Решение № 66 от 27.05.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Кюстендил, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Ал. Николов при участието на секретаря Теодора С. Д.а в присъствието на прокурора Б. Д. Л. като разгледа докладваното от Николай Ал. Николов Частно наказателно дело № 20261500200239 по описа за 2026 година

Производството по делото е по глава трета от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).

Делото е образувано по книжа, издадени въз основа на решение за прилагане на финансова санкция, постановено от несъдебен орган на Германия срещу И. П. от гр.Кюстендил.

Приложено е удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, издадено от Федерална служба „Правосъдие“ на ФРГ относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по отношение на лицето И. П., роден на **********г. в Северна Македония с последен известен адрес в гр.****. На лицето е наложена финансовата санкция в общ размер 654, 07 евро (500 евро санкция и 154, 07 евро разноски) за нарушение, санкционирано по чл.24а, ал.1, чл.25 от Закона за движението по пътищата (StVG), чл.241 от Федералния каталог за финансовите санкции (BKat), чл.4, ал.2 от Правилника за приложение на Федералния каталог за финансовите санкции (BKatV). Иска се да се допусне признаване и изпълнение на решението.

Представителят на Окръжна прокуратура-Кюстендил пледира за уважаване на искането.

Санкционираното лице не бе намерено, за да бъде редовно призовано, респ. не се явява пред окръжния съд, не е участвал в съдебното 1 производство и не е изразил становище.

Служебният защитник на същия - адв. Вл. М. от АК-Кюстендил пледира за постановяване на отказ за признаване на решението.

Кюстендилски окръжен съд, след преценяване доводите и възраженията настраните и условията на посочения закон, в частност разп. на чл.35 от него, визираща факултативни основания за отказ и по реда на чл.32 във вр. с чл.16, ал.1-8 от закона, прие от фактическа и правна страна следното:

Постъпилото удостоверение по чл.4 от посочения закон е за признаване и изпълнение на решение №04.4000588.8 по преписка/дело III 79352/2E-B15-36A 1966/2026, постановено от Полицейски президиум Райнпфалц, Федерална Република Германия (издаваща държава по смисъла на закона) за налагане на финансови санкции - задължение за заплащане на 500 евро за извършено нарушение - на 15.06.2025 г. в 10:53 часа в Шиферщат, ул.“Валдшпицвет“ засегнатото лице е управлявало лек автомобил с рег.№**** с концентрация на алкохол в кръвта от 0,5 промила или повече – установена такава 0,98 промила, както и за заплащането на 154, 07 евро разходи по съденото и административното производство. Това нарушение се санкционира по чл.24а, ал.1, чл.25 от Закона за движението по пътищата (StVG), чл.241 от Федералния каталог за финансовите санкции (BKat), чл.4, ал.2 от Правилника за приложение на Федералния каталог за финансовите санкции (BKatV).

Процесното решението представлява такова на несъдебен орган в издаващата държава. И. П. има постоянен адрес в изпълняващата държава по см. на закона, т.е. Република България. Решението е постановено на 24.09.2025г., а е влязло в сила на 17.10.2025г. Паричната сума, наложена с решението е общо 654, 07 евро. Нарушението е такова на разпоредбите за движение по пътищата.

Според з) т.2, б”б” от удостоверението производството по налагане на парична санкция е било писмено и лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за срока за обжалване. Решението е постановено от несъдебен орган в издаващата държава въз основа на наказуемо деяние по нейния национален закон.

И. П. е с българско и северномакедонско гражданство, ЕГН********** и постоянен адрес – гр.****.

От тази фактическа обстановка се извеждат следните правни изводи:

Съгласно чл.31, ал.1 от посочения закон компетентен да признае и допусне изпълнението на решения за налагане на финансови санкции е окръжният съд по местоживеенето на лицето, т.е. Кюстендилският окръжен съд.

От съдържанието на удостоверението по чл.4 ЗПИИАКОРНФС и рамковото решение безспорно се установява, че българският гражданин И. П. е санкциониран с влязъл в сила в ФРГ акт на несъдебен орган за плащане на 2 глоба, наложена за нарушение във връзка с правилата за движение по пътищата. Т.е. в случая безспорно се касае за влязъл в сила акт по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е издаден от несъдебен орган на страна - членка на Европейския съюз и финансовата санкция е постановена по повод извършено административно нарушение. Налице е потвърждаване, че лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва решението пред съд, компетентен по наказателни дела. В този смисъл липсват основанията по чл.3, ал.2 ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на решение, с което е наложена финансова санкция.

По делото е представено удостоверението, което се изисква по чл.4, ал.1 от същия закон, както и по силата на член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. От приложените доказателства се установява, че наказателното преследване, във връзка с което е постановен акта по чл.3 от ЗПИИРКОРНФС, касае административно нарушение по чл.30, ал.2, т.1 ЗПИИРКОРНФС (поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата), т.е. в този случай изследването на двойна наказуемост не се изисква.

В случая не е налице нито една от факултативните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на процесното решение, визирани в чл.35 от Закона.

Удостоверението по чл. 4 е придружено с копие на решението, издадено на официална бланка от страна на постановилия го орган. Не са налице данни за постановено и приведено в изпълнение за същото деяние в България или друга, различна от издаващата държава решение за финансови санкции срещу същото лице. Не е налице изтекла давност по българското законодателство и административното нарушение, извършено в ФРГ, не е подсъдно на български съд. Липсва имунитет или привилегия, които да са пречка за предприемане на наказателно производство за такива деяния.

Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 €. Деянието съставлява административно нарушение и по българското законодателство – по Закона за движение по пътищата. Решението е постановено срещу пълнолетен гражданин, който носи наказателна, респ. административнонаказателна отговорност.

Предвид изложеното съдът прие, че са налице условията на чл.30, ал.1 и 2 ЗПИИРКОРНФС за признаване на процесното решение. Не са налице основания за намаляване размера на финансовата санкция.

С оглед горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА решение за прилагане

3 на финансови санкции

№04.4000588.8 по преписка/дело III 7-9352/2E-B15-36A 1966/2026, постановено на 24.09.2025г. от Полицейски президиум Райнпфалц, ФР Германия в сила от 17.10.2025г., издадено по отношение на И. П., ЕГН********** с постоянен адрес – гр.****, с което на същия е наложена финансова санкция в размер на 500 евро за извършено на 15.06.2025 г. в 10:53 часа в Шиферщат нарушение на правилата за движение по пътищата, както и за заплащането на 154, 07 евро разходи по съденото и административното производство или общо 654, 07 евро.

След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на НАП за изпълнение.

Да се уведоми компетентния орган на издаващата държава по съответния ред, а копие от уведомлението да се изпрати на МП на Република България.

Решението може да се обжалва пред САС в 7- дневен срок, считано от днес, като обжалването не спира изпълнението.

Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________ 4