Решение № 220 от 29.12.2025, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Нова Загора, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА Гражданско дело № 20252220100586 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от „Моят кредит“ ЕООД ЕИК 203939675, представлявано от Симеон Иванов Андонов, чрез пълномощника си адвокат Д. Х. П., САК, със съдебен адрес гр. София, п.к. 1000, улица Петър Парчевич 30, срещу С. Р. Г. ЕГН **********, адрес *****, с правно основание чл.422, вр. с чл.415, ал.1, т.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр.с чл.538, ал.2 от ТЗ и цена на иска 702.51 лв.

В исковата молба се твърди, че съгласно Запис на заповед, издаден на 23.10.2023., място на издаване: гр. Раднево, издателят С. Р. Г. безусловно и неотменимо се задължил да заплати на „Моят кредит“ ЕООД или на негова заповед сумата в размер 1769.01 лв. (хиляда седемстотин шестдесет и девет лева и една стотинка). Записът на заповед бил платим на предявяване и без протест. Горепосоченият запис на заповед бил предявен за плащане на 08.11.2024г., видно от неговото съдържание, с което длъжникът С. Р. Г. бил поканен да пристъпи към незабавно заплащане в полза на „Моят кредит“ ЕООД. С оглед на обстоятелството, че С. Г. частично бил погасил сумата, за която бил издаден записът на заповед, при предявяването му дружеството претендирало плащане само на оставащата дължима сума в размер 702.51 лв.. Тъй като въпреки предявяването на записа на заповед за плащане, сумата не била заплатена, по искане на ищеца Районен съд - Нова Загора издал изпълнителен лист за дължимата сума и заповед за незабавно изпълнение на основание чл.

418 ГПК вр. чл. 417, ал. 1, т. 10 ГПК по ч.гр.д. № 1583/2024 г..

Съдът приел, че представения запис на заповед отговаря на формалните изисквания на чл. 535 от ТЗ и издал посочените заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираната сума от 1 549.07 лв., ведно със законна лихва от 23.12.2024 г. до окончателното изплащане и направените съдебни разноски в размер на 486.00 лв.. С оглед подадено възражение от страна на длъжника по чл.414 от ГПК, за ищеца възникнал правен интерес от предявяването на настоящия установителе иск.

1

Записът на заповед бил представен и предявен за плащане на длъжника съгласно допълнение към записа на заповед, удостоверено с подписа на длъжника С. Р. Г., с което той бил поканен да пристъпи към незабавно заплащане в полза на „Моят кредит“ ЕООД.

Ищецът „Моят кредит“ ЕООД моли съда да постанови съдебно решение, с което да се признае за установено, че С. Р. Г. ЕГН **********, адрес: *****, му дължи сумата в размер н а 702.51 лв. (седемстотин и два лева и петдесет и една стотинки), представляващи дължима сума по запис на заповед, издаден на 23.10.2023 г., място на издаване: гр. Раднево, предявен за плащане на 08.11.2024г., ведно със законната лихва върху вземането от 23.12.2024 г. до окончателното плащане на всички суми. Моли да се изиска служебно и приложи към настоящото производство ч.гр.д. № 1583/2024 г., по описа на Районен съд Нова Загора.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адв. Н. Н. от СлАК, който оспорва исковата молба изцяло и счита искът за недопустим и неоснователен. Счита, че процесния Запис на заповед е неистински и той не е полагал подписа си под него. На основание чл.193, ал.1 от ГПК, оспорва записа на заповед в частта му относно имената и положения подпис. Моли, на основание чл.194 от ГПК, съдът да постанови определение че, записа на заповед е неистински документ в оспорваната му част. Моли, на основание чл. 212 от ГПК, съдът да се произнесе относно несъществуването на оспореното правоотношение, тъй като от него зависело изцяло изхода на делото относно приложения запис на заповед.

