Решение № 546 от 05.06.2026, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 546 гр. Сливен, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. М. при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. М. Гражданско дело №

20222230105268 по описа за 2022 година

И. М. Р. твърди в исковата си молба, че е собственик, на основание упражнявано от него, от началото на 1965 г., давностно владение, върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен. Владението получил от тогавашните собственици, чийто имена не помнел, поради изминалите повече от петдесет години, но пък твърди, че от момента на установяване на владението си върху имота и до настоящия момент го поддържа, като го оградил, периодично подменял материалите по оградата, обработвал го и го засаждал и подменял овощните дръвчета.

Владението му не било отнемано и не е прекъсвано в този период, като държал имота за себе си и демонстрирал това. Преди около 15 г. обаче, при проверка в Службата по кадастър установил, че в кадастралните регистри имота е записан името на Т. С. В.. Р. заявява, че не познава такова лице, още по-малко то да е собственик или владелец на имота му. Положил усилия и около 2010-та г. открил този човек в гр. Сливен; живеел на улица „***“. Ищецът твърди, че В. тогава узнал, че има записан имот на негово име. Предложих му да сторят нужното и да поправят несъответствието по отношение собствеността върху имота, която била грешно отразено в кадастралните регистри, но човека отказал- заявил му, че щом е така, имота е негов /на В./, но не успял да представи /на Р./ документ за собственост.

Въпреки това и макар да не знаел дори къде се намира имота, Т. В. оспорвал правото му на собственост. По-късно ищеца узнал, че Т. В. е починал.

При това положение и поддържайки, че от момента на установяване на владението си върху имота, то не е прекъсвано; владеел го е спокойно и за себе си, Р. предявява иск с решение съда да приеме, че той именно е негов собственик.

В своевременно подаден писмен отговор М. Д. К. ЕГН **********, Т. Д. К. ЕГН **********, Д. Д. Д. ЕГН **********, Д. С. Д. ЕГН **********, С. С. П. ЕГН **********,

Г. С. Х. ЕГН **********, К. С. Х. ЕГН **********, М. П. К. ЕГН **********, В. П. Г. ЕГН

**********, Ж. Б. К. ЕГН **********, М. С. К. ЕГН ********** и В. С. М. ЕГН ********** заявяват, че не са собственици на имота, никога не са имали такива претенции; не е бил и 1 наследодателя им Т. С. В. никога не е бил негов собственик, а само ползвател, за което представят документ- удостоверение № ***/*** г.

Така също заявяват и че никой от тях не е осъществявал действия за вписването му като собственик на имота в Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Поради това считат, че не са процесуално легитимна страна- ответници, по делото. Претендират съда да отхвърли претенцията на ищеца за заплащане на разноски, като те бъдат възложени в негова тежест, по реда на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като ответниците не са станали повод за завеждане на настоящото производство.

Единствено ответника В. С. К. прави, чрез пълномощник-адвокат, писмено изявлението, което следва да се прецени като възражение против иска.

При събраните по делото доказателства съда приема за установени следните факти:

От скица № 151474273/ 21.12.2022 на поземлен имот № *** е видно, че това е овощна градина, както и че за нейн собственик е записан Т. С. В..

Той е починал на 10.02.2016г., като за наследници е оставил сестри и братя. По-скоро някои от тях са били вече покойници към момента на смъртта му и поради това в наследяването са заместени от своите деца.

Първата е Марийка С. Д.. Тя е починала през 2020г., а нейните деца- синове, са починали преди нея. Така Д.Д.Д. е починал на 04.05.1998г., а за наследници е оставил дъщерите си М. Д. К. /отв.1/, Т. Д. К. /отв.2/ и сина си Д. Д. Д. /отв.3/. С.Д.Д. е починал на 05.11.2010г. и за наследници е оставил сина си Д. С. Д. /отв.4/ и дъщеря си С. С. П. /отв.5/.

На практика, наследници на М.Д. са нейните внуци, придобили това качество по право на заместване- на мястото на починалите преди баба им техни родители-чл. 10 ал.2 от Закона за наследството.

