Решение № 149 от 29.03.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Велико Търново, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Ирена Колева

ЯВОР ДАНАИЛОВ при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело № 20224100500320 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на подадена от В. К. Т., ЕГН **********, с адрес град ВТ, ул. „В.“ № .., ет..., ап.1, чрез пълномощник – адвокат Д. Д., против Решение № 281/04.03.2022г. по гр.дело № 1964/2021г. по описа на Районен съд-Велико Търново, с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от нея срещу ЗК „Л.И.“ АД осъдителен иск с правно основание чл.432 КЗ за сумата от 25 000 лв., предявен като частичен от 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпила при ПТП на 26.11.2016г. смърт на нейния брат М.К.Н, ведно с обезщетение за забавено плащане върху претендираната сума, считано от 31.01.2020г. до окончателното плащане.

Жалбоподателят счита, че съдебният акт е неправилен, като формираните от съда правни изводи не кореспондират със събраните по делото доказателства и критериите, възприети с ТР № 1/2018г. по т.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Моли, в случай, че подадената въззивна жалба бъде счетена за основателна, поради което исковата претенция уважена, да бъдат съобразени изложените от нея доводи срещу възраженията на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и че при определяне размера на обезщетението съдът е обвързан от ограниченията на отговорността на застрахователя по § 96 ал.1 от ЗИД на КЗ. Прави искане за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго, с което исковата претенция бъде уважена изцяло, а в случай, че не бъде уважена, да се произнесе по предявения в условията на 1 евентуалност иск срещу Гаранционен фонд. Претендира разноски за първоинстанционното и въззивно производство.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ЗК „Л.И.“ АД, в което се заема становище за неоснователност на подадената жалба и наведените в нея оплаквания. Моли за оставянето й без уважение и потвърждаване на обжалвания акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

В същия срок е постъпил отговор на въззивната жалба и от страна на Гаранционен фонд, в който се излагат доводи за правилност и обоснованост на първоинстанционния съдебен акт, респ. за неоснователност на подадената срещу него жалба. Моли се за оставянето й без уважение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

В законоустановения срок от връчване на препис от въззивната жалба третото лице, помагач на ответника ЗК „Л.И.“ АД и на евентуалния такъв Гаранционен фонд, Б. А. А., не е заел становище по нея.

В хода на проведеното съдебно заседание въззивникът В. К. Т., чрез упълномощения си представител, поддържа подадената въззивна жалба и искането, направено с нея.

Представя списък на разноските по чл.80 ГПК, които претендира.

Въззиваемата страна ЗК „Л.И.“ АД поддържа отговора на въззивната жалба и становището си за нейната неоснователност по подробно изложени в нея съображения.

Поддържа искането си за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Гаранционен фонд, чрез своя пълномощник, поддържа в писмен вид позицията си по спора и претенцията си за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице – помагач на ответниците в процеса не се явява и не изпраща представител в проведеното съдебно заседание по делото.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред Районен съд – Велико Търново е образувано по искова молба на В. К. Т. с правно основание чл.432 КЗ, в която са изложени твърдения за реализирано на 26.11.2016г. ПТП на път VTR – 1182 /Л. – Д. О./, при 3+770 км, причинено от Б. А. А., който при управление на л.а. „Ф.М.“ с временен рег. № .... нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20 ал.2 от, при което настъпил удар със спрелия в неговата пътна лента л.а.

„...“ с рег. № ...., в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на намиращите се зад спрелия автомобил М. К. Н., Н. Т. П. и Т. Н. П., както и средни телесни повреди на други две лица, като извършил деянието в пияно състояние. Посочено е, че за извършеното от виновния водач на МПС деяние по чл.343 ал.3 пр.1 и пр.3 б.“б“ пр.2 вр. ал.4 вр. ал.1 б.“б“ и б.“в“ вр. чл.342 ал.1 от НК, същият бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 324/2017г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново. Изложени са твърдения, че ищцата търпи значителни по степен болки и страдания от загубата на своя брат М. К. Н. поради съществуващите приживе между тях взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост и привързаност. Посочено е, че той е бил най-близкия й човек, че още в крехка възраст двамата са били неразделни и взаимно са си помагали, ежедневно са контактували и са се подкрепяли във всеки аспект от техния живот. Сочи се, че след смъртта на своя брат ищцата изпаднала в тежко психическо състояние, не можела да спи, а когато заспивала, сънувала кошмари, имала пристъпи на сърцебиене, животът й се променил – нямало го щастието и радостта. Счита, че справедливият размер на претендираното от нея обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от 60 000 лв., като е предявила иска си частично за сумата от 25 000 лв. Направено е искане за осъждане на ответника ЗК „Л. И.“ АД за претендираните вреди, ведно с обезщетение за забава от датата на уведомяване на застрахователя по чл.380 ГПК – 31.01.2020г. до окончателното изпращане, като се твърди, че към датата на застрахователното събитие за процесния автомобил л.а. „Ф. М.“ с временен рег. № ...е била сключена застраховка „ГО“, обективирана 2 в застрахователна полица № ...., с това застрахователно дружество. Поискано е, в случай, че последното не носи отговорност по застраховка „ГО“ поради липса на валидно застрахователно правоотношение, исковата претенция да бъде разгледана и уважена срещу Гаранционен фонд.

