Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 486 от 17.04.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1563/2024
Вид
Решение № 486
Подписан
17.04.2025
В сила
10.06.2025
Състав
Мария Янкова Иванова Вранеску, Цветомира Петкова Кордоловска Дачева, Даниела Христова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47,ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47,ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47,ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47,ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47,ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.6 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.

РЕШЕНИЕ

№ 486 гр. София, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. И. Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Мария Янк. И. Вранеску Въззивно гражданско дело № 20241000501563 по описа за 2024 година

С решение от 30.11.2023 г. постановено по гр. д. № 6072/2022 г., Софийски градски съд, г.о.,13 св, ОСЪЖДА М. Л. Х. ЕГН ********** и З. В.

З. ЕГН ********** да заплатят солидарно на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД ЕИК 000694749 на осн.чл.79,ал.1 ЗЗД вр.чл.430 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 24 207.95 лв. падежирала главница за периода 10.04.2019г.- 09.11.2023г. по договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL 34641 от 14.03.2008г. и допълнителни споразумения, законна лихва от датата на исковата молба – 10.06.2022г. до окончателното плащане, сумата от 3097.33 лв. мораторна лихва за периода 10.04.2019г. до 07.06.2022г., сумата от 290 лв. такса за администриране на разплащателна сметка и просрочен кредит за периода 04.03.2019г. -07.06.2022г. и 260.24 лв. премии за имуществени застраховки за периода 14.03.2019г.-07.06.2022г., като се ОТХВЪРЛЯ искът за разликата над уважения размер от 24 207.95 лв. до пълния претендиран размер от 131 082.37 лв.за главница, за мораторна лихва над 3097.33 лв. до 3 231.94 лв. и за сумата от 379.20 нотариални разноски за връчване на нотариални покани.

Ответниците са осъдени да заплатят на банката солидарно сумата от 1773.60 лв. разноски.

1

В 14 дневния срок за обжалване е депозирана ВЖ вх.№121437 от 22.12.2023г. предявена от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД ЕИК 000694749 срещу така постановеното решение, в частта с която исковите претенции са отхвърлени и относно присъдените разноски в полза на банката ищец.

Обжалва се решението в частта с която е отхвърлен иска за главница за разликата над 24 207.95 лв. до пълния претендиран размер от 131 082.32 лв.. за главница, за разликата над присъдените мораторни лихви от 3 097.33 лв. до пълния претендиран размер от 3231.94 лв. и за сумата от 379.20 лв. разноски за нотариални покани. Излага съображения за неправилност на изводите на СГС, че не е надлежно обявена предсрочната изискуемост на кредита, тъй като е извършено ненадлежно фингирано връчване на адресираните до длъжниците нотариални покани за обявяване на предсрочната изискуемост.

Неправилно е прието, че поканите не са достигнали до знанието на кредитополучателите и респективно неправилно са присъдени само подежиралите до датата на съдебното решение суми. Намира, че нотариалните покани с уведомление за пресрочната изискуемост на договора за кредит са редовно връчени, на всички възможни адреси – постоянен и настоящ, извършени са три посещения на адресите на длъжниците в рамките на повече от месец. Между всяко посещение има интервал от поне седмица и поне едно от посещенията на адреса на длъжника е извършено в неприсъствен ден. Така са спазени всички законови изисквания и на съдебната практика във връзка с обявяване на предсрочната изискуемост по банкови сделки. Извършените действия от връчителя са отразени в нотариалните покани и разписките към тях. Наред с това твърди, че СГС не е съобразил практиката на ВКС, че дори и изискуемостта да не е настъпила преди подаване на исковата молба, то тя настъпва с връчване на препис от исковата молба. Дори и да се приеме, че предсрочната изискуемост не е била надлежно обявена преди датата на депозиране на исковата молба, то безспорно предсрочната изискуемост е обявена с връчване исковата молба преди датата на решението на постановяване на първоинстанционния съд. В този смисъл постановеното решение в отхвърлителната част относно главницата се явява неправилно.

Намира, че неправилно е отхвърлена исковата претенция и в частта за мораторна лихва до пълния предявен размер или за сумата от 134.61 лв., като начислена лихва за периода на действие на извънредното положение в страната – 13.03.2020г. до 14.05.2020г.. В този период не се е начислявало 2 лихва за забава тогава, когато просрочията са настъпили именно през този период и е било забранено да се обявява предсрочна изискуемост по банковите сделки. Просрочията по банковата сделка предхождат извънредното положение, като мораторната лихва е начислявана в пълно съответствие със законодателните разрешения.

