Решение № 401 от 31.03.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. Варна, 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско дело № 20223100500360 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 304476 от 30.12.2021 г., депозирана от ЕЛ.

ИВ. Н., К. СТ. Н., М. СТ. СТ., в качеството им на управители, представляващи и съдружници на ДЗЗД „Белот“, ЕИК: 177343112, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, ул. „Любен Каравелов“ № 15, както и от Д. Й. Д., в качеството й на бивш съдружник, бивш управител и бивш представляващ ДЗЗД „Белот“, ЕИК: 177343112 срещу Решение № 262916 от 7.12.2021 г., постановено по гр. д. № 12288/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, В ЧАСТИТЕ, с които:

ЕЛ. ИВ. Н., ЕГН: ********** е осъдена да заплати на С. Д. АНГ., ЕГН:

********** и на К. Д. АНГ., ЕГН: **********, на основание чл. 59 ЗЗД, сумата от по 1029 лв. на всеки един от ищците, представляваща обезщетение за ползване без правно основание на собствената на ищците ¼ ид. ч. от обект, представляващ магазин, находящ се в гр. Варна, ул. „27 - ми юли“ № 11, на партерния етаж, състоящ се от помещение с обща площ от 39.39 кв. м, за периода от 1.07.2019 г. до завеждане на исковата молба в съда1.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда-1.10.2020 г. до окончателното заплащане на задължението;

М. СТ. СТ., ЕГН: ********** е осъдена да заплати на С. Д. АНГ. и на К. Д.

АНГ., на основание чл. 59 ЗЗД, сумата от по 147 лв. на всеки един от ищците, представляваща обезщетение за ползване без правно основание на собствената на ищците ¼ 1 ид. ч. от обект, представляващ магазин, находящ се в гр. Варна, ул. „27 - ми юли“ № 11, на партерния етаж, състоящ се от помещение с обща площ от 39.39 кв. м, за периода от 1.07.2019 г. до завеждане на исковата молба в съда-1.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда-1.10.2020 г. до окончателното заплащане на задължението;

К. СТ. Н., ЕГН: ********** е осъдена да заплати на С. Д. АНГ. и на К. Д.

АНГ., на основание чл. 59 ЗЗД, сумата от по 147 лв. на всеки един от ищците, представляваща обезщетение за ползване без правно основание на собствената на ищците ¼ ид. ч. от обект, представляващ магазин, находящ се в гр. Варна, ул. „27 - ми юли“ № 11, на партерния етаж, състоящ се от помещение с обща площ от 39.39 кв. м, за периода от 1.07.2019 г. до завеждане на исковата молба в съда-1.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда-1.10.2020 г. до окончателното заплащане на задължението;

Д. Й. Д., ЕГН: ********** е осъдена да заплати на С. Д. АНГ. и на К. Д. АНГ., на основание чл. 59 ЗЗД, сумата от по 146,65 лв. на всеки един от ищците, представляваща обезщетение за ползване без правно основание на собствената на ищците ¼ ид. ч. от обект, представляващ магазин, находящ се в гр. Варна, ул. „27 - ми юли“ № 11, на партерния етаж, състоящ се от помещение с обща площ от 39.39 кв. м, за периода от 1.07.2019 г. до 28.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда-1.10.2020 г. до окончателното заплащане на задължението.

В депозираната въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните части, поради постановяването му при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че ищецът може да защити правата си по реда на чл. 59 ЗЗД при наличие на обедняване и обогатяване, които произтичат от един или няколко факта. Сочи, че искът по чл. 59 ЗЗД е субсидиарен. За неправилен намира извод на съда, че ищците са били лишени от възможността да ползват имота. Счита, че ответниците са използвали ½ ид. ч. от недвижимия имот по силата на сключения с друг съсобственик договор за наем. Излага доводи, че ответниците не са ползвали по-голяма част, от предоставената им по силата на договора за наем. Намира, че ищците са разполагали с иск по чл. 30, ал. 3 ЗС спрямо другия съсобственик, който е събирал доходите от имота, без да е необходима покана. Твърди, че щом един от съсобствениците е извършил действия на обикновено управление във връзка със сключването на договор за наем за съсобствения имот, то той дължи на другите съсобственици частта от получаваните наеми съобразно правата им в съсобствеността. За безспорно намира обстоятелството, че ответниците са ползвали ½ ид ч. от имота. За неправилен намира извода на първоинстанционния съд, че ищците са лишени от ползването на притежаваните от тях ид. ч. от имота, поради което не е могло да реализират доходи от граждански плодове. Счита, че липсва обедняване, доколкото не е налице решение по чл. 32, ал. 1 ЗС, по силата, на което ищците да могат да реализират доходи от наем от целия имот.

Позовавайки се на съдебна практика, намира, че лицето, което държи вещта отговаря 2 за пред собственика за заплащане на обезщетение за ползите, от които го е лишил. За недоказано намира обогатяването на ответниците, респ. обедняването на ищците, от където извежда доводи за неоснователността на исковата претенция.

Моли за отмяна на решението в обжалваните части. Претендира адвокатско възнаграждение. Възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна, в случай, че надвишава минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на С. Д. АНГ. и К. Д. АНГ., чрез адв. Е.С. и адв. Р.Х.. В същия се излагат доводи за неоснователността на жалбата. Излагат подробни твърдения във връзка с фактическата обстановка по делото.

