Присъда № 100 от 11.06.2024, Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Присъда № 100/11.06.2024 година, постановена по НОХД № 343/2024г. по описа на РС-Елхово:

Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от РП-Ямбол обвинителен акт ведно с БП № 152/2024г. по описа на ГПУ-Елхово, с който подсъдимата Е. Б. /E.B./, гражданка на Сирийска Арабска Република, е обвинена в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 27.05.2024г., около 12.26 часа, в района на ГКПП Лесово, общ.Елхово, обл.Ямбол, влязла през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в отсъствието на подсъдимата, но с участието на служебният й защитник, назначен от фазата на БП – адв.Д. П.-Ц. от АК-гр.Ямбол, като е приел, че са нА.це предвидените в закона предпоставки за разглеждане на делото по този ред. Съдът е счел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимата не би попречило за изясняване на обективната истина по делото.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор – К. С. – при РП-Ямбол, поддържа повдигнатото против подсъдимата Е. Б. обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, като намира същото за доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна. Предвид на това представителят на обвинението моли съда да признае подсъдимата Е. Б. за виновна по повдигнатото й обвинение, поради което предлага на основание чл.54 от НК да й се наложи наказание 3 години лишаване от свобода, което да бъде отложено на основание чл.66 от НК, както и глоба в размер на 1000 лева.

Назначеният в хода на бързото производство служебен защитник на подсъдимата Е.

Б . в лицето на адв.П.-Ц., в хода на устните прения не оспорва авторството на деянието и намира обвинението за доказано по несъмнен начин, въз основа на събраните доказателства, но пледира на подзащитната й да не бъде налагано наказание по смисъла на чл.279, ал.5 от НК, тъй като същата е влязла в страната ни, за да се ползва от право на убежище.

Алтернативно в случай, че съда прецени, че все пак подс. Е. Б. е извършила вмененото й престъпление и следва да бъде наказана, то адв.П.-Ц. прави искане за определяне на наказанието й при условията на чл.55 от НК, при нА.чието на многобройни смекчаващи вината й обстоятелства.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от фактическа страна следните факти, а именно:

Подсъдимата Е. Б. е родена на **********г. в гр.Африн , Сирийска Арабска Република и е гражданин на тази държава.

Съгласно обясненията на подс. Е. Б., дадени в хода на БП в качеството й на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279 ал.2 вр.с ал.1, т.2 от НПК, същата преди около 10 години заедно със семейството си е напуснала родината си по произход – Сирийска Арабска Република поради несигурността и мизерията, като семейството е влязло нелегално в Република Турция и се установили в гр.Истанбул, където тя била домакиня. Тъй като от известно време живота в Турция станал труден и отношението към сирийците не било добро, подсъдимата решила да се придвижи до Финландия, където живеел брът й и където желаела да се установи. Тъй като не притежавала надлежно разрешение да влезе в Република България, подсъдимата решила да стори това не по предвидения от закона начин - без съответно разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места. Във връзка с това си решение братът на подсъдимата Е. Б. и един далечен роднина помогнА. за организиране на нелегалното преминаване на подс. Е. Б. и нейното семейство от Р. Турция през Р. България, а от там до Финландия.

1

На 24.05.2024 г. подсъдимата Е. Б. отишла на посоченото й от каналджиите място.

СъбрА. ги група от 5 души /3 жени и 2-ма мъже, единият от които бил непълнолетен/ и късно вечерта ги качили в микробус, с който ги откарА. до гр.Одрин. Там каналджиите ги завели до паркиран товарен автомобил, отворили вратите на ремаркето и им казА. да се качат вътре. Във вътрешността на ремаркето имало големи чувА. с ламарини. Подсъдимата Е. Б. и останА.те се покатерили върху тях и каналджиите затворили вратите. Около 08.00 ч. на 25.05.2024г. товарният автомобил потеглил. В близост до турско-българската граница тов.автомобил спрял на паркинг, където престоял около два дни.

На 27.05.2024 г. около обяд товарният автомобил заедно с намиращата се в ремаркето подс.Е. Б. и 4-мата й спътници преминА. турско-българската граница през ГКПП - Лесово и продължили към вътрешността на Република България.

Междувременно разпитаният по делото като свидетел Г. Я. Г. /на длъжност „старши полицай“ в 02 ГОДГ при ГПУ-Елхово към РД“ГП“гр.Елхово/ бил дневна смяна за времето от 06.00 часа до 18.00 часа на 27.05.2024г. назначен наряд – автопатрул КПП № 305 по маршрут ГПУ-Елхово – ГКПП – Лесово, където спирА. всички преминаващи МПС, идващи от ГКПП - Лесово. Около 14.00 ч. на 27.05.2024 г. на път I-7 в района на разклон за гр.Тополовград, товарният автомобил, в ремаркето на който била подсъдимата и 4-мата й спътника, бил спрян за проверка от автопатрула на ГПУ - Елхово, в състава на който бил св.Г. Я. Г.. При извършената проверка на товарния автомобил „Даф" с украински peг.

Номер, с прикачено полуремарке, бил установен водачът му, който бил украински гражданин и представил украински документи.

При извършването на проверката св.Г. Г. забелязал изрязани отвори в брезента на ремаркето. След като погледнал през тях установил, че вътре имало хора. След поискано съдействие, полицейските служители установили в ремаркето 5 лица без документи за самоличност, самоопределили се като сирийски граждани. Сред тях била и подсъдимата Е.

