Решение № 13853 от 10.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13853 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110143078 по описа за 2025 година

Предявен e иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.23 ЗПК за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № .г. по описа на СРС, 67 състав, а именно за сумата 200 лева, представляваща чистата сума по договор за потребителски кредит № . от 05.11.2019 г., ведно със законната лихва за периода от 13.02.2025 г. до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че между „.“ ООД и ответника е сключен договор за потребителски кредит № . от 05.11.2019 г., по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер 200 лева, с краен срок за връщането му 05.03.2020г., като същият не е изпълнил задължението да заплаща уговорените погасителни вноски. С договор за цесия от 21.07.2022 г. първоначалният кредитор е прехвърлил своите вземания по договора на ищеца, като ответникът е бил уведомен за цесията, а евентуално, ако се възприеме, че не е налице надлежно уведомяване, то да се приеме, че е налице връчване на уведомление с исковата молба.

Ответникът, чрез назначения особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който се оспорва като неоснователен предявеният иск.

Оспорва се сключването на твърдения договор, включително обективирано съгласие от страна на ответника. От представените доказателства не се установява и дали той не се е възползвал от правото на отказ от договора.

Оспорва се качеството кредитор на ищеца, доколкото не са представени доказателства, от които да може да се направи такъв извод, както и че представената разпечатка се явява частен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на 1 събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.дело № 8. г. по описа на СРС, 67 състав, по което на 19.03.2025 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за заплащането на сумата 200,00 лева, представляваща чиста стойност по договор за потребителски кредит № . от 05.11.2019 г., ведно със законна лихва за период от 13.02.2025 г. до изплащане на вземането. С разпореждане от 31.07.2025 г. по ч.гр.д. № . г. по описа на СРС, съдът е констатирал, че издадената заповед е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е депозирал исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже сключването на твърдения договор за кредит, предоставянето на сумата и усвояването на кредита от ответника, както и твърдяното прехвърляне на вземания и надлежното уведомяване на ответника за същото.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил вземането.

По делото като писмено доказателство е приет договор за паричен заем кредирект № . от 05.11.2019 г., съдържащ имената на „.“ ООД – като заемодател и на ответника В. Р. Д. – като заемател, който съдържа уговорки, касаещи предоставянето на парична сума, начина на връщането й, включително и погасителен план. Видно от клаузата на чл. 3 от договора, отпуснатият кредит е в размер на 200 лева, която сума е дължима от кредитополучателя на 4-месечни погасителни вноски, при . 48,07 % и фиксиран лихвен процент 40,05 %. Уговорен е краен срок за връщане на заемната сума на 05.03.2020 г. По делото е прието и заверено копие от разписка за извършено плащане от 05.11.2019 г. за сумата 200,00 в полза на В.

Д.. С оглед на това и при липсата на събрани доказателства в различна насока, съдът намира, че следва да се приеме за установено, че между посочените страни е налице изразено съгласие за сключване на договора, както и че уговорената в него сума е предоставена на ответника.

Съдът намира, че процесният договор за кредит е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ответникът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води 2 до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност и когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в . да бъдат посочени всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

Гореизложеното поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита.

В заповедното производство – ч.гр.д. № . г., с разпореждане № 47357819.03.2025 г. е прието, че не са налице основанията за издаване на заповед за изпълнение за плащане на претендираните суми на основание сключения договор за кредит, доколкото не всички задължения на ответника са включени при изчислението на посочения в него ., респективно е издадена заповед за изпълнение рег. № ./19.03.2025 г. само за чистата стойност по договора за потребителски кредит съгласно чл. 23 ЗПК. В случая с исковата молба се претендира именно тази сума. Съдът намира, че изводът за недействителност на договора се обосновава именно от наличието на уговорена с договора неустойка - в т. 6.2 е уговорено, че при неизпълнение на т. 6.1 заемателят дължи неустойка в размер на 95,81 лева. От това следва изводът, че процесната неустойка следва да бъде включена в ., като следва да се отбележи, че предоставянето на обезпечение представлява условие за сключване на кредита. Чрез тази клауза се въвежда задължение за допълнителни плащания в общ размер 95,81 лева, която при добавянето й към сумите, от които се изчислява ГПК променя посочения му размер, както и води до там същият да надхвърли нормативно установения лимит. С оглед на това, съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая това е сумата от 200,00 лева, която реално е била преведена по банкова сметка на ответника.

Съдът намира, че следва да се приеме, че по делото са представени доказателства, от които се установява прехвърлянето на процесното вземане – сключен договор за цесия между „.“ ООД и ищеца, като с оглед представените 3 към исковата молба уведомление и упълномощаване на ищеца за уведомяване на длъжника, следва да се приеме, че е изпълнено изискването за съобщаване на цесията, независимо че това е станало в хода на процеса.

По изложените съображения съдът намира, че следва да се постанови решение, с което да се уважи предявеният установителен иск за дължима главница по договор потребителски кредит № . от 05.11.2019 г. за сумата 200,00 лева.

По отговорността на страните за разноски:

При този изход на спора с право на разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК разполага само ищецът. С оглед на това следва да му бъде присъдена сумата 255,08 евро за разноски за исковото производство за държавна такса, депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в размер 25 евро, при съобразяване на сложността на делото.

По отношение на разноските, сторени в заповедното производство, по което съдът дължи произнасяне съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в полза на ищеца следва да бъде платена сумата 13,42 евро.

Предвид постановяването на настоящото решение след 01.01.2026 г. и съгласно чл. 4 ЗВЕРБ, сумите следва да бъдат присъдени в евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че В. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ., ДЪЛЖИ НА „.“ ЕООД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. ., на основание чл. 23 ЗПК и чл. 99 ЗЗД сумата 102,26 евро (равняваща се на 200,00 лева), представляваща чистата сума по договор за потребителски кредит № . от 05.11.2019 г., ведно със законната лихва за периода от 13.02.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.03.2025 г. по ч.гр.д. № . г. по описа на СРС, 67 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. . ДА ЗАПЛАТИ НА „.“ ЕООД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. ., сумата 225,08 евро - разноски в исковото производство, както и сумата 13,42 евро - разноски в заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4