Решение № 1751 от 11.12.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1751 гр. Русе, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20234520101954 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.439 вр. чл.124 ал.1 от ГПК.

Ищецът И. Р. Ц. твърди, че с Изпълнителен лист №1488 от 24.03.2016г., издаден по ЧГД №1574/2016г., Х с-в, РРС е осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД следните суми: сумата от 326,02 лева главница по запис на заповед, издаден на 01.03.2011г., прехвърлен с джиро на 08.03.2016г., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 25,00 ле в а разноски за заплатена държавна такса по делото и 300,00 ле в а юрисконсултско възнаграждение.

Твърди, че въз основа на този изпълнителен лист, взискателят „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е образувал изпълнително дело №20168320400763 по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов, с рег. №832 в КЧСИ, РД - РОС. Молбата за образуване на делото при ЧСИ Цветанка Георгиева е депозирана от взискателя „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в кантората му на 15.04.2016г., на която дата е образувано и изпълнителното дело.

Твърди се в исковата молба, че с лед образуването на изпълнителното 1 дело, по него са предприети следните изпълнителни действия, с които е прекъснато теченето на погасителната давност за вземането, за което ответното дружество се е снабдило с процесния изпълнителен лист:

- С Покана за доброволно изпълнение от 10.05.2016 г. /сама по себе си непрекъсваща давността/, ЧСИ Хаджииванов уведомил И. Ц., че насрочва опис на движими вещи на 03.06.2016г., който не се е състоял;

- На 17.06.2016 г., 18.07.2016 г., 12.08.2016 г. и 16.09.2016 г. от ищеца И.

Ц. били събрани принудително суми, разпределени за неолихвяеми вземания, такси и разноски по ИД;

- На 02.03.2017г., взискателят „Агенция за събиране на вземания" ЕАД депозирал молба в кантората на ЧСИ, с която поискал да се извърши проучване дали са налични регистрирани трудови договори между работодател и длъжника И. Ц., като в случай, че такива са налични, да бъде наложен запор върху трудовото му възнаграждение;

- На 02.03.2017г., ЧСИ Хаджииванов е изпратил запорно съобщение до работодател на И. Ц. - „Кенсол" ООД, с което наложил запор върху трудовото му възнаграждение. Работодателят и трето задължено лице - „Кенсол" ООД е изпратил отговор, че не може да удържа от трудовото възнаграждение на И. Ц. по конкретното ИД поради удържане и разпределяне на суми по други изпълнителни дела.

Твърди се в исковата молба,м че с лед 02.03.2017г., срещу ищеца И. Ц. не са предприемани никакви изпълнителни действия , годни да прекъснат теченето на погасителната давност, поради към момента на подаване на настоящата искова молба, вземането за главница по изпълнителния лист, не подлежи на принудително изпълнение поради погасяването му по давност.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че правото на принудително изпълнение на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК:203670940 срещу И. Р. Ц. с ЕГН:********** е погасено поради изтекла петгодишна давност за сумата от 326,02 лева, представляваща главница по запис на заповед, издаден на 01.03.2011г., прехвърлен с джиро на 08.03.2016г., за която е издаден Изпълнителен лист №1488 от 24.03.2016г. по ч.гр.д. №1574/2016г., на Х гр.състав при Русенски районен съд. Претендират се разноски.

2

В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК ответникът „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК :203670940, чрез процесуалния си представител е депозирал писмен отговор, в който посочва, че исковата претенция е допустима. Развива пространни съображения за липса на изтекла давност, сочи съдебна практика. Моли съда да постанови решение с което да отхвърли иска , като неоснователен. Претендират се разноски.

Русенският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 вр. чл.12 о т ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало, като кредитор за процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за остатъка от дължимата главница.

В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок.

Като безспорно между страните е отделено, че срещу ищеца в полза н а „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК :203670940 е издаден изпълнителен лист №1488 от 24.03.2016г., издаден по ЧГД №1574/2016г., Х св, РРС, с който И. Ц. е осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумата от 326,02 лева главница по запис на заповед, издаден на 01.03.2011г., прехвърлен с джиро на 08.03.2016г., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 25,00 лева разноски за заплатена държавна такса по делото и 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Установява се от доказателствата по делото, че въз основа на този изпълнителен лист, взискателят „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е образувал изпълнително дело №20168320400763 по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов, с рег. №832 в КЧСИ, РД - РОС. Молбата за образуване на делото при ЧСИ Цветанка Георгиева е депозирана от взискателя „Агенция за 3 събиране на вземания" ЕАД в кантората му на 15.04.2016г., на която дата е образувано и изпълнителното дело.

