Решение № 64 от 04.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. София, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 137 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20231110210244 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от К. Г. А., ЕГН: **********, депозирана чрез адв. Т. Р., против наказателно постановление № ****/31.05.2023г., издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР, за извършени нарушения на разпоредбата на чл. 103 ЗДвП.

За нарушението по чл. 103 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП са му наложени глоба в размер на 100 /сто/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месеца.

В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което и моли същото да се отмени. Релевират се доводи, че в АУАН не е конкретизирана фактическата обстановка, както и че доколкото такава е възпроизведена не кореспондира на действителната такава. Сочи, че деянието е конкретизирано едва в наказателното постановление, като е употребен глагола “паркира”. Твърди, че жалбоподателя, не е бил в движение и не е управлявал автомобила, не е паркирал и полицейският орган не е подавал сигнала за спиране. Поддържа, че е неясна формулировката в НП, че на жалбоподателя е “било разпоредено да отмести автомобила”, без да е посочено къде, кога и как. Счита, че не е определена правилно правната квалификация с разпоредбата на чл. 103 ЗДвП. Сочи, че е депозирал възражение в законоустановения срок, считано от издаването на АУАН, като същото формално е вписано в наказателното постановление, без данни да е извършена същинска проверка съгласно изискванията на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и без да е мотивирана неговата неоснователност. Навежда доводи, че е спрял автомобила си пред НУКК, в ж.к.

Горна Баня, тъй като в двора на училището се намирала детската градина на дъщеря му, като с тях била и съпругата на жалбоподателя. твърди, че в близост се намирал спрелият автомобил на “Пътна полиция”, като водачът на автомобила попитал полицейските 1 служители защо проявяват бездействие при регулиране на движението, въпреки големият поток от коли, и се представил за родител на дете и представител на медия. Поддържа, че полицаят му е казал да премести автомобила си, което той не възприел като разпореждане, тъй като това било невъзможно поради наличието на друг автомобил пред него - марка Фолксваген, модел Поло, черен на цвят, което правело невъзможно извършването на маневра. Сочи, че свидетел на случилото се станала неговата съпруга. Релевира доводи за неправилност на НП, тъй като намиращият се пред него автомобил не е санкциониран, въпреки че се намирал в същата хипотеза. Заявява, че на първо място автомобилът не е бил в движение, полицейският служител не е подавал сигнал да спре, да отбие или да паркира на посочено от него място. твърди, че е наложена имуществена санкция на жалбоподателя в размер, който не е предвиден в закона. Моли за отмяна на наказателното постановление, а в случай, че намери НП за правилно издадено да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

За проведеното на 04.12.2023г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани.

ОПП СДВР не изпраща процесуален представител, а жалбоподателят А. се представлява от адв. Р. и моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено по съображенията, изтъкнати в жалбата.

В дадения ход по същество адв. Р. моли наказателното постановление да бъде отменено, тъй като счита същото за незаконосъобразно, като поддържа изложеното от нея в жалбата по отношение на фактическата обстановка и дадената правна квалификация на деянието.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

От фактическа страна се установи:

На 21.04.2023г. около 08.47 часа К. Г. А., ЕГН: ********** управлявал лека автомобил “Л.Р.Д.” с рег. № ***, собственост на фирма ”У.” ООД, ЕИК: ****, като автомобила се движел в гр. София по ул. “Вечерница”, с посока на движение от ул. “Отдих” към ул.

“Обзор”. Водачът на автомобила паркирал на пътното платно пред Италиански лицей, след което полицейският служител му се представил със служебната си карта и му разпоредил да отмести автомобила, като А. категорично отказал да изпълни полицейското разпореждане.

Водачът бил сам в автомобила.

Предвид това Н. С., мл. автоконтрольор при ОПП СДВР, съставил против А., в качеството му на собственик на процесния автомобил, АУАН Серия GA АКТ № ****/21.04.2023г. за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 103 ЗДвП. Като дата и час на извършването им посочил 21.04.2023г. около 08:47 ч.

Въз основа съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление, в което обстоятелствата относно извършване на нарушенията били описани по идентичен начин, а като дата на извършването му била посочена отново 21.04.2023г. около 08:47 ч.

