Присъда № 70 от 21.11.2023, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 381/2023
- Вид
- Присъда № 70
- Подписан
- 21.11.2023
- Състав
- Вергиния Еланчева
Цитирани разпоредби
- чл.194, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.195, ал.1, т.4 предл. първо · Наказателен кодекс
- чл.206 · Наказателен кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към ПРИСЪДА № 70 от 21.11.2023 г. по НОХД № 381/2023 г. по описа на РС-Кърджали Повдигнато е обвинение срещу М. Р. Ш. от ***, за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 предл. първо вр. чл.194, ал.1 от НК, а именно за това, че на 07.02.2017 г. в *** е отнел чужда движима вещ - машина за рязане, мокрене и сгъване на суровина за мокри кърпи, на стойност 5000 лева, собственост на „****“ ЕООД ***, от владението на управителя и едноличен собственик А. Я.
А. от ***, без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство товарен автомобил „****“ с peг.№ ***.
В настоящото наказателно производство съдът прие за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от „****“ ЕООД *** против подсъдимия М. Р. Ш. за сумата в размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 07.02.2017 г. до окончателното й изплащане Представителят на Районна прокуратура-Кърджали поддържа обвинението срещу подсъдимия. Сочи, че същият работел в сграда на пострадалия и имал машини, като на 24.08.2016 г. продал част от обща машина за производство на кърпички на дружеството на А. Я.. Според показанията на последния, продадената стока си останала на съхранение в неговата сграда. Впоследствие на 07.02.2017 г. подсъдимият повторно продал вече цялата машина на купувача Ш. Т.. По този начин подсъдимият отнел вещта, която била собственост на пострадалия А. Я.. Прокурорът намира за безспорно установено от доказателствата извършването на деяние кражба.
Моли подсъдимият да бъде признат за виновен за извършеното престъпление, като за същото му бъде наложено наказание 1 година „лишаване от свобода“ с 3-годишен изпитателен срок. Ако съдът счете, че е налице деяние по чл.206 от НК, базирайки се на показанията на А. Я., че той е изразил мълчаливо съгласие подсъдимият да продължава да работи с машината като ползвател, което можело да се възприеме като владеене и пазене на тази вещ, то прокурорът предлага наказанието и за това престъпление да бъде в същия размер.
Повереникът на гражданския ищец твърди, че голяма част от фактологията по случая се доказала документално от приложените договори и фактури по делото. Установило се, че подсъдимият продал инкриминираната машина на А. Я., за което имало договор за покупко-продажба и фактура.
Същата останала в помещението, което е собственост на А. Я. и неговата фирма „****“ ЕООД ***, в което помещение подсъдимият упражнявал занаятчийска дейност. На 07.02.2017 г. М. Ш. продал машината, която вече не била негова, на свидетеля Ш. Ю. Т., след което тя била изнесена от 1 помещението, в което е монтирана и е работила. Основателно прокурорът предложил съдът да признае подсъдимия за виновен или за кражба по чл.195, ал.1, т.4 предл. първо от НК, или за обсебване по чл.206 от НК, в зависимост каква фактическа обстановка ще приеме. Във всички случаи деянието на подсъдимия било инкриминирано и престъпно, поради което следвало да бъде признат за виновен. Повереникът моли да бъде уважен предявения граждански иск за причинени имуществени вреди, като претендира и за направените деловодни разноски.
Подсъдимият М. Р. Ш. не се явява в съдебно заседание, като делото е разгледано в негово отсъствие при условията на чл.269, ал.3, т.4, б.„а“ от НПК. Представлява се от защитник, който сочи, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин. Самият факт, че прокурорът и пострадалият не можели да преценят точно какъв вид престъпление е извършено - кражба или обсебване, говорел за наличието на неизяснени обстоятелства. Предлага съдът да прецени фактологията и да постанови присъда, която е справедлива.
Съдът като обсъди всички доказателства събрани по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М. Р. Ш. е роден на ****, живущ в ***, български гражданин, женен, със средно образование, работи, неосъждан, с ЕГН **********. Ползва се с добри характеристични данни по местоживеене.
Подсъдимият М. Ш. бил едноличен собственик и управител на дружествата „****“ ЕООД *** и „****“ ЕООД ***. На 01.09.2015 г. М. Ш., в качеството си на управител на „****“ ЕООД ***, сключил договор за наем на недвижим имот с „****“ ЕООД ***, представлявано от св.А. Я. А.. По силата на договора, наемодателят „****“ ЕООД *** предоставил на наемателя „****“ ЕООД *** за временно и възмездно ползване складова база, намираща се в ***, „****“-Кърджали, ***, с 500 кв.м. закрита площ. Договорено било имотът да се ползва от наемателя като производствено и складово помещение. В така наетото помещение подсъдимият М. Ш. монтирал притежавана от неговото дружество „****“ машина за производство на мокри кърпи, състояща се от две части - машина за рязане, мокрене и сгъване на суровина, и втората част - машина за пакетиране. Той започнал производство на мокри кърпи, използвайки описаното оборудване. През 2016 г. св.А. А. решил да закупи от подсъдимия първата част от машината за мокри кърпи. С фактура № *** „****“ ЕООД *** с управител св.А. А., закупило от „****“ ЕООД ***, представлявано от М. Ш., машина за мокри кърпи за сумата от 5 000 лева. На същата дата продавачът издал и фискален бон за сумата.
