Решение № 179 от 22.12.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Разград, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Е. Д. Стоев

Пламен М. Драганов при участието на секретаря Мариан В. Найденов в присъствието на прокурора Е. Й. Е. като разгледа докладваното от Е. Д. Стоев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233300600413 по описа за 2023 година

Делото (внохд №243/2023 г. на ОС ***) е изпратено с определение №446/12.10.2023 г. по чнд №821/2023 г. на ВКС, на основание чл. 43, т. 3 НПК, за разглеждане от ОС Разград.

Въззивното производство е образувано по жалба от адв. И. И. – защитник на подс. А. М. К. против присъда № 19/ 20.04.2023 г. по нохд №167/2023 г. на Районен съд ***.

Постъпила е жалба (вх. №3893/03.05.2023 г. на РС ***) от адв. И. И. – защитник на подс. А. М. К.. Оплакванията са, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена при процесуални нарушения. Защитникът счита, че признатите факти от подсъдимия не обосновават съставомерно деяние, което може да бъде квалифицирано като измама.

Искането е да се отмени присъдата и да се постанови нова, с която подсъдимият да бъде оправдан, а гражданският иск отхвърлен.

Няма направени доказателствени искания.

В съдебно заседание защитникът адв. И. поддържа жалбата. Счита, че фактическата обстановка е безспорно установена. Според защитника е установено, че подсъдимият е живял в жилището повече от 10 години и е имал уговорка със своята майка, че този апартамент ще бъде за него, което представлявало една делба приживе от гледна точка на гражданското право, че майка му е дошла и казала, че е променила своето намерение и има 1 намерение да продаде апартамента и да купи друг във Варна. В дадения случай подсъдимият е отишъл при адвокат, изложил обстоятелствата по случая какво са разговаряли с майката, какви уговорки имат и че в момента тя оспорва неговата собственост и по съвет на адвоката извършва обстоятелствена проверка и нотариусът го признава за собственик. Искането е подсъдимият да бъде оправдан и отхвърлен гражданският иск.

Препис от жалбата е връчен на РП ***, С. Х. и С. Х. и не са постъпили възражения по чл. 322 НПК.

В съдебно заседание прокурорът моли съда да потвърди присъдата като правилна и законосъобразна.

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, съобразно характера и обхвата по чл. 314 от НПК на въззивната проверка, установи:

Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено, съгласно чл. 318, ал. 2-6 НПК.

С обжалваната присъда РС *** признал подсъдимия А. М. К. за виновен в това, че от 01.08.2018 г. до 03.10.2018 г. включително в гр.***, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у С. Е. Х. и С. Е. Х. и двамата от ***, като се представил за собственик на апартамент в *** и причинил на С. Е. Х. и С. Е. Х. имотна вреда в големи размери - в размер на 79 000 лева /седемдесет и девет хиляди лева/, поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1, чл. 54 и чл. 36 от НК и чл.

58а, ал. 1 от НК наложил наказание в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“ и на основание чл. 66, ал.1 от НК, отложил изпълнението му за срок от ТРИ ГОДИНИ.

Оправдал подсъдимия по квалификацията по чл. 211 във вр. с чл. 209, ал.

1 от НК

Осъдил К. да заплати на гражданските ищци С. Е. Х. и С. Е. Х. 79 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението по чл.

210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва от 03.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Присъдил разноски в тежест на подсъдимия.

Подсъдимият К. се е явил в съдебно заседание на 31.10.2022 г. по нохд №677/22 г. със защитник адв. И. и защитникът е направил искане производството да протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Постановената осъдителна присъда е отменена с решение №42/24.02.2023 г. по внохд №242/23 г. на ОС ***, тъй като въззивният съд приел, че няма изявление на подсъдимия, че признава фактите по обвинителния акт и съдът не е постановил определение по чл. 373, ал. 3 НПК.

Подсъдимият К. се е явил в съдебно заседание на 20.04.2023 г. по нохд №167/23 г. със защитник адв. И. и е признал фактите по обвинителния акт.

2

Производството е протекло по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Налице са били условията за разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура по глава 27 от НПК, тъй като подсъдимият в присъствието на защитника си е признал фактите.

