Решение № 107 от 10.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. София, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Димитрина Ангелова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000600724 по описа за 2024 година , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по глава ХХІ НПК.

Образувано е по подадени въззивни протест и жалби от ОП Благоевград, повереника на частните обвинители Р. М. Р. и Х. М. Р. и защитника на подс.

Ю. М. В. срещу присъда № 900045/25.01.2024 година, постановена по НОХД 374/2019 година, с която ОС Благоевград признал подс. В. за виновен в това, че на 19.10.2017 година, около 16.12 часа в с. ***, общ. ***, в района на дървопреработвателен цех, негова собственост, поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – ремонтна дейност на моторно превозно средство – товарен автомобил марка „КАМАЗ“, модел „53212“ с рег. № ********, не изпълнил задълженията, визирани в чл. 11, ал. 1, т. 2 от Наредба № 12 от 27.12.2004 година за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили, като допуснал присъствието на неангажирано в извършваната работа (ремонт на автомобила) лице – М. Р. Р., с ЕГН 1

********** от с. ***, общ. *** и по непредпазливост причинил смъртта му, като след деянието направил всичко зависещо от него за спасяването на пострадалия, поради което и на основание чл. 123, ал. 4, вр. с ал. 1 и чл. 54 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от три години.

Със същата присъда ОС Благоевград оправдал подс. В. по първоначалното обвинение да не е изпълнил и задълженията си по т. 4, т. 6, изр. 3, т. 14, изр. 2 от Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба № 12 от 27.12.2004 година за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили.

С присъдата съдът не се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото.

Според всички незаконосъобразна. обжалвали страни присъдата е неправилна и

Подаденият от ОП Благоевград протест и допълнението към него са насочени срещу извършената от първоинстанционния съд преквалификация на деянието на подс. В. от престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, каквото е било първоначалното обвинение, в такова по привилегирования състав по чл. 123, ал. 4 НК. Според прокурора решаващият съд е нарушил материалния закон, тъй като смъртта на пострадалия Р. е настъпила почти моментално и е била неизбежна. Сочи се, че обаждането на подс. В. на ЕЕН 112, за да съобщи за инцидента, с нищо не е повишило шансовете на пострадалия да бъде спасен или да бъде облекчено положението му.

Иска се постановяването на решение, с което да бъде изменена протестираната присъда и подс. В. да бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, а в останалата част присъдата да бъде потвърдена.

С въззивната жалба на частните обвинители Р. Р. и Х. Р., подадена чрез повереника им, се атакуват оправдателната част на присъдата относно нарушенията по т. 4, т. 6, изр. 3 и т. 14, изр. 2 от Приложение № 1 към чл.1, ал.

2 от Наредба № 12 от 27.12.2004 година за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили, частта относно преквалификацията на деянието на подс. В. в такова по чл. 123, ал. 4 НК, както и размерът на наложеното наказание. В допълнението към въззивната жалба 2 жалбоподателите са изложили подробни съображения, основани и на ППВС № 1 от 1983 година защо подсъдимият В. не може да се ползва от привилегирования състав на чл. 123, ал. 4 НК. Поддържа се, че мотивите на съда досежно оправдаването на подсъдимия по по-голямата част от разпоредбите по първоначално повдигнатото му обвинение, са неубедителни, недостатъчни, а съображенията, че тези разпоредби са приложими само за канали, изградени на закрито в автосервизи, са и вътрешнопротиворечиви.

Твърди се, че съдът не е взел предвид заключението на допълнителната експертиза по делото, според което ако изискванията са били спазени, камионът бил спрян правилно и каналът отговарял на изискванията за размери, бордюрите и праговете биха го спрели и при задвижване със запален двигател. Явната несправедливост на наложеното на подс. В. наказание се аргументира с отказа на съда да приложи разпоредбата на чл. 67, ал. 3 НК и с определянето на наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, въпреки че съдът изрично изброил изключително тежките по своя характер отегчаващи вината обстоятелства.

