Решение № 47 от 02.03.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Велико Търново , 01.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА С. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело № 20204001000303 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 266/5.05.2020 година по т. д. № 157/2019 година на Окръжен съд Велико Търново „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е осъдена да заплати на А. И. Ч. и Х.А.М.обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 50 000 лева за всяка от тях – понесени емоционални страдания (скръб и тъга) от загубата на тяхната сестра и внучка Н.

И. Ч., починала при настъпило на 16.05.2015 година около 12.50 часа на главен път I-3 при 25-925 километър, с посока на движение от село Горна Студена към село Караисен събитие с характер на пътнотранспортно произшествие, с виновен причинител на смъртта ѝ – М. С.

В., който като водач на лек автомобил „Хюндай купе“, с рег. № ВТ 11 ****, за чието притежание и ползване е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, оформен със Застрахователна полица № 22115000614575/20.02.2015 година, валидна от 22.02.2015 година до 21.02.2016 година, в нарушение на привилата на чл. 47 и чл. 50, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при навлизане в кръстовище отнел предимството на лек автомобил „Рено Магнум“, с ДК № ЕН 06 ****, управляван от водача Х. Д. Я., и поради това последвал удар между двете моторни превозни средства с посочената по-горе трагична последица, на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.), заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 16.11.2015 година до окончателното изплащане на сумите.

1

С посоченото решение е отхвърлена добавъчната (акцесорна) претенция с определеност на обезщетение за забава в размер на законната лихва за времето от 16.05.2015 година до 16.11.2015 година поради погасяване по давност на вземането.

Със същото решение „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е осъдена да заплати по сметка на Окръжен съд Велико Търново сумата 4 000 лева – държавна такса, дължима за предявените и уважени искове, на основание чл. 78, ал. 6; чл. 71, ал. 1 от ГПК; чл. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата.

С посоченото решение „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е осъдена да заплати на адвокат П.К. сумата 4 206 лева с включен данък върху добавената стойност – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2, ал. 1, точка 2 от Закона за адвокатурата.

С Определение от 28.07.2020 година по т. д. № 157/2019 година на Окръжен съд Велико Търново е изменено на основание чл. 248 от ГПК Решение № 266/5.05.2020 година по т. д.

№ 157/2019 година на Окръжен съд Велико Търново в частта за разноските, като е увеличено с още 666 лева присъденото на основание чл. 38, ал. 2, ал. 1, точка 2 от Закона за адвокатурата възнаграждение на адвокат П.К., при което окончателният му размер е 4 872 лева.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат З. Т. – пълномощник на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, против Решение № 266/5.05.2020 година по т. д.

№ 157/2019 година на Окръжен съд Велико Търново в частите, с които дружеството е осъдено да заплати обезщетения за неимуществени вреди и адвокатско възнаграждение в полза на адвокат П.К.. В жалбата се излага, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, които да установят изградена силна емоционална връзка между ищците и пострадалата, надхвърляща по интензитет нормалните взаимоотношения между роднини от тази степен на родство. Първостепенният съд неправилно е възприел, че двете ищци имат качеството на пострадали, не се е съобразил със задължителните указания по тълкуване на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 година на ОСНГТК на Върховен касационен съд. Ищците не са успели да установят при условията на пълно и главно доказване, че продължават да търпят морални болки и страдания от смъртта на пострадалата, както и същите да надхвърлят по интензитет обичайните при този вид взаимоотношения. Цитирана е съдебна практика. Наведено е възражение за съпричиняване от страна на пострадалата Н. И. Ч. поради липса на поставен предпазен колан – обстоятелство, което би предотвратило настъпването на леталния изход, ако е бил използван съобразно изискванията на закона.

2

Направено е искане да се отмени изцяло Решение № 266/5.05.2020 година по т. д. № 157/2019 година на Окръжен съд Велико Търново и да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди на А.

И. Ч. и Х.А.М.. Претендират се направените по делото разноски от ответното дружество, включително възнаграждение за процесуално представителство, дължимата държавна такса за въззивно обжалване.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат П.К. – процесуален представител на А. И. Ч., Х.А.М., в който са развити съображения за нейната неоснователност. С отговора е направено искане за допускане на съдебна експертиза от едно вещо лице-психолог. Претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т.

2 от Закона за адвокатурата с начислен данък върху добавената стойност.

Пред въззивната инстанция юрисконсулт К. И. – пълномощник на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, поддържа въззивната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Пред втората инстанция адвокат А.Б. – процесуален представител на А. И. Ч., Х.А.М., е заел становище за неоснователност на въззивната жалба.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 15425/2018 година на Софийски градски съд е образувано въз основа на предявени от адвокат П.К. – пълномощник на А. И. Ч. и Х.А.М., против „Застрахователна компания „Лев инс“ АД искове за заплащане на по 50 000 лева за всяка една от тях – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на тяхната внучка и сестра Н. И. Ч.. Претендира се и законна лихва за забава от 16.05.2015 година – датата на непозволеното увреждане, до окончателното изплащане на сумите.

