Определение № 238 от 14.08.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 238 гр. Монтана, 14.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Елизабета Кралева

Димитрина Николова при участието на секретаря Соня Д. Г.ева в присъствието на прокурора Р. П. Р. като разгледа докладваното от Димитрина Николова Въззивно частно наказателно дело № 20251600600271 по описа за 2025 година Производството е образувано по реда на чл. 64, ал. 6 от НПК по жалба на защитника на М. С. от град *, обвиняем по ДП №209/2025г. по описа на РУ*срещу определение №302 на РС *от 07.08.2025г. постановено по ЧНД № 201/2025г. по описа му, с което е взета мярка за неотклонение по отношение на жалбоподателя „задържане под стража“.

Обвиняемия С. лично и чрез защитника си поддържа жалбата с искане за определяне по - лека мярка. Считат, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като от доказателствата по делото не може да се наложи извода, че съществува реална опасност обвиняемия да се укрие или да извърши и друго престъпление.

Представителят на Окръжна прокуратурата Монтана оспорва жалбата като неоснователна, като излага доводи в тази насока.

Съдът, след преценка данните по приложените ЧНД № 201/2025г. на РС *, досъдебно производство № 209/2025г. по описа на РУ *, предвид постъпилата жалба, становището на страните и въз основа на закона, приема следното:

Досъдебно производство № 209/2025г. по описа на РУ *е образувано затова, че на 04.08.2025г., около 02.30 часа в град *е нанесен побой на * от ФСМП-*, при което на същия е причинена лека телесна повредапрестъпление по чл.131, ал.2, т.3, във вр. с чл.130, ал.1 от НК.

С Постановление от 04.08.2025г. М. С. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 04.08.2025г., около 02.30 часа в град *, обл.*, ул.*№ *в 1 сградата на МБАЛ *, в помещение във Филиал за спешна медицинска помощ, причинил лека телесна повреда на медицински специалист- *Л.Д. от град *при и по повод на изпълнение на службата му, изразяваща се в разкъсаноконтузна рана на главата и хематом в областта на лява вежда, което е от естеството на временно разстройство на здравето, не опасно за животапрестъпление по чл.131, ал.2, т.3 във вр. с чл.130, ал.1 от НК Обвиняемият М.С. не е осъждан за извършени престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, видно от приложената електронна справка за съдимост по досъдебното производство, арг. лист 45.

От приложената справка - характеристика /л.34 от ДП/ е видно, че обв.С. е лице, което не представлява интерес за полицейските органи и не е въведен в автоматизираните информационни системи на МВР, предназначени за явно или негласно наблюдение на лица.

Той е женен. Има две деца. Роден е на * година. Има адрес в гр. *, кв. „*“, ул. „*“ № *, няма данни да е постоянно трудово ангажиран, занимава с дърводобив. До момента не се е укривал от органите на МВР. Има данни, че злоупотребява с алкохола.

В хода на разследването са извършени процесуално следствени действия – протокол за оглед на местопроизшествие, изготвени са албуми, извършен е оглед на лица /освидетелстване/, разпити на свидетели.

Всички тези доказателства навеждат на обосновано предположение по смисъла на чл. 63, ал.1 НПК, а именно, че обвиняемия С. е извършил умишлено престъпление, за което се предвижда наказание от една до пет години лишаване от свобода. Следва да се отбележи, че в това производство е достатъчно наличието на доказателства за обосновано предположение за съпричастност, а не за категорична виновност на лицето, което е прерогатив на съдебния състав, произнасящ акт по същество по реда на чл.303, ал.2 от НПК- за доказаност на обвинението по несъмнен начин при постановяване на осъдителна присъда.

Предпоставките за вземане на най-тежката предвидена в закона мярка за неотклонение задържане под стража са посочени в чл.63, ал.1 от НПК.

Първата формална и абсолютно задължителна предпоставка е наличието на обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или с друго, по- тежко наказание.