В срока по чл.131 ГПК ответникът ЗК „Л. И.“ АД е заел становище за неоснователност на исковата претенция, като оспорва ищцовото твърдение, че процесният автомобил е бил обект на застраховане по задължителна застраховка „ГО“ при него и наличието на валидно застрахователно правоотношение. Оспорва настъпването на 26.11.2016г. на риск, покрит по посочената в ИМ застрахователна полица, като твърди, че същата е сключена за временен рег. № ...., като покритието по застраховката е само по повод и за времето на осъществяване на търговската дейност на дружеството, на което са предоставени временните регистрационни табели, по смисъла на чл.30 от Наредба № I-45/2000г. Оспорен е изложения от ищцата механизъм на произшествието, твърдението й, че същото се е осъществило в причинна връзка с виновно и противоправно поведение на водача на л.а. „Ф. М.“. Излага фактически твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия М. К. Н..

Оспорва наличието на материално-правна легитимация на ищцата да получи обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на близък, доколкото изложените от нея фактически твърдения в исковата молба не изпълват съдържанието на трайна, дълбоко емоционална и особено близка връзка с починалия по смисъла на ТР № 1/2018г. по т.д. № 1/2016г. по описа на ОСНГТК на ВКС и наличието на действително претърпени от смъртта му вреди. В условията на евентуалност, оспорва иска по размер, включително и че същият следва да бъде определен при съобразяване разпоредбата на чл.493а КЗ вр. § 96 от ЗИДКЗ, както и оспорил акцесорната претенция за лихва за забава.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор и от ответника Гаранционен фонд, който е изложил, че спрямо ищцата не е налице основанието на чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ, доколкото било установено наличието на сключена застраховка „ГО“ с предпочетения ответник. Оспорена е исковата претенция по основание и размер.

С Определение № 1608/10.09.2021г., на основание чл.219 ГПК по искане на ответните страни, съдът е допуснал участието на водача на процесния автомобил Б. А. А., като трето лице, техен помагач в процеса.

По делото е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 516/26.11.2016г., видно от който на посочената дата, около 01.45 часа, на VTR – 1182, 3+770 км, е настъпило произшествие между л.а. „Ф. М.“ временен рег. № ..., управляван от Б. А. А. и л.а. „.“ с рег. № ......., собственост на П. Д. Д., при което починали лицата М. К. Н., Н. Т. П. и Т. Н. П., както и пострадали още четири лица, и били причинени щети по двата автомобила.

Приложен е Протокол за оглед на местопроизшествието от с.д., ведно с фотоалбум към него, което действие поставило началото на образуваното ДП № 725/2016г. Видно от присъда № 72/12.07.2019г., постановено по НОХД № 324/2017г. на Окръжен съд-Велико Търново, водачът на л.а. „Ф. М.“ врем. рег. № ....Б. А. А. е бил признат за виновен в това, че на 26.11.2016г., около 01.30 часа, на VTR – 1182, при 3+770 км, при движение в посока от гр. Д. О. към гр. Л., нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21 ал.1 от ЗДвП – при избиране на скоростта си на движение се движел със скорост от 110.7 км/ч, като нарушил забраната за превишава скоростта от 90 км/ч и допуснал ПТП със спрелия в неговата пътна лента л.а. „...“ с рег. № . ... .. в резултат на което причинил смъртта на намиращите се на пътното платно зад лекия автомобил „...“ лица - М. К. Н., Н. Т. П. и Т. Н. П. и средни телесни повреди на други две лица, като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 1.28 на хиляда, установено по надлежния ред чрез съдебно химическа експертиза, и случаят е особено тежък – престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 пр.1 и пр.3 б.“б“ пр.2 вр. ал.1 б.“б“ и б.“в“ вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК. С решение № 66/23.04.2020г. по ВНОХД № 398/2019г. на Апелативен съд-Велико Търново посочената присъда е била изменена, като е прието, че в причинна връзка с вредоносния резултат е допуснато от водача А. нарушение на правилото за движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, вместо това по чл.21 ал.1 от ЗДвП, и е коригирана правната квалификация на деянието като престъпление по чл.343 ал.3 пр.1 и пр.3 б.“б“ пр.2 вр. ал.4 вр. ал.1 б.“б“ и б.“в“ вр. чл.342 ал.1 от НК. С решение № 135/25.05.2021г. по к.н.д. № 501/2020г. на ВКС, което е 3 окончателно, въззивното решение е било потвърдено.

Видно от приложения протокол за химическо изследване, починалият в предоставената за изследване кръвна проба от трупа на М. К. Н. е установено наличие на етилов алкохол с концентрация 1.63 промила.

Във връзка с изложените в отговорите на ИМ фактически твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия е била назначена автотехническа експертиза, съгласно заключението на която при установената пътна обстановка – наличие на мъгла с различна гъстота /на талази/ и видимост при осветеност от автомобилни фарове около 5070м, технически не е възможно светлинният източник, който представляват автомобилните фарове на процесния автомобил „Ф. М.“, да достигне до пострадалите пешеходци и да бъде отразен от евентуално поставени върху телата им светлоотразителни жилетки по начин, който да позволи на водача на този автомобил да ги възприеме по-ясно и отчетливо, като препятствие на пътя, отколкото л.а. „....“ с включени къси светлини. Според вещото лице при конкретните пътни условия и видимост за предотвратяване на произшествието не е съществувала за пешеходеца техническа възможност от момента на възприемане на приближаващото МПС да предотврати същото. Доколкото пострадалите лица са се намирали зад автомобила и не са били със светлоотразителни жилетки към момента на настъпване на събитието /показания на св. Х./, то водачът на л.а. „Ф. М.“ не би могъл да ги възприеме. Починалият М. Н., който е установено, че се е намирал също зад автомобила, но приклекнал, според експерта дори и с поставена жилетка е нямало как да бъде възприет.