Решение № 266 от 02.06.2026, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Пещера, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20265240100357 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.55 от ЗЗД във вр.с чл.26,ал.1 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Б. А. Г. от гр.Брацигово , чрез процесуалния й представител адв.М. против ответника

„КРЕДИСИМО“ЕАД с ЕИК 175330437 ,със седалище и адрес на управление:гр.София,район Триадица,бул.“***“ №146(сграда А),Бизнес център България и против ответника „АЙ ТРЪСТ“ЕООД с ЕИК 203508899 със седалище и адрес на управление:гр.София, район Триадица,бул.“***“ № 146(сграда А),Бизнес център България,в която твърди,че между ищцата и „Кредисимо“ЕАД е бил сключен Договор за потребителски кредит с № 2889847 от 21.12.2023 година ,по силата на който дружеството предоставило на ищцата потребителски кредит в размер на 311.91 лева или 159.48 евро.На същата дата бил сключен и договор за предоставяне на поръчителство между ищцата в настоящото производство и втория ответник,по силата на която поръчителят се задължавал да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“,по силата на която да отговаря пред кредитора „Кредисимо“ солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения ,за което 1 потребителят дължал възнаграждение на поръчителя в размер на 600 лева или 306.78 евро.С оглед на горното твърдят ,че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора от ,с което потребителят е бил заблуден и това е довело до неравноправност в уговорката за ГРП и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите от това правни последици по чл.22 от ЗПК-нищожност на кредитната сделка ,поради липса на задължителен реквизит от съдържанието договора за потребителски кредит по чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. Сочи ,че заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя ,тъй като е пряко свързано с договора за потребителския кредит.Твърди още ,че сключването на договор за предоставяне на поръчителство срещу възнаграждение от свързано с кредитодателя лице е способ за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19,ал.4 от ЗПК.В настоящия случай дължимото по договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение не е било включено при изчисляването на ГПР в предвид обстоятелството ,че двата договора за паричен заем и за предоставяне на поръчителство са били сключени в един и същи ден,при което разходите за поръчител са били известни на кредитора към датата на сключване на договора за кредит.В тази връзка кредиторът е нарушил императивното правило на чл.19,ал.1 от ЗПК и незаконосъобразно не е включил възнаграждението в размера на ГПР,което водило до нищожност на договора като цяло.Счита ,че договорът за предоставяне на гаранция е нищожна

,поради противоречие с императивните изисквания на ЗЗД и ЗПК.В случаите когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връщал само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Моли се съдът да постанови решение, с което да бъде осъдено ответното дружество „Кредисимо „ЕАД да заплати на ищцата сумата от 46.02 евро недължимо платена по недействителен договор за паричен заем №2889847 от 21.12.2023 година ,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от 27.02.2026 година до окончателното изплащане.

Моли да се постанови решение ,с което да бъде осъдено ответното дружество „Ай Тръст“ЕООД да заплати на ищцата сумата от 255.65 евро недължимо платена по недействителен договор за поръчителство от 21.12.2023 година ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от 2

27.02.2026 2026 година до окончателното изплащане.

Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства. Правят се доказателствени искания.

В указания от съда срок ответникът „Кредисимо „ЕАД гр.София е депозирал писмен отговор ,в които е изразил становище ,че действително страните в настоящото производство са и страни в процесния договор за кредит,но действителната сума заета на ищцата по процесния договор е 3400 лева или 1738.39 евро.Не оспорват и обстоятелството ,че от същата дата съществувал и договор за предоставяне на поръчителство ,по силата на който „Ай тръст“ ЕООД се задължавал, срещу възнаграждение да стане поръчител по договора за предоставяне на кредит.Твърдят ,че възнаграждението и начина на формиране е било известно само на страните по договора за предоставяне на поръчителство.Твърди се още ,че единственият разход включен при формиране на ГПР по процесния договор за потребителски кредит е договорената възнаградителна лихва ,чийто размер и начин на формиране са посочени в Приложение № 1 към процесния договор като други разходи не са били дължими и не са били включени в ГПР.Не оспорват обстоятелството ,че към настоящият момент процесният договор за потребителски кредит е погасен като ответното дружество „Кредисимо“ АД няма финансови претенции към кредитополучателят.Не оспорват обстоятелството,че кредитополучателят-ищец в настоящото производство е заплатил по сметка на кредитодателя сумата от 46.02 евро ,която е разпределена за погасяване на вземането.Моли да се постанови решение ,с което да се отхвърлят предявените искове като в полза на ответното дружество се присъдят и разноски.

