Решение № 416 от 14.05.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. Сливен, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20242230100030 по описа за 2024 година

Предмет на разглеждане са предявени в условията на обективно кумулативно съединение искове, както следва:

- иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване на нищожен на Договор за паричен заем № 4110983/07.04.2021г., сключен между ищцата и първия ответник „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, както и в условията на евентуалност иск по чл.26, ал.1 ЗЗД обявяване на нищожна на клаузата на чл.4 от същия договор за заем, като противоречаща на закона и добрите нрави;

- иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 11, чл.19, ал.4 и чл.22 ЗПК за обявяване на нищожен на Договор за предоставяне на гаранция от 07.04.2021г.., сключен между ищцата и втория ответник „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

- иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплати на ищцата сума в размер на 257,82 лв., платена без правно основание по Договор за предоставяне на поръчителство от 07.04.2021г, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба 02.01.2024г. до окончателното плащане.

1

Ищцата твърди, че на 07.04.2021г. сключила договор за паричен заем с Изи Асет Мениджмънт АД за сума в размер 700 лв. Сочи, че договора бил с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40% и ГПР в размер на 47.71%. Твърди, че в чл.4 от договора било уговорено изпълнението на задължението да бъде обезпечено, чрез поръчителство на две физически лица.

На същата дата ищцата сключила договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник Файненшъл България ЕООД, по силата на който следвало да заплати на поръчителя сума в размер на 257.82 лв. на шест равни вноски.

Ищцата твърди, че заплатила сумата по кредита. Счита договора за заем за недействителен, тъй като не бил посочен действителния ГПР, който според нея бил 200%. Освен това клаузата за обезпечаване на договора за паричен заем с поръчителство била нищожна и накърнявала добрите нрави. Твърди че, възнаграждението за поръчителя не било включено в ГПР по договора за заем и така бил нарушен чл.19, ал.4 ЗПК. Ищцата следвало да заплати пет пъти повече от договорната лихва. Договорът бил нищожен, тъй като не били посочени условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя и периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Иска се прогласяване на нищожност на договор за паричен заем № 4110983/07.04.2021г., сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД, на основание чл.26, ал. 1 ЗЗД, поради това, че бил сключен при неспазване на нормите на чл.22 ЗПК. Евентуално се иска прогласяване нищожност на клаузата на чл. 4 от договора, като неравноправна и противоречащи на закона и добрите нрави.

Иска се прогласяване нищожност на договор за предоставяне на гаранция от 07.04.2021г., сключен с "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, като противоречащ на императивните изисквания на ЗПК,ЗЗД и ЗЗП, както и като заобикалящ изискванията на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК и нарушаващ добрите нрави. Кумулативно се иска осъждане на ответника "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД да заплати на ищеца сума в размер 257,82 лв., представляваща недължимо платена сума във връзка с договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба 02.01.2024г. до окончателното плащане.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Изи Асет Мениджмънт АД депозирал отговор, с който оспорва исковете.

2

Излага подробни съображения в подкрепа на това, че договора е действителен. Спазени били всички изисквания във връзка с ДПК и всички негови елементи били написани по ясен и разбираем начин, като били спазени изискванията за формат и размер на шрифта. Неоснователно било възражението на ищеца, че сключването на договора за потребителски кредит било обусловено от сключването на договор за предоставяне на поръчителство и вменено като задължение на потребителя.Твърди, че ищецът сам избрал да сключи договор за поръчителство с Файненшъл България ЕООД. Сочи още, че договорената възваградителна лихва не противоречала на добрите нрави. На ищеца била предоставена цялата информация за условията за издължаване на кредита, както и за условията за изплащане на възнаграждението на поръчителя по договора за поръчителство.

Иска се отхвърляне на претенциите и се претендират разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Файненшъл България ЕООД не е депозирал отговор на исковата молба.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и се установява от приетия по делото договор за паричен заем № 4110983/07.04.2021г., че от същата дата ищеца в качеството на кредитополучател и ответното дружество, като кредитодател са в облигационни отношения, по силата на които ищеца получил заемна сума в размер на 700 лв. със погасяване на 6 четиринадесетдневки, размер на двуседмична погасителна вноска 123,03 лв., обща сума за връщане по заема 738,18 лв., включващи главница и лихва, фиксиран годишен лихвен процент – 40%, ГПР 47,71%. В чл.4 от договора за кредит е предвидено предоставяне на обезпечение под формата на банкова гаранция в срок до 3 дни от сключване на договора или поръчителство от две физически лица, отговарящи на определени условия или с одобрено от заемодателя дружество – поръчител, предоставящо гаранционни сделки.Така на същата дата 07.04.2021г., между ищцата и втория ответник бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителя поел отговорност пред заемодателя за изпълнение на задълженията на заемополучателя по договора за заем срещу възнаграждение от 257,82 лв., 3 платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 42,97 лв., дължими на падежа на плащане на вноските по договора за паричен заем, сключен с първия ответник заемодател. Първият ответник заемодател бил овластен по силата на чл.3, ал.3 от договора за предоставяне на поръчителство да приема вместо поръчителя изпълнението на задължението за плащане на възнаграждение по договора. В случай, че платената от заемателя вноска била недостатъчна да покрие задълженията му по двата договора, то с приоритет било задължението към поръчителя.

