Разпореждане № 196 от 06.02.2025, Районен съд - Айтос

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 196 гр. Айтос, 06.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело № 20242110100600 по описа за 2024 година и като съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу В. А. З., с която се претендират вземания по договор за потребителски кредит.

С Разпореждане № 49 от 09.01.2025 г. съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца да изложи фактически твърдения относно претендираната неустойка – за какво неизпълнение се претендира и кога е настъпило то, както и фактически твърдения относно таксите по Тарифата за таксите и разходите, събирани от „СИТИ КЕШ“ ООД – какви точно такси се претендират и в какъв размер е всяка от тях. Освен това съдът е изискал ищецът да уточни от какви компоненти (всяка сума да се опише по основание и размер) е формиран годишния процент на разходите (ГПР) по договора.

На 21.01.2025 г. по делото е постъпила молба, в която са направени уточнения само относно неустойката. Поради това с Разпореждане № 118 от 22.01.2025 г. съдът отново е дла указания на ищеца да изложи фактически твърдения относно таксите по Тарифата за таксите и разходите, събирани от „СИТИ КЕШ“ ООД – какви точно такси се претендират и в какъв размер е всяка от тях, както и да уточни от какви компоненти (всяка сума да се опише по основание и размер) е формиран ГПР по договора. Ищецът е предупреден, че при неизпълнение исковата молба ще бъде върната.

На 31.01.2025 г. по делото е постъпила молба, в която се заявява само, че е допусната техническа грешка при подаване на исковата молба и не се претендират вземания за такси.

Съдът намира, че указанията, дадени с последното разпореждане, не са изпълнени от ищеца. Аргументите са следните:

На първо място, очевидно по делото не става дума за „техническа грешка“, защото т.н. такси фигурират в заповедта за изпълнение, а настоящото 1 дело е с правна квалификация чл. 422 ГПК, т.е. установяване на вземанията по заповедта. Искът е предявен и като такъв следва да отговаря на критериите за редовност, включително да е налице ясно изложение на фактическите обстоятелства, от които произтича твърдяното право. С молбата, в която заявява, че е налице техническа грешка, ищецът не е изпълнил указанията на съда.

На второ място, не са изпълнени и указанията на съда относно ГПР. При неясни компоненти на ГПР съдът има правомощието да даде указания на заявителя да посочи тези компоненти. Основанието е служебното задължение на съда да следи за нарушаване на правата на потребителя. В постоянната съдебна практика на СЕС задължението на националния съд да провери служебно дали са нарушени някои разпоредби на правото на Съюза относно защитата на потребителите, се определя като необходима мярка за постигане на желаното равнище на защита на потребителите в съответните директиви (вж. в този смисъл Решение от 21.11.2002 г. по дело С‑743/00, т. 33; Решение от 04.10.2007 г. по дело С‑429/05, т. 63). Този подход се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика с оглед както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност. Поради това съществува реален риск, особено поради незнание, потребителят да не се позове на правната норма, предназначена да го защити. Следователно задължението на националните съдилища да проверяват служебно дали са нарушени разпоредби относно защитата на потребителите съществува с цел да се компенсира неравнопоставеността между потребителя и продавача или доставчика чрез действия, които не са свързани със страните по договора (в този смисъл е Решение от 21.04.2016 г. по дело C‑377/14 на СЕС, т. 67; Решение от 04.10.2007 г. по дело C-429/05, т. 61 и 65). В практиката на българските съдилища също се приема, че съдът може да дава указания за уточняване на компонентите на ГПР. Ако заявителят откаже да посочи компонентите исковата молба се връща. Вж. в този смисъл Определение № 1967 от 26.07.2024 г. на Окръжен съд – Бургас по в. ч. гр. д. № 899/2024 г., Определение № 151 от 05.03.2024 г. по в. ч. гр. д. № 114/2024 г. на Окръжен съд – Ловеч, Определение № 3 от 05.01.2024 г. по в. ч. гр. д. № 597/2023 г. на Окръжен съд – Ловеч и др., които касаят заповедното производство, но логиката би следвало да е същата в исковото производство.

Предвид всичко изложено, исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Мотивиран от изложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 4002/19.07.2024 г. по входящия регистър на Районен съд – Айтос, подадена от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 2

203374133, срещу В. А. З., ЕГН **********.

ПРЕКРАТЯВА гр. д. № 600/2024 г. по описа на Районен съд – Айтос.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба от страните пред Окръжен съд – Бургас в едноседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________ 3