Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 164 от 16.10.2026, Районен съд - Тутракан

Съд
Районен съд - Тутракан
Дело
Гражданско дело 194/2026
Вид
Решение № 164
Подписан
16.10.2026
Състав
Огнян Кирилов Маладжиков

Цитирани разпоредби

  • чл. 103 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Тутракан, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20263430100194 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№ 1241/05.03.2026 на „Й. Б.“ ЕАД с ЕИК *** против Р. Д. С. с ЕГН ********** за установяване дължимостта на сумата от 148,27 евро, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3188 от 18.12.2025 по ч.гр.д.№ 7302/2025г. на Районен съд – Бургас.

Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от цената на иска – чл. 103 вр. чл. 104, т. 4 от ГПК, която е 148,27 евро, и от настоящия адрес на потребителя в гр. Тутракан – чл. 113 от ГПК, който е известен на съда от справка в НБД „Население“.

Заплатена е държавна такса в размер на 10,86 евро по сметката на РСТутракан.

Исковата молба е подадена по пощата на 25.02.2026 в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, който тече от връчване на съобщението на заявителя на 26.01.2026, че заповедта за изпълнение е връчени по чл. 47, ал. 5 от ГПК и за възможността да се предяви установителен иск.

С исковата молба се претендира установяване дължимостта на сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение: 54,25 евро, явяващи се валутната равностойност на 106,10 лева, дължими за месечни и еднократни такси и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359895929526 от 15.09.2023г. за периода 25.09.2023 – 19.01.2024, 1 обединен в клиентски номер 005779889; 94,02 евро, явяващи се валутната равностойност на 183,89 лева, дължими като неустойки за предсрочно прекратяване на същия договор.

Ищецът „Й. Б.“ ЕАД твърди, че е титуляр на вземането, възникнало в изпълнение на договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359895929526 от 15.09.2023, сключен с ответницата. Подробно са посочени в сезиращия документ отделните суми, които формират главницата, за какво се отнасят, периода на ползване на услугите и др. Ищецът моли за уважаване на исковете.

Претендира разноски.

Ответницата Р. Станчева (следбрачна фамилия Й.) се представлява от назначен с Определение № 259/02.07.2026 особен представител, който не подава отговор на исковата молба в установения 1-месечен срок.

В съдебното заседание ищецът не се представлява, но предварително е депозирал становище с вх.№ 5054/05.10.2026 по хода и съществото на делото.

Ответницата се представлява от особения представител, който оспорва иска, моли за неговото отхвърляне. Излага доводи, че липсват доказателства за идентичност между ответницата и потребителя по процесния договор; не е представен целия договор, а резюме; възразява за настъпила погасителна давност на част от вземането.

След преценка на събраните доказателства и предвид предмета на делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното.

Исковете са по чл. 79 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите във вр. чл. 422 от ГПК.

За интересите на длъжника потребител съдът следи служебно и може да събира доказателства.

Резюмето на договора за мобилни услуги, представен в заповедното производство по ч.гр.д.№ 7302/2025г. на Районен съд – Бургас, е подписано от потребителя и подписът ѝ не е оспорен, поради което съдът приема договора за валидно сключен. С него на 15.09.2023 е договорено да бъде предоствена от ищеца мобилна услуга по обслужване на тел.№ 359895929526 на ответницата, която е била с фамилно име Станчева, установено от справка на съда по ЕГН.

Ето защо няма съмнение в идентичността на ответницата с лицето, сключило договора. Мобилният план е Тотал Ънлимитид с месечна абонаментна такса от 23,99 лева, включващ „Неограничени минути към всички национални мрежи в България и роуминг в зона ЕС към зона ЕС и към зона Великобритания“.

Ищецът е бил изправната страна в правоотношението, което се доказва от справката за потреблението на мобилните услуги на гърба на всяка от двете процесни фактури № 7357803595 от 25.10.2023 и № ********** от 25.11.2023.

От тези справки личи, че има потребление на минути разговори в пакет, в роуминг, с център „Грижа за клиента“, есемеси и т.н. Следователно договорът е породил задължение за мобилния оператор да предоставя мобилни услуги, от които ответницата се е възползвала.

2

При детайлен преглед на справката за мобилната активност на потребителката съдът констатира неправилно начислени суми спрямо клаузите на договора.

Има начисления на суми за обаждания към номера започващи с 0700.

Действително, както посочва ищецът в уточняваща молба вх.№ 1758/25.03.2026, цена за такава услуга е предвидена в т. 10 от резюмето на договора – Цени на услуги, но според съда това е обща ценова листа при стандартни условия, тъй като съдържа различни цени за допълнителните услуги за различни пакетни планове. Конкретно за позицията „Обаждания към номера 0700 от мобилен номер на Yettel за планове Тотал , Тотал Unlimited и Business Pro / за всички останали планове (на минута)“ има съответни цени „0,40/0,18/0,32“ лева. Би било логично за разговор към въпросните номера да се начислява по 0,18 лева на минута при план Тотал Unlimited, както го е сторил и ищецът. Въпреки това, в самия договор т. 4 „Условия на избрания абонаментен план“ ясно и конкретно е посочено, че включва „Неограничени минути към всички национални мрежи в България и роуминг в зона ЕС към зона ЕС и към зона Великобритания“. Не е предвидено изключение. Ето защо съдът приема, че условието по т. 4 на договора е индивидуално уговорено и дерогира общото условие за начисляване на цена при разговори с номера 0700. Ето защо, след като по фактура № 7357803595 от 25.10.2023 са начислени 48,84 лева без ДДС, което с ДДС прави 58,61 лева (29,97 евро), тази сума не се дължи и следва да се приспадне от претендираните 54,25 евро.

