Решение № 443 от 01.09.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 443 гр. Кърджали, 01.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Теодора Димитрова като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20265140100323 по описа за 2026 година

Предявен е с правно основание чл. 52 от ЗЗД във връзка с чл. 49 във връзка чл. 45, ал. 1 от ЗЗД от Н. И. В., с ЕГН **********, *******, срещу Община Кърджали, ЕИК 000235920, с адрес *******, представлявана от кмета Е. Е. М., за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 4 000 (четири хиляди) евро, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, в резултат на увреждане, произтичащо от ухапване от безстопанствено куче на територията на ******* на 28.12.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.12.2025 г. до окончателното плащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 28.12.2025 г. около 14.50 часа се намирал в *******, *******, до *******, на кръстовището на ******* с *******, като се движел по ******* към магазин „*******“. Сочи, че на кръстовището е забелязал непозната жена, която си разхождала домашния любимец, като в близост до последното се движели глутница кучета - три на брой, от които жената се е опитвала да се отстрани.

Ищецът твърди, че се е намирал на съседния тротоар и кучетата го доближили, на което той не реагирал, като в този момент едно or кучетата го захапало изненадващо по лявата подбедрица. Твърди, че усетил силна болка и започнал да се предпазва, тъй като и другите две кучета от глутницата тръгнали към него. Конкретизира, че ухапалото го куче било порода „улична превъзходна“, безстопанствено, ******* на цвят, късокосместо и с височина около 70-80 см. Твърди, че е бил подаден сигнал на ЕЕН 112 от въпросната непозната жена, като само след около 3-4 мин на място е пристигнал патрул на 1

„Жандармерия“, след което с такси е отишъл за преглед в ЦСМП-Кърджали, където му бил извършен медицински преглед, раната му била почистена и превързана. Твърди, че лекарят от Спешно отделение при ******* му направил профилактика като му поставил инжекция. Навежда, че около 30 дни след това раната, причинена му от ухапването на кучето все още предизвиквала болка.

Определя кучето като безстопанствено, по неугледният му и мръсен според ищеца вид. Наред с това нямало каишка или намордник, което да навежда на обстоятелството, че има собственик. Прочее, глутницата кучета, с която то се движело било от безстопанствени кучета.

Твърди, че на 29.12.2025 г. посетил в *******, където бил прегледан от д-р Н. М. - съдебен лекар от същата болница, който му издал Съдебномедицинско удостоверение № *******/2025 г., в което било отбелязано, че в резултат от нападението и ухапването от безстопанственото куче са му били причинени разкъсно-контузна рана и охлузвания на кожата на лявата подбедрица.

Набляга, че възстановяването му от ухапването било съпроводено със значителни болки, раната му заздравявала бавно н болезнено и около 30 дни след инцидента, мястото на ухапването било силно оточно и много болезнено, като трудно се придвижвал, поради болки на крака и опъване на кожата.

Заявява, че раната от ухапването заздравявала бавно, като през цялото това време изпитвал болка в мястото на ухапването. Маркира, че след инцидента, изпитвал неистов страх и недоверие към кучетата, като при пресичане на пътя му с някое куче, спирал и изчаквал то да отмине. Освен това, когато вървял сам често се оглеждал около себе си дали не го приближава някое куче, като акцентира, че до днес не е превъзмогнал инцидента с безстопанственото куче и не е преодолял страха си.

Предвид изложеното счита, че Община-Кърджали следва да носи отговорност за непозволено увреждане, осъществено в хипотезата на противоправно бездействие, като намира за справедливо обезщетение сумата в размер на 4 000 (четири хиляди) евро. Моли да се уважи искът в този размер, ведно със законната лихва за забава върху посочената сума, считано от деня на увреждането - 28.12.2025 г. до окончателното им изплащане и направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Ответникът Община Кърджали е подал отговор на исковата молба с вх.

№ *******/27.05.2026 г. /приет от куриерска фирма „*******“ АД на 26.05.2026 г./, но извън едномесечния срок по чл. 131 от ГПК, поради което съдът приема, че не е постъпил такъв, за което надлежно са указани последиците на ответника с разпореждане № 764/18.04.2026 г., връчено на ответника на 21.04.2026 г.

Районният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Предявеният иск е на основание чл. 52 от ЗЗД във връзка с чл. 49 във 2 връзка чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да плати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от ухапване на ищеца от безстопанствено куче на територията на ******* на 28.12.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.12.2025 г. до окончателното плащане на сумата.

На 29.12.2025 г. Н. И. В. е освидетелстван от съдебен лекар, който при прегледа установява разкъсно-контузна рана и охлузвания на кожата на лявата подбедрица, със заключение, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелствуваният, като разкъсно-контузната рана на лявата подбедрица е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание.

Въз основа на представената по делото медицинска документация (л. 78) се установява, че вследствие на инцидента ищецът е претърпял следните увреждания: разкъсно-контузна рана и охлузвания на кожата на лявата подбедрица. Преминал е през Спешно отделение при *******, където били констатирани малки рани в областта на лява подбедрица, била е направена обработка и превръзка на раната и е била насочена към общопрактикуващ лекар за консултация с инфекционист в планов порядък, като й била изписана и рецепта (видно от лист за преглед на пациент в КБД/СО към ******* № ******* от 08.04.2025 г.). След това, същия ден, пострадалата е посетила д-р Е.

П., която е констатирала разкъсно-контузна рана, направила е превръзка и инжекция против тетанус, като ищеца била насочена за консултация (видно от амбулаторен лист № ******* от 08.04.2025 г., изд. от д-р Е. П.).

