Решение № 163 от 26.03.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Велико Търново, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

Станислав Стефански

Ангелина Богданова при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20244100501167 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П. С. С. срещу Решение № 1080/19.07.2024 г., постановено по гр. дело № 853/2023 г. по описа на ВТРС, с което са отхвърлени исковете на ищцата с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 74 ЗЧСИ, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД против ЧСИ Р. К. с рег. № 731 в КЧСИ с район на действие ВТОС за заплащане на сумата от 5 100 лева частична претенция от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни действия на ЧСИ по изп. д. № 136/2017 г. във връзка с проведена публична продан на гараж № 5, находящ се в гр. В. Търново, ***Б-А, ведно със законна лихва върху главницата от 20.03.2023 г. - завеждане на иска до окончателното изплащане, както и за заплащане на сумата от 100 лева частична претенция от 10 438,89 лихва за периода 19.01.2018 г.- 12.03.2023 г. Със същото решение ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 1 000 лв. - заплатена адвокатско възнаграждение.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност и 1 неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост. Навежда доводи, че районният съд не е обсъдил всички доводи на страните и е възприел неверни фактически обстоятелства, което е довело до достигането на неправилни правни изводи. Счита, че давността не е определена правилно поради неприлагането на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.

Твърди, че ЧСИ Р. К. е нарушила нормата на чл. 485 ГПК като е продала процесния гараж на цена по-ниска от данъчната оценка. По изложените съображения, моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде уважена исковата претенция, алтернативно – въззивният съд да обезсили решението и да върне делото за ново разглеждане.

Въззивната жалба е подадена в срок и от страна с правен интерес да атакува първоинстанционното решение, отговаря на изискванията за редовност по смисъла на чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Препис от жалбата е връчен на другата страна, която в срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК е депозирала отговор, с който оспорва същата като неоснователна по подробно изложени съображения в тази насока и моли същата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение – потвърдено.

Препис от жалбата е връчен и на третото лице – помагач, като в законоустановения срок не е постъпил отговор.

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо. По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, с оглед на което от фактическа и правна страна намира 2 следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от П. С.

С. срещу ЧСИ Р. К., рег. № 731 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Велико Търново кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 100 лева частична претенция от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни действия на ЧСИ по изп.д. № 136/2017 г. във връзка с проведена публична продан на гараж № 5, находящ се в гр. В. Търново, ***Б-А, ведно със законна лихва върху главницата от 20.03.2023 г. - завеждане на иска до окончателното изплащане, както и за заплащане на сумата от 100 лева частична претенция от 10 438,89 лихва за периода 19.01.2018 г.- 12.03.2023 г.

С Изп. лист от 13.04.2017 г., издаден по ч.гр.д. № 1110/2017 г. по описа на ВТРС е образувано изп. дело № 136/2017 г. по описа на ЧСИ Р. К. по молба на взискателя „Алианц Банк“ АД срещу солидарните длъжници „Вачев Табак“ ООД, „Вачев компютри“ ООД, С.С.В., Ц.С.В., С.С.С. и П. С. С. на основание издадена заповед по чл. 417 ГПК за сумите от 536 076,24 лева главница, 51 181,81 лева просрочена лихва, 3 906,88 лева неустойка за просрочена главница, 5 374,80 такса управление и обработка, 259,20 лева нотариална такса, законна лихва считано от 11.04.2017 г. до изплащане на вземането и 12 754,39 лева заплатена държавна такса.

Вземането е обезпечено с ипотека на недвижими имоти, собственост на длъжниците. Един от тях е собственост на ищцата П. С. С. – недвижим имот 25/370 ид.ч от УПИ IV в кв.25 по ПУП на град В.Търново, находящ се в гр.В.Търново, ул.“ Ален мак“ 6 Б , вх.А , представляващ ПИ с идентификатор *** по ПУП на гр.В.Търново, целият с площ от 37000 кв.м., заедно с Гараж № 5 с площ 43,60 кв.м. в , заедно с 1% ид.ч от общите части на сградата и правото на строеж.

На 09.05.2017 г. съдебният изпълнител е извършил опис и оценка на процесния имот, като гаражът е оценен за сумата от 15 000 лв. Ищцата с подписа си, положен на протокола, е удостоверила присъствието си.

С протокол от 25.05.2017 г. ЧСИ е констатирал, че обявленията за продажба на процесния недвижим имот са поставени на съответните места, направени са описание на имотите, тежестите, началната цена, от която ще 3 започне проданта, мястото и денят, в който ще се извърши същата, с което е счетена публичната продан за редовно разгласена.

По насрочената публична продан е постъпило единствено наддавателно предложение от А.С.Г с вх.№ 28.06.2017 г., по изп.д. № 136/2017 г. относно гараж № 5 от 43,60 кв.м., за който с платежно нареждане от 28.06.2017 г. е внесъл сумата от 1 500 лева и е предложил да бъде обявен за купувач за сумата от 15 001 лева.

С протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения и на купувач от 29.06.2017 г. А.С.Г е обявен за купувач на недвижимия имот срещу сумата от 15 001 лева.

С постановление за възлагане на недвижим имот от 10.07.2017 г. на А.С.Г е възложен процесния недвижим имот.

От удостоверение за данъчна оценка изх. № 5401005264/10.08.2017 г. е видно, че данъчната оценка за гаража е 20 537,80 лева. В Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 755-1/25.06.2018 г. данъчната оценка за процесния имот е 20 429,20 лева.

Предмет на разглеждане е деликтен иск с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 45 ЗЗД.

Съгласно чл. 441, ал. 1, пр. I ГПК частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение.

За да възникне професионалната имуществена отговорност за причинени вреди от непозволено увреждане от ЧСИ е необходимо в обективната действителност да са осъществени следните юридически факти: деяние /действие или бездействие/ на ЧСИ при, по повод или във връзка с упражняваните от него властнически правомощия при осъществяване на принудителното изпълнително производство; противоправност на деянието /несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение/; настъпили вреди /неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения - намаляване на неговия патримониум - претърпени загуби, респ. непостъпване в неговия патримониум с висока степен на сигурност на очаквано имуществено благо - пропуснати ползи/; причинноследствена връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди /вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между фактите и 4 явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента/ и вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага.

Отговорността на ЧСИ Р. К. в случая е обоснована с твърдения за допуснати нарушения на правилата на чл. 485 ГПК относно определяне на началната цена за публична продан, като в настоящия случая видно от изложените по-горе факти се касае за изнесен на публична продан Гараж № 5 от 43,60 кв.м., находящ се в гр. Велико Търново, ***Б – А.

Към момента на публичната продан, която е през периода месец май – юни 2017 г. са били приложими разпоредбите на ГПК преди измененията, обнародвани в ДВ бр. 86/2017 г. Съгласно чл. 485, ал. 1 ГПК, съдебният изпълнител определя началната цена, от която ще започне наддаването, като се прилага съответно чл. 468. Тъй като препратката на чл. 485 ГПК към редакцията на 2017 г. е съответна, касае се за целия чл. 468 ГПК, като съгласно ал. 1 от него началната цена, от която започва наддаването при публична продан е 75 на сто от стойността на вещта. Предвид това в тежест на съдебния изпълнител е да докаже по какъв начин е определил стойността на имота, изнесен на публична продан, както и относно липсата на необходимост от назначаване на вещо лице. В хода на производството съдебният изпълнител не доказва по какъв начин е определил стойността на имота, изнесен на публична продан, която е в размер на 20 000 лв.

Съгласно чл. 468, ал. 2 ГПК вещото лице се назначава служебно, когато са необходими специални знания. В настоящия случай липсват твърдения съдебният изпълнител да има специални знания, позволяващи му да остойностява имоти. След като имотът няма борсова цена, не е бил и предмет на аналогично принудително изпълнение, от където да е известна стойността му, очевидно са били нужни специални знания за определяне стойността му по смисъла на чл. 468 ГПК.

Освен това съгласно чл. 485, ал. 2 ГПК началната цена при първата публична продан не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота, когато такава е определена. От тук следва, че е необходимо да бъде спазена процедурата по чл. 468 ГПК, а именно след определяне стойността на вещта, началната цена, от която да започне наддаването при публичната продан да 5 бъде 75 на сто от стойността на вещта, но не по-малко от данъчната оценка. В случая обаче е налице нарушение от страна на съдебния изпълнител, тъй като данъчната оценка на имота към 2017 г. е в размер на 20 537,80 лв., а началната цена, от която е започнало наддаване при публичната продан е 15 000 лв.

От гореизложеното се обосновава наличието на неправомерно поведение от страна на съдебния изпълнител, водещо до основателност на предявената искова претенция.

На следващо място, по отношение на останалите елементи от фактическия състав на чл. 441 ГПК, който препраща към чл. 45 ЗЗД от изложените по делото факти вредата се явява хипотетична /тъй като началната цена при публичната продан би могла да бъда както по-висока, така и пониска от действително определената/, а не реална, за да подлежи на репарации. Освен това, дори вредата да беше реална, то тя не би могла да бъде последица само от неправомерното поведение на съдебния изпълнител. Това е така, тъй като чл. 468, ал. 2 ГПК предвижда назначаването на вещо лице за определяне стойността на имота да бъде не само служебно – по инициатива на съдебния изпълнител, но и по искане на страната. В настоящия случай липсват доказателства за отправянето на подобно искане от страна на П. С..

Макар и законът при редакцията на ГПК към момента на извършване на оценка на имота да не предвижда възможността да се обжалва отказът на съдебен изпълнител за назначаване на оценъчна експертиза, неупражняването на това законоустановено право води до въздействане върху причинния процес.