор“ от 3