От Лист за преглед на пациент № ******* от 27.03.2026 г. се установява, че на 28.12.2025 г. Н. И. В. е прегледан от лекар - д-р Ю. Х., като му е поставена основна диагноза ухапване или удар от куче. Била е констатирана повърхностна прободна рана от зъб на куче с разкъсване на анцунга. Раната е била обработена и превързана, направена е била инжекция против тетанус, като ищецът е бил насочен за консултация с инфекционист.

От представена справка с рег. № *******/08.07.2026 г. на Районен център 112 – Кърджали към Дирекция „Национална система 112“ при МВР се установява, че на 28.12.2025 г. в регистъра на спешните повиквания няма данни за регистрирано повикване във връзка с ухапване на куче на Н. И. В..

Същото се установява и от представената от Районен център 112 – Кърджали справка с рег. № *******-27.07.2026 г.

От представена към писмо с рег. № *******/24.07.2026 г. на ЗЖУ – Кърджали, дирекция „Жандармерия“ към Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ - МВР докладна записка с рег. № *******/24.07.2026 г. от мл. инсп. Г. Х. група ** Сектор ППДММ при ЗЖУ Кърджали се установява, че същият извършвайки обход по търговските обекти на кръстовището образувано между ******* и ******* съвместно с мл. инсп.

3

П. С. забелязали улично куче, което се нахвърлило върху пешеходец преминаващ по тротоара.

От показанията на св. Р. А. се установява, че на 28.12.2025 г. в следобедните часове, в *******, до блока на ******* в *******, ищецът бил нападнат от глутница бездомни кучета, 3 на брой, които са го нападнали, найголямото от които, ******* на цвят, го ухапало в областта на левия прасец.

Сочи, че още същият ден вечерта ищецът му е разказал за случая, че е изпитал ужасна болка още същият момент. Свидетелят прави извод, че раната е била голяма по начина по който е била превързана същата. Твърди, че около месец след инцидента ищеца е изпитвал такива болки, че не можел да излиза от вкъщи. За кучетата твърди, че не били домашни, а улични, за което се правело извод по техния мръсен вид, липса на каишка, намордник и без стопанин.

Твърди, че от инцидента насам забелязвал промяна в Н., който като виждал улично куче ставал много по-плашлив, опитвал се да ги избягва по всякакъв начин, не искал да ги доближава изобщо и не им давал и на тях те да се доближат близо до него. Сочи, че ищецът си е купил кучегон, за който му бил споделил, че го носил винаги, когато излизам навън сам. Твърди, че с ищеца се виждат ежедневно и последният често споменавал за инцидента, особено когато виждали улично куче. Свидетелят сочи, че и до днес ищецът продължавал да изпитва страх от кучета, като спазвал известна дистанция от тях.

Свидетелят не е пряк очевидец на случилото се, но от показанията му, се установява състоянието на ищеца след случката, който е бил много уплашен и притеснен, стоял далеч от кучета. Болките му продължили след случката, заради които не можел да излиза в продължение на около месец. Свидетелят твърди, че и към момента ищецът е продължавал да се притеснява и да изпитва страх от кучета.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, които се подкрепят от писмените доказателства, които в своята съвкупност установяват, че на 28.12.2025 г. на територията на ******* и конкретно в *******, на кръстовището на ******* с *******, ищецът е нападнат и ухапан от безстопанствено куче, като едно от тях го ухапва в областта на лявата подбедрица и му причинява разкъсно-контузна рана и охлузвания на кожата на лявата подбедрица, обработени от лекар. В резултат на което са му причинени имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на здравето му, както физическо, съпроводено с болки и страдания, така и психическо, изразяващо се в стрес, притеснение и страх от кучета, нежелание за свободно и самостоятелно придвижване.

Събраните доказателства установяват пряко и пълно механизма на увреждане на ищеца - внезапно и безпричинно нападение и ухапване от бездомно и безнадзорно куче, довело до телесна и психическа травма като отрицателно въздействие върху благо, охранявано от правото - здравето.

Претърпяването на неимуществени вреди под формата на болки и страдания е 4 в пряка и непосредствена връзка от вредоносното събитие, като не са необходими специални знания, за да се приеме, че по естеството си инцидентът предизвиква стрес, уплаха, страх, повишена тревожност и негативни душевни изживявания, които следва да бъдат възмездени по справедливост в посочения размер - чл. 52 ЗЗД.

Деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД е отговорност за чужди действия, която има гаранционно-обезпечителна функция и е от обективен характер що се касае до възложителя на работата, който не може да се освободи от отговорност, изхождайки от своето собствено поведение. Отговорността е производна, като юридическите лица отговарят единствено при условията на чл. 49 ЗЗД, тъй като тяхната дейност се осъществя не лично, а от лица, на които е възложена определена работа. В тази връзка достатъчно е да се докаже, че вредата е причинена от поведението на лица, на които ответникът е възложил определена работа. При деликтната отговорност вината не съставлява субективно отношение, а се изразява в неполагане на дължимата грижа, представляваща дължимото абстрактно поведение, което правените субекти следва да съблюдават според конкретния случай.

Отговорността за обезщетяване на увреждането е на ответника по следните съображения:

Съдът намира, че ответната община носи отговорност за непозволено увреждане, осъществено в хипотезата на противоправно бездействие. При бездействие, от което са произтекли вреди, възниква отговорност за непозволено увреждане, ако делинквентът не е предприел действията, които е бил длъжен да извърши. Обратно, ако действията са осъществени с дължимата грижа, отговорност не възниква, дори и тези действия да не са дали очаквания резултат. Държавните органи, в т.ч. общините, са длъжни да изпълняват правомощията си, защото така те постигат целта на закона – добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Ако предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди, общината не дължи обезщетение.