Определение № 604 от 14.06.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 604 гр. Благоевград, 14.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Л.я Масева

Членове:

Анета Илинска

Милена Каменова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно частно гражданско дело № 20231200500538 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба с вх. № 4093/18.05.2023г., подадена от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ,,,,,,,,, представлявано от управителя И.Х.К., чрез юрисконсулт Л. Ч. Х., против Разпореждане №747/28.04.2023 г., постановено по гр.д 406/2023 г. по описа на РС – гр. Сандански, в частта, с която съдът е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение срещу Л. Д. А. с ЕГН ********** от ,, за следните суми: сумата от 39,72 лева -изискуема лихва за възнаграждение за периода от 26.01.2022 год. до 16.04.2022год., за сумата от 121,19 лева - изискуема лихва за забава за периода от 25.02.2022 год. до 28.02.2023 год., за сумата от 252 лева- такса за разглеждане, за сумата от 301 лева- административна такса за изпращане на уведомления.

Намира обжалваното разпореждане за неправилно и незаконосъобразно по изложени в частната жалба съображения. Счита, че договорна възнаградителна лихва в размер на 39,72 лева е дължима, тъй като ненадвишава трикратния размер на законната лихва. Сочи, че с оглед размера на предоставения кредит, срока за връщане на сумата, липсата на предоставени обезпечения и при съпоставка с размера на законната лихва, претендираните такси са основателни. Поддържа, че съгласно чл.8.5.1 от Общите условия – в случай, че клиентът допусне просрочие при изплащането 1 на която и да е от дължимите от него месечни вноски, той дължи на кредитора, освен договорените лихви и лихвите за забава и ако такива са възникнали, разходите, посочени в чл.5.5 и 5.6 от Общите условия.

Иска от съда да отмени Разпореждане №747/28.04.2023 г., постановено по гр.д 406/2023 г. по описа на РС – гр. Сандански, в частта, с която съдът е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение срещу Л. Д. А. с ЕГН ********** от ,, за следните суми: сумата от 39,72 лева-изискуема лихва за възнаграждение за периода от 26.01.2022 год. до 16.04.2022год., за сумата от 121,19 лева - изискуема лихва за забава за периода от 25.02.2022 год. до 28.02.2023 год., за сумата от 252 лева- такса за разглеждане, за сумата от 301 лева- административна такса за изпращане на уведомления и да се присъдят разноски, както и в настоящото производство, така и в заповедното производство в пълен размер.

Благоевградският окръжен съд, намира обжалваното разпореждане за правилно, законосъобразно и обосновано, а жалбата срещу него за неоснователна по следните съображения:

Пред РС Сандански е инициирано заповедно производство от страна на заявителя “*” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ,, представлявано от И.Х.К., срещу длъжника Л. Д. А. от *, за следните суми: 1 500 лева, представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит, 39,72 лева, представляваща изискуема лихва за възнаграждение, 121,19 лева, изискуема лихва за забава, 252 лева - такса за разглеждане, уговорена в т. 3 от ОУ на ДПК, 301 лева, представляваща административна такса за уведомления, дължима по реда на чл. 5.5 от ОУ и от Тарифата за таксите и комисионните на физически лица, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и за разноските по делото. В подаденото заявлението пред заповедния съд е посочено, че на 26.01.2022г. между „***“ ЕООД, като кредитор и Л. Д. А., като кредитополучател е сключен Договор за потребителски паричен кредит № 61053 от 26.01.2022 г., съгласно който „***“ ЕООД е предоставило на А. кредит в размер на 1500 лева, с краен срок за погасяване 25.01.2023г. Договорът за кредит е подписан чрез мобилното приложение MyluteApp. Кредитополучателят е усвоил кредита на 26.01.2022г.

С изтичане на крайния срок на погасяване на кредита - 25.01.2023г. настъпил 2 и крайният падеж на задълженията.

С Разпореждане №747/28.04.2023 г., постановено по гр.д 406/2023 г. по описа на РС – гр. Сандански, съдът отхвърлил частично заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение срещу Л. Д. А. с ЕГН ********** от ,, за следните суми: сумата от 39,72 лева-изискуема лихва за възнаграждение за периода от 26.01.2022 год. до 16.04.2022год., за сумата от 121,19 лева - изискуема лихва за забава за периода от 25.02.2022 год. до 28.02.2023 год., за сумата от 252 лева - такса за разглеждане, за сумата от 301 лева- административна такса за изпращане на уведомления, тъй като страните са договорили годишен процент на разходите в размер на 50,11 %, което противоречи на 19, ал.4 ЗПК и клаузата е нищожна.

Нормата на чл.19, ал.4 ЗПК гласи, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. С изменението на чл.19 ал.4 ЗПК законодателят е въвел императивно правило относно допустимият максимален размер на ГПР, част от който са и договорните лихви.

Разпоредбата цели ограничаване на възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от понеблагоприятното положение на кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий ГПР,а не възнаградителната лихва, законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя невинаги е меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни разходи като такси, комисионни, други разноски и те на практика да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Освен това, възприетият законов критерий дава възможност на кредитора, предоставящ финансовата услуга в условията на конкурентна среда и пазарна икономика за преценка дали да предложи договори с по-висока възнаградителна лихва за сметка на по-нисък размер на другите общи разходи по кредита, в рамките на максимално допустимия съобразно закона размер на ГПР или обратното. ЗПК е специален закон, чиято цел, съгласно чл.2 от ЗПК е да осигури защита на потребителите, чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и да насърчи отговорното поведение на кредиторите при предоставянето на потребителски кредити. В 3 изпълнение на тази цел,законодателят е въвел със ЗПК специална регулация на потребителските кредити, въведени са множество изисквания към договорите за потребителски кредити, а неизпълнението на някои от тях от страна на кредиторите има за последица недействителността на сключените договори. Приложението на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, налага извод, че договореният ГПР не може да надвишава 50%. При дължимата проверка заповедният съд не е извършвал тълкуване на неясни клаузи от договора, нито е формирал изводи относно предмета му, а се е ръководил изцяло от съдържанието му. От клаузата на чл. 6.2 от Договор за потребителски паричен кредит № 61053 от 26.01.2022г. се установява, че страните са договорили годишен процент на разходите в размер на 50,11 %. Съгласно чл.19, ал.5 ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените размери в чл.19, ал.4 ЗПК, са нищожни.

Следователно тази клауза е нищожна.

Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита, следователно в случая реално дължима остава единствено главницата в претендирания размер, както е посочил и заповедният съд.

С оглед направеното искане за присъждане на разноски от жалбоподателя в настоящото производство, съдът намира същото за неоснователно и следва да се остави без уважение.

Воден от горното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №747/28.04.2023г., постановено по гр.д 406/2023г. по описа на РС – гр. Сандански, с което е отхвърлено като неоснователно заявлението за издаване на заповед за изпълнение за следните суми: сумата от 39,72 лева, изискуема лихва за възнаграждение за периода от 4

26.01.2022 год. до 16.04.2022год., за сумата от 121, 19 лева,изискуема лихва за забава за периода от 25.02.2022 год. до 28.02.2023 год., за сумата от 252 лева, за такса за разглеждане, за сумата от 301 лева, за административна такса за изпращане на уведомления.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ,,,,, представлявано от управителя И.Х.К., за присъждане на направените разноски в настоящото производство, като неоснователно.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5