В срока за отговор е постъпил писмен отговор и от ответника „АЙ тръст“ ЕООД гр.София ,в който са изложени сходни твърдения като дружеството не оспорва обстоятелството,че на 21.12.2023 година е бил сключен договор за потребителски кредит № 2889847 между

„Кредисимо“ЕАД и Б. А. Г. ,във връзка и с обезпечаването на който е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 21.12.2023 година с поръчител ответното дружество,за което се е дължало възнаграждение в размер на 2702.73 лева.С оглед на предсрочното погасяване на кредита от страна на кредитополучателят е последвало и предсрочно погасяване на договора за 3 поръчителство като ищцата не е дължала и заплатила изцяло договореното възнаграждение.Не оспорват твърдението ,че ищцата е заплатила сумата от 255.65 евро за погасяване на задълженията си по договора за предоставяне на поръчителство.Моли да се отхвърли предявения иск като претендира и присъждане на разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства ,преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК съдът приема за установено следното :

От събраните по делото писмени доказателства : договор за потребителски кредит №2889847 от 21.12.2023 година ,ведно с Приложение № 1 ,Общи условия за предоставяне на кредит;договор за поръчителство от 21.12.2023 година,ведно с Приложение № 1 към договор за поръчителство се установява ,че на 21.12.2023 година между „КРЕДИСИМО“АД от една страна в качеството му на кредитодател и Б. А. Г. от друга страна , в качеството й на кредитополучател е сключен писмен договор ,по силата на който кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя кредит в размер и при условия посочени в договора под условието ,че заявлението посочено от кредитополучателя е одобрено.Съгласно клаузите на договора кредитополучателят е поел задължение да посочи в заявлението обезпечение на кредитора ,което е : 1./банкова гаранция съгласно ОУ в срок от 10 дни от подаване на заявлението ; 2./да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице(поръчител) в срок от 48 часа от подаване на заявлението като при непредставяне на обезпечението кредита ще се считал за неодобрен. В чл.4,ал.3 от договора е предвидено ,че ако заявителят бил заявил кредит без обезпечение ,то заявлението се разглеждало в срок от 14 дни.Неразделна част от процесния договор е приложение № 1 ,в което е разписано ,че общият размер на предоставения кредит е 3400 лева ,за срок от 24месеца и издължаване чрез 24 бр.погасителни вноски ; общ размер на всички плащания от 4173.51 лева ,при лихвен процент на кредита от 20% и ГПР по кредита от 21.94%.

На 21.12.2023 година е сключен Договор за предоставяне на поръчителство между „АЙ ТРЪСТ“ЕООД в качеството на поръчител и Б. А 4

Г. в качеството й на потребител, по силата на който поръчителят се задължавал да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“,по силата на който да отговаря пред Кредисимо солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя възникнали съгласно договор за потребителски кредит и за всички последици от неизпълнение на задълженията на потребителя по договор за потребителски кредит,като за поемане на задълженията потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 2702.73 лева посочено в приложение № 1, неразделна част от договора за предоставяне на поръчителство ,което се заплаща на датата на падежа на кредита.Съгласно клаузите на договора поръчителят е финансова институция ,вписана в регистъра на финансовите институции по чл.3а,ал.1 от ЗКИ при БНБ,чиято основна дейност е извършване на гаранционни сделки,а и в случай,че поръчителят е получил от Кредисимо предложение за сключване на договор за поръчителство по отношение на потребителя.Договореното по договора възнаграждение за предоставяне на поръчителство се заплащало по банкова сметка на поръчителя като „Кредисимо“ е овластен да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство,както и всички други вземания на поръчителя по този договор.

По делото няма спор,че процесният договор за предоставяне на потребителски кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит ЗПК.

Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид договори е следното - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Ответникът „Кредисимо“ЕАД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити 5 със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл.

9, ал. 4 от ЗПК. Ищцата е физическо лице, което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК .

Доколкото сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, за неговата валидност и последици важат правилата на действащия ЗПК, в глава трета на който са уредени изискванията за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.

Основният въпрос, поставен в исковата молба и мотивиращ претенцията на ищцата за нищожност на договора за кредит е въпросът дали процесният договор за кредит влиза в колизия с разпоредбите на 19, ал. 1 и ал. 4 във връзка с чл. 11,ал.1,т.9 и т.10 от закона.

Императивно правило по отношение на годишния процент на разходите е установено именно в приложимия Закон за потребителския кредит. По силата на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения. Годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита (чл. 19, ал. 1 ЗПК ), като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а в тези разходи се включват лихвите (§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК), като общата сума, дължима от потребителя, и сборът на общия размер на кредита (предоставената сума) и общите разходи по кредита за потребителя - § 1, т. 2 и т. 3 от ДР на ЗПК . Изводът, който следва от законодателната уредба е, че кредитополучателят заплаща лихвени и извънлихвени разходи, които като сбор не могат да надвишават пет пъти законната лихва. Съотношението между лихвените и извънлихвените разходи в общите разходи по кредита може да е различно, но това не променя обща сума, дължима от потребителя. Такава промяна може да настъпи при уговорен променлив лихвен процент по кредита - § 1, т. 4 и 5а от ДР на ЗПК .