В подадената от защитника на подс. В. въззивна жалба се твърди, че от събраните по делото доказателства не се установява виновно поведение под формата на непредпазливост, което да е в причинна връзка с настъпилата смърт на пострадалия Р. и се иска оправдаването на подсъдимия В., тъй като деянието е случайно по смисъла на чл. 15 НК. Твърди се, че е установено по делото, че ремонтът на товарния автомобил е извършван от свидетеля М. В. и подсъдимият е бил извън кабината на товарния камион, когато той е потеглил, поради което не може да носи наказателна отговорност за нарушения, които не е извършил. Иска се постановяването на нова (въззивна) присъда, с която да бъде отменена обжалваната в осъдителната й част първоинстанционна присъда и подс. В. да бъде признат за невиновен.

Със сезиращите процесуални документи страните не са направили искания за събиране на доказателства във въззивното производство. Никоя от страните не е депозирала и възражения срещу постъпилите протест и въззивни жалби.

САС, като съобрази направените в протеста и жалбите оплаквания и след запознаване с материалите по делото счете, че за изясняване на обективната истина се налага събирането на писмени и гласни доказателства 3 във въззивното производство, за да бъдат установени фактите дали процесният канал представлява работно място в дървопреработвателния цех и съответно – процесният товарен камион част ли е от работното оборудване. В съдебно следствие САС разпита в качеството на свидетели А. Г. З., управител на дружеството „Юлсен“ ЕООД, М. Г. В., съпруга на подсъдимия В. и сестра на управителя З., Л. А. Г., управител на службата по трудова медицина „Херакъл-Н“ ЕООД, Н. З. Г., предходен управител на службата по трудова медицина „Херакъл-Н“ ЕООД и А. Г. М., осъществяваща счетоводното обслужване на дружеството „Юлсен“ ЕООД и събра множество писмени доказателства - справка от Столична дирекция на МВР - Отдел „Пътна полиция“ за собствеността на МПС с рег. № ********, копия на договор от 22.06.2017 г. между „Юлсен“ ЕООД и Служба по трудова медицина „Херакъл Н“ ЕООД, Програма за минимизиране на риска в „Юлсен“ ЕООД, програма за обучение по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работниците и служителите, програма за провеждане на инструктаж на работното място по безопасност и здраве при работа, програма за провеждане на периодичен инструктаж по безопасност и здраве при работа, програма за провеждане на извънреден инструктаж по безопасност и здраве по работа, заповед № 23/22.06.2017 година за определяне на Ю. В. за съвместяващ длъжността „орган по безопасност и здраве“, заповед № 20/21.06.2017 година за обучение по безопасност и здраве, програма за обучение, сертификат на М. Д. С., издаден от Служба по трудова медицина „Херакъл - Н“ ЕООД, протокол от 22.06.2017 година между Служба по трудова медицина „Херакъл - Н“ ЕООД и „Юлсен“ ЕООД, сертификат на Ю.

М. В., издаден от Служба по трудова медицина „Херакъл - Н“ ЕООД, протокол от 22.06.2017 година между Служба по трудова медицина „Херакъл - Н“ ЕООД и „Юлсен“ ЕООД за приключено обучение, извлечения от Търговски регистър и регистър на ЮЛ за актуално състояние на „Юлсен“ ЕООД към 17.06.2024 година, актуално състояние на „Юлсен“ ЕООД към 19.10.2017 година, учредителен акт на „Юлсен“ ЕООД от 12.01.2016 година, Учредителен протокол от 12.01.2016 година, Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 25.10.2017 година, Учредителен акт на „Юлсен“ ЕООД от 25.10.2017 година, протокол от 25.10.2017 година, с който собственикът на капитала на „Юлсен“ ЕООД А. З. е освободила от длъжност управителя на дружеството Ю. В. и е назначила за управител А. Г. З., заверена извадка от хронологичен 4 регистър на „Юлсен“ ЕООД от 01.01.2021 година до 31.12.2021 година, заверена извадка от хронологичен регистър на „Юлсен“ ЕООД по сметка 401 за дълготрайни материални активи, заверено извлечение от регистър на издадените удостоверения по ЗЗБУТ през 2017 година от „Херакъл - Н“ ЕООД, лист с образец от печат на Службата по трудова медицина „Херакъл Н“ ЕООД, епикриза от „МБАЛ Пулс“ АД - Благоевград и амбулаторен лист на подс. Ю. В..

