Решение № 2027 от 05.02.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2027 гр. София, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ...... при участието на секретаря ........ като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20231110111060 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от ........ срещу Е. К. Й. и Л. И. Й. положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, с които се претендира признаване спрямо ищеца, че ответниците дължат разделно (Е. К. Й. - 1/6 и Л. И. Й. - 4/6) следните суми: 1. За Е. К. Й.: сумата от 1 116.49 лева, представляваща главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 20.12.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 195.97 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 05.12.2022 г.; сумата от 7.75 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 20.12.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 1.68 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 05.12.2022 г.

2. За Л. И. Й.: сумата от 4 465.94 лева, представляваща главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 20.12.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 783.90 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 05.12.2022 г.; сумата от 31 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 20.12.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 6.70 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 05.12.2022 г.

За горепосочените суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.01.2023 г. по ч. гр. д. № 69151/2022 г. по описа на СРС, 34 състав.

1

Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена в полза на ........ заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 69151/22г. по описа на СРС, 34 състав.

Ищецът твърди, че ответниците, като собственици на топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. .... са потребители на топлинна енергия за процесния имот, като не са изпълнили задължението си да заплатят стойността й. В исковата молба се релевират съображения, че претендираната сума е дължима за ползвана топлоенергия от ответниците, които съобразно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди действащи към момента на взирания период, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Претендират се разноски.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който оспорват исковете като неоснователни, доколкото твърдят че не са потребители на топлинна енергия и не са в облигационна връзка с ищеца, тъй като макар техният наследодател да е бил собственик на процесния имот, ищецът не бил доказал да са приели неговото наследство, макар формално да са били посочени за наследници. Не оспорват доставката, обема или размера на доставената топлинна енергия. При условията на евентуалност е направено възражение за погасяване на вземанията по давност.

Третото лице - помагач на страната на ищеца .... не изразява становище.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е образувано ч. гр. д. № № 69151/2022 г. по описа на СРС, 34 състав, по което на 05.01.2023 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за горепосочените суми, касаещи топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ..... Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена надлежно на ответниците, които в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са подали възражение срещу издадената заповед, съответно в указания му с разпореждане № 14299 от 31.01.2023 г. срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо ответниците в посочените размери, за които е издадена заповедта.

Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД - положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава XXXVII от ГПК.

С доклада по чл. 146 ГПК, приет при липса на възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи възникнало облигационно отношение между страните и изпълнение на задълженията му по това правоотношение в обем, съответен на претендираната цена, както и изискуемост на вземането.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните обстоятелства, в доказателствената тежест на ответниците е възложено да установят, че са платили претендираните суми, както и да докажат всички възражения, от които черпят права.

В тежест на ищеца, при релевираното възражение за погасяване по давност на вземанията, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или 2 прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните вземания.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда - етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. ........ е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

С доклада си по делото, обективиран в определение № 36441 от 13.10.2023 г., съдът е отделил за безспорно обстоятелството, че процесният имот е бил собственост на наследодателят на ответниците – К. Й., което обстоятелство се установява и от представеното по делото Удостоверение за наследници № 12/05.01.2007 г., издадено от Столична община - район „........“ и списък на живущите етажни собственици на сграда, находяща се на адрес: .... .

3

В открито съдебно заседание, проведено на 11.12.2023 г., процесуалният представител на ответниците оспорва същите да са собственици на имота, доколкото не било даказано да са приели наследството на покойния си наследодател.

Видно от представеното удостоверение за наследници на ........, същият е починал на 17.12.2006 г., като е оставил за свои наследници: преживяла съпруга – ответницата Л. .......

Й., дъщеря си – ответницата Е. К. Й. и дъщеря си ........ Й. (която е погасила своята част от задълженията по процесния топлоснабден имот в проведеното заповедно производство по ч. гр. д. № 69151/2022 г. по описа на СРС, 34 състав). По силата на наследственото правоприемство всеки един от тях е станал собственик на процесния имот при следните квоти: 4/6 за Л. ....... Й. и по 1/6 за Е. К. Й. и ........ Й.. Доколкто това е доказано по делото, ответниците не проведоха пълно и главно обратно доказане на факти, които да опровергаят доказното от ищеца, а именно: че те - като наследнци, са задължени за погасяване на задълженията на своя наследодател.

Предвид горното и на основание представените доказателства, съдът намира, че ответниците са собственици на процесния на имот при твърдяните в исковата молба квоти на съсобственост и като такива се явяват страна по облигационното правоотношение с ........ по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР (чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката).

По делото е представен и договор между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: .... и ...... за извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване (лист 20-21 от делото), както и договор от 28.05.2018 г., сключен между ищеца и третото лице помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост (лист 29-36 от делото).