В хода на процеса е допусната, изготвена и приета съдебно икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че ищцата заплатила по договора за заем сума в общ размер на 731,43 лв., която била разпределена както следва: главница 700 лв. и лихва 31,43 лв. По договора за предоставяне на поръчителство ищцата заплатила сума в размер на 257,82 лв.

Вещото лице посочило, че дължимото възнаграждение за поръчителство не било включено в ГПР на договора за паричен заем. В случай, че се включи в ГПР, той би станал 791% и би надвишил петкратния размер на законната лихва по просрочени кредити в лева и валута, съобразно чл.19, ал.4 ЗПК.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от страните.

Съдът кредитира изцяло заключението на изготвената съдебносчетоводна експертиза, като неоспорена от страните и тъй като няма съмнение в знанията и уменията на вещото лице.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, за прогласяване за нищожни, като противоречащи на закона на два договора – за паричен заем и за предоставяне на поръчителство са допустими, а разгледани по същество и основателни.

По иска за прогласяване нищожност на сключения договор за паричен заем.

Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба.

Недействителността на целия договор е обоснована със съществени пороци на една от клаузите на договора, а именно – клаузата на чл.4,съгласно която, в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави 4 обезпечение на кредита, то последния следва да представи банкова гаранция в 3 дневен срок от сключването на договора или с две физически лица, поръчители или да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитополучателя юридическо лице.

Въведените и обективирани в петитума на исковата молба от ищеца основания за недействителността са две: нарушение на добрите нрави и на императивната законова разпоредба на чл.19 ал.4, вр. с чл.21 ал.1 ЗПК . Освен да направи преценка за наличие на тези пороци, съдът следва да извърши и преценка, доколко при наличието на някой от тях, водещ до нищожност на инвокираната клауза, договорът за кредит би бил сключен и без тази клауза.

Съгласно трайно установената съдебна практика, когато ищецът е предявил няколко обективно съединени иска за недействителност на договора, в тези случаи съдът не е обвързан и от посоченото от ищеца, относно вида на съединяването на предявените искове (кумулативно или евентуално), а следва да ги разгледа в поредност според тяхната обективна обусловеност помежду им и/или според тежестта на порока, водещ до недействителност, като ако установи по-тежкия порок не разглежда иска за по-лекия. (В този смисъл:

Решение № 199 от 12.07.2016 г. на ВКС по гр. д. №

583/2016 г., IV г. о., ГК – докладчик съдията С. Ц.; Решение № 106 от 01.03.2011 г. по гр. д. № 1460/2009 г. на IV г. о. ВКС; Решение № 97 от 08.02.2013 г. по гр. д. № 196/2011 г. I г. о. ВКС; Решение № 198 от 10.08.2015г. по гр. д. № 5252/2014 г. IV г. о. ВКС и др.).

Накърняването на добрите нрави ще намери приложение, когато не е налице друго основание за нищожност. В този смисъл съдът следва да разгледа първо нищожност поради противоречие със закона. Нарушената правна норма, която се твърди е тази на чл.19 ал.4 ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал.4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер– пет пъти размера на законната лихва.

Съгласно §1, т.1 ДР ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни 5 услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От своя страна, „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя– §1, т.2 ДР ЗПК. В случая в договора за кредит не е отразена действителната „обща сума,дължима от потребителя“. В погасителния план не е включено задължението, поето по договора за поръчителство. Така пропускането на „такса гарант“ се отразява на размера и на ГПР,защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

При включването на таксата гарант като разход, ГПР който е определен в договора за кредит на 47,71% ще надхвърли максимално допустимия петкратен размер на законната лихва /арг. от съдебно икономическата експертиза/. В случая посочения размер на ГПР не отговаря на действителния.

От страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.2, т.4 ЗЗП, като е посочена обща сума, дължима от потребителя по кредита от 738,18 лв., без в нея да е включено възнаграждението, което ищецът се задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена при изчисляване на посочения ГПР.