Предмет на продажбата била само едната част от комплекта за производство на мокри кърпи - машината за рязане, мокрене и сгъване на суровина. Макар и дружеството „****“ ЕООД да закупило тази машина, тя не била преместена от помещението, в което се използвала от подсъдимия. Св.А. А. и М. Ш. се разбрали подсъдимият да продължи производствената си дейност с машината 2 за мокри кърпи, а когато освободи наетото помещение трябвало да я остави там. Едва тогава св.А. щял да установи фактическа власт върху вещта. Така подсъдимият М. Ш. продължил да ползва машината за мокри кърпи, с което св.А. А. бил съгласен. В началото на 2017 г. между подсъдимия и св.А. имало проблеми, свързани с плащането на наема за помещението, което ползвал М.
Ш.. На неустановена по делото дата, той освободил помещението, което бил наел чрез фирмата „****“ ЕООД ***. На 07.02.2017 г. бил съставен договор за покупко-продажба, с който „****“ ЕООД ***, представлявано М. Ш., продало на св.Ш. Ю. Т. за сумата от 6 516 лева следните движими вещи: машина за сгъване, машина за пакетаж и пречиствател за вода. Това представлявал целият комплект от машината за производство на мокри кърпи, включващ и частта за рязане, мокрене и сгъване на суровина, която вече била собственост на „****“ ЕООД ***, представлявано от св.А. А.. Подсъдимият М. Ш. и св.Ш. Т. подписали договора за покупко-продажба пред нотариус на 08.02.2017 г. На неустановена дата и месец през 2017 г. машината за производство на мокри кърпи, състояща се от двете части - машина за рязане, мокрене и сгъване на суровина (собственост на „****“ ЕООД, представлявано от св.А. А.) и машина за пакетиране (собственост на „****“ ЕООД, представлявано от подсъдимия), била изнесена от помещението в „****“ ***, ползвано от подсъдимия. Св.Ш. Т. наел товарен автомобил „****“, управляван от св.Х. Х., с който машината за мокри кърпи била превозена до двора на фирма „****“, намираща се по пътя за с.Македонци.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от съвкупния анализ на гласните и писмени доказателства по делото, а именно: показанията на свидетелите А. А., Т. Ш. и Х. Х., дадени на съдебното следствие и тези от досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 предл.2 от НПК; показанията на свидетеля Ш. Т., дадени в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК; показанията на свидетеля Р. С., дадени на съдебното следствие; Фактура № ***; Фискален бон от 24.08.2016 г.; Договор за наем от 01.09.2015 г.; Договор за покупко-продажба на движими вещи от 07.02.2017 г., с нотариална заверка на пподписите рег.№ **** г.; Удостоверение за актуално състояние на „****“ ЕООД;
Удостоверение за актуално състояние на „****“ ЕООД; Удостоверение за актуално състояние на „****“ ЕООД; Фактура № ****; справка за собственост на товарен автомобил „****“ с рег.№ ***; Справка за съдимост на подсъдимия; Характеристична справка на подсъдимия; Д екларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия, както и другите писмени доказателства, приети по делото.
