Решение № 354 от 28.01.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. София, 28.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря Станимира П. Делийска като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20211110215076 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***** ЕООД с ЕИК ********, срещу наказателно постановление (НП) № 23-2100020/13.10.2021 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“, с което на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) на дружествотожалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл.

303, ал.3 от КТ.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление с бланкетно твърдение за допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят „***** ЕООД – редовно призован се представлява от адв. Н. надлежно упълномощен. Същият пледира за уважаване на подадената жалба, като твърди, че не е установено извършването на процесното нарушение. Поддържа, че декларацията е подписана от И.Д. в отсъствието на родители и под диктовката на служители на инспекцията по труда. Алтернативно се иска намаляване на наложената санкция. Претендира разноски.

Въззиваемата страна - дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ редовно призована се представлява от служител с юридическо образование И.ов с представено пълномощно, който счита обжалваното наказателно постановление за законосъобразно. Поддържа, че процесното 1 нарушение е установено по несъмнен начин, а лицето е заварено да полага труд, което е отразило в попълнената от него декларация. По отношение размера на санкцията се застъпва становището, че същата е съобразена с обществената опасност на нарушението и характера на извършваната от Д.дейност, за допускане до работа на който жалбоподателят не е имал разрешение от инспекцията по труда. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на поисканите от представителя на жалбоподателя.

Съдът, след като извърши преценка на събраните доказателства и доказателствени средства, като обсъди доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

На 08.09.2021 г. свидетелят М. Д. К. –инспектор в ДИТ – София област и нейни колеги извършили проверка на място в цех за изработка на детайли от полиетилен и полипропилен, находящ се в гр. София, кв. „Челопечене”, Стопански двор, стопанисван от „******” ООД. Непосредствено преди влизане в цеха свидетелката К. погледнала през оградата и видяла, че в цеха се намирали В.С. който заварявал, а И.Д. му придържал. На място се намирали и свидетелят Х.Д., както и още един работник на дружеството –Е.З..

В предоставената от служителите на „ДИТ – Софийска област“ декларация И.Ц.Д. декларирал, че работи в „******” от 08.09.2021 г. като помощник, с работно време 08:30 до 17:00 часа, почивки в работния ден 1 час, посочил, че няма почивни дни и трудов договор, като в графата, предназначена за отбелязване на възнаграждение не вписал нищо.

Допълнително вписал „Помагам на В. – придържам му докато заварява“. На място И. и Х.Д.и обяснили на проверяващите, че И. се намирал в цеха, тъй като трябвало да ремонтира с брат си Х. личен автомобил и тъй като отишъл по – рано започнал да помага на братовчед си В..

На място в цеха пристигнала и съпругата на управителя на дружеството и работеща като продавач – консултант в „***** ООД – свидетелката Б.С. на която служителите на „ДИТ – Софийска област“ връчили призовка за представяне на документи от страна на дружеството. Тъй като от страна на „***** ООД не било представено разрешение от инспекцията по труда за постъпване на работа на непълнолетния към 08.09.2021 г. И.Ц.Д. /с рождена дата 01.12.2003 г./, била извършена справка в информационните масиви на ИА „ГИТ“ и по деловодния регистър и било установено, че за приемане на работа на непълнолетния И.Ц.Д. не е подавано искане за издаване на разрешение, нито е издавано такова от органите на инспекцията по труда.

Свидетелката М.К. счела, че дружеството е извършило нарушение на разпоредбите на чл. 303, ал.3 КТ, за което на 20.09.2021 г. в присъствие на управителя на дружеството съставила срещу „***** ООД акт за установяване на административно нарушение. Актът бил предявен за запознаване на управителя на дружеството, който го подписал без да посочи възражения.

Такива не постъпили и впоследствие.

Въз основа на така съставения АУАН на 13.10.2021 г. директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – София област издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на „***** ООД имуществена санкция в размер на 2 500 лева за извършено административно нарушение на чл. 303, ал.3 от КТ. Препис от НП бил връчен на жалбоподателя на 14.10.2021 г., а на 20.10.2021 г. по пощата била депозирана и жалба срещу него.

2

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства - показанията на свидетелите М. Д. К., Х.Ц.Д., Б.Х.С. декларация от И.Ц.Д. от 08.09.2021 г., протокол за извършена проверка № ПР2129325/20.09.2021 г., извлечения от регистрите на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, идентификационна карта, призовка до „***** ООД, Известие за доставяне на НП, копие от пощенски плик, заповед № З-0024/08.01.2019 г., заповед № З-0025/08.01.2019 г. и заповед № З-0058/11.01.2014 г., всичките на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“.

