Решение № 16 от 25.01.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Кюстендил, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две Х.ляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Х.. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20231500500199 по описа за 2023 година

Образувано е по въззивна жалба с вХ.№ 1975/27.02.2023 г. на ТП ДГС Дупница – ЮЗДП ДП, с ЕИК ***, с адрес: гр. Дупница, ул. ***, представлявано от директора инж.

Атанас Диманков, насочена срещу решение № 100/ 21.02.2023 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1368/2022 г. по описа на същия съд.

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт РС Дупница е отменил Заповед № РД07-130/23.05.2022г на Директора на ТП ДГС Дупница за дисциплинарно уволнение на К. М.

С. като незаконосъобразна и го е възстановил на длъжността горски стражар. Осъдил е ТП Държавно горско стопанство Дупница да заплати на К. М. С. обезщетение в размер на 5936.40 лева за период 23.05.22 - 23.11.22 г., ведно със законната лихва, считано от 22.07.2022 г. и 500 лева деловодни разноски.

Въззивникът обжалва изцяло решението на районния съд, релевирайки доводи за неговата неправилност поради незаконосъобразност и противоречие с моралните норми и немотивираност. Счита, че решаващият състав при постановяване на решението си не се е съобразил с представените по делото писмени и гласни доказателства. Смята, че ДнРС неправилно се позовал изцяло на показанията на св. Ковачки, като пренебрегнал свидетелските показания на инж. Х. – член на комисията, извършила комплексната проверка, която отразила констатациите за множество нарушения на Закона за горите в протокол от 15.04.2022 г. Подчертава, че С. извършвал обходи сам без свидетели за тези проверки, в нарушение на приетата практика такива обходи да се извършват от двама горски стражари. Акцентира, че резултатите от комплексната проверка установили, че липсва времеви период, в който да няма констатирани нарушения, като преди назначаването на С. и 1 към настоящия момент се развивала незаконна бракониерска дейност, което противоречало на представените от ищеца доклади за периода 01.01.2022 г. към датата на проверката, отразяващи липса на установени нарушения.

Възразява срещу приетото от съда, че за срока от 01.01.2022 г. – 29.03.2022 г. не са искани обяснения от ищеца и се обосновава с приложено към писмения отговор писмо изХ.

№ ТП-01-48/12.04.2022 г., като твърди, че такива писмени обяснения са изискани по надлежния ред в изпълнение на чл. 193, ал. 1 от КТ, а служителят не ги е предоставил за периода от връчване на писмото 12.04.2022 г. до 23.05.2022 г., за който период същият е представял болнични листове.

Счита, че ДнРС неправилно посочил в решението си, че се касае за 27 броя отсечени немаркирани дървета, за които ищецът не носи отговорност, като уточнява, че броят на незаконно отрязаните дървета е 274 в землището на с. Бадино и 27 броя в землището на с.

Бистрица, които землища влизали в охранителния участък „Хайдушка чешма“, като констатираните нарушения били подробно описани от комисията в резултатите от комплексната проверка. Счита, че районният съд неоснователно е пренебрегнал констатациите на комисията и кредитирал твърденията на служителя за тенденциозност на уволнението му. Счита за недопустимо и протизовозаконно възприетото от съда, че работодателят е въвел в заблуждение работника. Заключава, че процесната заповед съдържа всички задължителни реквизити, съобразно разпоредбите на КТ. Твърди, че при постановяване на обжалваното решение решаващият съд не е взел предвид в цялост данните за извършеното дисциплинарно нарушение, с което се уронвало доброто име на ответника съгласно чл. 21, ал. 1 от Етичния кодекс на работещите в ЦУ и ТП на ЮЗДП ДП – Благоевград.

Искането е за отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна – К. М. С. с адрес: с. Самораново, ул.***, община Дупница, чрез процесуалния представител по пълномощие – адв. З. В. от АК – Кюстендил, депозира отговор по въззивната жалба, с който се оспорват като неоснователни изложените в жалбата доводи за неправилност на решението на районния съд по подробно изложени съображения. Твърди се наличие на преднамереност в действията на работодателя при налагане на дисциплинарното наказание, като счита, че наложеното наказание е незаконосъобразно, доколкото работодателят не е изпълнил стриктно процедурата по чл. 193 от КТ, а създал само привидност на изпълнено задължение по цитираната разпоредба. Сочи, че искането за обяснения и формулираните в него въпроси се различавали от обстоятелствата, послужили за основание на работодателя да наложи процесното наказание, като тези разминавания ограничавали правото на защита на служителя. Подчертава, че работодателят не е предоставил и запознал служителя със съдържанието на цитираните доклади и констативни протоколи, независимо, че същият 2 поискал това. Допълва, че работодателят не е приложил и разпоредбата на чл. 189 КТ да съобрази наложеното наказание с тежестта на извършените нарушения. Твърди, че не е допуснато неизпълнение по посочения от работодателя текст – чл. 187, ал. 1, т. 3, предл. второ от КТ като основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Посочва практика на ВКС по сходен казус.

