Решение № 482 от 20.04.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 482 гр. Варна, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова при участието на секретаря М.на Ив. И. като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20233100500297 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 82370/29.11.2022г. от Д. И. К. и „ДИМА ТРЕЙД - 2012" ООД – В. и двамата чрез процесуален представител срещу Решение № 3422/10.11.2022г. по гр.д. № 4807/2021г. на ВРС, с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявените от Д. И. К., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, срещу С. В. К., ЕГН **********, с постоянен адрес ****, кумулативно съединени искове с правно основание чл.

45 от ЗЗД и чл.84, ал. 3 от ЗЗД, както следва: За осъждане на ответника да заплати на ищцата Д. И. К. сумата от 2500 лв., предявена като частичен иск от цялата претенция от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, изразяващи се в неспокойствие, страх, разрушен ритъм на нормалния й личен и семеен живот, безсъние, сънуване на кошмари, плач, тремор, разочарование, физическа и психическа болка и страдание, страх, претърпени в периода от 07.03.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба - 01.04.2021 г. от действията на ответника - препятстване на трасирането на имотната граница между съседните имоти, собственост на ответника и К. В.

К.; ежедневни посегателства върху собствения на ищцата имот, непрекъснато сигнализиране на полицейски органи, отправяне на обидни думи и заплахи към семейството й; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба 01.04.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 17,36 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 2500 лв., считано от датата на увреждането - 07.03.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда 01.04.2021 г.;

Е ОТХВЪРЛИЛ предявените от „ДИМА ТРЕЙД - 2012" ООД - В., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, срещу С. В. К., ЕГН **********, с постоянен адрес ****, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл.84, ал. 3 от ЗЗД, както следва: За осъждане на ответника да заплати на ищеца „ДИМА ТРЕЙД - 2012"ООД В . сумата от 2500 лв., предявена като частичен иск от цялата претенция от 20 000 лв., 1 представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в подронване доброто име на дружеството, доверието на клиентите, на контрагентите и съседите от съседните имоти, на живущите и гостите в района на ****, претърпени в периода от 07.03.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба - 01.04.2021 г. от действията на ответника препятстване на трасирането на имотната граница между съседните имоти, собственост на страните; ежедневни посегателства върху недвижимия имот, непрекъснато сигнализиране на полицейски органи, изграждане на ограда пред имота две преградни непрозрачни мрежи; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 01.04.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 17,36 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 2500 лв., считано от датата на увреждането - 07.03.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба - 01.04.2021 г.

Считайки решението за неправилно и необосновано, противоречащо на събраните доказателства, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени в пълните предявени размери. Излага се , че претърпените от ищците неимуществени вреди са установени от събраните по делото доказателства , които съда не е обсъдил задълбочено и в цялост.

Моли за присъждане на сторените разноски съобразно решението.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Претендира потвърждаването му и присъждане на сторените в съдебното производство разноски.

В съдебно заседание въззивниците, редовно призовани не се явяват, чрез процесуалния си представител,поддържат жалбите.Претендира уважаването им и присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззиваемия редовно призован, явява се лично, чрез процесуалния си представител, моли жалбите да бъдат отхвърлени, както и да му се присъдят направените по делото разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

Служебно известно е на съда, че с Определение № 50001 от

03.01.2023 г. по гр.д.

№ 3023/2022 г. на ВКС, IV ГО, по реда на чл. 292 ГПК касационното производство е спряно и е предложено на ОСГТК на ВКС да постанови тълкувателно решение по въпроса:

„Допуска ли обективното ни материално право присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическо лице?“.

Настоящия съдебен състав е запознат и с практиката на ЕСПЧ на СЕС , както и на ВКС / Решение № 274 от 18.3.2019 г по гр.д. № 5120/2017 на ВКС, IV ГО , Решение № 206 от 26.3.2019 г по гр.д. № 4762/2017 г на ВКС, III ГО , Решение № 29 от 10.03.2020 г. по гр.д.

