Решение № 19261 от 14.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19261 гр. София, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. П. като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА П. МИДОВА Гражданско дело № 20251110152607 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от М. М. Х., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Е. А. срещу „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Црт. (Wizz Air Hungary Ltd.), регистрирано в регистъра на дружествата на Унгария под рег. № 01-10-140174, със седалище и адрес на управление: Н-1095 ********, действащо чрез „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. – клон България“ КЧТ , ЕИК 200830927, със седалище и адрес на управление: гр. *********.

С исковата молба е предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с основание чл. 7, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцата сумата от 400,00 евро (четиристотин евро), представляваща обезщетение за закъснял полет с номер **** от 24.07.2025 г. по маршрут гр.

Барселона (Кралство Испания) – гр. София (Република България), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 15.09.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за която парична сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4783/2025 г. по описа на 1

Районен съд – Перник, III граждански състав.

В исковата молба ищецът твърди, че между страните е бил сключен валиден договор за въздушен превоз на пътници за полет ****, изпълняван от ответника, с разписание за излитане на 24.07.2025 г. от летище Барселона и планиран час на пристигане на летище София на 25.07.2025 г. в 00:30 ч. местно време. Поддържа, че се е явила своевременно на летището, но полетът е пристигнал на крайната дестинация със закъснение от над три часа.

Позовава се на задължителната съдебна практика на Съда на Европейския съюз (Решение от 04.09.2014 г. по дело C-452/13, Germanwings), съгласно която релевантно за определяне на закъснението е „времето на пристигане“, обозначаващо момента на отваряне на поне една от вратите на самолета, при осигурена възможност за слизане на пътниците. Излага, че самолетът е кацнал и достигнал местостоянка със закъснение от 2 часа и 59 минути, но вратите са отворени най-малко 2 минути след това, с оглед необходимото технологично време за позициониране на наземното оборудване съгласно техническите характеристики на самолет Airbus A321, поради което действителното закъснение е най-малко 3 часа и 1 минута (пристигане в 03:31 ч. местно време). Сочи, че разстоянието между летищата е над 1500 км, поради което претендира обезщетение в размер на 400 евро, законна лихва от подаване на заявлението и сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Уиз Еър Унгария“ Црт., чрез процесуалния си представител адв. К. И., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като изцяло неоснователен. Не спори, че между страните е съществувал валиден договор за въздушен превоз на пътници и че ищцата е имала потвърдена резервация и се е явила навреме на летището.

Възразява, че закъснението на процесния полет е било под 3 астрономически часа, а именно 2 часа и 59 минути, като се позовава на извлечение от своята оперативна информационна система (AIMS), съгласно която действителното време на блокиране/пристигане на самолета на стоянка е 00:29 UTC (03:29 ч. местно време в София) при планирано пристигане в 21:30 UTC (00:30 ч. местно време). На следващо място навежда възражение за наличие на извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004, изразяващи се в наложени ограничения и разпореждания за управление на въздушния трафик (ATFM слотове за излитане) от органите за контрол на въздушното движение (Евроконтрол) поради неблагоприятни 2 метеорологични явления по маршрута и претовареност на въздушното пространство. Твърди, че спазването на слотовете е абсолютно задължително и е извън контрола на превозвача. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а се установява и от представените по делото писмени доказателства (бордна карта и електронна резервация), че между ищцата М. М. Х. и ответника „Уиз Еър Унгария“ Црт. е бил сключен валиден договор за въздушен превоз на пътници по смисъла на чл. 3, параграф 2, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 за директен полет с номер **** от летище Барселона-Ел Прат (LEBL/BCN), Кралство Испания, до летище София (LBSF/SOF), Република България, с планирана дата на изпълнение 24.07.2025 г., час на излитане 18:35 UTC (20:35 ч. местно испанско лятно време) и планиран час на кацане в гр. София на 25.07.2025 г. в 00:30 ч. местно време (21:30 UTC на 24.07.2025 г.). Безспорно е също, че ищцата е била изправна страна по договора и се е явила своевременно за регистрация и качване на борда на самолета.

От приетото по делото писмено доказателство относно разстоянието между летищата, ведно с официален превод, се установява, че разстоянието между отправната точка (летище Барселона) и крайната дестинация (летище София), изчислено по метода на дъгата на големия кръг съгласно чл. 7, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 261/2004, възлиза на полети с дължина над 1 500 километра.

Относно времевите параметри на изпълнение на полета: от приетата разпечатка от автоматизираната система на превозвача (AIMS) за полет **** (с обозначение по ИКАО WZZ912), опериран със самолет Airbus A321, ведно с неоспорен превод на български език, се установява, че действителното време на потегляне от стоянката в Барселона е било в 22:07 UTC, действителното излитане – в 22:24 UTC, часът на кацане/докосване на пистата в София е бил 00:26 UTC, а отчетеното от превозвача време на блокиране на стоянка (ATA / in-block) – 00:29 UTC (съответстващо на 03:29 ч. източноевропейско лятно време на 25.07.2025 г.).

