Решение № 3668 от 05.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3668 гр. София, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100512466 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответниците М. Д. М. и М. А. М. срещу решение от 19.01.2021г., постановено по гр. дело № 12380/2019г. на Софийски районен съд, 90 състав, в частта, с която са уважени предявените по делото искове по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, като е признато за установено в отношенията между жалбоподателите и ищеца „Топлофикация София” ЕАД, че дължат солидарно на ищеца сумата 2 733. 68 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода 03.08.2015г. - 30.04.2017г., ведно със законната лихва, считано от 02.08.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата 52.33 лв., представляваща цена на извършена услуга "дялово разпределение" за периода 03.08.2015г. 30.04.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.08.2018г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50876/2018г. на СРС, 90 състав.

В жалбата се поддържат оплаквания за недопустимост, немотивираност, както и за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални 1 правила. Въззивниците поддържат, че нямат качеството клиенти на топлинна енергия, тъй като по делото не е представен сключен писмен договор между страните, както и поради липса на доказателества за топлофициране на процесната сграда. С оглед изложеното твърдят ,че исковете са недопустими.

Отделно твърдят, че по делото не представен протокол с взето решение на ЕС на основание чл. 133, ал. 2 ЗЕ, поради което етажната собственост няма качеството на сграда - присъединена към топлопреносната мрежа. Молят съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да отхвърли предявените искове. Претендират и присъждане на направените разноски по делото.

Въззиваемият - ищец „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД оспорва жалбата в депозирал писмен отговор. Поддържа, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице - помагач „Б.“ ООД не заявява становище по въззивната жалба.

Решението в частта за отхвърляне на исковете по чл. 422 ГПК вр. с чл.

79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД е влязло в сила, като необжалвано.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо. СРС е сезиран с искове за установяване на дължимостта на вземания за главница за доставена топлинна енергия и на главница за услуга дялово разпределение. СРС се е произнесъл по твърдените от ищеца факти и по предмета, с който е бил сезиран и решението му е допустимо.

Първоинстанционното решение е постановено в съответствие с материалния закон и като правилно следва да бъде потвърдено.

На основание чл. 272 от ГПК въззивния съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение, като правилни и законосъобразни. С оглед 2 доводите във въвзивната жалба, следва да се отбележи следното:

Предявени са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове за парични притезания, за които е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 50876/2018 г. на СРС, 90 състав.

СРС е уважил частично исковете за главници за топлинна енергия и услугата дялово разпределение, като е приел, че по делото е проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по доставяне на топлинна енергия, като е уважил частично възражението на ответниците за давност. По отношение на размера на претендираните суми е кредитирал заключенията на приетите СТЕ и ССчЕ.

По делото не е оспорено и установено от представените доказателства, че въззивниците притежават правото на собственост върху процесния имот в режим на съпружеска общност – нот. акт № 59/2006г. за учредяване на договорна ипотека на нотариус Д.а.

Договорното правоотношение между главните страни по делото е възникнало съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, в сила от 2003г. и приложим за целия процесен период, при действие на Общите условия на ищцовото дружество.

Сградата, в която се намира процесният апартамент, е в режим на етажна собственост и в течение на процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Подаването на топлинна енергия към процесния имот през процесния период се установява от приетите като писмени доказателства документи от третото лице –помагач, включително формуляри за отчет на уредите, както и заключението на приетата СТЕ.

От изложеното следва изводът, че ответниците, в качеството им на собственици на имота, са потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла и съгласно чл. 155 от ЗЕ, дължат заплащане на цената на отдадената за процесния имот топлинна енергия, за претендирания период.

Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

3

Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 2/2018г. по т.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците/ползвателите дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ независимо кой е фактическият ползвател на имота, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Ето защо ответниците са клиенти на „Топлофикация София“ ЕАД, както правилно е приел районният съд, и като такава дължат плащане на възнаграждение за доставената в имота топлинна енергия.

Неоснователен е довода в жалбата за липса на доказано по делото топлофициране на сградата, в която се намира процесният имот, тъй като това е безспорно установено от заключението на вещото лице по СТЕ.

Съгласно констатациите на СТЕ, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от трето за правоотношението между страните лице и по възлагане от етажните собственици. Съгласно заключението на приетата СТЕ, за процесния период в имота е имало монтирани 5 отоплителни тела и съответно разпределители, както и щранг лира за отопление в банята. Вещото лице дава констатации, че след приключване на отоплителния период е извършвано отчитане на индивидуалните уреди в имотите на потребителите от ФДР и са изготвени изравнителни сметки, като същите са отразени в заключенията на приетите СТЕ и ССчЕ. С оглед изложеното, доводите в жалбата за липса на топлофикация на сградата и за липса на искане от ЕС за присъединяване на сградата към топлофикационната мрежа, са изцяло неоснователни.

Други оспорвания, включително и досежно размера на присъдените суми, не са релевирани с жалбата.

С оглед всичко изложено жалбата е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено.

При този изхода от спора, на въззиваемото дружество следва да се присъдят разноски за възнаграждение за юрисконсулт, което съдът определя на 50 лева по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.

4

На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и предвид цената на предявените искове, настоящото решение е окончателно.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 19.01.2021г., постановено по гр. дело № 12380/2019г. на Софийски районен съд, 90 състав, в обжалваната част за уважаване на исковете.

ОСЪЖДА М. Д. М., ЕГН ********** и М. А. М., ЕГН ********** да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес гр.

София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 50 (петдесет) лева - разноски във въззивното производство.

Решението в частта за отхвърляне на исковете е влязло в сила, като необжалвано.

Решението е постановено при участие на третото лице „Б.“ ООД – помагач на въззивника-ищец „Топлофикация София” ЕАД.

Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал.

3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5