Неправилно е и решението в частта за разноските, като неправилно не са присъдени такива за адв.възнаграждение, като съдът не е съобразил представения по договора договор за правна помощ с договорено възнаграждение за адвокат от 5 081.85 лв., като е налице и представено платежно нареждане за изплащане на сумата.

Моли решението на СГС да се отмени в обжалваните части и се присъдят разликите до пълните претендирани размери и за разноски за нот.покани, както и изцяло съдебно-деловодните разноски за двете съдебни инстанции.

Предявена е в законовия срок и частна жалба вх.№ 42329 от 11.04.2024г. срещу Определение № 3460 от 11.03.2024г. постановено по делото от СГС по чл.248 ГПК. Излага съображения, че неправилно СГС не е уважил искането за изменение на решението в частта за разноските , като по делото е налице платежно нареждане за изплатена сума за адв.възнаграждение в размер на 5 081.85 лв. Сумата е заплатена по сметка на адв.дружество „Ч., П. и И.“, което чрез адв.Х. И. е предявило осъдителния иск. С оформено по този начин платежно нареждане е заплатена държавната такса по делото.Няма възражение от страните за неплатено адв.възнаграждение. Намира, че неправилно не са присъдени разноски при така направените за изплатено адв.възнаграждение.

Моли определението да се отмени и им се присъди адв.възнагражение в размер на 5 081.85 лв. за първоинстанционното производство.

В хода по същество служебно определения процесуален представител на ответната страна взема становище за неоснователност на жалбите и за правилност на постановеното от СГС съдебно решение. В писмените бележки излага съображения, че разписките към нотариалните покани не съдържат достатъчно конкретни данни за извършените опити за връчване, както и за липсата на лица, които биха могли да приемат поканите. Фингираното връчване е извършено без подробно описание на обстоятелствата, при които 3 са направени опитите за връчване. На база липса на конкретика в разписките и несъответствие с изискванията на чл.47,ал.1-5 ГПК съдът основателно приема, че волеизявлението на банката не е достигнало до знанието на длъжниците. Излага съображения и за правилност на решението и в частта за лихвата, тъй като правилно е приложен чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. По делото липсва представен договор за правна защита и съдействие и съответно макар и да е налице платежен документ в него не се съдържа ясно и недвусмислено основание, което да свързва плащането с конкретно дело.

Моли жалбите да се оставят без уважение и се потвърдят актовете на СГС.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните, включително и пред въззивната инстанция, и събраните доказателствата по делото, намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 430 от ТЗ.

Ищецът Юробанк България АД е предявил иск срещу двамата ответници М. Х. и З. З. в качеството си на неизпълнили задълженията си кредитополучатели по договор за кредит HL 34641 от 14.03.2008г. да бъдат осъдени да заплатят на банката неиздължената главница по договора, лихви и такси. Сочи се, че вземанията по договора са били прехвърлени от банката на Бългериън Ритейл Сървисиз ЕАД и договора за кредит е изменян с множество допълнителни споразумения. Договора е сключен в швейцарски франкове като е предоставена сумата в швейцарски франкове в равностойност на 50 000 евро. След прехвърляне на вземанията по договора от Бългериън Ритейл Сървисиз ЕАД на банката кредитодател, с допълнително споразумение от 16.05.2018г. банката и кредитополучателите са се договори да предоговорят валутата на кредита от швейцрски франкове в лева. В споразумението е посочен и точния размер на задължението – 135 082.37 лева, а срока за издължаване на сумата е до 16.05.2043 година. Поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж от 10.04.2019г. договора е направен предсрочно изискуем, чрез нотариални покани, като предсрочната изискуемост е обявена на 23.05.22г..

Банката претендира връщане на дължимите суми по договора в лева, както следва - за главница сумата от 131 082.37 лева, мораторни лихви на 4 неиздължена главница в размер на 3 231.94 лв. , такса в размер на 290 лева, имуществени застраховки в размер на 260.24 лева, нотариални разноски в размер на 379.20 лева, законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Ответниците, чрез своя особен процесуален представител адв. Л. М. оспорват исковете.