Разговорите към „Грижа за клиента“ са на стойност 0,14 лева = 0,07 евро по двете процесни фактури № 7357803595 от 25.10.2023 и № ********** от 25.11.2023 и също не се дължи по изложената вече причина.

За кратките текстови съобщения (есемеси) се дължи начисление, тъй като липсва индивидуална договорка, която да изключва общата ценова листа за тях, но от представените справки за потреблението не става ясно в коя хипотеза на начисление са, а не е представено и такова доказателство, тъй като трафичните данни не били запазени. В такъв случай съдът приема, че са осъществени есемес комуникации, но при най-благоприятната за потребителя тарифа, а имено по 0,10 лева на есемес. Общият брой по двете фактури е 16 есемеса, което прави 1,60 лева с ДДС, а не (2,64+1,98)+20% = 5,54 лева с ДДС, както е по двете фактури. Поради това разликата от 5,54-1,60 = 3,94 лева с ДДС = 2,01 евро с ДДС следва да се приспадне от претендираната сума от 54,25 евро.

За начислените международни разговори в потреблението по фактура № 7357803595 от 25.10.2023 от 0,37 лева без ДДС и също толкова по фактура № ********** от 25.11.2023 липсват доказателства, че са извън роуминг в зона ЕС към зона ЕС и към зона Великобритания, в който случай според т. 4 от договора следва да са включени в договорения абонаментен план. В потреблението за съответните разговори е записано единствено – 3

„международен“. Ето защо (0,37+0,37)+20% = 0,89 лева с ДДС = 0,46 евро с ДДС следва да се приспадне от претендираната сума от 54,25 евро.

Така, дължимата сума от абонаментни такси и потреблението, за която са издадени фактури № 7357803595 от 25.10.2023 и № ********** от 25.11.2023, следва да е 54,25 – 29,27 – 0,07 – 2,01 – 0,46 = 22,44 евро с ДДС.

Установителният иск за този компонент е основателен до тази сума от 22,44 евро и неоснователен за 31,81 евро, като в съответните части следва да се уважи, респ. отхвърли.

Относно неустойките, те се претендират за прекратяване на договора и въз основа неустоечни клаузи, които са нищожни поради абсолютната им неразбираемост и неяснота какво точно би дължал потребителят при сбъдване на условието – прекратяване на договора по негова вина. Самата сума от 94,02 евро не кореспондира с никое изчисление и изходна величина, която да е разбирама и свързана с договорна клауза, поради което и да е логична. Ето защо искът за компонентът „неустойки“ от 94,02 евро е неоснователен и следва да се отхвърли.

Възражението за погасителна давност не е своевременно направено с отговора на исковата молба, т.к. такъв липсва, поради това съдът няма да го разглежда.

Не са наведени и доказани правопогасяващи факти – че процесните задължения са погасени чрез плащана или чрез друг способ.

По разноските

Съотношението на уважената към претендираната сума е 22,44 евро към 148,27 евро. Ищецът е направил разноски в заповедното производство за адвокатски хонорар 245,42 евро и държавна такса 10,86 евро, от които по чл.

78, ал. 1 от ГПК следва да му се присъдят 37,14 евро за адвокатски хонорар и 1,64 евро за държавна такса.

В исковото производство също му се следват 1,64 евро държавна такса от платените 10,86 евро и 37,14 евро адвокатски хонорар от платените 245,42 евро, както и 30,27 евро от платените 200 евро за особен представител на ответницата.

Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. Д. Й. (С.) с ЕГН ********** дължи на „Й. Б.“ ЕАД с ЕИК *** сумите, за които са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3188 от 18.12.2025 по ч.гр.д.№ 7302/2025г. на Районен съд – Бургас, а именно:

22,44 евро месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с 4 предпочетен номер 359895929526 от 15.09.2023 г. за периода 25.09.202319.01.2024, по клиентски номер 005779889, ведно със законната лихва за периода от 04.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; и ОТХВЪРЛЯ установителния иск по този компонент на вземането в издадената заповед за изпълнение за разликата над установения за дължим размер от 22,44 евро до претендирания от ищцовото дружество размер от 54,25 евро, както и че дължи 94,02 евро неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359895929526 от 15.09.2023 г., по клиентски номер 005779889, която сума също е включена в издадената заповед за изпълнение № 3188 от 18.12.2025 по ч.гр.д.№ 7302/2025г. на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Р. Д. Й. (Станчева) с ЕГН ********** да плати на „Й. Б.“ ЕАД с ЕИК *** сумата от 38,78 евро за разноски по ч.гр.д.№ 7302/2025г. на Районен съд – Бургас и 69,05 евро за разноски по гр.д.№ 194/2026 на РСТутракан.

Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Окръжен съд – Силистра.

Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________ 5