Сестрата на Т. В.-Т. С. Х.А, е починала на 02.03.2020г., като за наследници е оставила синовете си Г. С. Х. /отв.6/ и К. С. Х. /отв.7/.

Сестрата Д.С.Г. е починала на 03.09.2022г., а за наследници оставила дъщеря си М. П.

К. /отв.8/ и сина В. П. Г. /отв.9/.

Братът на Т. В. В. С. К., е починал на 18.04.2005г., а за наследници оставил синовете си Д. В. К. и С. В. К.. И двамата обаче са починали, като първия от тях е оставил за наследници съпругата си Ж. Б. К./отв.11/ и синовете В. Д. К. /отв.12/ и Б. Д. К. /отв.13/.

Вторият пък е починал на 13.02.2011г., а за наследници оставил дъщерите си М. С. К.

/отв.14/ и В. С. М./отв.15/.

От удостоверение № **/**г. на Градски народен съвет Сливен се установява, че през 1964г. на лице с имена Т. С. В. е било предоставено за ползване пустеещо място с площ 1дка в местността Барутни погреби.

Събрани бяха гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите С.Д.Т. и Т. П. В. От показанията им съда приема, че поне от около петдесет /50/ години Ив.Р. обработва процесния имот. Също, че последния се намира в местността Барутни погреби.

Двамата не бяха съвсем конкретни, с посочване на година, от която ищеца се е установил в него, но заявиха, че е от младежките им години. А за лица като свидетелите- на по около осемдесет-деветдесет годишна възраст в момента, младежките години са отминали дори и преди повече от петдесет. Не се установи и как точно имота е преминал във владение на ищеца- дали го е закупил- от предишен собственик, или по друг начин, но това за иск като този, който се разглежда в настоящото дело, е без значение. Така също, от показанията им съда приема, че никой друг, освен И. Р., не е пребивавал там. Също и че в годините имота не е променял формата си.

2

Показанията съда кредитира, тъй като няма основания да се съмнява в достоверността им, още повече, че те не бяха оспорени от страните по делото, а и не се ангажираха доказателства - от другата страна- свидетели, с които да бъдат опровергани.

Така установените факти налагат следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск, намиращ правно основание в текста на чл.124 ал.1 от ГПК. Той е достатъчен в случая, което означава и че е допустим, тъй като ищеца твърди, че правото му на собственост е само оспорено, не и отнето. Т.е., не е необходима защитата по чл.108 от Закона за собствеността.

В тежест на ищеца в подобни производства е да докаже, че е владял, т.е. ползвал, дадена вещ с намерение да я свои /анимус и корпус на владението/, в продължение на определен период от време /най-дългия, но като изискване назад във времето, е бил 20 години- при недобросъвестно владение, а понастоящем- 10/; това владение трябва да е било явно, непрекъснато, несмущавано. Въз основа на ангажираните по делото доказателствагласни, а също и процесуалното поведение на ответниците, вкл. и признанието, че нито те, нито наследодателя им приживе, са притежавали процесния имот, съотв. не са имали собственически и др. претенции, вкл. и по отношение на ищеца, а и тъй като те не ангажираха доказателства, които да опровергават показанията на свидетелите, разпитани по искане на Р., съда приема, че визираните по-горе предпоставки са дадени за него и процесния недв.имот. Той в продължение на много години- много повече от десет, та дори и от двадесет, а даже и повече, е обработвал, владял, ползвал процесния имот. Последният е бил ограден, вероятно и непроменян като форма в годините назад; считал го е за свой, а владението му не е било отнемано от някой от ответниците или от наследодателя им преди това, приживе. Владението е било и явно- няма как да не е, защото такъв голям имот не може да бъде скрит!

Следва да се отбележи и че тезата на ищеца звучи достоверно, защото от ангажирано не от него, а от насрещна страна- някои от ответниците, писмено доказателство, се установи, че през 1964г. на лице с имена Т. С. В. е било предоставено за ползване пустеещо място с площ 1дка в местността Барутни погреби.