Наложени на жалбоподателя А. били административни наказания, както следва: глоба в 2 размер на 100 /сто/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец - за нарушението по чл. 103 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля Н. С., и писмени - докладна записка до Началника на РУ-СДВР; декларация от 27.06.2019 г.; справка-картон на водача; заповед № 8121К-13312/28.10.2019г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.; заповед № 513з2563/22.04.2015г.; акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г., както и всички останали приобщени по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства.

Обстоятелствата, непосредствено възприети от свид. С., се установяват посредством изложеното от него и обективираните в изготвената докладна записка констатации. Предвид това съдът прие за доказан както факта, че на посоченото място в гр. София А. управлявал лека автомобил “Л.Р.Д.” с рег. № ***, собственост на фирма ”У.” ООД, ЕИК: ****, като автомобила се движел в гр. София по ул. “Вечерница”, с посока на движение от ул. “Отдих” към ул. “Обзор” и паркирал на пътното платно пред Италиански лицей, след което полицейският служител му се представил със служебната си карта и му разпоредил да отмести автомобила, като А. категорично отказал да изпълни полицейското разпореждане.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Н. С., като счита същите за еднопосочни, последователни и подкрепени от останалия по делото доказателствен материал. По отношение на свидетелските показния на съпругата на жалбоподателя - Н.В. А.а съдът не ги кредитира в цялост, тъй като намира същите за изолирани и неподкрепени от останалия по делото доказателствен материал, както и противоречащи на тези на свидетеля С., поради което и не има дава вяра, отчитайки обстоятелството и че свидетелката е съпруга на жалбоподателя.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН, и компетентността на административнонаказващия орган по издаване на наказателното постановление, следват от приложените в тази връзка заповед № 8121К-13312/28.10.2019г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.; заповед № 513з-2563/22.04.2015г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни органи, съдържат всички законоустановени реквизити и са връчени надлежно на санкционираното лице.

Безспорно се установи и че водачът, управлявал лекият автомобил “Л.Р.Д.” с рег. № ***, е бил жалбоподателят, като същото се установява посредством събраните по делото свидетелски показания - на св. С., както и писмени такива - докладна записка до РУ на СДВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗдвП “При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в найдясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.”

3

Безспорно, съдът счита, че в конкретната хипотеза жалбоподателят е имал недопустимо поведение, тъй като не е изпълнил дадените му указания от униформен полицейски служител, независимо дали е бил изнервен от дългото чакане и създадената организация на движение, търсел е сметка на полицейските служители как регулират движението, а самият той не си е преместил лекия автомобил, както и поради обстоятелството, че същият се е представял като журналист и поради и заплашвал, че ще пуснел полицейския служител по медиите, като същевременно заснемал с телефона си. Същевременно съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил състава на чл. 103 ЗДвП, тъй като част от състава на нарушението изисква да има подаден сигнал за спиране от контролните органи, при което водачът на автомобила да спре плавно последния. В конкретния случай не се установи мл. автоконтрольор С. да е подал сигнал за спиране на процесния лек автомобил, нито пък такива обстоятелства са посочени в АУАН и НП. Поради това няма как водачът да е нарушил точно тази законова разпоредба на чл. 103 от ЗдвП, тъй като не му е подаден сигнал от полицейския служител да спре, макар и да се движел преди да паркира автомобила си. Освен това е недопустимо в наказателното постановление да е посочено, че жалбоподателя е нарушил виновно чл.103 от ЗДП, а текстово да е отбелязано съдържание, което въобще не се съдържа в цитираната разпоредба, което от своя страна е категорична пречка за организиране на адекватна защита и представлява самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Предвид изложеното, съдът намира атакуваното НП за неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

При този изход на делото основателна е и претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно изричното право на такова, регламентирано в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН.

С оглед липсата на възражение за прекомерност по чл. 63, ал. 4 ЗАНН, възнаграждението за адвокат следва да бъде присъдено в пълния претендиран размер от 500 /петстотин/ лв.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН и чл. 63, ал. 3 и ал. 4 вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 вр. чл. 80 ГПК, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № ****/31.05.2023г., издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР срещу К. Г. А. за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 103 от ЗДвП, за които съответно на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП са му са наложени глоба в размер на 100 /сто/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец - за нарушението по чл. 103 ЗдвП.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ ДА ЗАПЛАТИ на К. Г. А., ЕГН: **********, сума в размер на 500 /петстотин/ лв., направени по делото разноски, представляващи възнаграждение за адвокат.

4

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5