Заявява искане за потвърждаване на решението. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

К. М. С. от с Самораново е предявил иск по чл.344 КТ срещу ТП Държавно горско стопанство Дупница.Твърди че му е наложено дисциплинарно наказание уволнение за дейност която не е увредила дружеството .Моли заповедта да бъде отменена да бъде възстановен на работа и да му бъде заплатено обезщетение в размер на 5936лв.

Ответното дружество оспорва иска твърди че наказанието е законно.

Съдът след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,поотделно и в съвкупност,прие за установена следната фактическа обстановка :

По делото е приложен трудов договор,споразумение,заповед

№

130/22,протокол,,констативен протокол,докладни записки,заключение на вещо лице,разпитани бяха. свидетели.

Горното се установява по несъмнен начин от приложените по делото писмени и гласни доказателства.

С оглед на установеното ,съдът счита иска за основателен ,по съображения :

Налице е трудов спор по смисъла на чл.188 ал.1 от КТ. Ищецът работил в ответното дружество има право да оспорва законността на наложеното наказание уволнение..Работодателят е изискал обяснения преди да издаде заповедта.От тях.е видно че ищецът е давал обяснения за друг срок от посочения в заповедта за уволнение през който е констатирано нарушение.За срока от 01.01.22г-29.03.22г не са искани обяснения.Ищецът е работил като горски стражар на голям участък в който постоянно е имало набези за незаконна сеч над циганската маХ.ла. Той е работил сам без |МПС ,пеша е обхождал голям терен и е предотвратявал незаконна сеч.В заповедта са посочени 27бр отсечени немаркирани дървета за тях.ищеца не носи отговорност защото те не са в землището на с. Бистрица.

Работодателят умишлено е заблудил работника за кой участък се касае незаконната сеч.Уволнението е тенденциозно и без никакво основание.Затова ще бъде отменено ищецът ще бъде възстановен работа като горски стражар и ще му бъде заплатено обезщетение по чл.225 КТ в размер на 5936.40лв ведно със законната лихва от завеждане на иска.не .

По разноските:

С оглед изхода на въззивното производство и съобразявайки, че сторените от въззивника разноски са доказани по начин, посочен в т.1 на ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, ОС – Кюстендил следва да възложи същите в тежест на въззиваемата страна, като дължимата сума следва да бъде определена от съда по реда на Наредба №1/ 09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото осъществената от процесуалния представител на ищеца адв. В. правна помощ е по реда на чл.38 от ЗАдв. За всяка от страните в процеса възниква отговорност за заплащане на направените от противната страна деловодни разходи, съобразно изхода на делото в съответната инстанция.Същият принцип е спазен и в хипотезата на чл. 38 ЗА, която правна норма урежда специална адвокатска помощ - безплатно процесуално представителство и според 3 която, само ако в съответното производство насрещната страна е осъдена на разноски, то адвокатът, оказал безплатно правно съдействие, има право на адвокатско възнаграждение, определимо от съда по правилото на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. В случая макар да се отхвърля иска с правно основание чл.128, ал.2 КТ, то доколкото ответникът е станал причина за предявяването му, то в негова тежест следва да се възложат сторените в производството разноски, което обстоятелство е взето предвид и при определяне на разноските дължими в първоинстанционното производство. С оглед размера на исковата претенция и при условията на чл.7,ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за въззивното производство ответникът дължи възнаграждение в размер на 780 лева. в полза на адв. З. В..

Воден от горното, КнОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 100/ 21.02.2023 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1368/2022 г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА ТП ДГС Дупница – ЮЗДП ДП, с ЕИК ***, с адрес: гр. Дупница, ул. *** да заплати на адв. З. В. от АК – Кюстендил, със служебен адрес: гр. Дупница, ул.“Солун“ № 1, ет.2 на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. сумата от 780 лева адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4