Моли, да бъде назначена графологическа експертиза за установяване на обстоятелството дали ответникът лично е изписал имената си и лично е подписал записа на заповед и да се приложи по делото ИД № 144/2025г. по описа на ЧСИ Миглена Минкова.

Счита, че предявения иск следва да бъде отхвърлен изцяло и да му бъдат присъдени направените разноски по делото.

По делото са представени като доказателства: Запис на заповед от 23.10.2023г. с издател С. Р. Г.; Индивидуален договор за заем код: 92670 от 23.10.2023г. между „Моят кредит“ ЕООД и С. Р. Г., Договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен договор за паричен заем Код 92670/ 23.10.2023г.; Приложение № 1 с погасителен план към дог.№ 92670/ 23.10.2023г.; Разписка № 92670/ 23.10.2023г.; декларация относно проведени преговори за сключване на договор; изпълнително дело № 20257680400144 на ЧСИ Миглена Минкова; Пълномощно; ч.гр.д.№ 1583/ 2024г. по описа на НЗРС.

Назначена е по делото съдебно-графологическа експертиза с вещо лице специалист в областта на почерковото изследване на документи, която да отговори на поставените от ответника въпроси, а именно:

1. Дали лично е изписал имената си върху представения документ запис на заповед с дата на издаване 23.10.2023г. в гр.Раднево за 1769.01 лв.?

2. Дали лично е подписал представения документ запис на заповед с дата на издаване 23.10.2023г. в гр.Раднево за 1769.01 лв.?

След запознаване с материалите по делото и сравнителния материал, използван при 2 изготвяне на заключението, вещото лице С. С. В. е дал заключение по поставените въпроси:

1. Ръкописните текстове С. Р. Г. на редовете срещу „ИЗДАТЕЛ” и „ИМЕ, ПОДПИС” от Запис на заповед с дата на издаване 23.10.2023 г. в гр. Раднево, за 1769,01лв., са изписани от С. Р. Г. ЕГН **********.

2. Подписите след ръкописно изписаните имена „С. Р. Г.”, на редовете срещу „ИЗДАТЕЛ” и „ИМЕ, ПОДПИС” от Запис на заповед с дата на издаване 23.10.2023г. в гр. Раднево, за 1769,01лв., са положени от С. Р. Г. ЕГН **********.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 23.10.2023г. е издаден Запис на заповед с място на издаване: гр. Раднево, с който издателят С. Р. Г. безусловно и неотменимо се задължава да заплати на „Моят кредит“ ЕООД ЕИК 203939675 или на негова заповед сумата в размер 1769.01 лв. (хиляда седемстотин шестдесет и девет лева и една стотинка). Записът на заповед се издава без разноски и без протест, като може да се предяви за плащане до 5 години от издаването му.

Горепосоченият запис на заповед бил предявен за плащане на 08.11.2024г., видно от неговото съдържание, с което длъжникът С. Р. Г. бил поканен да пристъпи към незабавно заплащане в полза на „Моят кредит“ ЕООД. След предявяването на записа на заповед за плащане, дължимата към него момент сума в размер на 1549.07 лв. не била заплатена и ищецът подал заявление до Районен съд Нова Загора за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, по което е било образувано в ч.гр.дело № 1583/2024г. по описа на съда.

По искане на ищеца Районен съд Нова Загора издал изпълнителен лист за дължимата сума и заповед за незабавно изпълнение на основание чл.418 ГПК вр. чл.417, ал.1, т.10 ГПК по ч.гр.д. № 1583/2024 г..

Съдът по заповедното производство приел, че представения запис на заповед отговаря на формалните изисквания на чл. 535 от ТЗ и издал посочените заповед за изпълнение № 992/ 27.12.2024г. и изпълнителен лист за претендираната сума от 1 549.07 лв., ведно със законна лихва от 23.12.2024 г. до окончателното изплащане и направените съдебни разноски в размер на 486.00 лв.. В установения законов срок ответникът депозирал по делото възражение с вх.№ 1852/10.04.2025г., с което възразил, че дължи претендираната сума на взискателя. С Определение № 277/ 15.04.2025г. по ч.гр.дело № 1583/2024г. на НЗРС било спряно принудителното изпълнение по изп.дело № 2025768040014 на ЧСИ Миглена Минкова и било указано на ищеца на предяви установителен иск по чл.422 от ГПК.

