Решение № 327 от 28.11.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. Варна, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

А. Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Ели К. Т.ова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20233001000158 по описа за 2023 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалби на ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София срещу решение № 72 от 02.12.2022г. по търг.дело № 41/21г. по описа на ОС - Търговище в частта му, с която застрахователят е осъден да заплати на А. Й. С. от с.Г. Н., о. Т. сумата 84 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на сина и Ю. Х. А. – 42г., настъпила на 06.06.2020г. в резултат на ПТП, предизвикано на същата дата на ул.“Стамо Костов“ в с.Заветно, община Попово, при управление на л.а. „БМВ 318И“ с рег.№ Т 57 91 КТ в нарушение на правилата за движение по пътищата по чл.20 ал.2 от ЗДвП от водача А. М. М., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружеството, ведно със законна лихва, считано от 01.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението и по жалба на А. Й. С. срещу същото решение, но в частта му, с която е отхвърлен предявения от нея иск за застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на сина и за разликата над 84 000лв. до 140 000лв., претендирани като частичен иск, както и по отношение на началната дата на присъдената лихва за забава и по въззивна жалба на Я. Ю. Б., малолетен, действащ чрез своята майка и законна представителка Х. Ю. Х. срещу същото решение, в частта му, с която е отхвърлен изцяло предявения от него иск за застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта Ю. Х. А. – 42г., негов дядо.

Във въззивната жалба на застрахователното дружество се твърди че 1 решението в обжалваната от него осъдителна част е неправилно и необосновано.

Твърди че е налице „случайно деяние“. Твърди че поведението на застрахования водач на МПС с рег.№ Т 5791 АК е било съобразено с разпоредбите на ЗДвП, тъй като се е движил с разрешена за конкретния пътен участък скорост и не е бил длъжен да предвиди, че пострадалият ще навлезе в насрещната лента с технически неизправно МПС, без включени светлини, като водачът не е могъл да предотврати удара с оглед влошената пътна обстановка.

Евентуално твърди неправилно приложение на критериите за справедливост, уредени в чл.52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, като твърди че определеният размер от 140 000лв. е силно завишен и не съответства на действително претърпените от ищцата болки и страдания. Твърди че е налице противоречие между даденото от първоинстанционния съд разрешение по приложението на чл.52 от ЗЗД и критериите, които следва да се съблюдават при определяне на обезщетението, посочени в постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и доразвити в практиката на касационната инстанция. Излага, че при определянето на размера съдът не се е съобразил с възрастта на ищцата, не е установено влошено психично и психологично състояние, пострадалият не е заемал обществено значима длъжност, не е получавал трудови доходи по смисъла на КТ. Счита че не следва да бъдат кредитирани свидетелските показания на С., Х. и К. като повърхностни, а тези на последните двама като заинтересовани от изхода на спора. Позовава се и на практика на съдилищата по сходни казуси, където е определен по-нисък размер. Твърди че в случай че не се приеме наличието на „случайно деяния“ размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде значително по-нисък.

Оспорва приетия от съда размер на съпричиняване. Изцяло споделя извода на съда, че пострадалият водач на мотопед не е следвало да участва в уличното движение, тъй като е нерегистриран. Но твърди че нарушението на пострадалия обуславя съществен негов принос, без който не би се стигнало до ПТП. Твърди също така и други нарушения на пострадалия, установени по делото – навлизане в насрещната лента за движение, с което е създал опасност за движението, неизползване на задължителна предпазна каска, управление на технически неизправно МПС, без фар, стопове и мигачи.

Оспорва извода на съда, че липсата на светлинно оборудване на ППС не е компонент от причинно-следствената верига на ПТП. Твърди че в резултат на всички установени нарушения и връзката им с настъпилия вредоносен резултат следва да бъде прието съпричиняване в размер на 80 %.

Моли съда да отмени решението в обжалваната от него осъдителна част и да постанови друго, с което исковата претенция на С. да бъде отхвърлена изцяло, евентуално да бъде намален значително размера на дължимото обезщетение. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор от А. Й. С. от с.Г. Н., в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба от застрахователя. Моли съда да потвърди решението в обжалваната от него осъдителна част.

2

В жалбата на А. Й. С. и Я. Ю. Б., малолетен, действащ чрез своята майка и законна представителка Х. Ю. Х., се твърди че решението в обжалваните от тях части е неправилно.

По жалбата на А. С.:

Твърди че присъденото обезщетение е занижено, не съответства на съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип и не може да репарира в пълен обем претърпените вреди от морално естество. Оспорва приетия от съда размер на съпричиняване.

Твърди че първоинстанционния съд неправилно е ценил само част от събраните по делото доказателства и напълно е игнорирал други. Твърди че въпросите относно съпричиняването са останали неизяснени.