При оценката на гласните доказателства съдът даде вяра на показанията на св.А. А., който е едноличен собственик и управител на „****“ ЕООД ***, тъй като същите са достоверни, логични и кореспондиращи с приетите писмени доказателства. Той установява в какви взаимоотношения се е намирал с подсъдимия и представляваните от него фирми. Твърди, че в 3 района на **** имал сграда, в която фирмата на подсъдимия била наемател на помещение. След сключване на договора за наем, М. Ш. внесъл машини за производство на мокри кърпи. С фактура от 24.08.2016 г. свидетелят закупил от дружеството „****“ част от машината за производство на мокри кърпи тази, която била за мокрене и рязане на кърпите. Цената на машината била 5 000 лева без ДДС, платени в брой. Св.А. сочи, че когато закупил машината, тя се намирала в помещението, в което фирмата на подсъдимия била наемател и той все още я ползвал, защото имал производство. Двамата се разбрали, че помещението скоро ще бъде освободено и тогава подсъдимият щял да му остави машината за мокри кърпи. Свидетелят твърди също, че не е разбрал кога е изнесена машината от помещението. Един ден отишъл до сградата и видял, че същата липсва. Св.Ш. Т. потвърждава, че е подписал договора от 07.02.2017 г. за покупко-продажба на машината за мокри кърпи. В прочетените от досъдебното производство показания, възприети от настоящата инстанция като по-близки до процесната дата, той свидетелства, че през месец февруари 2017 г. закупил от подсъдимия машина за производство на мокри кърпи. Тъй като нямало къде да я съхранява, помолил М. Ш. същата да остане при него, като последният държал под наем помещение в сграда на **** в ***. През лятото на 2017 г. свидетелят намерил помещение при неговия приятел Т.. Намерил и камион, като заедно с подсъдимия качили машината на части и я закарали във фирма „****“ - по пътя за с.Македонци. Св.Ш. Т. не знаел, че въпросната машина била продадена на друг човек. Кредитират се и показанията на св.Т. Ш., който посочва, че имал фирма „****“, базата на която се намирала по пътя за с.Македонци. През месец февруари 2017 г. Ш. Т. наел помещение там, а покъсно докарал и машина за производство на мокри кърпи. Впоследствие при св.Т. дошъл А., който казал, че подсъдимият му дължал пари и машината била негова. Св.Х. Х. към процесната дата е бил шофьор в транспортна фирма и установява обстоятелствата свързани с превозването на машината за мокри кърпи от сградата на **** до фирма „****“. Същият обаче не може да даде сведения нито за датата, на която това се е случило, нито пък за лицата, които са изнесли инкриминираната машина. Такава информация не дава и разпитаният св.Р. С., който през 2017 г. работел на газ станция в района на ****. Спомня си само, че до сградата на **** дошъл камион, като освен шофьора имало и двама работници. С палетни колички те изкарали голяма машина и я натоварили на камиона, който тръгнал в неизвестна посока. Не следва да бъдат коментирани показанията на св.М. В., тъй като тя не е възприела относими към предмета на доказване факти.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
На подсъдимия М. Р. Ш. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 предл. първо вр. чл.194, ал.1 от НК, а именно за квалифицирана кражба, извършена чрез използване на моторно превозно средство. Непосредствен обект на престъплението са обществените 4 отношения, свързани с нормалното упражняване на правото на собственост или правото на владение и държане върху движими вещи. Субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице, което няма фактическа власт върху предмета на престъплението и което не е собственик на вещта. Предмет на кражба може да бъде само чужда движима вещ, която има определена стойност. Друга особеност от обективната страна е владението на вещта. До извършване на кражбата тя се намира във фактическа власт на всеки друг, освен на дееца. Изпълнителното деяние се изразява в отнемане на вещта от владението на другиго. Деецът прекратява фактическата власт, която другото лице упражнява върху вещта и същевременно установява своя фактическа власт върху нея. Елемент от обективната страна на престъплението е и отсъствието на съгласие на владелеца за отнемане на вещта. От субективна страна характерно за кражбата е освен наличието на пряк умисъл у дееца, също така и намерение от негова страна противозаконно да присвои чуждата движима вещ. Такова намерение ще е налице, когато той желае след деянието да се разпорежда с вещта в свой или в чужд частен интерес. Освен това, квалифицираният състав по чл.195, ал.1, т.4 предл. първо от НК, каквото е и процесното обвинение, изисква за извършване на кражбата да е използвано моторно превозно средство. За да се приеме, че подсъдимият е извършил престъпление по чл.195, ал.1, т.4 предл. първо вр. чл.194, ал.1 от НК, следва да е доказано, че той е осъществил всички обективни и субективни елементи от състава на кражбата, разгледани по-горе, но това не бе сторено от страна на обвинението. По делото се установи, че през 2015 г. М. Ш. чрез фирмата му „****“ ЕООД е наел помещение от „****“ ЕООД с управител св.А., в което се занимавал с производство на мокри кърпи. На 24.08.2016 г. той продал на посоченото дружество машина за рязане, мокрене и сгъване на суровина за мокри кърпи, но тази машина така и не преминала във владение на закупилия я собственик. Тя останала във фактическата власт на М. Ш., който продължил да я съхранява и ползва за производство на мокри кърпи в наетото помещение, при това със съгласието на собственика. В началото на месец февруари 2017 г. подсъдимият продал на св.Ш. Т. машината за мокри кърпи, която вече не била притежание на дружеството му, но все още я ползвал. Според съда, по отношение на тази вещ, подсъдимият не може да извърши престъпление кражба, тъй като не може да отнеме владението върху движима вещ, която сам владее и по отношение на която упражнява фактическа власт. На следващо място, прокурорът в случая е повдигнал на М.