3

От приетото като писмено доказателство официално уведомително писмо с изх. № 100-6418/2026 г., издадено от лицензирания летищен оператор на Летище София – „Соф Кънект“ ЕАД, се установява по категоричен начин, че полет **** (BCN-SOF) е осъществил реално кацане на летище София на 25.07.2025 г. в 03:30 ч. местно време при първоначално планиран час по разписание 00:30 ч.

От приетото извлечение от техническата документация за обслужване на самолети Airbus A321 (Airbus Aircraft Characteristics – Airport and Maintenance Planning) се установява, че минималното технологично необходимо време за позициониране на обслужващото наземно оборудване (пътнически ръкав или стълба) и отваряне на вратата за слизане на пътниците на стоянката възлиза на най-малко 2 (две) минути от момента на окончателното спиране на машината.

По възражението за извънредни обстоятелства: по делото са приети отговори от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ (ДП РВД) с изх. № 94-00-873/25.08.2026 г. и изх. № 94-00-303/04.03.2026 г., ведно с приложена хронология на съобщенията за контрол на въздушното движение (ATC съобщения, излъчени от Евроконтрол). От тези документи се установява, че полет WZZ912 (****) по маршрут Барселона–София на 24.07.2025 г. е бил обект на мерки за управление на потоците въздушно движение. Първото разпореждане ( получено в 17:35 UTC) е определило време за излитане в 19:41 UTC (при първоначално планирано излитане 18:35 UTC), като причина е била намален капацитет поради метеорологични явления по трасето. Впоследствие са постъпили серия от съобщения за ревизиране на слота поради натовареност на въздушното пространство, като определените времена за излитане са варирали между 21:40 UTC и 22:26 UTC.

От същата приета хронология на ATC съобщенията (л. 15 от представения от ответника документ) се установява, че в 21:44 UTC Евроконтрол е излъчил съобщение за временно прекратяване/спиране на полетния план (FLS с MSGID 242044) със следното изрично съдържание: „SUSPENDED BY DEPARTURE AIRPORT. TOBT UNKNOWN OR EXPIRED. UPDATE THE

TOBT/EOBT“. Едва след последващо въвеждане на ново разчетно време за потегляне от превозвача са били генерирани нови слотове за излитане, като самолетът в крайна сметка е потеглил в 22:07 UTC и е излетял в 22:24 UTC.

Установява се от приложеното за послужване ч.гр.д. № 4783/2025 г. по 4 описа на Районен съд – Перник, че на 15.09.2025 г. ищцата е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за вземането за обезщетение в размер на 400 евро, ведно със законната лихва от датата на заявлението, по което е била издадена заповед за изпълнение. В срока по чл.

414 от ГПК длъжникът „Уиз Еър Унгария“ Црт. е подал писмено възражение, след което ищцата е предявила настоящия установителен иск в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК и чл. 7, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета. Искът е процесуално допустим, предявен в законоустановения срок от лице с правен интерес след надлежно проведено заповедно производство и постъпило възражение от длъжника.

Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз пътниците на закъснели полети имат право на обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004, когато достигнат крайния пункт на пристигане с три или повече часа закъснение спрямо предварително планираното време за пристигане, освен ако въздушният превозвач докаже наличие на основание за освобождаване от отговорност по чл. 5, § 3 от Регламента.

По отношение на понятието „време на пристигане“ в Решение от 04.09.2014 г. по дело C-452/13, Germanwings GmbH v Ronny Henning, Съдът на ЕС приема, че релевантен е моментът, в който се отваря поне една от вратите на самолета, при условие че на пътниците е разрешено да напуснат въздухоплавателното средство.

Следователно за определяне на продължителността на закъснението не е достатъчно да се установи единствено часът на кацане или достигането на стоянката, а следва да се определи моментът, в който пътниците действително са получили възможност да слязат от самолета.

В настоящия случай от официалното уведомително писмо на лицензирания летищен оператор „Соф Кънект“ ЕАД се установява, че процесният полет е кацнал на летище София на 25.07.2025 г. в 03:30 ч. местно 5 време, при планиран час на пристигане 00:30 ч. Същевременно от представената от ответника оперативна справка се установява, че самолетът е достигнал стоянката в 03:29 ч. местно време.

Тези данни установяват, че закъснението при кацане е било три часа, а при достигането на стоянката — два часа и петдесет и девет минути. Нито един от двата момента обаче не съвпада непременно с релевантния по смисъла на решение Germanwings момент на отваряне на вратите.

Приетата техническа документация за обслужване на самолети Airbus A321 установява необходимост от технологично време за позициониране на наземното обслужващо оборудване и осигуряване на възможност за слизане на пътниците след окончателното спиране на самолета. В съвкупност с данните за часа на кацане и достигане на стоянката тези доказателства обосновават извода, че пътниците не са могли да напуснат самолета преди изтичането на три часа от планирания час на пристигане.

При липсата на доказателства, установяващи по-ранно отваряне на вратите и предоставяне на възможност за слизане, съдът приема, че е доказано закъснение при пристигане от най-малко три часа. Поради това е налице времевата предпоставка за възникване на право на обезщетение по чл. 7 от Регламента.