№ 1690/2019 г. на ВКС, IV ГО и Решение № 16 от 2.03.2021 г. по гр.д. № 1914/2020 г. на ВКС, IV ГО/ , за възможността на юридически лица с нестопанска цел, да търпят и претендират неимуществени вреди , както и с Решение № 35 от 12.08.2022 г. по гр.д. № 3901/2018 г. на ВКС, IV ГО, с което се приема , че обезщетение за неимуществени вреди 2 могат да търсят всички юридически лица, споделя тази практика поради което счита за правилен извода на първоинстанционния съд за допустимостта на производството по предявения от Дима Трейд-2012" ООД иск.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Д. И. К. и „ДИМА ТРЕЙД - 2012" ООД - В., срещу С. В. К., с която са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл.84, ал. 3 от ЗЗД, както следва:

За осъждане на ответника да заплати на ищцата Д. И. К. сумата от 2500 лв., предявена като частичен иск от цялата претенция от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, изразяващи се в неспокойствие, страх, разрушен ритъм на нормалния й личен и семеен живот, безсъние, сънуване на кошмари, плач, тремор, разочарование, физическа и психическа болка и страдание, страх, претърпени в периода от 07.03.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба - 01.04.2021 г. от действията на ответника - препятстване на трасирането на имотната граница между съседните имоти, собственост на ответника и К. В. К.; ежедневни посегателства върху собствения на ищцата имот, непрекъснато сигнализиране на полицейски органи, отправяне на обидни думи и заплахи към семейството й; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба 01.04.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 17,36 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 2500 лв., считано от датата на увреждането - 07.03.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба - 01.04.2021 г.

За осъждане на ответника да заплати на ищеца „ДИМА ТРЕЙД - 2012"ООД - В. сумата от 2500 лв., предявена като частичен иск от цялата претенция от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в подронване доброто име на дружеството, доверието на клиентите, на контрагентите и съседите от съседните имоти, на живущите и гостите в района на ****, претърпени в периода от 07.03.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба - 01.04.2021 г. от действията на ответника препятстване на трасирането на имотната граница между съседните имоти, собственост на страните; ежедневни посегателства върху недвижимия имот, непрекъснато сигнализиране на полицейски органи, изграждане на ограда пред имота две преградни непрозрачни мрежи; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 01.04.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 17,36 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 2500 лв., считано от датата на увреждането - 07.03.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба - 01.04.2021 г.

В исковата и уточнителните молби ищците излагат, че съпругът на първата ищца К. К. и ответникът в качеството на едноличен собственик на „САМИ 77" ЕООД били съсобственици на недвижим имот с идентификатор *****, като от 09.02.2010г. било разпределено ползването на имота. Излага се, че на 14.11.2017г. била извършена доброволна делба между съсобствениците при което били обособени два самостоятелни имота с идентификатор № ***** и с идентификатор № ****. Твърди се, че от 07.03.2021 г. ответникът започнал да извършва действия по завземане на площи от собствения на К. имот, продължили до 24.03.2021 г. Ответникът ежедневно и понастоящем извършва действия на посегателства върху имота, отправял обидни думи и заплахи спрямо ищцата, съпруга и семейството й, което формирало състояние на неспокойствие, страх, безсъние, сънуване на кошмари, плач, тремор, разочарование, психически болки и страдание.

Поради посегателство на ответника по отношение на електричеството и водопроводната система в 3 имота, ищцата изпитвала страх от аварии, които можели да възникнат във собствеността й.

Твърди, че ищцата Д. К. е засегната от посегателствата на ответника върху собствеността на съпруга й, като била лишена от спокойния й личен и семеен живот, от нормалния ритъм на живот и работа.

По отношение на втория ищец се твърди, че в имота на К. дружеството притежава търговски обект – семеен магазин на „ДИМА ТРЕЙД-2012“ ООД, на който управител е Д.

К.. Ответникът ежедневно сигнализирал органите на полицията и прокуратурата, като почти всеки ден на място идвала полиция и се извършвали полицейски проверки, с което уронвал доброто име на дружеството. Излага се, че ответникът неправомерно издигнал ограда над три метра в имота, с която препятствал изгледа към морето, от което дружеството губело клиентите си. По изложените съображения молят предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответника С. В. К., чрез процесуален представител е депозирал отговор на исковата молба , в който оспорва предявените искове като неоснователни, а по отношение иска на търговското дружество и като недопустим.

Оспорва всички наведени твърдения в исковата молба за осъществени от него неправомерни действия по отношение на ищците. Не се оспорва, че има извършена доброволна делба на 13.11.2017 г. по отношение на процесните имоти. Сочи се, че през 2016 г. е изпълнено съоръжение от съпруга на ищцата като ивица от имот 218 останал зад съоръжението. Излага се, че през м. октомври 2018 г. „САМИ 77" ЕООД, собственик на имот 219 наел фирма за заснемане, като било решено да не се ограждат имотите, а да се ползват по този начин. Твърди, че с годините клиентите на дружеството ищец и съпруга на ищцата започнали да изхвърлят боклуци в имота му зад съоръжението, да заснемат имота и да извършват непристойни действия, с което увреждали ответника, поради което решил да постави зелена мрежа на оградата, която да не позволявала извършване на такива действия.