Решение № 43 от 10.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Пловдив, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Иван Даскалов като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600044 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.

Образувано е по протест на прокурор от ОП-Кърджали срещу присъда №12/09.10.2024г., постановена по НОХД №234/2024г. на Окръжен съд –Кърджали, с която подсъдимият Е. Т. С. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, за което при условията на чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание от две години лишаване от свобода.

При условията на чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказание то е отложено с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343г от НК, във вр. с чл. 37, т.7 от НК подс. Е. С. е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.

1

В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.

Съдът се е произнесъл и досежно приложените по делото веществени доказателства.

В протеста е заявено оплакване за нарушение на материалния закон в частта относно кумулативно наложеното на подс. С. наказание, което е отредено в размер по- нисък от размера на наказанието лишаване от свобода.

Отправя се искане за изменение на присъдата и увеличаване срока на наказанието лишаване от свобода, без да е конкретизирано кой според прокурора е справедливият такъв.

Представителят на въззивната прокуратура поддържа протеста по заявеното в него оплакване и изведеното искане. Позовава се и на относима съдебна практика, според която в случаите, в които наказанието лишаване от правоуправление на МПС се налага заедно с наказание лишаване от свобода, то определеният размер на наказанието лишаване от правоуправление на МПС не може да бъде по-малък от размера на наложеното наказание лишаване от свобода.

Частните обвинители С. Ю. Х. и Н. Н. Х., редовн призовани, както и повереникът им адв. Р. М. не се явиха пред въззивния съд. В депозирана на 07.02.2025 г. молба изразяват становище, че протестът е основателен.

Подс. Е. Т. С. и защитника м у адв. Е. П. също считат, че протестът е основателен. Пледират да бъде уважен, като наказанието лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС бъде увеличено д о минималния размер, с оглед всички смекчаващи отговорността обстоятелства.

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите в протеста, тезите, изложени от страните в съдебно заседание и в съответствие с чл. 314 от Н П К провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Протестът е допустим. Депозиран е от страна в процеса, легитимирана да атакува постановеновената присъда, в предвидения за това срок.

Разгледан по същество, протестът е основателен.

Производството пред първостепенния съд е протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК, при диференцираната процедура на чл. 372, ал. 4, вр. с чл. 371, ал. 1, т. 2 от НПК-направено от подсъдимия признание на 2 фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Настоящият състав на съда констатира, че процесуалната дейност на окръжния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното в глава 27 от НПК производство. Преди да бъде заявено от подсъдимия признание на фактите, описани в обвинителния акт и съгласие за тях да не се събират доказателства, той е бил уведомен от съда за правата му, като са му разяснени всички последици от провеждането на съкратено следствие по реда на чл. 371,т. 2 от НПК и признаване на фактите, описани в обвинителния акт (л. 62 гръб първоинст. дело), вкл. че направеното самопризнание ще се ползва при постановяване на присъдата. След това разясняване подсъдимият изрично е заявил, че признава фактите, изложени в обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

При налични предпоставки за прилагане на особената процедурадействително направено в разпоредително заседание волеизявление по чл.

371, ал. 2 от НПК от подс. С., доказателствена подкрепа на самопризнанието, събирането на доказателствата в хода на ДП при съблюдаването на предвидения в НПК регламент за тази дейност, изводът на контролирания окръжен съд за допустимо протичане на съдебното следствие по реда, пожелан от подсъдимия, е правилен. Той е изразен аргументирано по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК.

Не се оспорва пред въззивния съд фактическата установеност на извършеното. Първостепенният съд правилно е възприел като доказана по делото фактологията, изложена от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт и обхваната изцяло от направеното от подс. С. самопризнание. Тя се изразява в следното:

Към инкрминираната дата подсъдимият Е. Т. С. е бил правоспособен водач досежно МПС от категории „В“, като от придобиване на правоспособността през м. декември 2007г. до процесното събитие бил многократно наказван по административен ред за извършени нарушения на правилата за движение.

На 29.01.2024г., около 18.00 часа, подсъдимият С. управлявал лек автомобил „А.“, модел „**“ с peг.№ ********, собственост на баща му Т. А.

3

С.. Движел се в гр. Д., обл. К.. В автомобила пътували още приятелката му св.

Ф. М.- на задната седалка в дясно,както и малолетната й дъщеря Н. А.- на предната седалка до водача.

Автомобилът се движел по улица „Й.“, която е естествено продължение в градската част на път ІІІ-508, в посока от централната част на гр. Д. към изхода за гр. К.. Движението по същата улица в участъка й към изхода на града за гр. К. било организирано в две самостоятелни пътни ленти, по една за движение в двете посоки, разделени от непрекъсната осева линия тип М 1.

Платното за движение било с обща широчина от 6,60м, дясната лента за движение /по посока гр. К./ била с широчина 3,50м, а лявата - 3,10 м.

Участъкът от пътя бил прав с наклон от 4,8% на изкачване в посока към изхода за гр. К.. Покритието на пътя било от асфалто- бетонов тип, сух, дребнозърнест асфалт, без неравности и напуквания.

Не е имало поставени пътни знаци, сигнализиращи за въведени ограничения на скоростта в посоката на движение към изхода за гр. К., извън регламентираната в чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Движението се извършвало в тъмната част на денонощието, уличното осветление по това време не работело, а подсъдимият управлявал автомобила на къси светлини на фаровете. Към км 10+250 от път III-508 подс. Е. С. управлявал превозното средство със скорост от 80,82 км/ч.

