Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3846 от 04.08.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 8117/2024
Вид
Решение № 3846
Подписан
04.08.2025
В сила
03.03.2026
Състав
Таня Аспарухова Георгиева - Точевска

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84 ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 226 ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 477 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 3846 гр. Пловдив, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330108117 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 432 ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и по чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата Г. Д. С., ЕГН: **********, от град П., ул. „********” № ****, ет. ***, ап. ***, чрез пълномощник адв. Е. Г., е предявила против ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, представлявано от изпълнителните директори П. Д. и В. И., иск за осъждане на ответника да й заплати сумата в размер на 22 000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди- болки и страдания в следствие на ПТП от ********* г., извършено от А. Г. Т., ЕГН: **********, като водач на лек автомобил „********“, рег. № *******, застрахован при ответника по „***********“ с полица № ************* и сумата от 137, 70 лева- разходи по лечение, ведно със законната лихва от деликта до изплащане на вземането.

В исковата молба е посочено, че на ********** г. около 11.50 часа на паркинга на УМБАЛ „******“- П. водач на лек автомобил **********, рег. №*********, при ****************************************, в следствие на което тя

*********************. По- късно вече успяла да разкаже за случая, като виновният за ПТП- то си признал вината в писмена декларация. В спешния център на болницата на пострадалата били извършени прегледи, изследвания, направена била и рентгенова снимка.

Установили се **********************, предписани й били ***************, ********************** за период от 30 дни. Болките й били силни и травмиращи, през цялото време детето й плачело, наложило се големият й син да дойде в болницата, за да я 1 придвижва и да съдейства за прегледа на малкия си брат. Били съставени медицински документи, които отразявали причинените й телесни увреждания. Последвал продължителен възстановителен период, наложили се неколкократни посещения в лекарски кабинети поради силните болки. В началото дори не може да става до тоалетна, била зависима изцяло от грижи на близките си дори и за елементарни битови нужди. Полагала огромни усилия за раздвижване, като в продължение на три месеца се придвижвала с патерици, оплаквала се от болки, дори и в легнало положение. Описва няколко случая на посещения в лекарски кабинети, като в издадените й документи се отразявало състоянието й. Твърди, че освен физическите болки, които преживяла, също така било увредено и нейното психическо здраве. Всичко това й се отразило много негативно, постоянно изживявала целия кошмар на инцидента, стряскала се, страхувала се, чувствала се напрегната, станала по- затворена и раздразнителна, избягвала социални контакти, потискало я, че е в тежест на близките си.

Наложило се майката й, която работела в чужбина на трудов договор, да се върне в България, за да й помага, грижейки се за нея и детето. По време на възстановителния й период момчето на два пъти било хоспитализирано, без тя да може да го придружи до болница. За около месец движенията й били силно ограничени и болезнени. Потискало я чувството, че не е самостоятелна и дейна млада жена, станала тревожна, постоянно се притеснявала, не можела да спи, сънувала кошмари, избягвала да шофира. Виновният водач управлявал автомобил, който имал валидна застраховка ГО при ответника, който следвало да носи отговорност в тази връзка. Претендира се присъждане на обезщетение за причинените болки и страдания в размер на 22 000 лева, както и за претърпените имуществени вреди в размер на 137, 70 лева- направени разходи за лечение. Моли и за разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска. Представя и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва се механизмът на ПТП, както и, че то е причинено от застрахован при него водач. Твърди се, че в случая мястото на ПТП не било посетено от службите за контрол на МВР, нито пък имало издаден документ за ПТП. В първоначално издадените медицински документи не било отразено, че ищцата с********************************** в следствие на ПТП. При условията на евентуалност- ако се приемело, че все пак има ПТП, се прави възражение за съпричиняване, като се твърди нарушение от страна на пострадалата на чл. 95 от ЗДв.П. В тази връзка се моли за намаляване на размер на претенциите за неимуществени вреди, които били в силно завишен размер, който съответствал на **************** и бил съпроводен с много посилни боли и неудобства. Размерът не съответствал на критериите на чл. 52 от ЗЗД, както и на икономическия стандарт в страната. Лимитите по задължителната застраховка ГО били приети във връзка със задълженията на България по договора за присъединяване в ЕС, а не толкова с оглед на реалната социално- икономическа обстановка в страната. Моли за отхвърляне на иска или евентуално- за частичното му уважаване. Претендира и разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа отговора.

По искане на ответника с определение на съда № *********** г. по делото като трето 2 лице- помагач на негова страна е конституиран прекият причинител А. Г. Т., ЕГН:

**********. В дадения му срок за писмено становище по делото постъпва такова чрез пълномощника му. Потвърждава, че лично бил изготвил и написал декларацията от ********** г. Посочва, че на въпросния ден водил дъщеря си на лекар в УМБАЛ „********“ и след като преминал бариерата на болницата, установил, че не си взел билет, като в тази връзка предприел маневра на заден ход. Усетил удар и в огледалото видял как жена пада на платното. Веднага спрял и слязъл да помогне, като вратата на нейния автомобил стояла отворена, за да може жената да свали сина си, който бил на задната седалка. Ищцата била в гръб и затова не видяла маневрата, нито я очаквала, като и третото лице също не очаквало да има в този момент някой отзад. Жената не можела да се изправи, казвала, че я боли, питала за сина си, който не бил добре и имал температура. Т. приел, че спешно трябва да й се окаже лекарска помощ, преместил я от пътя, качил я в неговия автомобил и се насочил веднага към Спешния кабинет на болницата. Именно поради неотложния случай напуснал мястото на ПТП, без да изчака контролните органи, а нямал и възможност да сигнализира на тел. 112. Веднага вдигнал ищцата, завел я в спешния кабинет, където й дали инвалиден стол да седне и й помогнал да премине през съответните медицински процедури. В период от около два часа бил заедно с нея и сина и, като я придружил до рентгеновия кабинет, заедно минали и през изследвания, заплатил лично сумата от 40 лева за снимка. Установили се ******************************, имало още ***************. След около час и половина там дошъл и големия й син, които поел грижите. Ищцата нямала имуществени претенции спрямо него, единствено поискала да изготви приложената по делото декларация. Двамата имали и телефонен контакт, като помагачът я питал и в последствие дали има нужда от помощ или допълнително лечение. Признава, че травматичните й увреждания, посочени в медицинските документи, били в следствие на удара от неговия автомобил. Не може да вземе отношение по въпроса за съпричиняването на ищцата, която била отворила вратата от страната на пътя, а не от тази на тротоара. Твърди обаче, че нямало основание за регресен иск против него, защото напускането на мястото на ПТП станало поради спешна и неотложна необходимост от оказване на навременна медицинска помощ на ищцата и полагане на грижи за болния й син. Изразява съжаление за нелепия инцидент и се извинява на пострадалата. В с.з. се явява лично и чрез пълномощника си поддържа поддържат подадено писмено становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна:

Представена е писмена декларация от третото лице- помагач, в която същият признава, че при извършване на маневра с автомобила си на паркинга на болница „*******" причинил *********************, след което я придружил до болницата, за да й се окаже своевременно медицинска помощ. Признава вината си и изразява съжаление за случилото се.

Като писмени доказателства по делото са приети документи относно здравословното състояние на ищеца- лист за прегледа на пациент, болничен лист, етапна епикриза, 7 3 амбулаторни листа, съдебно- медицинско удостоверение и допълнение към него.

Представени са още 2 фактури за закупени лекарства, ведно с фискални бонове на стойност 31, 44 лева, квитанция за заплащане на такса в размер на 50 лева- за освидетелстване на пострадалия и за издаване на СМУ, 2 медицински рецепти с два фискални бона за закупени лекарства на стойност общо 11, 22 лева, както и фискален бон на стойност 40 лева за рентгенография на ********.

Представена е образуваната пред ответника (застрахователят на виновния водач) преписка по щета, съдържаща претенцията на ищцата за изплащане на застрахователно обезщетение за причинените вреди, застраховката „ГО“, валидна към датата на инцидента, описаната по- горе медицинска документация, писмена декларация- признание на виновния водач, епикриза на детето на пострадалата, снимки и писмо от застрахователя.

Представена е също проектна документация от МБАЛ „*********“ ООД и скица, ведно със становища на ОД на МВР, касаеща организацията на паркинга на територията на болницата.

Прието е заключение на съдебно- медицинска експертиза, по която вещото лице на база документацията по делото е установило следните телесни увреждания на ищцата:

*************************************************************************************** които са причинили болки и страдания без разстройство на здравето. Посочва се, че възстановителният период в случая е между 2 и 3 месеца, като всички травматични увреждания се намирали в причинна връзка с претърпяното ПТП. В устния си доклад експертът посочва, че след преминаване на възстановителния период болки могат да се изпитват, но вече не постоянно, а само епизодично. Посочва още, че през ********** не е преминала гумата на автомобила, като травмата се била получила от усуквания или разтягания в областта на ************. Продължителността на болките била различна у всеки човек, но не било нормално повече от година след инцидента ищцата да изпитва тези болки, по- скоро всичко случило й се тя свързвала със събитието. От лекар след инцидента било констатирано ************. Преглед в случая бил задължителен веднага с оглед травмите й. В случая бил увреден *******, но не и ***********, като ********** било само *********************. Контузията на ************ не означавала, че през него е минала гума. Дискомфорт можело да се изпитва до 4-5 месеца по- късно от разтегнатата мускулатура.

Прието е заключение и на съдебна- автотехническа експертиза, по която вещото лице, след запознаване с материалите по делото е посочил механизмът на ПТП- помагачът при движение на заден ход с автомобила си удря ищцата в момент, когато тя е била в дясно зад автомобила му. Ударът е настъпил преди пострадалата да отвори задна лява врата на своя автомобил, за да извади детето си, като дори и при заобикаляне на автомобила, тя би се намирала на същото място, където е настъпил удара. В устния си доклад експертът уточнява, че нямало значение дали детето е трябвало да се свали от лявата или от задната врати, защото ударът е настъпил преди отваряне на която и да е от тях. При изготвяне на заключението не бил правел оглед на място, а ползвал материалите по делото- обяснения на 4 страните и приложените снимки.

Прието е и допълнително заключение на съдебна- автотехническа експертиза, по която същото вещо лице след запознаване с документацията на болницата относно паркинга, е посочило, че платното за движение на паркинга е двупосочно, с по една лента във всяка посока, като паркоместата се намирали на платното за движение и нямало забрана за спиране и паркиране там.