От приложеното Изпълнително дело № 763/2016г. по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов се установява, че същото е образувано на 15.04.2016г., като в молбата за образуване са посочени изпълнителни способи.

Установява се , че ЧСИ е извършил следните действия във времето:

- На 10.05.2016г. са изпратени запорни съобщения до редица банки, както и запорно съобщение до работодателя на длъжника;

- На 02.03.2017г. е изпратено запорно съобщение до новия работодател на длъжника, след като е получено съобщение, че трудовото правоотношение при предишния работодател е прекратено;

На 25.10.2018г. са изпратени запорни съобщения, респ. наложени запори отново в няколко банки;

На 06.07.2021г. са изпратени запорни съобщения, респ. наложени запори в няколко банки;

- На 18.01.2023г. са изпратени запорни съобщения и наложени запори в няколко банки.

В настоящия казус е от значение да се уточни, че съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците спирането на процесуалния, давностния или друг законово определен срок, означава че за определен период от време започналият срок спира да тече. Ходът на времето не може да се спре, но са налице обстоятелства, които представляват пречка носителят на субективното право да го упражни. Именно такава пречка за носителите на права е извънредното положение, обявено в Република България на 13.03.2020г. Поради това със ЗМДВИП законодателят е предвидил, че по време на извънредното положение процесуалните и давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти, спират да текат.

Изтеклият преди спирането срок запазва своето значение. Докато е налице 4 извънредно положение, изтеклият период от време не се включва в срока на процесуалния или давностния срок. След отпадане на извънредното положение срокът е продължил да тече, като фактически ще се удължи с периода, през който е бил спрял да тече.

Анализа на събраните по делото доказателства налага следните правни изводи:

Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания.

Събраните по делото доказателства и хронологията на действията извършвани по изпълнително дело №20168320400763 по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов, с рег. №832 в КЧСИ, РД – РОС дават основание на съда да формулира извод, че процесното вземане не е погасено по давност, нито е изтекъл срок по-дълъг от 2 години, в който заявителят да е бездействал и да са налице предпоставки за перемиране на изпълнително дело.

Това е така, тъй като съгласно чл.116, б. "в" о т ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Позовавайки се на правните разрешения, дадени с ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС - т. 10, следва дасе вземе предвид, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ.

Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. В смисъла на гореизложеното са Решение № 42 от 26.02.2016 г. по гр.д. № 1812/2015 г.

IVг.о, ГК на ВНС, Определение № 388 от 10.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5113/2016 г., III г. о., ГК, Определение №388 от 10.05.2017 г. на ВКС по гр. д.

№ 5113/2016 г„ III г. о.г ГК и Определение № 515 от 17.02.2020 г. на САС по в. гр. д. № 633/2020 г.

От друга страна законодателят не е поставил , като условие за прекъсване на давностния срок постигане на резултат от съответно изпълнително действие - постъпване на суми по запорно съобщение, 5 осребряване на описани вещи и т.н. Давността представлява санкция за бездействие на кредитора в определен срок. Ето защо в ТР е прието, че предприемането на изпълнителното действие прекъсва давността, а не и достигане до знанието на третото задължено лице на запорното съобщение, на връчване на призовката за принудително изпълнение и т.н. Кредиторът /взискател в изпълнителното производство/ не може да бъде санкциониран за бездействие в случаите, при които предприетите по негово искане или от съдебния изпълнител действия са се оказали неуспешни. За нуждите на преценката дали погасителната давност е проявила своите последици е без значение дали искането от взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ е последвано от извършването на успешните изпълнителни действия. От значение е кредиторовата пасивност, респективно активност, а не ефективността на поисканите изпълнителни действия. В подкрепа на изложено са Решение № 333 от 08.10.2019 г. по в.гр.д. № 535/2019 г., Окръжен съд Русе , Решение Л/° 32 от 9.01.2017 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 24/2017 г.,Решение № 1034 от 31.07.2017 г. но ОС Пловдив по в. гр. д. № 1148/2017 г.. Решение № 1565 от 7.12.2017 г. на ОС Пловдив по в. гр.д.

№2461/2017г., Решение №514 от 16.04.2018г. на ОС

- Пловдив по в. гр. д. №387/2018 г., Решение № 561 от 3.05.2019 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 593/2019 г.

По възраженията за перемпция на изпълнителното дело:

Върховният касационен съд намира, че в т. 10 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК не е разгледан въпросът, при какви условия и кога настъпва перемпцията. Очевидно тя не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен_сдособ. най-малкото защото през това време може да се е осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ (може да не се постигне желаната висока цена, може да се присъединят кредитори и др.). Поставеният въпрос в тълкувателното решение е: Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; и постановеният отговор е: Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Перемпцията е без правно значение за 6 давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва - обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.