Кумулативно се изисква да е налице и една от алтернативно посочените опасности- обвиняемия да се укрие или да извърши друго престъпление.

В конкретният казус не правилно първостепенния съдът е приел, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие и да извърши друго престъпление и контролната инстанция не споделя доводите на първостепенния съд в тази насока, поради което се обуславя и необходимостта за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Наличието на реална опасност за извършване на престъпление се обосновава при наличие 2 обременено съдебно минало със скорошни осъждания, преди сегашното деяние, осъждания за тежки престъпления, за множество престъпления от един и същи вид. Осъждания преди много време, или за леки престъпления, водят до извод за нисък риск от извършване на ново престъпление. В конкретният случай, обвиняемият не е осъждан за извършени престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. Други неприключили наказателни производства, както и полицейски регистрации не се вземат предвид от съда, като основателна предпоставка за задържане.

Опасност от укриване би била налице, когато обвиняемият не е трайно обвързан с конкретен административен адрес и е демонстрирал непостоянен начин на живот, например честа смяна на местоживеенето си, направил е опит да осуети ареста си и да се укрие, като местонахождението му продължително време не е било известно на органите на МВР и др.

Съблюдавайки законодателната идея и тълкувателна практика на вътрешното ни законодателство, както и изискванията на ЕКЗПЧОС, настоящият състав намира, че е недопустимо мярката за неотклонение „задържане под стража“ в досъдебното производство да се превръща в предварително наложено и съответно търпяно наказание „лишаване от свобода“.

С оглед целите на мерките за неотклонение визирани в чл. 57 НПК и като взе предвид събраните по делото доказателства и личността на обвиняемия, млад човек, безработен, женен с две деца, със занижен социален статус съдът намира, че спрямо обвиняемия М. С. адекватната мярка за неотклонение би била „Подписка“.

Условията на изпълнение на тази мярка настоящият съд намира за достатъчна гаранция, че обвиняемият няма да се отклони или укрие от воденото срещу него разследване, нито би извършил междувременно друго престъпление.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че обжалваното определение следва да бъде отменено, като по отношение на обвиняемия бъде взета мярка за неотклонение „Подписка“.

Водим от гореизложеното, Окръжен съд Монтана

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА Определение №302 на РС *от 07.08.2025г. постановено по ЧНД № 201/2025г. по описа му, с което е взета мярка за неотклонение по отношение на М. С., роден на * г. в град *, с постоянен и настоящ адрес: град *, ул. * №*, с ЕГН **********, обвиняем по ДП № 209 по описа на РУ *за 2025г. вместо което ПОСТАНОВИ:

3

ВЗЕМА по отношение на М. С., роден на * г. в град *, с постоянен и настоящ адрес: град *, ул. * № *, с ЕГН **********, обвиняем по ДП № 209 по описа на РУ *за 2025г. мярка за неотклонение „ПОДПИСКА“.

ОБВИНЯЕМИЯТ да бъде освободен освен, ако не е задържан на друго основание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на Началник Следствен арест Враца към Затвора *– за сведение и на РУ МВР *.

ПРЕПИС от определението да се приложи към ДП № 209 по описа на РУ *за 2025г.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 238 гр. Монтана, 14.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Елизабета Кралева

Димитрина Николова при участието на секретаря Соня Д. Г.ева в присъствието на прокурора Р. П. Р. като разгледа докладваното от Димитрина Николова Въззивно частно наказателно дело № 20251600600271 по описа за 2025 година Производството е образувано по реда на чл. 64, ал. 6 от НПК по жалба на защитника на М. С. от град *, обвиняем по ДП №209/2025г. по описа на РУ*срещу определение №302 на РС *от 07.08.2025г. постановено по ЧНД № 201/2025г. по описа му, с което е взета мярка за неотклонение по отношение на жалбоподателя „задържане под стража“.

Обвиняемия С. лично и чрез защитника си поддържа жалбата с искане за определяне по - лека мярка. Считат, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като от доказателствата по делото не може да се наложи извода, че съществува реална опасност обвиняемия да се укрие или да извърши и друго престъпление.