СГС с обжалваното решение е приел, че банката ищец е надлежен кредитор на ответниците, по валидно сключен договор за кредит в швейцарски франкове. Установил е получаването на договорената сума от 80 499 швейцарски франка, представляващи равностойност на 50 000 евро по сметка на ответницата М. Х. .Установил е изменение на условията по кредита с 16 допълнителни споразумения. Приел е въз основа на приетото по делото заключение на ССЕ, че кредитополучателите са в забава считано от 10.04.2019г.. Не е приел възражението за нищожност на договора, доколкото позоваването на ответниците чрез техния процесуален представител е на Закона за потребителския кредит, който е неприложим, доколкото от неговото приложно поле са изключени ипотечните кредити. СГС обаче, не е приел настъпване на предсрочна изискуемост на целия кредит, а само на падежиралите вноски. Съдът е приел, че фингираното връчване по реда на чл.47,ал.1-ал.5 от ГПК не е осъществено редовно. Удостоверените от връчителя обстоятелства са формално отразени, като в разписката по образец има непълнота относно посетения адрес. Липсват данни за лицата, от които са събрани сведения. Предвид на това съдът е приел, че не са налице законовите изисквания за прилагане на чл.47 ГПК и редовно връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на целия кредит на всеки един от кредитополучателите. Предвид на това съдът е приел, че изискуеми са станали само вноските с настъпил падеж, като е отхвърлил иска за главница до пълния предявен размер. Съответно приел е дължимост на лихвата за забава, без тази за периода на извънредното положение през 2020г., дължимост на съответните такси, без нотариалните такива, поради нередовно връчени покани застрахователната премия .

Решението е обжалвано само в отхвърлителната му част, поради което следва да се приеме за влязло в сила в уважeната част на исковите претенции.

В обжалваната отхвърлителна част на решението, САС намира следното:

5

Между страните няма спор и от приложените доказателства се установява сключения между тях договор за кредит, като към момента на подписване през 2008г. на договора банката е била с друго наименование – Юробанк И Еф Джи България АД . Договора от 14.03.2008г. е представен по делото с исковата молба, но към него няма приложен първоначалния погасителен план. Не се спори и от представения по делото договор за прехвърляне на вземане от 5.03.2008г. се установява, че банката цедент е прехвърлила вземанията по процесния договор на трето лице – Българиен Ритейл Сървисиз АД цесионер. Не се спори и от подписаните 15 броя допълнителни споразумения към договора, първия от 21.04.2011г., а последния с дата 12.05.2017г. между ответниците и цесионера, се установява че ответниците са изпълнявали за този период от около девет години задълженията си по договора към Българиен Ритейл Сървисиз АД. Първото допълнително споразумение от април 2011г. показва, че към този момент ответниците са извършвали погашения по договора, като към този момент имат редовна главница от 78 679.31 швейцарски франка т.е. погасени са 1819.69 швейцарски франка по главница. Всички допълнителни споразумения между този кредитор и ответниците в едно с приложените погасителни планове показват, че за периода на действие на това прехвърляне на вземанията по кредита са договаряни по-ниски погасителни вноски, чрез които по същество са погасявани само лихви по кредита. Там където имаме забава на плащанията , сумите са капитализирани и са включвани към неиздължената главница. С нова цесия от 21.12.2017г. Българиен Ритейл Сървисиз АД цедент прехвърля на банката вземанията си по придобитите от него банкови кредити между, които и процесния. Ответниците кредитополучатели и банката, възвърнала си правата по кредита, подписват споразумение от 16.05.2018г., с което се приема, че общото задължение по кредита е в размер на 92 374.73 швейцарски франка, като няма разграничение на главница и лихви. Прието е, че обменния курс „безкасов продава „ на банката за швейцарския франк към лева е в размер на 1.663 лева за 1 швейцарски франк. Страните са се съгласили да се промени валутата на предоставения кредит в лева и размерът на кредита към момента на споразумението е прието, че възлиза на 135 082.37 лева. Всички тези уговорки са посочени в чл.1 от споразумението. В чл.2 е посочено, че за първите 60 месеца от превалутиране на кредита кредитополучателите няма да дължат 6 лихва, т.е. месечните вноски ще погасяват само главница. В следващите 60 месеца за погасяване на кредита лихвата е фиксирана от 4.50 %, а до крайния срок на издължаване на кредита лихвата е с променлив лихвен процент. В чл.3 е уговорено, че крайния срок на кредита е 300 месеца. В чл.6 е договорено, че за първите 12 месеца месечната вноска е в размер на 400 лв., а за останалия период вноските са съобразно погасителния план, неразделна част от споразумението. В чл.8 от споразумението е предвидено, че към датата на подписването му банката извършва погасително плащане за своя сметка на сума в размер от 18 536 .61 лева. Следователно от приетото задължение в лева от 135 082.37 лева се извади погашението за сметка на банката от 18 536.61 лева то задължението на ответниците към този момент остава в размер на 116 545.76 лв.