С оглед на обстоятелството, че С. Г. частично бил погасил сумата, за която бил издаден записът на заповед, при подаването на иска по чл.422 от ГПК дружеството претендира заплащане на оставащата дължима сума в размер 702.51 лв..

От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр.с чл.538, ал.2 от ТЗ, като се иска установяване на дължимостта на вземането на ищеца към ответника за посочената в исковата молба сума. Съдът намира така предявеният иск за допустим, а разгледан по същество същият се явява и основателен.

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена 3 заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В конкретния правен казус ищецът основава вземането си от ответника на база издаден в негова полза запис на заповед. Последният е формална, абстрактна и едностраннна сделка, която, за да е действителна, следва да е в писмена форма и да съдържа определените реквизити, съгл. императивната разпоредба на чл.535 ТЗ. Процесният запис на заповед съдържа изискуемите от търговския закон реквизити, поради което съдът го намира за редовен от външна страна.

От представените писмени доказателства по делото става ясно, че страните са били в облигационни отношения по повод издадената Запис на заповед с дата 23.10.2023г. и място гр.Раднево, с която С. Р. Г. се задължил безусловно и неотменяемо на падеж при предявяване да плати на „Моят кредит“ ЕООД или на негова заповед на предявяване сумата в размер на 1769.01 лева. При издаването на заповедта издателят изписал собственоръчно трите си имена и положил подпис. Записът на заповед бил предявен на ответника на дата 08.11.2024г., което било удостоверено от него лично отново с изписване на трите му имена и полагане на подпис. Ответникът оспори с писмения отговор положените върху документа по чл.417, ал.1, т.10 от ГПК подпис и изписване на три имена като положени от него самия и поиска назначаването на съдебно-графологична експертиза, с която да докаже своите твърдения. По делото беше изготвено заключение от вещо лице специалист в областта на почерковото изследване, което се запозна със събраните по делото документи, самата запис на заповед и допълнителен сравнителен материал за изготвяне на своето заключение.

Вещото лице представи писмено заключение, с което даде отговор на въпросите на ответника и в съдебно заседание отговори на поставените такива. Видно от направеното изследване е, че ръкописните текстове „С. Р. Г.“ и подписите след ръкописно изписаните имена „С. Р. Г.“ са положени от С. Р. Г. ЕГН **********.

Записът на заповед е едностранна формална абстрактна сделка от една страна, а от друга страна е ценна книга, която материализира задължение за плащане на определена сума пари при настъпването на падежа. При липсата на някой друг от реквизитите посочени в чл.

535, т.1 до т.7 включително от ТЗ не е налице запис на заповед. В конкретния случай са налице всички задължителни реквизити за съдържанието на издадения едностранен акт по смисъла на чл.535 от ТЗ, което прави редовен издадения документ.

В отговора на исковата молба ответникът е въвел две възражения за недължимост на сумата по записа на заповед, а именно, че не е получавал суми от ищцовото дружество по посочения запис на заповед и не е подписвал същата заповед.

От приетата в производството съдебно-графологическа експертиза се установи, че ответникът собственоръчно е изписал имената си срещу издател и име и подпис на лице, на което е предявен записа на заповед. Подписите в записа на заповед са положени от С. Р. Г..

Неговият процесуален представител е оспорил изготвената експертиза и е заявил същата да 4 не се приема, но съдът я е приел като доказателство по делото, приемайки я за изготвена от компетентно лице, притежаващо специалните знания в областта на почерковото изследване.

Разпечатката съдържа 39 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dfc33dc6-3ae0-4af5-80bb-f4b307c970a6