Сочат, че ответниците са ползвали целия недвижим имот, като не са получавали наем, съразмерен с дела им. Намират, че собственикът, който е лишен от ползването на вещта си има право да претендира обезщетение от ползващия я е без основание несобственик по реда на чл. 59 ЗЗД. Излагат доводи, че при определяне на размера на дължимото възнаграждение, първоинстанционният съд правилно е кредитирал заключението по съдебно-счетоводната експертиза. За неоснователно намират оплакването на въззивниците, че е можело да се предяви иск по чл. 30, ал. 3 ЗС спрямо другия съсобственик, доколкото последният е получавал наем само за ½ ид. ч., съответстваща на дела му в съсобствеността.

Позовавайки се на разпоредбата на чл. 32 ЗС, намират, че съсобственикът М.К. не е могла еднолично да взема решения за отдаване под наем на целия недвижим имот. Сочат, че в случая не е налице възможност за завеждане на иск спрямо М.К., която е получавала доходи от наем във връзка с отдаване на притежавана от нея ид. ч. от съсобствения недвижим имот.

На следващо място, посочват, че общата хипотеза за неоснователно обогатяване е налице когато несобственик ползва недвижимия имот без правно основание за това и препятства собственика да го ползва съобразно предназначението му в обема на правата, които притежава. Позовавайки се на съдебна практика, сочат, че отговорността за обезщетяване се изразява в спестения от ползващия го наем, който би плащал за ползването на същия имот, като обедняването на собственика е в същия размер – пазарния наем за процесния имот, който би получил за процесния период. Намират, че обедняването произтича от невъзможността да се получава наем от имота, а обогатяването на ответника се изразява в спестяването на разходи за наем.

Излагат доводи, че обогатяване е налице не само при увеличаване на имуществото на едно лице, но и когато на същото са му спестени разходи за сметка на имуществото на друго лице, по аргумент от ППВС № 1/1979 г. За доказани намират елементите от фактически състав на иска по чл. 59 ЗЗД, доколкото е установено, че ответниците са ползвали целия имот, без правно основание, както и размера на вредата за ¼ ид. ч. от 2940 лева, за периода от 1.07.2019 г. до 1.10.2020 г.

Молят за потвърждаване на решението в обжалваните части. Претендират разноски.

3

В необжалваната отхвърлителна част за сумата над 146,65 лв. до претендираните 147 лв., първоинстанционното решение е влязло в законна сила.

В проведеното по делото открито съдебно заседание, процесуалният представител на въззивниците излага доводи за основателността на въззивната жалба.

В о. с. з., процесуалните представители на въззиваемите страни молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Въззиваемият К.А. претендира заплащането на адвокатско възнаграждение.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството по гр. д. № 12288/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, е образувано по предявените от С. Д. АНГ. и К. Д. АНГ., субективно кумулативно съединени искове по чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответниците да им заплатят обезщетение за ползване без правно основание на собствената на ищците ¼ ид. ч. от обект, представляващ магазин, находящ се в гр. Варна, ул. „27 - ми юли“ № 11, на партерния етаж, състоящ се от помещение с обща площ от 39.39 кв. м, за периода от 1.07.2019 г. до завеждане на исковата молба в съда-1.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда-1.10.2020 г. до окончателното заплащане на задължението; както следва:

-

ЕЛ. ИВ. Н., да заплати сумата от по 1029 лв. на всеки един от ищците;

-

М. СТ. СТ., да заплати, сумата от по 147 лв. на всеки един от ищците;

-

К. СТ. Н., да заплати сумата от по 147 лв. на всеки един от ищците;

Д. Й. Д., да заплати сумата от по 147 лв. на всеки един от ищците /съобразно изменението на исковете, сторено в о. с. з. от 17.11.2021 г. поради оттеглянето им до пълните първоначално заявени размери/.

В исковата молба се излагат доводи, че ищците като наследници по закон на В.П.

А. /починала на 4.12.2018 г./, са придобили общ дял от ¼ ид. ч. от магазин, находящ се в гр.

Варна, ул. „27-ми юли“ № 11, ведно с избата към същия, както и 105/2317 ид. ч. от общата част на сградата и поземления имот. Сочат, че от процесния имот ¼ ид. ч. се притежава от Д.Т. и Г.Ц., а останалата ½ ид. ч. от М.К.. Излагат доводи, че магазинът e с обща площ от 39.39 кв. м. и се ползва от трети лица без основание, които не заплащат средства на ищците.

Твърдят, че са лишени от възможността да ползват имота, считано от 1.07.2019 г., от който момент ответниците са започнали да ползват имота. Считат, че средният пазарен наем на магазина възлиза на 1400 лева/месечно, като изчисляват, че за притежаваната от същите ид. ч. обезщетението е 350 лева/месечно. Намират, че исковата молба има характер на покана, от където извеждат доводи и за дължимостта на законната лихва за забава. Молят за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответниците, чрез адв. Анелия Попова, в който се оспорват предявените искове. Сочат, че ¼ ид. ч. се притежава от наследниците на В. А. – С.А. и К.А., ¼ ид. ч. от наследниците на В.Т.

– Д.Т. и Г.Ц., а останалата ½ ид. ч. от магазина от наследника на В.Т. – М.К.. Възразяват, че 4 ищците не са собственици на процесния имот, доколкото е приключило производство по възстановяване само за ½ ид. ч., притежавана от В.Т., като наследник на Д.Ат.. Сочат, че наследодателят на ищците няма успешно завършила процедура по реституция на ¼ ид. ч. от процесния магазин. Молят за отхвърляне на исковете.

Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 94, том ІІ, дело 450/1959 г. В.К.М. продава на Д.Ат. собствения си магазин, находящ се в гр. Варна, ул. „27-ми юли“ №11, партерен етаж.