Оспорва извода на съда, че е налице принос и определения от съда размер 40 %. Твърди че по делото е установено, че пострадалият е управлявал велосипед, а не мотопед, че към момента на удара се е движил с 20 км/ч, както и че няма доказателства по делото към момента на удара велосипеда да е бил задвижван с двигател. Позовава се и на установеното от експерта, че дали се е придвижвал с мускулна сила или с помощта на монтирания мотор, то и в двата случая може да достигне скорост до 35 км/ч. Излага че за движението на велосипеди по пътищата, отворени за обществено ползване не се изисква регистрация, нито употреба на каска. Сочи че съгласно Наредба № 1-45 от 24.03.2000г. приложима към настоящия случай велосипедите с допълнително монтиран двигател не подлежат на регистрация. Твърди че по делото не е доказано и че велосипедистът се е движил в лентата за насрещно движение, като се позовава на обясненията на вещо лице Х., дадени в съдебно заседание на 28.11.2022г. Твърди че катастрофата е настъпила по средата на пътното платно и не е налице навлизане от страна на велосипедиста в лентата за движение на лекия автомобил.

Твърди че направеното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат е недоказано при условията на главно и пълно доказване, поради което и обезщетението не следва да бъде намалявано.

По жалбата на Я. Б.:

Твърди че двамата с починалия му дядо са били в изключително близки отношения, били са създали трайна и дълбока емоционална връзка и търпи продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.

Подробно излага съществуващите между починалия и неговата майка и внук връзка и търпените от двамата болки и страдания. Твърди че размерът не е съобразен с установения и действащ към момента на произшествието застрахователен лимит, както и с трайната съдебна практика за присъдени обезщетения в сходни случаи.

По отношение на началната дата на присъждане на законна лихва, се твърди че на основание чл.429 от КЗ лихва се дължи от датата на уведомяване на застрахователя от застрахования или от датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице. Твърди че срокът за уведомяване на застрахователя от застрахования е 13.06.2020г., както и че застрахователната претенция е изпратена на 27.11.2020г.

Молят съда да отмени решението в обжалваните му отхвърлителни 3 части и да им присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата 140 000лв., като частична от цялата в размер на 180 000лв. за С. и в размер на 10 000лв., частичен от 50 000лв. за Б., ведно със законна лихва, да присъди законна лихва върху целия размер на определените обезщетения с начална дата – 13.06.2020г. до окончателните им плащания.

Претендират адвокатски възнаграждения по реда на чл.38 от ЗА.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор от застрахователното дружество, в които се изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Моли съда да потвърди решението в обжалваната от ищците част.

Въззивниците А. Й. С. и Я. Ю. Б., действащ със съгласието на своята майка Х. Ю. С., в депозирана за съдебно заседание молба от процесуален представител молба, поддържат своите жалби и молят съда да уважи предявените от тях искове и да остави без уважение жалбата на застрахователя. Претендират направените по делото разноски – адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

Въззивникът ЗК „Бул Инс“ АД, в депозирана за съдебно заседание молба от процесуален представител, поддържа своята жалба и моли съда да я уважи като намали размера на присъденото обезщетение. Изразява становище за неоснователност на жалбата на ищците и моли съда да я остави без уважение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.423 от КЗ и чл.86 от ЗЗД от А. Й. С. и Я. Ю. Б., непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка Х.

Ю. Х. срещу ЗД „Бул Инс“ АД за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ю. Х. А., син на С. и дядо на Б., починал при пътно-транспортно произшествие на 06.06.2020г., причинено виновно от водача на лек автомобил „БМВ 318И“ с рег.№ Т 5791 АК, при сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за сумата 140 000лв., частичен от 180 000лв. за ищцата С. и за сумата 10 000лв., като частичен от 50 000лв. за ищеца Б., ведно със законна лихва. Решението на първоинстнационния съд е обжалвано изцяло – от застрахователя в осъдителната му част и от ищците в отхвърлителните му части, включително и за началната дата на присъдената законна лихва.

Не са спорни пред въззивна инстанция: настъпването на пътнотранспортното произшествие на 06.06.2020г., причинената смърт на Ю. Х. А. в резултат на произшествието, починал на 42 години. Не е спорна вината на водача на лек автомобил „БМВ 318И“ с рег.№ Т 5791 АК – А. М. М., установена с влязла в сила присъда по НОХД № 18/22г. по описа на Търговищкия окръжен съд. Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътнотранспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на 4 пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от М. вреди при управлението на автомобила.

Не е спорно че ищците са съответно майка и внук на починалия Ю. А..

Спорни пред въззивна инстанция са размерът на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо на майката на А. и наличието на съпричиняване от страна на починалия А., както и легитимацията на Я. Б., като внук на починалия, да претендира обезщетение за неимуществени вреди.

По размера на неимуществени вреди, претърпени от майката, въззивният съд намира следното:

От събраните от настоящата инстанция гласни доказателства – показанията на свидетелите Х. М. К., В. Ю. Х. и Т. Е. С., преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително и взаимно допълващи се, поради което и кредитирани от въззивната инстанция изцяло, тези на свидетелките К. и Х. при условията на чл.172 от ГПК, въззивният съд приема за установено, че починалият Ю. винаги е живеел с майка си в едно домакинство, отношенията им са били добри и взаимно са си помагали. След внезапната смърт на сина и С. се е сринала психически и здравословното и състояние се е влошило. На самото погребение не е могла да отиде защото припаднала. От тогава започнала да получава припадъци, наложило се постъпване в психиатрия. Свидетелите сочат че до загубата на сина и С. не е имала подобни проблеми.