Така също, следва да се коментира, че един от ответниците в писмения си отговор навежда в някакъв смисъл факти, вероятно представляващи възражения против иска, но пък той не ангажира никакви доказателства в подкрепа на същите. Ето защо те останаха недоказани, а поради това- не могат да разколебаят единствения налагащ се извод на съдаче иска следва да се уважи, защото в отношенията между Р., от една страна и ответницитеот друга, респ. техния наследодател, Р. именно се явява собственик на имота.

По въпроса за разноските- той винаги е съществен в граждански дела. Разноски на ищеца в случая не се следват, защото ответниците признават, още в писмените си отговори, иска, а пък и се налага извод, че те с поведението си не са давали повод за образуване на делото. Така е макар наследодателя им да е вписан като собственик в кадастралните карта и регистри на гр.Сливен. Те обаче не са знаели дори за това, а и никога, както сами заявяват, не са знаели, че наследодателя им е притежавал процесния имот, респ. че те са го наследили след смъртта му. Т.е., налице е хипотезата на ал.2 на чл.78 ГПК. Това обаче не важи за ответника В. Д. К., защото в писмения си отговор той не признава, а дори оспорва иска.

Така също, оспорването се поддържа в съдебно заседание /макар и с писмено изявление/.

Разноските на ищеца са в размер на две заплатени от него такси от по 15лв. Върху този ответник, с оглед наследствената му квота, ще бъде възложена сумата 1.25лв.

По аргумент за противното от ал.3 на чл.78 ГПК, на ответника В. К. не се следват разноски.

При същите разсъждения следващата се за образуване на делото сума за държавна такса ще остане за сметка на бюджета- защото при образуване на делото ищеца бе 3 освободен, на осн. чл.83 от ГПК, от заплащането й, с изключение на онази част от нея, която се следва за ответника В. Д. К.. Съгласно чл.69 ал.1, т.2 от ГПК, размера на цената на иск за собственост върху недв.имот е данъчната му оценка. В случая тя е 15 904,10 лева. Съгласно чл. 71 ал.2 от ГПК, дължимата за образуване на делото по спор за вещни права върху недв.имоти държавна такса се изчислява върху 1/4 от данъчната оценка. Т.е., в случая върху 3 976.025лв. и се равнява на 159.04лв.

На осн.чл.78 ал.6 от ГПК В. К. ще бъде осъден да заплати следващата се от наследствената му квота част от нея- 6.63лв.

Водим от изложеното, Сливенски районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА на осн.чл.124 ал.1 от ГПК, ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Д. К. ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. ***, кв. „***“ бл. № ***; Т. Д. К. ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. **, ул. „**“ № **; Д. Д. Д. ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. **, кв. „**“ бл. № ***; Д. С. Д. ЕГН ********** и постоянен адрес: с. ***, общ. Сливен; С. С.

П. ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. **, кв. „**“ бл. № **; Г. С. Х. ЕГН ********** и постоянен адрес: с. **, общ. Сливен; К. С. Х. ЕГН ********** и постоянен адрес: с. **, общ. Сливен; М. П. К. ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. **, кв. „**“ бл. № ***; В. П.

Г. ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. **, ул. „**“ № ***; Ж. Б. К. ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. **, кв. „***“ бл. № ***; В. Д. К. ЕГН **********, с постоянен адрес: с.

***, общ. Р. и съдебен адресат адв. Р. от СлАК; Б. Д. К. ЕГН ********** и постоянен адрес:

: гр. ***, кв. „***“ бл. № ***; М. С. К. ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ № *** и В. С. М. ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, че И. М. Р. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***и съдебен адресат адв. Г. М. от АК Сливен е собственик /на основание осъществено от него давностно, недобросъвестно, владение/ на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, одобрена със заповед № РД-1831/19.04.2006 г. на изп. директор на Агенцията по кадастъра, с площ 1005кв.м. в кв.“Барутни погреби“ гр.Сливен.

ОСЪЖДА В. Д. К. ЕГН ********** да заплати на осн.чл.78 ал.1 от ГПК на И. М. Р. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 1.25лв./един лева и двадесет и пет стотинки/, чиято равностойност са 0.64 евро /шестдесет и четири евроцента/.