По същото време, в същия участък от пътя, в дясната лента на платното за движение на ул."Й.", по посока към изхода от гр. Д. за гр. К., в близост до осевата линия се движел пострадалият С. Х..

Подс. Е. С. възприел късно постр. Х., който бил с гръб към него .

Задействал спирачната уредба на превозното средство , като същевременно го насочил леко в ляво. Поради движението на автомобила с превишена скорост не успял да спре своевременно и последвал удар с пешеходеца. Х. бил ударен в областта на задната повърхност на двете му подбедрици с предната броня на превозното средство, след което тялото му било качено на предния капак, последвал удар на главата му в предното панорамно стъкло, а след това, при спирането на автомобила, бил отхвърлен в лявата пътна лента.

След спирането на лекия автомобил, чиято предна част била навлязла в лявата пътна лента, подс. Е. С. включил аварийни светлини и отишъл до пострадалия, когото намерил да лежи неподвижно по гръб на асфалта. Подс.

4

С. го издърпал извън платното за движение- вляво, опитал да провери дали диша, но не успял, тъй като самият той бил в шок от случилото се. По съвет на преминаващ край мястото на произшествието мъж обърнал тялото на постр.

Х. на страни и го придържал в това положение.

В това време св. Я. У. се прибирал с лек автомобил от гр. К. за гр. Д..

Навлизайки в гр. Д. видял лекия автомобил на подс. Е. С. спрян по средата на платното за движение и с пуснати аварийни светлини. Забелязал встрани на пътя човек на земята, а до него бил подсъдимият. Св. У. спрял автомобила си и когато отишъл при тях, видял постр. Х. да лежи неподвижен, по задната част на главата му имало кръв, а подсъдимият бил много притеснен.

Междувременно, в 18. 09 часа подсъдимият се обадил на ЕЕН 112 и съобщил за възникналото пътнотранспортно произшествие.

Св. А. М. М., която работела като медицинска сестра и диспечер във ФСМП- Д. към Център за спешна медицинска помощ гр. К., получила сигнала за възникналото пътнотранспортно произшествие. Заедно с нея на работа били медицинският фелдшер св. Л. М. и шофьорът на линейка св. Б. М..

Тримата се отправили незабавно с линейка към указаното им място.

Пристигайки там в 18.15 часа видели лекия автомобил на подсъдимия, който бил спрян по средата на платното за движение, като предната му част била насочена в посока към изхода за гр. К. и се намирала в лентата за насрещно движение, а задната му част била в дясната лента за движение. Вече било тъмно, но уличното осветление все още не било пуснато.

Свидетелките М. и М. се насочили към пострадалия, който се намирал на земята, вляво извън платното за движение, а тялото му било обърнато настрани. До него стоял подсъдимият, който бил видимо разстроен от случилото се. Медицинската сестра и медицинският фелдшер проверили дали пострадалият има пулс, но не намерили. Въпреки това решили да го качат в линейката, за да извършат по-обстоен преглед. Едва тогава св. М. установила, че постр. Х. има рана в тилната област на главата и наранявания по лицето.

Медицинските специалисти преценили, че пострадалият е мъртъв, но решили да го транспортират с линейката до МБАЛ „А.Д.“ в гр. К..

Междувременно, около 18.10 часа свидетелите И. в К. и В. Л., полицаи в Участък Д. към РУ М. , били на работа. Дежурният от оперативната дежурна част на районното управление на МВР ги изпратил в района на КПП - Т.

5 промишленост в гр. Д. по повод постъпил сигнал чрез ЕЕН 112 за пътнотранспортно произшествие.

Пристигайки на указаното им място те установили, че произшествието е настъпило на ул."Й." в гр. Д., част от път I1I-508. Плътно в дясната лента за движение по посока изхода за гр. К. видели, че е спрян лек автомобил „А.“ с peг. № ********, с включени аварийни светлини, а пострадалият бил на земята.

На мястото на инцидента бил и екипа на ФСМП-Д.. Е. С. обяснил на полицейските служители, че той е управлявал лекия автомобил, участвал в пътнотранспортното произшествие, както и че е преместил превозното средство в дясно на пътната лента, за да осигури възможност на автомобила на ФСМП-Д. да премине.

Служителите на МВР извършили проверка на подсъдимият за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“, което отчело нула промила алкохол в издишания от водача въздух. Те поискали съдействие от служители на „Пътна полиция“ в ОД МВР-Кърджали за извършване на проверка на водача за употреба на наркотични вещества. При тестването на С. с техническо средство „Дръг тест 5000“, същото отчело отрицателен резултат.

Според заключението на изготвената в хода на ДП съдебномедицинска експертиза/л.15-л.19,т.2 от ДП/, при съдебномедицинското изследване на трупа на С. Н. Х. са констатирани следните травмотични увреждания: съчетана черепно-мозъчна и шийна травма ; травма на крайниците; разкъсноконтузна рана, кръвонасядане и охлузвания на кожата на главата и лицето; кръвоизливи под меките мозъчни обвивки на главния мозък, Варолиевия мост и продълговатия мозък; разкъсване на предния надлъжен лигамент на гръбначния стълб в шийната му част; охлузвания на кожата и кръвонасядания на двете подбедрици и дясната ръка; оток на мозъка, кръвен застой във вътрешните органи.

Тези травматични увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет и добре отговарят да са възникнали при вида автомобилна травма блъскане на пешеходец от движещ се автомобил.