Решение № 11207 от 11.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11207 гр. София, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110162839 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от А.С.А. и от И.И.Е., чрез юрк. Ф.И., против С. К. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ....

Ищецът твърди, че ответницата, в качеството й на собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес ...., е потребител на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят фактурите, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на горепосочения срок. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „МХ Елвеко“ ООД, съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответницата. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи сумата от 2 448,66 лв. (две хиляди четиристотин четиридесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки), дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в ...., от която а) 2 114,03 лв. (две хиляди сто и четиринадесет лева и три стотинки) – главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 19.05.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, б) 269,04 лв. (двеста шестдесет и девет лева и четири стотинки) – лихва за периода от 15.09.2021 г. до 02.05.2023 г., в) 54,93 лв. (петдесет и четири лева и деветдесет и три стотинки) – главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 19.05.2023 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 10,66 лв. (десет лева и шестдесет и шест стотинки) – лихва за периода от 16.07.2020 г. до 02.05.2023 г.

1

Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 27358 по описа на съда за 2023 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав.

Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Топлофикация София“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени искове против ответницата за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение № 21094 от 19.07.2023 г. по частно гражданско дело № 27358 по описа на съда за 2023 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав.

С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и зда допускането и назначаването на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа предявените искове и направените доказателствени искания. Не ангажира допълнително доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Ответницата твърди, че отчитането на уредите в имота е неправилно и некоректно. Твърди, че през процесния период жилището е отоплявано чрез отоплителни уреди на електрическа енергия, а не на топлинна енергия.

Сочи, че договорът с дружеството, предоставящо услугата за дялово разпределение, е сключен на база решение на етажни собственици, по-голямата част от които вече не притежават самостоятелни обекти в сградата. Прави възражение за изтекла погасителна давност за сумите дължими за отоплителния сезон 2020 – 2021 г.

С отговора ответницата моли за поставянето на допълнителни задачи на съдебно – техническата експертиза.

В съдебно заседание С. Х. поддържа направените в отговора възражения. Навежда доводи, че сумите, предмет на исковете са събрани по принудителен ред в хода на изпълнителни производства. Моли за събирането на писмени доказателства.

С определение № 25698 от 21.06.2024 г. в качеството на трето лице – помагач на ищеца е конституирано „Далсия Елвеко“ ЕООД, ЕИК 130532985, седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, бул. „Братя Бъкстон“ № 85, представлявано от управителя Д.И.С.. Подпомагащата страна не изразява становище по предявените искове и възраженията на ответницата. Представя писмени доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 27358/2023 г. на СРС, I ГО, 162-ри състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.

По делото е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК от длъжника, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: качеството потребител – собственик, основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен ползвател на 2 топлоснабдения имот за ответницата; квотите в съсобствеността върху топлоснабдения имот от двамата ответницата; точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.

При установяване на горните факти в тежест на ответника е указано да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и всички правоизключващи възражения, ако бъдат наведени такива.

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно – задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС.

По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че ответницата, като наследник на Е. Х. и на К.Х. е придобило собствеността върху жилище, което е предоставено като обезщетение за отчужден имот, но в заповедта за отчуждаване не е описан предоставения като обезщетение апартамент. Независимо от това, съдът приема, че между С. Х. и „Топлофикация София“ ЕАД са възникнали облигационни правоотношения по договор за доставка на топлинна енергия, тъй като е сключен писмен такъв договор и ответницата е депозирала молби, касаещи топлоснадения имот с абонатен № 869244 на адрес в ... Обстоятелството, че С. Х. е собственик на процесниятоплоснаден имот не се оспорва от ответницата.

С оглед изложеното по делото е установено, че ответницата е собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес ...., сключила е договор за доставка на топлинна енергия за този имот, поради което тя е страна по облигационно правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР – чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката.

По силата на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за ищеца е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответницата е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството й на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на ЗЕ през процесния период.

Съдържанието на правоотношението между страните е уредено от Общите условия (ОУ) на топлопреносното предприятие, одобрени с Решение от КЕВР и действащи през процесния период. Същите са влезли в сила, за което са представени доказателства от ищцовото дружество като влизането им в сила не е обусловено от писменото им приемане от страна на потребителите. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ – няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

На следващо място, видно от представените от третото лице – помагач „Далсия Елвеко“ ЕООД документи, се установява, че именно последното дружество е осъществявало 3 дейността по топлинно счетоводство за СЕС, в която се намира апартамента на ответницата.

От приложените протоколи и справки се установяват количествата потребена топлинна енергия за отопление и за топло вода, съобразно показанията на измервателните уреди.

По делото е представен Договор от 09.06.2020 г. между „Топлофикация София“ ЕАД и „Далсия Елвеко“ ООД (с предходна фирма „МХ Елвеко“ ООД) относно обстоятелството, че ищецът и това лице са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост. Между страните не спори и относно обстоятелството, че през процесния имот до имота е осъществявана услугата по дялово разпределение от третото лице – помагач, респ. – сградата в режим на ЕС, намираща се на процесния адрес, е била топлоснабдена през целия исков период.

Заключението на съдебно – техническата експертиза, както и данните в писмените доказателства, представени от подпомагащата страна, установяват размера на доставената до процесния топлоснабден имот топлинна енергия (за сградна инсталация, за имота и за БГВ). С оглед тези доказателства, съдът намира за частично основателни възраженията на ответницата, че претендираната сума за стойността на топлинна енергия не съответства на действително потребената такава. Според заключението на вещото лице С., което съдът кредитира като пълно и компетентно, стойността на топлинната енергия за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г. възлиза на сумата от 1 795,65 лв. Вещото лице пояснява, че в изравнителната сметка погрешно е заложен един радиатор с мост от 1176 вт и следва да се приспадне сумата от 349,62 лв. Въз основа на констатациите на съдебно – техническата експертиза, съдът приема за неоснователни останалите доводи на ответницата, касателно размера на топлинната енергия, тъй като вещото лице установява, че измервателните уреди редовно са преминавали през метрологична проверка, а технологичните разходи са приспаднати от сметките за топлинна енергия.