С Определение № 27395/28.11.2018 година на Софийски градски съд по горепосоченото дело производството е прекратено и изпратено по подсъдност на Окръжен съд Велико Търново на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК.

Пред Апелативен съд София е постъпила жалба срещу постановеното определение от адвокат П.К. – процесуален представител на А. И. Ч. и Х.А.М.. С Определение № 1276/11.04.2019 година, постановено по в. ч. гр. д. № 1767/2019 година по описа на Апелативен съд София, е потвърдено Определение № 27395/28.11.2018 година по гражданско дело № 15425/2018 година на Софийски градски съд. Постъпила е частна касационна жалба от адвокат П.К. – пълномощник на А. И. Ч. и Х.А.М.. С Разпореждане от 3

15.05.2019 година на Апелативен съд София е дадено указание на жалбоподателите да отстранят нередовностите на жалбата. С Разпореждане от 17.06.2019 година, постановено по в. ч. гр. д. № 1767/2019 година на Апелативен съд София, частната касационна жалба е върната поради неотстраняване в срок на нередовностите по същата.

Пред Окръжен съд Велико Търново е образувано търговско дело № 157/2019 година по описа на съда.

В исковата молба се излага, че на 16.05.2015 година около 12.50 часа на главен път 1-3 при 25-925 километър, с посока на движение от село Горна Студена към село Караисен е настъпило пътнотранспортно произшествие, в което е загинала Н. И. Ч. – сестра на едната ищца и внучка на другата. За виновен причинител на смъртта ѝ се счита водачът на лек автомобил „Хюндай купе“, с рег. № ВТ 11 **** – М. С. В., който в нарушение на правилата на чл. 47 и чл. 50, ал. 1 Закона за движението по пътищата при навлизане в кръстовище отнел предимството на лек автомобил „Рено Магнум“, с рег. № ЕН 06 ****, управляван от водача Х. Д. Я., поради което последвал удар между двете моторни превозни средства, довел до настъпването на летален изход за пострадалата Н. И. Ч.. Лекият автомобил „Хюндай купе“, с рег. № ВТ 11 **** към датата на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника „Застрахователна компания „Лев инс“ АД – Застрахователна полица № 22115000614575/20.02.2015 година, валидна от 22.02.2015 година до 21.02.2016 година. За противоправното деяние на водача на лекия автомобил „Хюндай купе“, с рег. № ВТ 11 **** е постановена влязла в сила Присъда № 51/24.04.2017 година по НОХД № 277/2016 година по описа на Окръжен съд Велико Търново. В исковата молба се твърди, че ищците и тяхната загинала родственица били в много близки и топли отношения, основани на силна привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение, поради което А. И. Ч., Х.А.М.са преживели и продължават да преживяват много тежко нейната загуба, същата рефлектирала изключително негативно на психическото им и здравословно състояние. Ищците са предявили застрахователни претенции за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди пред ответното застрахователно дружество. С Писмо с изходящ № 11783/29.10.2018 година на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е отказано изплащане на обезщетение на А. И. Ч., Х.А.М.поради непредставяне на доказателства, които да установяват особено близка връзка с починалата.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „Застрахователна компания „Лев инс“ АД да заплати на А. И. Ч. и Х.А.М.по 50 000 лева на всяка от тях – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната сестра и внучка Н. И. Ч. при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16.05.2015 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 16.05.2015 година, до окончателното изплащане на сумите.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от юрисконсулт Д. Т.

4

– пълномощник на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, с който е наведено възражение за изчерпан лимит към датата на заявяване на исковата претенция по сключения застрахователен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Претенциите са оспорени по основание и размер. Изложени са доводи за отсъствието на всички елементи от фактическия състав на отговорността на застрахователното дружество. Развити са съображения, че ищците не са материално легитимирани да получат търсените от тях обезщетения; дори и да се уважат техните искове, следва да се приложи параграф 96, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса на застраховането, определящ лимит на застрахователното обезщетение, което трябва да получат по чл. 493а, ал. 4 от Кодекса на застраховането, в размер до 5 000 лева.

Наведен е довод за изтекла погасителна давност относно претенцията за лихви от датата на непозволеното увреждане – 16.05.2015 година.

Депозирана е молба от адвокат П.К. – процесуален представител на А. И. Ч., Х.А.М., с която взема отношение по доводите и възраженията на пълномощника на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, съдържащи се в отговора на исковата молба.

В съдебно заседание пред първостепенния съд пълномощникът на ищците поддържа предявените искове. Претендира разноски.

В съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалният представител на дружествотозастраховател е оспорил исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по основание и размер. Претендира разноски.

Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:

Решение № 266/5.05.2020 година по т. дело № 157/2019 година на Окръжен съд Велико Търново е валидно. Същото е допустимо в обжалваните части.