Определение № 931 от 26.06.2023, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 931 гр. Плевен, 21.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234400500354 по описа за 2023 година ПРОИЗВОДСТВО по чл. 413, ал.2 вр. чл. 279 и чл. 278 ГПК.

Пред Плевенския окръжен съд е постъпила частна жалба от „ЮТЕ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК*** чрез юрисконсулт Л. Х. срещу Определение № 1775/ 20. 04. 2023 г. по ч.гр. д. № 2065/ 2023 г по описа на Плевенския районен съд, с което частично е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК н частния жалбоподател в частта, в която се претендира за плащане от М. Е. Н. на сумата от 181, 44 лв. такса за разглеждане на заявлението за кредит и сумата от 238 лв. такса на основание чл. 5.5. от Общите условия. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, таксите са предвидени в общите условия и в договора за кредит, поради което е отправено искане съдът да отмени определението като неправилно и да бъде издадена заповед за изпълнение за претендираните от частния жалбоподател суми.

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на частния жалбоподател, счита, че частната жалба е ДОПУСТИМА като подадена от надлежно лице в законовия срок срещу акт, който подлежи на въззивно обжалване.

По същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

1

Видно от приложеното ч. гр. д. № 2065/ 2023 г. по описа на Плевенския районен съд частният жалбоподател е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ЗЗД въз основа на договор за потребителски кредит срещу М. Н. за главница, възнаградителна лихва, изискуема лихва за забава, такса за разглеждане в размер на 181, 44 лв. и такса съгласно чл. 5.5. от общите условия на жалбоподател Районният съд е уважи л заявлението относно главницата и претендираните лихви и е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение за таксата за разглеждане и административната такса.

По отношение на таксата за разглеждане в размер на 181, 44 лв. районният съд е посочил в мотивите на обжалваното определение, че таксата за разглеждане на искането за кредит не е действие по усвояване или управление на кредита, тъй като предхожда сключването му. Съдът е приел, че тази такса не спада и към допълнителните услуги. Посочено е , че таксата за разглеждане на искането за кредит няма пряко отношение към съществените престации по договора за кредит и от тази гледна точка и може да бъде определена като допълнителна услуга, но тъй като предхожда по време сключването на договора и е цена на разглеждането на самото искане за кредит, тази услуга не е свързана с договора. Съдът е приел, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.3 ГПК (искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това) и съответно да бъде постановен отказ за издаване на заповед за изпълнение за таксата за разглеждане на кредита.

Въззивният съд счита, че определението в тази част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Съгласно чл. 3.4 от общите условия клиентът дължи на частния жалбоподател еднократна такса за разглеждане, която се дължи при подписване на договора за кредит, финансира се от кредитора и се възстановява от клиента с дължимите вноски съгласно погасителния план. Размерът на тази такса е посочена в договора за кредит. Съгласно чл. 6.1 от договора кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане от 181, 44 лв. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът е посочил, че съгласно т.3 от общите условия таксата за разглеждане е предвидена при оценка на кредитоспособността на клиента.

Въззивният съд приема изложените от районния съд мотиви, че тази 2 такса не е пряко свързана с усвояването и погасяването на главницата и лихвите по договора за кредит, че това е предварителна такса, което се потвърждава и от кредитора затова, че таксата е предвидена при оценка на кредитоспособността на клиента. Следователно тази такса има предварителен характер преди сключване на договора за кредит и преди неговото усвояване, съответно не е свързана със задължението за погасяване на кредита относно главницата и лихвите и по тези причини не е дължима във връзка с изпълнението на договора за кредит. Тази такса не представлява и годишен процент на разходите по смисъла на чл. 19, ал.1 ЗПК и не представлява и допълнителна услуга във връзка с кредита, тъй като предхожда неговото предоставяне и задължението за погасяване. По тези причини районният съд правилно е отказал да издаде заповед за изпълнение за такса за разглеждане и следва определението в тази част да бъде потвърдено.

По въпроса за таксата по чл. 5.5 от Общите условия въззивният съд счита, че тази такса също не е дължима от длъжника и не следва да бъде издадена заповед за изпълнение. Съгласно чл. 5.5. от ОУ клиентът се задължава в случай на неизпълнение на задълженията си по договора точно и в срок да възстанови на кредитора виновно причинените разходи за административно обслужване съгласно действащата тарифа на кредитора и стриктно съобразяване на реално извършените от кредитора действия. В заявлението си по чл. 410 ГПК кредиторът е посочил, че размерът на тази такса е 238 лв., че същата е изрично у говорена и посочена в действащата тарифа на кредитора, представлява административна такса начислена за уведомления за просрочени задължения, изпратени СМС и административна такса за изпратени първо, второ писмено предупреждения, писмено предупреждение преди прекратяване на договора и писмено уведомление за прекратяване на договора.

В мотивите на обжалваното определение районният съд е посочил, че претендираната сума за административни такси е в противоречие с чл. 33, ал.2 ЗПК, че потребителят дължи при неизпълнение обезщетение, което не може да надвишава законната лихва. Съдът е приел, че с начисляване на такси при неизпълнение се цели заобикаляне на закона по чл. 33 ЗПК и се въвеждат допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника, съответно тази клауза за административните 3 такси е нищожна на основание чл. 21, ал.1 ЗПК. Съдът е посочил също , че към заявлението липсват и доказателства за извършените разходи, за да се приеме, че е налице право на кредитора да търси такава такса.

Въззивният съд изцяло възприема изложените доводи от първоинстанционния съд. От доказателствата по делото не се установява да са извършвани административни разходи, такса за които се претендира, както и липсва правно основание за начисляване на тези разходи при неизпълнение на договора за потребителски кредит, като е налице допълнително плащане при неизпълнение извън предвидените лихви в ЗПК като обезщетение за забава.

По изложените съображения съдът счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 413, ал.2 вр. чл. 279 и чл. 278 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Определение № 1775/ 20. 04. 2023 г. по ч. гр. д. № 2065/ 2023 г по описа на Плевенския районен съд, с което частично е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК*** в частта, в която се претендира за плащане от М. Е. Н. с ЕГН********** на сумата от 181, 44 лв. такса за разглеждане на заявлението за кредит и сумата от 238 лв. такса на основание чл. 5.5. от Общите условия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4