Определение № 2234 от 09.09.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно частно търговско дело 732/2024
- Вид
- Определение № 2234
- Подписан
- 09.09.2024
- В сила
- 09.09.2024
- Състав
- Емилия Василева, Анна Баева, Зорница Хайдукова
Цитирани разпоредби
- чл.146, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.284, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2234 гр. София, 09.08.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Емилия Василева
Членове:
Анна Баева
Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Анна Баева Частно касационно търговско дело № 20248003900732 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. И. Костадинова, представлявана от адв. Ж. Р., срещу определение № 2116 от 17.08.2023г. по ч.т.д. № 2241/23г. на САС, 5 състав, с което е обезсилено определение № 527 от 27.04.2023г. по гр.. № 6263/2023г. на СГС, ГО, I-14 състав.
Частният касационен жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Намира за неправилен извода на въззивния съд, че направеното искане е такова за изменение на решението в частта за разноските, а не за неговото допълване, като сочи, че с решението разноски изобщо не са били присъдени. Поддържа, че по този начин в противоречие с диспозитивното начало въззивният съд е изменил основанието и предмета на делото, като не се е съобразил с действително направеното от страната искане.
Твърди още, че с оглед липсата на изрично предвидена в чл.80 ГПК форма на списъка с разноски, направеното в исковата молба искане за присъждане на разноски с приложено платежно нареждане за заплатена държавна такса има характера на такъв списък, инкорпориран в исковата молба. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател прави искане за допускане на 1 касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като сочи следните процесуалноправни въпроси:
1. Следва ли съдът да дава правна квалификация на исканията на страните, без да съобразява дадената от тях квалификация, доколкото съгласно чл.146, ал.1, т.2 ГПК правна квалификация на исканията на страните се дава в доклада по делото, какъвто не се изготвя в производство по постановяване на определение по чл.248, ал.1 ГПК?
2. Каква е формата на списъка с разноски, уреден в чл.80 ГПК?
Задължително ли е представянето на списъка само и единствено под формата на документ/лист, озаглавен „списък“? Ако да, тълкуването на закона по този начин би ли довело до превратен формализъм, който възпрепятства правоимащата страна?
Ответниците В. В. Е. и И. Д. П. не представят отговор на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Въззивният съд е приел, че в исковата молба на С. И. К., по която е образувано исковото производство, е направено искане да й бъдат присъдени направените в производството разноски. Посочил е, че в съдебно заседание от 21.11.2022 г. делото е обявено за решаване, като процесуалният представител на ищцата адв.Р. е заявил, че не желае да бъдат присъждани разноски. Взел е предвид, че с постановеното по делото решение исковете са уважени, като са присъдени разноските, направени от ищцата в заповедното производство, но разноските в исковото производство не са присъдени, като съдът е взел предвид, че в последното съдебно заседание процесуалният представител на ищцата е заявил, че не желае присъждане на такива. Посочил е, че в кориците на първоинстанционното дело липсва представен списък на разноски от страна на С. И. К.. Посочил е още, че с молба от 13.01.2023 г. ищецът С. И. К. чрез процесуалния си представител адв. Ж. Р. е поискала съда да изменени решение от 21.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 6263/2021 г., в частта за разноските, като й бъдат присъдени и разноските за държавна такса по делото.
Въззивният съд е приел, че с постановеното по същество на делото 2 първоинстанционно решение съдът е изложил мотиви защо не присъжда разноските в исковото производство, поради което е намерил, че направеното искане не е за допълване, а за изменение на решението в частта за разноските.
Посочил е, че първоинстанционният съд се е произнесъл по молба за изменение на решение в частта за разноските при липса на представен списък с разноски. Изтъкнал е, че съгласно чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, следва да представи списък на разноските, като правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение, предвидена от тази норма, е страната да няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Приел е, че липсата на списък води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, поради което това искане е недопустимо. Отбелязал е, че за наличието на предвидените процесуални предпоставки, представляващи условия, от които зависи съществуването и надлежното упражняване на процесуалните права, съдът следи служебно. Добавил е, че съдържанието на процесуалното правоотношение е регламентирано от императивни правни норми, за приложението на които съдът следи служебно в изпълнение на задължението си по чл. 5 ГПК и чл. 7, ал. 1 ГПК. Приел е, че съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като според Тълкувателно решение № 6/2017 г. от 15.01.2019 г. ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. Поради това е заключил, че въззивният съд дължи служебно преценка за допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Първият процесуалноправен въпрос, макар и непрецизно формулиран, е релевантен, но по отношение на него не е налице соченото допълнително основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато 3 законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са изложени твърдения за неправилна /създадена поради неточно тълкуване/ съдебна практика, която да се нуждае от промяна, нито са посочени настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съдебната практика, както и не е обоснована непълнота, неяснота или противоречие в правната уредба, пораждащи необходимост от създаването на съдебна практика. Следва да се посочи още, че е формирана постоянна и непротиворечива практика на ВКС, според която задължение на съда е да даде правна квалификация на сезиралото го искане въз основа на изложените факти и формулирания петитум, като дадената от страната правна квалификация не обвързва съда, и въззивният съд не се е отклонил от така формираната практика.
Вторият въпрос по начина, по който е формулиран, не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил решаващия му извод. Въззивният съд не е излагал съображения, че задължението по чл.80 ГПК следва да се счита изпълнено единствено с представянето на документ, озаглавен списък, а е приел, че списък по смисъла на чл.80 ГПК изобщо липсва. Въпросът е поставен с оглед твърденията на частния жалбоподател, че за такъв списък следва да се счита исковата молба, в която е направено искане за присъждане на разноски и с която е представен документ за внесена държавна такса.
Следва да се посочи, че в случая исковата молба няма изискуемото съдържание на списък по чл.80 ГПК, тъй като в нея се съдържа единствено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски и заплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в определение №167/02.03.2012г. по ч.т.д. №119/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., определение №546/16.10.2015г. по ч.т.д. №2014/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., определение №732 от 19.11.2014г. по ч. т. д. №3233/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 21 от 20.01.2016г. по т. д. №1011/2015г. на ВКС, ТК, II т.о.
4 и други, списъкът по чл.80 от ГПК има функцията да конкретизира точния размер на поисканите разноски, които се сочат в абсолютни цифри, без да са необходими допълнителни изчисления. Доколкото за претенцията за разноски съдът не следи служебно, при присъждането им той е ограничен до посочения в списъка претендиран размер /в списъка страната може да посочи по-ниска сума на разноските от реално направените, респ. да не поиска присъждане на част от разноските, включително и на ДДС/. Съгласно определение №47/11.03.2021г. по гр.д. №2827/2019г. на ВКС, ГК, IІ г.о., дори и страната да е представила доказателства за направен разход по водене на делото, щом не го е включила в списъка на разноските, следва, че не претендира присъждането му към релевантния момент, а именно приключване на производството пред съответната инстанция.
По изложените съображения настоящият състав намира искането за допускане на касационен контрол на въззивното определение за неоснователно.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2116 от 17.08.2023г. по ч.т.д. № 2241/23г. на САС, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5