В съдебни прения прокурорът от САП поддържа протеста и моли да бъде уважен по изложените в него съображения. Счита, че първостепенният съд неправилно е приложил разпоредбата на привилегирования състав по чл. 123, ал. 4 НК. Действията, предприети от подсъдимия В. по позвъняване на спешен телефон „112“ непосредствено след като фаталните последици от неговото немарливо изпълнение на задълженията са били безвъзвратно настъпили, не са активни действия, свързани с оказване помощ на пострадалия за спасяването му, тъй като той вече е бил починал. Счита, че към 19.10.2017 година подсъдимият В. не е спазил чл. 11, ал. 1, т. 2 от Наредба № 12 от 2004 година за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили. Освен това проведеното въззивно следствие доказало още, че подсъдимият като управител на дружеството е нарушил и чл.16, ал.1, т.1 и т.2, чл. 24 и 25, ал.1 от ЗЗБУТ и това следвало да бъде отчетено от съда.

Изразява становище за неоснователност на жалбата на подс. В. и искането за постановяването на оправдателна присъда, като се приеме, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Сочи, че всички събрани в хода на протеклия наказателен процес писмени и гласни доказателства по категоричен начин установявали виновното поведение на подсъдимия В., проявено под формата на непредпазливост. По отношение жалбата на повереника на частните обвинители дава становище за основателността й в частта, с която се оспорва приложението на чл.123, ал.4 от НК. Моли присъдата на ОСБлагоевград да бъде изменена, като подсъдимият Ю. В. бъде признат за виновен в извършване на престъплението по чл. 123, ал.1 от НК и да бъде потвърдена в останалата й част. В условията на алтернативност се поддържа, че с оглед събраните на въззивното съдебно следствие доказателства и установените нови факти и обстоятелства, свързани с поведението на подсъдимия, САС следва да прецени дали да включи в изменената присъда и така констатираните нарушения от подсъдимия на чл.16, ал.1, т.1 и т.2, чл.24, 5 ал.1 и чл.25, ал.1 от ЗЗБУТ, довели до причинената по непредпазливост от него смърт на М. Р..

Повереникът на частните обвинители поддържа въззивната жалба и искането подс. В. да понесе наказателна отговорност по първоначалното обвинение по чл. 123, ал. 1 НК, като наказанието бъде завишено. В случай, че то остане в размер до три години лишаване от свобода, се иска да не бъде прилагана разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, а ако все пак бъде приложена – да бъде определена на подс. В. на основание чл. 67, ал. 3 НК и пробационна мярка – периодични срещи с пробационен служител, която той да изпълнява през изпитателния срок. Повереникът счита, че установените в съдебно следствие нови факти и обстоятелства не могат да бъдат включени в обвинението или в присъдата, но могат да бъдат взети предвид при определяне на размера на наказанието, като отегчаващо вината обстоятелство.

Счита, че настъпилият инцидент бил градация на нарушенията от страна на подс. В. на всички нормативни актове, свързани с безопасност на труда, с трудовото законодателство и фирмено законодателство.

Защитникът на подс. В. пледира за оправдаването му, тъй като в случая ставало въпрос за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Сочи, че от заключенията на експертизите и от снимковия материал се установявало, че когато камионът потеглил, подс. Ю. В. бил извън кабината, на степенките на автомобила и слизал от него. Според защитника било очевидно, че тогава В. се хванал за контактния ключ и това е предизвикало тръгването на автомобила, но не ставало въпрос за умишлени действия по привеждане на двигателя в действие. Позовавайки се на свидетелските показания сочи, че е възможно при повдигане на кабината лостът за скоростите от неутрална скорост да се превключи на първа предавка, което най-вероятно се е случило. Освен това подс. В. бил обвинен за допуснати нарушения при извършване на правнорегламентираната дейност, представляваща източник на повишена опасност ремонт на тежкотоварния автомобил, а по делото било ясно, че не той е извършвал ремонта, а свидетелят М. В., поради което нямало как да носи отговорност за нещо, извършвано от друг човек и затова моли да бъде постановена присъда, с която Ю. В. да бъде признат за невиновен. По повод съображенията, изложени от прокурора и повереника на частните обвинители в пледоариите им сочи, че пострадалият не е бил служител на дружеството, чийто управител бил подсъдимият, за да се обсъждат съмненията дали 6 договорът със службата за трудова медицина бил истински и че обвинението, за което подс. В. е предаден на съд, е за непредпазливо деяние и подсъдимият е с необременено съдебно минало, поради което исканото от частното обвинение наказание би било прекомерно сурово, поради което и явно несправедливо.