Съдът кредитира показанията на свидетеля М.К., тъй като същите са обективни, информативни и добросъвестно депозирани. Свидетелката подробно изложи пред съда личните си възприятия относно извършената проверка и направените констатации, като същата изясни, че при посещението си в проверявания обект на място е заварила И.Д. в производствения цех да придържа детайл, докато В. С. заварявал. Посоченото обстоятелство се потвърждава и от декларацията на И.Д. от 08.09.2021 г., в която той е вписал следните обстоятелства „Помагам на В., придържам му докато заварява“. Показанията на свидетелката относно липсата на издадено разрешително за започване на работа на И.Д. кореспондира с представените извлечения от регистрите на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, видно от които за И.Ц.Д., роден на 01.12.2003 г. не е искано и не е давано разрешение за работа. Свидетелката пресъздаде пред съда и обяснението, което е получила от И. и Х.Д.и за причината, поради която И.Д. се е намирал в цеха, а именно, за да помогне на брат си с ремонт на автомобил.

Съдът съобрази възможната заинтересованост на свидетелите Х.Д. и Б.С. от изхода на делото и намери, че може да им се довери отчасти. По отношение твърдението на свидетеля Х.Д., че не И., а той е държал на В. С. докато последният е заварявал съдът намери, че не съответства на осъществилите се събития, тъй като от една страна са налице показанията на свидетелката К. в противния смисъл, а от друга съдът се позова на декларацията, попълнена и подписана лично от И.Д., в която той е отразил, че придържа на В. докато последният заварява. Следва да се отбележи, че всъщност свидетелят Д.не е категоричен за това обстоятелство, тъй като заяви, че „не се спомням точно, но мисля, че с В. работехме в цеха, а И. ме чакаше“ и още „Мисля, че аз нещо придържах на В., докато той прихващаше две части заедно“. По отношение останалата част от показанията му, а именно досежно извършената проверка, настояването от страна на проверяващите всеки заварен да попълни декларация и причината, поради която И.Д. е бил на обекта съдът прие, че показанията са достоверни, подкрепени от останалия доказателствен материал и им се довери. Съдът прие с доверие заявеното от Х.Д., че брат му се намирал в цеха, за да да му помогне да ремонтира личния си автомобил, тъй като това обстоятелство е съобщено на контролните органи на място, по време на проверката /видно от показанията на свидетелката К./, а не представлява избрана впоследствие версия за оправдаване присъствието на И.Д. в цеха.

Що се отнася до показанията на свидетелката С. съдът отчете, че тя не е присъствала на място в цеха при започване на проверката, поради което показанията й относно това, че Х., а не И.Д. е помагал на В. С. не могат да се кредитират в тази им част. Останалите й твърдения – че на всички 3 присъстващи лица са били връчени декларации, че са изискани документи се потвърждава от приобщените доказателства. Свидетелката е категорична, че И.Д. не работи за дружеството, като изложи пред съда същата причина за присъствието му в обекта, каквато беше заявена и от Х.Д.. Твърденията на свидетелката, че присъстващите на място лица били „унижени от държавни служители“ съдът намира за субективна интерпретация от страна на свидетелката, тъй като не се установиха недопустими действия от страна на служителите на ДИТ - „Софийска област“, а настояването да се попълнят декларации, от които да е видна причината, поради която лицата се намират в производственото помещение цели обезпечаване възможността на контролните органи да извършат преценка за спазване разпоредбите на трудовото законодателство.

Съдът кредитира и останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, от които установи компетентността на актосъставителя и АНО, както и че за И.Ц.Д. не е искано и дадено разрешение за започване на работа и между него и „***** ООД няма сключен трудов договор.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в преклузивния срок и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата следва да се приеме за процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи – видно от заповед № З-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ГИТ директорите на Дирекции „Инспекция по труда“ са оправомощени да издават НП. На свой ред актосъставителят, в качеството си на контролен орган – инспектор при дирекция „Инспекция по труда София област“ е бил компетентен да състави процесния АУАН. При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал.1 и ал. 3 ЗАНН.

На следващо място АУАН и НП съдържат всички реквизити, посочени съответно в чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като при издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушението е описано ясно, точно и недвусмислено, като му е дадена съответстваща на фактическото описание правна квалификация.

Съгласно чл. 303, ал.3 КТ лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай.

Условията и редът за даване на разрешение за работа по ал. 3, според разпоредбата на ал. 4 на чл. 303 КТ се урежда с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването и това е Наредба № 6 от 24.07.2006 г. за условията и реда за даване на разрешения за работа на лица, ненавършили 18 години. Съгласно чл. 2 от цитираната наредба тя се прилага за лица, ненавършили 18 години, които работят по трудови правоотношения и за чираците по Закона за занаятите. Следователно, 4 за да бъде осъществен съставът на нарушение по чл. 303, ал. 3 КТ е необходимо да се установи наличие на трудовоправно отношение между страните, като в случай, че същото не е уредено с трудов договор, а е фактическо, следва да се установи дали са налице елементите на трудово правоотношение.

В настоящия казус е безспорно, че дружеството-жалбоподател не е искал и не е получил от инспекцията по труда разрешение за приемане на работа на лицето И.Ц.Д., роден на 01.12.2003 г.