Присъда № 2 от 20.01.2022, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към Присъда № 2 от 20.01.2022 г. на Районен съд – Хасково, постановена по н.ч.х.д. № 688 по описа за 2021 година.

Производството по НЧХД № 688/2021 г. пред Районен съд - Хасково е образувано по тъжба от Е. Ф. М. от град Х. против С. Й. А. от град Х., с която последният е привлечен към наказателна отговорност и с Разпореждане № 235 на съдията – докладчик от 09.06.2021 г. - предаден на съд за това, че на 09.12.2020 година в град Хасково причинил на Е. Ф. М. от град Х.

***************, ЕГН: ********** лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, а именно: контузия на раменния пояс и мишница, контузия, ограничени и болезнени движения в лява раменна област, кръвонасядане по лявата подбедрица – престъпление по чл. 130, ал. 1 от Наказателния кодекс.

С тъжбата е предявен от тъжителя против подсъдимия С. Й. А. от град Хасково граждански иск за сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието – 09.12.2020 г. до окончателното й изплащане, приет от съда за съвместно разглеждане в наказателното производство.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково частният тъжител и граждански ищец Е. Ф. М. от град Х., лично и чрез упълномощения по делото повереник – адв. В.Г. от АК - Хасково, заявява, че поддържа подадената тъжба и повдигнатото с нея обвинение, както и предявения граждански иск. В хода на съдебните прения, адв. В.Г. заявява, след направения анализ на доказателствените източници и заключението на вещото лице, че безспорно б и л и установени датата, мястото и начона на извършване на деяние то, описано в тъжбата, което по своята същност счита, че осъществява ло състава на престъпление, визирано в правната норма на чл. 130, ал. 1 от НК, като акцентира и отношенията между синовете на пострадалата и подсъдимия, явяващи се генезисът на възникналия инцидент. Моли съда, да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение, като му бъде наложено съответно наказание, по вид и размер съгласно възприетия в практиката на съдилищата от съдебния район по подобен вид дела, като акцентира на постигане на целите не само на личната, но и на генералната превенция. Моли също да бъде уважена и гражданскоправната претенция и присъдено обезщетението, в размера, който били поискали за причинените болки и страдания, както и в полза на неговия доверител да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Защитникът на подсъдимия С. Й. А. – адв. Д.С. от АК - Хасково пледира при произнасянето на присъдата да се вземе под внимание, че наказателното производство било изключително специфично, с оглед събирането на доказателства и съответно преценката им, както и с оглед 1 законовото изискване, тези доказателства да бъдат безспорни и категорични.

В конкретната хипотеза счита, че действително „корените“ на самата тъжба били изяснени, но самото обвинение не било доказано и след обстоен анализ на достоверността на гласните доказателствени източници по делото и на фактите, установени в хода на съдебното следствие, заявява че не било доказано подзащитният му да е осъществил деянието, за което бил предаден на съд. При обосноваване на тази си теза сочи, наличните съответствия на обясненията на подсъдимия със събраните както гласни доказателства, така и с приобщените писмени и веществени доказателства, анализирани през призмата на житейската логика. Моли съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимия С. Й. А. от град Хасково за невинен по повдигнатото му обвинение, а като последица от това, предявената против него гражданскоправна претенция от страна на частния тъжител – отхвърлена като неоснователна.

Подсъдимият С. Й. А. от град Хасково заявява, че разбира обвинението, но не признава за виновен по него. В хода на съдебното следствие дава подробни обяснения по случая, а в своя защита се придържа към изложеното от защитника по делото – адв. Д.С.. В даденото му право на последна дума изразява позицията си, че не се признава за виновен моли да бъде оправдан.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият С. Й. А. е роден на **** г., същият е ****, с адрес за призоваване: град Х., ул. „***“ №**.

Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 1209, издадена от Районен съд – Хасково на 15.07.2021 г. подсъдимият С. Й. А. не е осъждан, но са вписани данни, че е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК – глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 11 месеца, станало с Решение от 11.03.2004 г., постановено от Районен съд – Хасково по НОХД № 103/2004 г., в сила от 26.03.2004 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс. За същия са събрани характеристични данни, като в изисканата от органите на РУ на МВР – Хасково справка в тази насока е вписано, че не е криминално проявен, извън случая посочен по - горе и няма криминални регистрации, като са вписани такива за 1 бр. заявителски материал – отново за деянието по чл. 343б, ал. 1 от НК, предмет на обвинението по НОХД № 103/2004 г. по описа на РС - Хасково. Няма данни да се движи с лица от криминалния контингент и се ползва с добро име сред близките и съседите му.

Установено в хода на съдебното следствие е, че свид. У. С. Й. е син на подсъдимия С. Й. А., а свид. Д. С. М. е във фактическо съжителство с подсъдимия и майка на свид. У. Й.

2

На инкриминираната дата – 09.12.2020 г., тримата пътували с управлявания от подсъдимия С. Й. А. лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***. Движели се по бул. „****“ към дома им, като в района на магазин „****“ спрели и подсъдимият помолил сина си – свид. У. С. Й. да слезе и да му купи цигари.

По същото време частният тъжител и граждански ищец Е. Ф. М. се намирала заедно със своя син – С. С. в същия район до разположения в съседство с магазин „******“ магазин „***“. При вида на свид. У. С. Й., синът на частния тъжител и граждански ищец – С.С. му отправил обиди и ругатни - между тях имало конфликт в миналото, когато С. С., заедно с негов братовчед били упражнили насилие над сина на подсъдимия – У. Й., а баща му – подс. С. Й. А. потърсил родителите на двете момчета, за да изяснят случая и да потърси обяснение за станалото тогава. След като възприел отправените по него адрес ругатни, свид. У. Й. се насочил към сина на частния тъжител Е.М. и му ударил шамар, при което последната започнала да вика „какво прави?!“ и да го бута, а по думи на подсъдимия С. Й. А., синът му У Й. ударил шамар и на самата Е.М.. При вида на случващото се подсъдимият С. Й. А. излязъл от колата и се намесил в разправията, като се нахвърлил върху сина на частния тъжител и граждански ищец с юмруци и го съборил на земята. Тогава тъжителят Е. Ф. М. опитала с тяло да прикрие сина си, заставайки върху него, но самата тя понесла удари с ръце и крака по тялото си от страна на подсъдимия С. Й. А..

В същия момент, по бул. „****“ в отсрещното платно, с управлявания от него лек автомобил марка „***“, модел „****“, по бул. „*****“, преминавал братът на тъжителя Е.М. – свидетелят Е. Ф. А., като двамата, по повод рождения ден на 09.12. на сина му, имали уговорка да се срещнат пред магазин „***“ да вземат торта и подарък за празника на детето и да се приберат заедно да празнуват. В района на кръстовището, регулирано съв светофарна уредба, възприел конфликта и разпознал своя племенник, паднал на земята и сестра си – тъжителят Е.М. – върху него, както и подсъдимия, познат му с прякора „***“. Виждайки, че последният им нанасял удари с юмруци и ритници, свид. Е.А. подал сигнал на ЕЕН 112 от номер ****, прието от оператор на 09.12.2020 г. в 17:21:24 часа с продължителност на обаждането 02:08 часа, като изготвеният в изпълнение на определение на съда звукозапис е приобщен на основание чл. 17 от ЗНССПЕЕН 112 като веществено доказателство. Тъй като се намирал в отсрещното платно за движение по бул. „*****“ и докато завърти през кръстовището, за да достигне до мястото, инцидентът приключил, като подсъдимият се оттеглил сам бягайки покрай блоковете. Оттеглили се били и част от присъстващите минувачи. Случващото се било възприето и от свид. С. С. О., която с малкото си дете отивала до хранителния магазин в съседство с магазин „****“, както и отчасти от свид. Д. С. М.и свид. А. Р. А., а пристигналите във връзка с подадения за инцидента сигнал на ЕЕН 112 служители на МВР посъветвали пострадалите Е.М. и сина й С.С. да потърсят лекарска помощ. След 3 посещение в Бърза помощ, тъжителя била посъветвана да бъде освидетелствана, а поради епидемичната обстановка, се наложило това да стане от съдебен лекар в град Стара Загора, който издал съдебно медицинско удостоверение, приложено към тъжбата и прието като писмено доказателство.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза се установява, че на посочената дата в резултат на инкриминирания инцидент тъжителят Е.Ф. А. е получила следните увреждания: контузия на левия раменен пояс с болка и ограничени движения, кръвонасядане по лявата подбедрица с възможен механизъм на причиняване – действие от твърд тъп предмет, като получените увреждания било възможно да се причинят при побой, по начина и при обстоятелствата, описани в делото. Причинено е според вещото лице разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като срокът за пълно възстановяване е до 15 дни.

Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните в хода на производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, от приобщените веществени доказателства, от заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза, възприето от съда като обективно, компетентно и безпристрастно дадено, както и от ангажираните гласни доказателствени средства, чрез проведените в хода на съдебното следствие разпити на подсъдимия и на свидетелите, допуснати до разпит в това им качество.

На първо място, съдът приема като достоверни обясненията на подсъдимия - С. Й. А. в частта им относно обстоятелствата, свързани с конкретния повод да премине със сина си и свид. Д. С. М. с управлявания от него лек автомобил и да спре на мястото на разигралите се събития, както и за възникналата конфликтна ситуация между сина му У. Й. и сина на тъжителя А. А., прераснал във физическо съприкосновение, и относно причината за това, свързана с предходен инцидент с тяхно участие. В този смисъл, следва да се има предвид, че освен средство за защита, обясненията на подсъдимия по делото съставляват и доказателствено средство, като следва да се обсъждат и ценят с оглед останалия събран в хода на разследването доказателствен материал. Нещо повече, принципите в наказателното правораздаване изискват обясненията на подсъдимия по делото да бъдат приемани за истинни, докато по несъмнен начин не бъдат опровергани и оборени от други доказателствени източници, безусловно кредитирани от своя страна с доверие в процеса на анализа на тяхната достоверност. Поради тези съображения, настоящият съдебен състав възприема обясненията на подсъдимия, доколкото в посочената част те са логически последователни и безпротиворечиви, съпоставени с приобщените по делото писмени доказателства и еднопосочни с показанията на част от разпитаните по делото свидетели - У. С. Й., Д. С. М. и А.Р. А. Тук е мястото да се отбележи, че всички изброени свидетели, всъщност са ангажирани от защитата по делото.

4

Те са очевидци на случилото се и с известни резерви относно показанията на последния, съдът намира, че имат лични, преки и непосредствени впечатления за конфликта при прерастването му във физическа саморазправа и за кръга от участници в него. Що се касае конкретно до свид. У. Й. и Д. М. настоящият съдебен състав намира за уместно да отбележи, че те са наясно, а първият е бил и участник в предходния инцидент между синовете на тъжителя и подсъдимия, стоящ в основата на конфликта, разразил се на инкриминираната дата. При анализа на тяхната достоверност следва да се отбележи изрично, че за свидетеля У. Й. е установено наличието на близка родствена връзки със страна по делото, а именно с подс. С. Й. А., който е негов баща, а пък свид. Д.М., майка на този свидетел, съжителства на семейни начала с лицето, привлечено към наказателна отговорност. Тези връзки предполагат възможен извод за тяхна заинтерисованост от изхода на делото и това е един от критериите, макар и не единствени и дори не решаващ, показанията им, подкрепящи достоверността на обясненията на подсъдимия за началния момент на развитие на отношенията между участниците в инцидента се възприемат за достоверни, но не и за останалата част, темпорално следваща спречкването между синовете на страните по делото пред хранителния магазин и свързана с намесата на техните родители – тъжителя и конкретно подсъдимия. За следващите събития, обясненията на подсъдимия и показанията на тези свидетели, не намират необходимата опора в останалите гласни доказателства, а изпадат в противоречие и помежду им.