Това, че признанието не обхваща правната им квалификация и се твърди, че не е извършил престъпление, не е пречка за разглеждане на делото по този реда. Ако подсъдимият и защитникът не са съгласни с фактическите положения, изложени в обвинителния акт е следвало да искат разглеждане на делото по общите правила и да ангажират доказателства в подкрепа на защитната си теза. Но при разглеждане на делото по този ред не може да оспорват признатите факти. Поради това, че първоинстанционният съд с определение е приел, че самопризнанието се подкрепя от събраните в ДП доказателства, то съгласно чл. 373, ал. 3 НПК, установената фактическа обстановка е следната:

Подсъдимият А. М. К. е български гражданин, роден на 30.01.1982 г., живее в гр. ***, има основно образование, живее на семейни начала с Е.

А.ова.

Майката на подсъдимия - Г.Д. живеела във Великобритания. През 2004 г. Г.Д. купила апартамент в гр. *** в жилищен блок на ***, за да има къде да отсяда, когато се прибира в България.

Тъй като подсъдимият нямал собствено жилище Г.Д. му разрешила да живее в нейния апартамент и К. заживял в апартамента на майка си първо сам, а след това с приятелката си св. Е. А. А.ова и общото им дете.

През 2016 г. Г.Д. решила да продаде апартамента и да си купи друг в гр.

Варна. Та уведомила за това намерение синовете си – подсъдимият К. и св.

А.А.Г., като обяснила на подсъдимия, че трябва да освободи апартамента.

Г.Д. упълномощила св. А.Г. да се занимава с продажбата.

Подсъдимият не освободил жилището с оправданието, че има малко дете и обяснението, че има права върху апартамента, тъй като повече от десет години е живял в него и го е поддържал.

Когато през месец юни 2018 г. Г.Д. се прибрала в България обаче, тя преценила, че достатъчно е чакала подсъдимия да се изнесе от апартамента и предприела действия по продажба на жилището си в гр. ***, въпреки нежеланието на подсъдимия да го освободи - дала му срок от два месеца да се изнесе от там и през месец юли посетила агенция за недвижими имоти в гр.

***, и официално обявила апартамента за продажба. В агенцията поискали от Г.Д. да им остави ключ за апартамента, за да могат да правят огледи на същия с потенциални купувачи и тя им казала, че до месец, когато бил крайния срок, който била дала на подсъдимия да освободи апартамента, ще им даде ключ.

Няколко дни по - късно Г.Д. заминала за Великобритания, като оставила св. А.Г. да се занимава с продажбата на апартамента.

Подсъдимият не бил съгласен с решението на майка си за продажба на жилището, нито с това, че трябва да го освободи, което считал, че му се полага. Затова решил да продаде апартамента и вземе парите от тази продажба за себе си. През месец август 2018 г., докато св. Джеферс чакала да се изнесе, К. пуснал обява в сайта „OLX“, че продава апартамент на *** за 3 сумата от 80 000 лева.

На тази обява попаднал св.С. Е. Х. от ***, който заедно със съпругата си св. С. Е. Х. тогава търсели да закупят апартамент в гр.***.

В неустановен ден през месец август св. Х. се свързал с подсъдимия като му се обадил на телефона, посочен в обявата и се уговорили да огледат апартамента, като говорейки със св. Х. подсъдимият се представял като собственик на жилището, посочено в обявата, което продавал. Същия ден вечерта свидетелите С. и С. Х.и се срещнали с подсъдимия и той им показал апартамента, който много им харесал и решили да го покажат и на родителите на св.С. Х., за да си кажат и те мнението. Същата вечер отишли в с.Долно Козарево, взели от там свидетелите Е.Я. и Ш.Я. и се върнали с тях в апартамента на ***, където ги чакал подсъдимия. Родителите на св.С. Х. също харесали жилището и тогава св.С. Х. попитал подсъдимия дали има документи за него, на което той отговорил, че апартамента е негов и има документ, какъвто документ към него момент не притежавал.