Б.. Лицата били задържани и съпроводени до ГПУ - Елхово.

По разпореждане на началника на ГПУ-Елхово свидетеля Д. С. Н. /на длъжност „мл. разузнавач“ в група „ОИД“ в ГПУ-Елхово към РД“ГП“-Елхово/ бил изпратен да проведе беседа с шофьора на задържания товарен камион. От проведената беседа свидетеля установил, че шофьорът е украински гражданин, който работел в украинска транспортна фирма като международен шофьор и изпълнявал курсове от Р. Турция за Р. Украйна и обратно. На 26.05.2024 година около 11.30 часа е дошло време за почивка и е спрял на паркинг за товарни автомобили преди ГКПП – Хамзабейли. Пренощувал е на този паркинг и на следващия ден около 10.30 часа е влязъл на пункта, където му е извършена митническа и гранична проверка, след което е влязъл на територията на ГКПП-Лесово. Там му е била извършена външна проверка, паспортен контрол и митническа проверка, след което товарното МПС е продължило към вътрешността на страната, където на изграденото КПП на път I-7 на разклона за гр.Тополовград, е бил спрян от служители на гранична полиция.

Тъй като при задържането у подсъдимата не е бил намерен национален документ за самоличност, самоличността й е била снета от разследващия орган, по нейни данни. Лицето се идентифицирало с имената: - Е. Б. /E.B./, родена на **********г. в гр.Африн , Сирийска арабска република. Тази самоличност подсъдимата е заявила чрез преводача, пред разследващия орган, при привличането и разпита й като обвиняема в хода на БП. Така установената във фазата на БП самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие документ за самоличност на подсъдимата.

От приложената в материА.те по БП справка за съД.ст, с рег.№ 240529005000230592 от 29.05.2024г., издадена от БС при Районен съд-Елхово, след направена справка в ЦБС при Министерство на правосъдието, се установи, че подсъдимата Е. Б. не е осъждана.

2

Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа на събраните гласни доказателства – от обясненията на подсъдимата, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, с които същата изрично е заявила, че се признава за виновна по предявеното й обвинение, от показанията на свидетелите Г. Я. Г. / на длъжност „старши полицай“ в 02 ГОДГ при ГПУ-Елхово към РД“ГП“гр.Елхово/ и Д. С. Н. /на длъжност „мл. разузнавач“ в група „ОИД“ в ГПУ-Елхово към РД“ГП“-Елхово/, дадени в хода на съдебното следствие и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК.

Обясненията на подсъдимата, макар и средство за защита, кореспондират с останА.я доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетелите Г. и Н., поради което съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подс. Е. Б. са съдържими фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и данни за начина на откриването й като един от пътуващите в товарен автомобил марка „Даф" с украински peг. номер, с прикачено полуремарке, спрян за проверка на път I-7 на разклона за гр.Тополовград и последвалото задържане на нея и спътниците й.

Показанията на разпитаните свидетели Г. Я. Г. и Д. С. Н. се кредитират от настоящия съдебен състав като достоверни, логични и последователни. Липсват индициии за предубеността на свидетелите. Показанията на тези свидетели кореспондират с останА.я доказателствен материал по делото, в т.ч. и с признанието на самата подсъдима, че е извършила вмененото й престъпно деяние.

Възпроизведените от свидетелите Г. и Н. факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние и начина на откриване на подсъдимата като едно от установените 5 лица, чужди граждани, самоопределили се за сирийци, в полуремарке с украински peг.номер, прикачено към товарен автомобил марка „Даф" с украински peг.номер, управляван от украински гражданин. Съпоставени с обясненията на подсъдимата показанията на свидетелите Г. и Н. напълно кореспондират с изложената от Е. Б. фактология по откриването от полицейските служители на ГПУ-Елхово на групата от 5 чужди граждани в товарния автомобил на разклона за гр.Тополовград.

Писмените доказателства, приложени по БП № 152/2024г. по описа на ГПУ-Елхово /справка за съД.ст на подсъдимата, Заповед за задържане на лице от 27.05.2024г., Декларация за права на задържано лице, Заповед за задържане на лице от 27.05.2024г., Декларация за права на задържано лице, Протокол за обиск на лице от 27.05.2024г., Евродак дактилоскопна карта, както и представеното от ЯРП уведомително писмо с рег. рег. № 105450-2693 от 07.06.2024 г. на Началник отдел СДВНЧ – Любимец /, се прецениха за редовни от външна страна, а като кореспондиращи с останА.те доказателства по делото, се кредитират от съда.

От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

От обективна и субективна страна подсъдимата Е. Б. /E.B./, родена на **********г. в гр.Африн, Сирийска арабска република, гражданка на Сирийска арабска република, с начално образование, вдовица, безработна, с адрес гр.Африн, Сирийска арабска република, неосъждана, без документи за самоличност, с деянието си е осъществила престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 27.05.2024г., около 12.26 часа, в района на ГКПП Лесово, общ.Елхово, обл.Ямбол, влязла през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

В случая от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимата Е. Б. чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока от 3

Република Турция в Република България. Същото е осъществено като на 27.04.2024 г. подсъдимата е влязла през границата на страната, без да е получила разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропусквателен контрол.

Подсъдимата не е имала необходимата виза, удостоверяваща правото й за влизане в страната ни, изискуема както с оглед нейното гражданство, така и с оглед държавата, от която осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница – от съседната Република Турция. Или от обективна страна с деянието си, подсъдимата е нарушила установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279 ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.