Представителят на Окръжна прокуратурата Монтана оспорва жалбата като неоснователна, като излага доводи в тази насока.

Съдът, след преценка данните по приложените ЧНД № 201/2025г. на РС *, досъдебно производство № 209/2025г. по описа на РУ *, предвид постъпилата жалба, становището на страните и въз основа на закона, приема следното:

Досъдебно производство № 209/2025г. по описа на РУ *е образувано затова, че на 04.08.2025г., около 02.30 часа в град *е нанесен побой на * от ФСМП-*, при което на същия е причинена лека телесна повредапрестъпление по чл.131, ал.2, т.3, във вр. с чл.130, ал.1 от НК.

С Постановление от 04.08.2025г. М. С. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 04.08.2025г., около 02.30 часа в град *, обл.*, ул.*№ *в 1 сградата на МБАЛ *, в помещение във Филиал за спешна медицинска помощ, причинил лека телесна повреда на медицински специалист- *Л.Д. от град *при и по повод на изпълнение на службата му, изразяваща се в разкъсаноконтузна рана на главата и хематом в областта на лява вежда, което е от естеството на временно разстройство на здравето, не опасно за животапрестъпление по чл.131, ал.2, т.3 във вр. с чл.130, ал.1 от НК Обвиняемият М.С. не е осъждан за извършени престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, видно от приложената електронна справка за съдимост по досъдебното производство, арг. лист 45.

От приложената справка - характеристика /л.34 от ДП/ е видно, че обв.С. е лице, което не представлява интерес за полицейските органи и не е въведен в автоматизираните информационни системи на МВР, предназначени за явно или негласно наблюдение на лица.

Той е женен. Има две деца. Роден е на * година. Има адрес в гр. *, кв. „*“, ул. „*“ № *, няма данни да е постоянно трудово ангажиран, занимава с дърводобив. До момента не се е укривал от органите на МВР. Има данни, че злоупотребява с алкохола.

В хода на разследването са извършени процесуално следствени действия – протокол за оглед на местопроизшествие, изготвени са албуми, извършен е оглед на лица /освидетелстване/, разпити на свидетели.

Всички тези доказателства навеждат на обосновано предположение по смисъла на чл. 63, ал.1 НПК, а именно, че обвиняемия С. е извършил умишлено престъпление, за което се предвижда наказание от една до пет години лишаване от свобода. Следва да се отбележи, че в това производство е достатъчно наличието на доказателства за обосновано предположение за съпричастност, а не за категорична виновност на лицето, което е прерогатив на съдебния състав, произнасящ акт по същество по реда на чл.303, ал.2 от НПК- за доказаност на обвинението по несъмнен начин при постановяване на осъдителна присъда.

Предпоставките за вземане на най-тежката предвидена в закона мярка за неотклонение задържане под стража са посочени в чл.63, ал.1 от НПК.

Първата формална и абсолютно задължителна предпоставка е наличието на обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или с друго, по- тежко наказание.

Кумулативно се изисква да е налице и една от алтернативно посочените опасности- обвиняемия да се укрие или да извърши друго престъпление.

В конкретният казус не правилно първостепенния съдът е приел, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие и да извърши друго престъпление и контролната инстанция не споделя доводите на първостепенния съд в тази насока, поради което се обуславя и необходимостта за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Наличието на реална опасност за извършване на престъпление се обосновава при наличие 2 обременено съдебно минало със скорошни осъждания, преди сегашното деяние, осъждания за тежки престъпления, за множество престъпления от един и същи вид. Осъждания преди много време, или за леки престъпления, водят до извод за нисък риск от извършване на ново престъпление. В конкретният случай, обвиняемият не е осъждан за извършени престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. Други неприключили наказателни производства, както и полицейски регистрации не се вземат предвид от съда, като основателна предпоставка за задържане.