Свидетелите С. и С. Х.и, тъй като разполагали с парите за покупката, поискали ако може веднага да реализират сделката, но тъй като тогава подсъдимият нямал акт за собственост им отговорил, че му трябва малко време да се изнесе, като обещал, че ще продаде апартамента на тях.

На подсъдимия му трябвало време, за да се сдобие с нотариален акт, че е собственик на имота, за да може да го продаде.

К. предприел действия да му бъде издаден нотариален акт за придобиване на апартамента по давност, чрез обстоятелствена проверка. На 14.09.2018 г. завел при нотариус Петя Ангелова в кантората и в гр.*** три съседки, които да свидетелстват, че от 2004 г. живее в апартамента на ***, ап.

10 и бил издаден НА № 50, том IX, peг. № 11483, дело 1181 от 14. 09. 2018 г., с който подс. А. К. бил признат за собственик на апартамент *** във *** на *** След като се сдобил с необходимия му документ подсъдимият пристъпил към продажба на апартамента, като на 03.10.2018 г. завел свидетелите С. и С.

Х.и при нотариус Г.Г. в кантората й в гр. ***, където реализирали продажбата за сумата от 79 000 лева, които свидетелите му платили същия ден 03.10.2018 г. по банков път - бил издаден НА № 38, том V, per. № 4702, дело № 498 от 03. 10. 2018г. за покупко - продажба на недвижим имот, с който подсъдимият продал на С. и С. Х.и апартамента на майка си.

След като продал апартамента подсъдимият се обадил на брат си - св.

А.Г. и му казал, че е придобил жилището по давност, да не го търсят повече.

Св. Г. не повярвал на чутото и отишъл в Агенция по вписванията с пълномощното, което имал от майка си, където му направили справка и разбрал, че брат му – подсъдимия К. не само се е сдобил с акт за собственост на апартамента, ами е успял и да го продаде. Св. Г. се свързал с майка си, разказал и какво се е случило, а тя му казала да заведе от нейно име дело в съда, за да си върне собствеността на жилището. Така било образувано гр. дело № 8/2019 г. по описа на PC - ***.

Междувременно, след като купили от подсъдимия апартамента семейство Х.и започнали да го ремонтират - сменили дограмата, 4 инсталациите, настилките и тогава през месец януари 2019г. получил писмо от майката на подсъдимия Г.Д., с което ги уведомила, че тя, а не синът й е собственик на апартамента и го е продал без нейно знание и съгласие.

Г.Д. предявила иск против свидетелите С. Х. и С. Х.. С решение от 06.08.2019 г. по гр.дело № 8/2019 г. на ТРС е признато за установено по отношение на С. Х., С. Х. и подс. А. К., че Г.Д. е собственик на апартамента апартамент *** във *** на *** Това решение било потвърдено с решение № 173/13.11.2019 г. по в.гр. дело №282/2019 г. на ТОС и след като с определение №501/16.11.2020 г. по гр. дело № 1763/ 20 г. ВКС не допуснал касационно обжалване, решението влязло в сила.

В случая, след като делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие, допустимата защита на подсъдимия е ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт, като направеното изявление по чл. 371, т. 2 от НПК не може да бъде оттеглено след обявяване на определението по чл. 372, ал. 4 от НПК. Както е посочил ВКС в решение №143 от 27.06.2019 г. по н. д. № 538/2019 г., I н. о., разпоредбата на чл. 372, ал. 4 НПК не изисква всички надлежно събрани и проверени в хода на досъдебното производство доказателства да подкрепят самопризнанието, а е достатъчно от тяхната съвкупност по несъмнен начин да се установяват фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимото лице.

Факт, че е имало уговорка Г.Д. да прехвърля жилището на подсъдимия не е посочен в обвинителния акт. Такова твърдение има в показанията на св.

А.ова, която съжителства с подсъдимия и в обясненията на подсъдимия. Но обстоятелството, че е възможно да е съществувало нереализирано намерение на собственика да прехвърли жилището на подсъдимия, не води до промяна в изложените в обвинителния акт факти – че към момента на предлага на имота за продажба и след намиране на купувач предприети действия за снабдяване с акт за собственост, подсъдимият е знаел, че намеренията на собственика на жилището са да го продаде.